сряда, 30 декември 2015 г.

Васильовден, Василица или Сурваки


          Васильовден, Василица или Сурваки е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с важен повратен момент в природата - деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди. Те могат да се обособят в четири основни групи - обредна трапеза, ладуване, сурвакане, дружини с маскирани лица. 
         За празничната трапеза на Васильовден се коли петел, има баница или пита с пара, в която се слагат дрянови клонки, наречени на домашните животни, здравето, къщата и богатството. Хлябът често повтаря пластичната украса и названията на някои от коледните хлябове, например - боговица. 

четвъртък, 24 декември 2015 г.

Коледа


КОЛЕДУВАНЕ

     
       Коледуването е един от традиционните български обичаи. Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Бъдни вечер. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и други свръхестествени същества, а коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. С изгрева на слънцето те загубват тази сила и спират да коледуват. С коледните празници, обичаи и обреди е свързан богат и разнообразен фолклор: песни наричания, пословици и гатанки. Коледарските песни се изпълняват при коледуването — на Бъдни вечер дружини от момци „коледари“, водени от по-възрастен мъж, наричан „станеник“, обхождат предварително определена махала и пеят песни по пътя, пред къщата и на къщата, като пожеланията в тези песни са посветени и на домакина (стопанина), овчаря, ловеца, свещеника, невястата, момата, ергена, малкото момче или момиче. 

сряда, 16 декември 2015 г.

Ключовете на окултизма и черната магия

По-големите братя на човечеството
продължение 
(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Напредналите Същества” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)


Учителят Беинса Дуно и неговите последователи са се разположили на една голяма скала, обрасла със смрика, до вътрешното езеро от Близнаците. Свещеният покой на езерните води влива в душите на всички усещане за благодатно присъствие и ефирна красота. Гласът на Мировия Учител нарушава благословената тишина:


 Постепенност на духовното развитие:

- Старовременната кабала е била математика. Трябва да оживеят математичните истини в човека. Ако съзнанието в човека се пробуди изведнъж, има опасност. Постепенно трябва да се приспособява човешката нервна система. Ако човек влезе в духовния свят със сегашното си тяло, той съвсем ще се разтопи, не би могъл да издържи. Тялото не е в състояние да издържи тези интензивни вибрации.

Математиката е наука, която ни свързва непосредствено с Божествения свят. Да си припомним девиза на великия Посветен Питагор: „Космосът е число!” Математиката по свой изящен и строго логичен начин е способна да опише и обясни всички елементи от конгломерата на творението, както и Всемира като цяло. Тя се докосва дори до непристъпния престол на Върховното Божество. Затова тя, както и музиката сред изкуствата, следва да бъде поставена на заслужен пиедестал.

неделя, 13 декември 2015 г.

Животът на ангелите

По-големите братя на човечеството

(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Напредналите Същества” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)


- Животът на един ангел е по-интересен, отколкото животът на цялото човечество. А когато се завърши процесът на човешкото развитие, тогава и животът на човечеството ще бъде интересен.
 
Защо животът на един ангел е по-интересен от този на цялото човечество? Понеже той протича на друго равнище, в друга сфера на Космоса, в една фина и извисена област на невидимата реалност. Еволюционните задачи, които решава един-единствен ангел, могат да бъдат съпоставени по значимост с тези на целия човешки род. Трудността и мащабът на тези задачи са в пряка зависимост от духовния ръст на съществата, изправени пред тяхното разрешаване.
Процесът на човешкото развитие, за който говори Учителят Беинса Дуно, ще завърши тогава, когато най-подготвените измежду хората ще попълнят десетата ангелска йерархия в нашата звездна система. И на свой ред те ще бъдат натоварени с мисии, достойни за ангелите. „Интересен” в лексиката на Учителя на Божествената Любов означава еволюционно значим, с вселенски размах.

петък, 11 декември 2015 г.

По-големите братя на човечеството



(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Напредналите Същества” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)



Учителят Беинса Дуно и неговите последователи са се разположили на една голяма скала, обрасла със смрика, до вътрешното езеро от Близнаците. Свещеният покой на езерните води влива в душите на всички усещане за благодатно присъствие и ефирна красота. Гласът на Мировия Учител нарушава благословената тишина:
  Езикът на творението:

- Материалният свят е само средство, чрез което Великият, Безграничният се изявява. Картината на един велик художник не се състои само от платно и бои; смисълът е в съчетанието, в хармонията, в красотата, в идеята. Човешката душа обича този език. Тя го чувства, съзнава и превежда. Тя възприема силите, които струят през тези форми, тя се храни от тях.

