неделя, 26 януари 2020 г.

Символи и смисъл




(Есе върху беседата „Сторете да насядат”)


В тази беседа Учителят Беинса Дуно разглежда сядането като символ на съзнателно взето решение, на поета отговорност. В старозаветната епоха израилтяните под понятията «влизане» и «излизане» разбират цялата съвкупност от разумни действия на човека, плод на неговия свободен избор. Аналогичен е случаят с термина «сядане», използван от Мировия Учител на нашата епоха като илюстрация на поведението на човека, когато е изправен пред необходимостта да вземе някакво решение. В Библията тази дума е употребена в нейното буквално значение – Христос приканва Своите апостоли да настанят слушателите на Неговата проповед на земята, за да бъдат нахранени. В изследваната беседа сядането, т.е. целенасоченото действие, е разгледано като предисловие към засягането на важни проблеми на живота.

вторник, 14 януари 2020 г.

По пътя към Светлината





„Учител в света може да бъде само Бог...
Всеки, който е натоварен с мисията да изяви
на хората Истината, не говори от свое име.
Той говори от името на Единия Учител.”

Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно)


Много пъти съм се питал: как така се раждат миговете, които променят живота ни завинаги? Коя неведома Сила ги изпраща на пътя ни, и то тъй, че да не можем да ги подминем? И как става така, че изведнъж проглеждаме с изненадваща, пределна яснота за Истината – за света и за нашето място в него?
Най-лесно е да си отговорим: „Такава е била Божията воля. Било е писано да се случи и се е случило.”
Да, така е. Но това е само картината на повърхността, гледната точка към върха на пирамидата. А от него до нашата земна реалност има твърде много равнища на проявление. Те съдържат висшето ни духовно „Аз”, проекциите му в космическите сфери на Битието, лъчите, свързващи световете на Единната Реалност. Там някъде, твърде високо в селенията на Духа, е и невидимата обител на едно велико Същество, което преди безчет години е разпознало в твое лице един от своите потенциални следовници. Протегнало ти е ръка и те е призовало към Служение. Оттам нататък – и в царството на материята, и в областите на нематериалното – То те води неизменно към съвършенството, никога не изпускайки ръката ти. Независимо дали усещаш десницата Му в своята или не.

събота, 4 януари 2020 г.

Три важни принципа



(Есе върху съборната беседа „Чуха, че иде Иисус”)


Как ли биха се почувствали земните хора, ако научат, че Христос отново идва сред нас? И то в плът и в цялото Си Божествено величие. Някои ще се зарадват, а други ще се ужасят. Християните по цялата планета ще изтръпнат в благоговейно очакване, в свещен трепет пред възможността да Го зърнат и може би дори да се докоснат до дрехата Му. Посветените от Изтока ще Му се поклонят като пред най-извисения Махааватар в човешката история. Мюсюлманите – щат не щат – ще проумеят, че именно Христос, а не техният Мохамед, е венецът на всички пророци. Будистите ще си припомнят, че е настъпила епохата на Маитрея, и в съзнанието си ще обединят образите на двамата велики духовни Учители – Христос и Буда. Дори и някои от последователите на юдаизма навярно ще разпознаят в лицето на небесния Пратеник лелеяния от векове и хилядолетия техен Месия.