сряда, 29 април 2015 г.

Прояви на Мъдростта


  а) Мъдростта като права (правилна) мисъл и разумност:
В своето Слово Учителят П. Дънов отдава изключително значение на правилното, т.е. адекватното, целесъобразно, логически издържано и позитивно мотиви-рано мислене. На всяка крачка в неговите беседи можем да срещнем израза “права мисъл”. Той е твърде богат откъм съдържанието си и в най-висока степен съответства на водещия заряд в учението на ББ. По своята същност правата (правилната) мисъл е израз на мъдрост – същата тази Мъдрост, която разглеждаме тук като един от петте водещи, космични принципи в учението на П. Дънов. За връзката между Божественото Начало, от Което именно извира Мъдростта, и правата мисъл той казва следното: “Станете проводници на новите мисли. Правата мисъл иде от Бога. Да мислим, както Бог мисли.

неделя, 26 април 2015 г.

Божественият принцип на Мъдростта


  Същност на Мъдростта:

  а) Мъдростта като творчески принцип в Космоса:

Бог е сътворил света по възможно най-мъдрия начин, изначално е вложил в него Своята велика и неизчерпаема Мъдрост.Според великия немски философ и математик Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646-1716), автор на гениалната теория за първичната природа на всичко съществуващо, назована “монадология”,  ние живеем в най-добрия от всички възможни светове. В сътворената  от Бога Вселена действат принципи и закони, които са пряк резултат от Премъдростта и Промисъла на Твореца. В тази насока заслужават внимание разсъжденията на Учителя П. Дънов: “Мъдростта – това е светът на вечните Божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали, и всички неща, които човеците са създали на Земята. Затова този свят е достъпен и за нас. От този свят изтича истинското, съществено знание. И когато това знание премине през трите свята – Божествен, духовен и физически – и даде плод в тях, тогава то става реално за нас.” Тук е мястото да направим важното разграничение между материално знание (нисшата фор-ма на знанието, обвързана с информационен носител, с веществена основа) и духовно знание(висша форма на знанието, която се реализира непосредствено в кон-такта между човека и невидимата реалност и не изисква наличието на информацио-нен носител).

четвъртък, 23 април 2015 г.

Лъжата – пълно отрицание на Истината



Една от Десетте Божии заповеди (т.нар. “Декалог” в християнското богословие) гласи: “Не лъжесвидетелствай против ближния си!” (Изх. 20:16). Казано по-кратко, това звучи просто: “Не лъжи!” Езотеричното познание определя лъжата като духовно убийство. За несведущите подобна присъда би могла да изглежда твърде строга и пресилена, ала тя има своите сериозни основания. Затова и всеки от великите духовни Учители на човечеството безпрекословно отрича лъжата и я заклеймява като съвършено недопустима в мисленето и поведението на човека, а още повече – по жизнения път на окултния ученик. Българският Учител на Любовта П. Дънов не прави изключение. В проповядвания от него морално-етически кодекс за лъжата няма никакво място. На редица места в неговото Слово тя бива разглеждана като антитеза на Истината. Пълното отхвърляне на всички видове лъжа (трябва да признаем, че нейните проявления са твърде разнообразни) и повсеместното утвърждаване на Космическия принцип на Истината са една от червените нишки в учението на ББ. Ето едно разсъждение на Учителя П. Дънов в тази насока: “Първата крачка към Любовта е: Никаква лъжа! Който говори Истината, всеки ден придобива по нещо.”

сряда, 22 април 2015 г.

Божественият принцип на Истината


Само истинното може да бъде реално! Колкото повече се отдалечаваме от Истината, толкова повече затъваме в блатото на заблудите и илюзиите. Още в древността мъдреците на Индия са прозрели, че нашият свят на относителността е обгърнат от булото на Майя – мировата илюзия. Оказва се, че ние живеем в царство на привидността и че това, което изглежда реално, в същност е само сянка на действителността. В най-гъстата и инертна материя е и най-измамната илюзия. И колкото повече се изкачваме по стълбицата на космическите сфери, в толкова по-фина субстанциална среда попадаме и съответно се доближаваме до Абсолютната Истина, т.е. до Бога. Той именно е Висшата Реалност. А Истината е неразделна част от глъбинната Му Същност. Затова в езотеричното познание характеристиките на Истината са: неизменност, вечност, всеобхватност. Духът на Истината е Този, Който говори чрез устата на великите Учители на човечеството. Едва ли ще сгрешим, ако поставим знак на тъждественост между Него и Христовия Космически Дух или пък Светия Дух на традиционното християнство. Същността е една, а проявленията й в Битието са безброй! И така – критерият за реалност е степента на близост до Истината.

вторник, 21 април 2015 г.

Божественият принцип на Правдата

И космологията, и етическата система на Учителя П. Дънов се изграждат върху наличието и действието на пет космически принципа – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Те са едновременно мощни творчески импулси на всеобхватната Божия Воля, жалони за духовнонравственото развитие на човека и далечни, но постижими цели пред еволюционните усилия на безбройните същества във Вселената.
На един от тези Божествени принципи – този на Правдата, разгледан от позициите на теоретическото наследство на Учителя П. Дънов, ще се спрем в настоящата лекция. И тъй като понятията “правда” и “справедливост” вървят ръка за ръка и като съдържание , и като смисъл, в началото бихме искали да ги дефинираме по отделно, за да внесем необходимото разграничение между тях. Предложените по-долу кратки определения следва да се вземат под внимание при трактовката на изследваната от нас тема.

неделя, 19 април 2015 г.

Любовта е единствената реалност (Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Досег с реалността” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”) (продължение)

 Новата форма на Любовта:

- ... Трябва да дойдеш до новата форма на Любовта – Любов без външен стимул.

Новата форма на Любовта е именно Божествената – същата, за която великите Посветени са проповядвали на своите ученици в тайните школи на Мъдростта от древността до наши дни. Същата, която Христос завеща на Своите следовници. Същата, която Учителят Беинса Дуно положи като основа за изграждането на Новата планетарна култура на шестата подраса към Петата коренна раса – културата на Любовта в нейното висше проявление.

събота, 18 април 2015 г.

Зороастризъм

Началото на зороастрийските идеи се търси в едно от малките владения в древните земи на Източен Иран, в което Заратустра получава признанието и покровителството на владетеля Вищасп (представител на късната династия Кеаниди) към средата от втората половина на VI в.пр.Хр. Това е време на динамични исторически процеси в Средна Азия, включващи миграцията на нови ирански масиви в тези земи. Към средата на VI в.пр.Хр. народите от сакски произход вече доминират. Това прекъсва развитието на зороастрийските идеи в региона. Ново развитие те получават в земите на Предна Азия от времето на персийския цар Дарий I (нач. V в.пр.н.е.). Този зороастризъм все още няма догма и споделя пространство с редица други религии в империята.

четвъртък, 16 април 2015 г.

Тайнството на орфическите мистерии


       „Светът може да бъде завладян с лира, не с меч” – така, казват, пророкувал митичният певец, живял някога по нашите земи. Когато Орфей засвирел на своята лира, вятърът утихвал, заслушан в чудодейната музика, птиците спирали в небето, а животните – по горските пътеки, духовете на зверовете се укротявали и те лягали в краката му.