неделя, 29 ноември 2015 г.

Човешкият дух





Духът е тайната на тайните в целия Космос. Който разгадае тази тайна, става безсмъртен – също както самият Бог е безсмъртен, т.е. става Равнобожествен.
Духът е началото на всички неща, на всичко съществуващо. Самият Бог е Дух, както свидетелства Господ Иисус Христос в разговора Си със самарянката (Йоан 4:24).
Именно Божият Дух е Праначалото – онази изначална Реалност, от която произлиза всичко останало.
Човекът е дух, който се проявява в тяло, разпознавано от нас под някакво име.
Така както Бог в най-дълбоката Си Същност е Дух, така и човекът в своето първично ядро, в самите корени на съществото си е дух.
Духът на човека е роден от Духа на Бога. Това раждане е друга, не по-малка тайна на Битието. Тя лежи в основата на целия творчески процес на Всевишния.

четвъртък, 26 ноември 2015 г.

Връзки и взаимоотношения на учението на Петър Дънов с християнството



Що се отнася до християнството, то бива смятано от Учителя П. Дънов не за сродна религиозно-философска система, а за същото учение, т. е. поставя се знак за тъждественост между християнското учение и концепцията на П. Дънов. Последният обяснява различията между двете теоретични схеми с твърдението, че не всичко, изречено от Иисус Христос, е записано в четирите канонически евангелия (от Матей, Марк, Лука и Йоан Богослов). Така също – според него – и някои от записаните проповеди и поучения на Спасителя се нуждаят от съвременна интерпретация. Като цяло бива възприета фундаменталната теза, че учението на ББ в редакцията на П. Дънов осветлява евангелските истини и Христовото благовестие от окултни позиции, за да могат да бъдат правилно разбрани и приложени. Особено внимание в този аспект на осмисляне бива обръщано на ап. Павел, за когото се смята, че е бил окултист, и то от най-висок ранг (впрочем теософите твърдят, че ап. Павел е въплъщение на един от Великите Учители на земната Йерархия – Иларион).

събота, 21 ноември 2015 г.

Практическа стойност на учението на Петър Дънов. Правилото за приложение на придобитото знание. “Философия на живота”

Нерядко в свободен разговор със своите ученици П. Дънов се е обръщал към тях с думите: “Колко неща сте приложили от това, което съм ви говорил? Много малко сте приложили. Аз виждам къде е погрешката, зная защо не сте го приложили. Прилагане трябва. Мислите, които събирате, хубавите работи, които възприемете, приложете ги. Не да се натрупват само камъни и тухли, а трябва да има градеж. Каквото получите, градете с него. Трябва ви една школа.”
И по-нататък той им е обяснявал как да се избавят от заблудата, че знаят твърде много, а същевременно остават пасивни към използването на придобитото знание. То би могло да се оприличи на изумително красив диамант, който ленивият духом държи в джоба си. Така никой – а най-вече той самият – не е в състояние да се порадва на блясъка и прекрасните му форми.

сряда, 11 ноември 2015 г.

Дейността на Всемирната Ложа




Всемирната Ложа (Всемирното Космическо Братство) е върховната космическа Институция, която ръководи еволюцията на цялото Проявено Битие и носи отговорността за изпълнението на Божия План на всички равнища във Вселената. За състава на Всемирната Ложа вселеният в българско тяло духовен Учител с планетарна мисия Петър Дънов (Беинсà Дунò) предлага следното свидетелство: „И когато ние говорим за Великото всемирно братство, подразбираме онази йерархия от разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия Космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване под прямото ръководство на великия Божий Дух.”

неделя, 8 ноември 2015 г.

Добрата молитва и Дървото на Живота

(По идея на Tzvetoluna)


Добрата молитва е дадена от Учителя Петър Дънов/Беинса Дуно на неговите последователи и в определен смисъл представлява образец за молитвено обръщение към Бога. Според свидетелството на нейния автор тя обединява енергиите на физическия (материалния), духовния и Божествения свят.

Учителят Беинса Дуно е разделил Добрата молитва на десет строфи (пасажи). Това негово решение има своето езотерично значение и пряко отношение към изследваната тук тема. В номерологията 10 е число на съвършенството, на Божествената пълнота и завършеност. То свързва в едно математическия символ на Непроявения, Безначален Бог – нулата, със съответния символ на Проявения Бог – единицата.

петък, 16 октомври 2015 г.

Всемирното развитие





Развитието на Космоса е органичен, а не механичен процес, в който две велики противоположни сили – Мъжкото (Мъдростта) и Женското (Любовта) Начало, Ин и Ян – взаимно се оплождат и поставят началото на всяка нова реалност.
Мъжкият принцип (Ян) е всемирен израз на активния, творчески импулс на Божествената Същност. Съответно – Женският принцип (Ин) изразява в космически мащаб пасивния, съхранителен импулс на Върховното Божество, който импулс създава условия за проявление, укрепване и развитие на сътвореното от Мъжкия принцип.
Наричаме развитието на Космоса „органично”, понеже то е резултат от действието на могъщи разумни сили и импулси. Зад цялото Всемирно развитие стои всеобхватният Разум на Бога или принципът на Всемирната Разумност.

вторник, 6 октомври 2015 г.

Предсказанията




Кой ли не е пожелавал – макар и веднъж – да надникне в бъдещето? Кой ли не се е вълнувал от това, какво му предстои, какво ще му донесе утрешният ден? И понеже повечето от нас нямат поглед върху Промисъла на Всевишния, върху който се гради цялото Всемирно развитие, търсим врачки, баячки, гледачки на кафе, на карти, на таро, медиуми, прорицатели и прочие...
И в същност каква е целта на предсказанията? За този, който ги търси, е ясно с какви намерения пристъпва към тях. Той желае да му се разкрие бъдещето, за да бъде поне в някаква степен подготвен за него. А онзи, който предлага пророчеството? Той какво цели? Да предпазва, да насочва, да предотвратява, да възпитава, да буди възхищение или нещо друго? Каква е неговата мотивация?

четвъртък, 24 септември 2015 г.

Светлината на Словото




(Есе върху беседата „Две думи”)
 
Начало на всички начала е Божието Слово. По своята същност то представлява материализация на мисълта на Бога. Така то се превръща в най-могъщата творческа сила във Вселената. Бог твори именно чрез Своето Слово, т.е. чрез трансформация на Своите идеи в реалност. Словото е проявление на тези идеи във всички светове и области на Битието.
Словото притежава съзидателна, но и разрушителна мощ. То насочва енергията на своя източник към конкретна цел и в зависимост от капацитета и посоката на тази енергия Словото постига определени резултати. Мисълта се превръща в действителност посредством силата и енергията на Словото. От концентрацията на тази сила и от заряда, вложен в нея, зависи и крайното постижение.

събота, 25 юли 2015 г.

Молитви на Свами Витамохананда


Подслоних се при Теб, о Боже.
Вървя самотен по пътя на живота.
Страх и срам ме измъчват непрестанно.
Къде другаде да потърся утеха, Господи?
Опитвам се да понасям всички лъжливи обвинения.
Постоянно съм обсипван с горчиви думи и омраза.

сряда, 15 юли 2015 г.

Православие, римокатолицизъм, протестантство




В историята на християнската Църква се очертават четири главни периода:

1) От основаването на Църквата на празника Петдесетница (след Възкресението и Възнесението на Господ Иисус Христос, когато Светият Дух слязъл над апостолите във вид на огнени езици, те проповядвали на огромното множество поклонници в Йерусалим и три хиляди от тях повярвали в благовестието – Деян. 2 гл.) до Миланския едикт на имп. Константин Велики от 313 г. (с който християнството е обявено за официална и равноправна религия в пределите на Римската империя наред с всички останали).

Духът на Христос в Завета на цветните лъчи на светлината



(Размисъл върху увода към диамантените бели лъчи от „Завета на цветните лъчи на светлината”, с. 40)

   
 Заветът на цветните лъчи на светлината с право се нарежда между най-съкровените шедьоври на Божествената Мъдрост, предоставени от високо еволюирали Същества на земното човечество. Както винаги – напълно безвъзмездно. Целта неизменно е една – подадена ръка на човека в неговия духовен Път, изпъстрен с безброй изпитания, лъкатушни завои и отсечки на стремителен полет. По-големите Братя и Сестри на човешкия род неуморно бдят на стража над нашето малко земно битие и винаги са готови да се притекат на помощ на искрено търсещите съвършенството. Особено в съдбоносни за планетата времена като нашето...

неделя, 14 юни 2015 г.

Планините- свещеното присъствие -продължение

(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Планината” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)
 Свещените места

- Рупите са непристъпни, там живеят Възвишени, Напреднали Същества. Някой може да мисли, че като отиде на Рупите, може да яде и да пие и да има обикновени мисли. Тези места са за онези, които мислят за Бога.

На Земята има специални места, характеризиращи се с особена енергийна специфика. Там съществуват по-добри условия за проявление на напредналите Същества в сравнение с останалите места. Учителят на Новото време посочва Рупите като такава местност, определена от него и като „непристъпна”, сиреч недостъпна за низшите човешки изяви в мисъл, слово, чувство и действие. Дори и човешки крак да стъпи на Рупите, вътрешното предразположение на притежателя му няма да му позволи да наруши хармонията на това свещено място. Ако отидем там, за да се отдадем на обичайните занимания: ядене, пиене, всекидневни мисли и грижи, то от присъствието ни няма да има никаква полза. Само онзи, който държи в съзнанието си непрекъснато мисълта за Божественото, ще бъде достоен да поеме в себе си благословението на невидимата Светлина, изпълваща този природен кът.

събота, 13 юни 2015 г.

Планините – свещеното присъствие



(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Планината” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)


В един тих, спокоен и изумително светъл ден – такъв, какъвто братята и сестрите от Бялото братство наричат „празници на Природата”, техният Учител разгръща пред духовните им очи знанието за планините и свещеното присъствие в тях.

 Истинските строители:

- Всички тези форми са направени от други същества и сега вие се ползвате.

Рила е младонагъната планина с алпийски релеф. Нейните форми притежават внушителната красота и величието на едно незримо духовно присъствие. Божественото говори от всяко кътче на тази свещена за България и планетата планина. Учителят Беинса Дуно разкрива тайната ѝ – тя е съградена от разумни Същества с висока степен на еволюционно развитие, далеч надвишаваща тази на човеците. Те са работили, а ние се радваме на резултатите от тяхната работа. Всяко дело, щом е посветено на висок идеал, ражда богати и полезни плодове. А тези Същества са се трудили, за да изпълнят Божия план за Земята и, в частност, за тази планина, на която е отредена особена роля в мистерийната история на човечеството.

петък, 12 юни 2015 г.

Чистотата, Правдата и светлинатa




     „Чистотата трябва да излиза от ученика като Светлина“, казва Учителят П. Дънов, разкривайки по този начин пряката връзка между двете категории. Смисълът на тези негови думи е съсредоточен в езотеричното схващане, че ако човекът по духовния Път съблюдава абсолютна чистота в мисли, чувства, думи и дела, той – в същност неговата аура – започва да излъчва по-ярка светлина в съответна цветова гама. Преобладаващият цвят е белият (Христовият), за който вече стана въпрос по-горе. В този дух е и следното наставление на Мировия Учител: „Ходи по пътя на светлината! А пътят на светлината е път, по който няма никакъв прах.“

понеделник, 8 юни 2015 г.

Страданието е път към Божествената Мъдрост.



1) Какво е страданието? – Изпитание и урок от невидимия свят, който има за цел да ни направи по-силни и по-добри.

2) Как да измерим страданието? – С мярката на Божествената Мъдрост, която изисква от нас да го посрещнем смирено и да извлечем най-доброто от него.

3) Как да преодолеем страданието? – Със спокойствие и търпение, с активна работа върху себе си и върху обстоятелствата, които са го предизвикали.

неделя, 31 май 2015 г.

Енергията – кондензирана светлина



       
  Един от най-дълбоките компоненти в учението на Учителя П. Дънов – с определено мирогледно значение – е представената от него категорийна скала на Битието. Тя гласи: „Материята е кондензирана енергия. Енергията е кондензирана светлина. Светлината е кондензирана мисъл. Мисълта е кондензирана Любов. Любовта е плод на Духа. Духът е първична проява на Бога. Бог е абсолютната непроявена Божествена Същност.“

събота, 30 май 2015 г.

Божествената Мъдрост – източник на знание и светлина:




      В своята теоретична схема Учителят П. Дънов отрежда на Мъдростта в качеството й на Божествен принцип в Битието ролята на източник на знание и светлина. Взаимовръзката между Божествената Мъдрост и светлината е подобна на тази между извора и изтичащата от него вода. Първото обуславя второто, но второто, след като произлезе от първото, придобива самостоятелност на проявлението. Мъдрецът притежава извисено и действено знание, което – ако бъде приложено – разпръсва мрака на невежеството и утвърждава светлината на Истината. За връзката между тези категории на езотеричното познание и отношението им към обобщения образ на Космичния Човек (Адам Кадмон на Кабалата) свидетелства и Учителят П. Дънов: „И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката светлина на безпределното пространство, която никога не угасва. Светлината е дреха на Мъдростта. Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният Човек произвежда при своята умствена дейност. Космичният Човек е придобил толкова знания, че има излишък от светлина.“ Изхождайки от така изложените взаимозависимости, Учителят на ББ наставлява своите последователи: „Дружи с това, което свети – Мъдростта! Тя ще ти даде знание. Знанието ще те облече с най-красивата дреха – светлината. Защото светлината е дреха на знанието.“ Търсещият по духовния Път следва да знае, че дори и в най-трудните мигове от живота си, когато мракът на неволите и изпитанията го залее като лавина, той може да протегне ръка към един непресъхващ извор на светлина. Това е, разбира се, Божествената Мъдрост: „Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети. А туй, което вечно свети, без да угасва, е Мъдростта!“

сряда, 27 май 2015 г.

Слънчевата светлина



     
 
 Източник на биологическия живот върху планетата Земя е светлината, излъчвана от звездата-майка на планетарната ни система – Слънцето. Самата звезда във вида, в който я познава астрономическата наука, е физическото проявление (или тяло) на едно велико Същество, наричано в езотеричното познание Слънчев Логос. То от своя страна е център на изявата на огромен брой разумни Същества от висока степен на духовна еволюция. Именно те в своята съвместна жизнена дейност, пропита от Божествена Мъдрост и Любов, са извор на животворна светлина за своите по-малки братя и сестри – земните хора: „Светлината на Слънцето също е произведение на множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина.“ Освен видимата слънчева светлина до нас достигат и други негови излъчвания, от по-фино естество, неуловими за физическите сетива: „Има известни лъчи, които минават през Земята и заминават. Има една светлина от Слънцето, която не можем да я спрем, тя не прави никакво пречупване, тя само преминава. За тази светлина нищо не знаем. За този свят, който ни осветява, нищо не знаем.“ Разбира се, великият духовен Учител е наясно със същността и произхода на тези лъчения, но съвременното човечество очевидно все още не е съзряло като общност за получаването на такъв вид духовно-мистично познание. Всяко познание достига до човека – като личност или като колективно цяло – тогава, когато той е подготвен да го възприеме правилно и да го използва за целите на Доброто.

неделя, 17 май 2015 г.

Светлината и ученикът по духовния Път




       Напътствието на Учителя П. Дънов към неговите последователи и, в частност, към онези, които са поели по пътеката на окултното ученичество, не оставя никакви съмнения в необходимостта от еднозначно обусловена принадлежност към царството на светлината: „Ученикът живее в Светлината. Това е единственият реален свят. Сянката не е реална. Търси Светлината, която няма сенки. Избягвай всяка мисъл и чувство, които внасят тъмнина в твоето съзнание.“ Ученикът по духовния Път е разумно същество, което е достигнало такава степен на личната си еволюция, която му позволява да възприема пълноценно светлината, да я усвоява и раздава на всички и на всичко наоколо с щедростта на позналия Божествената Истина.

петък, 15 май 2015 г.

Вътрешната светлина и Христовата светлина




   
         Духовното познание разглежда човека като същество от светлина, която в различните свои проявления изгражда неговите тела. В своята най-сгъстена, кондензирана форма светлината е строителният материал и на физическото му тяло – най-низшия носител на съзнанието. Интензивността на светлината, излъчвана от човека, свидетелства за неговата принадлежност към сферата на Доброто или съответно – на злото. В тази насока са и поясненията на Учителя П. Дънов: „Човек ... сам по себе си е светлина. Всички добри хора са светещи, а всички зли хора, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни. От тях излиза мъжделива светлинка.“ На друго място в своето Слово той свързва яркостта и яснотата на излъчваната от човешкото същество светлина със степента на неговото интелектуално развитие, като предлага и кратка дефиниция на понятието „аура“:

сряда, 13 май 2015 г.

Виделината – духовната светлина







     Учителят П. Дънов разглежда светлината в три нейни направления на проявление: в материалния (физическия), духовния и Божествения свят. Всяка една от тези нейни прояви притежава собствена специфика и съответства на условията и законите в конкретната зона на Битието. В тази връзка Учителят на ББ в България изтъква: „А тази светлина има много степени на проява. Затова светлината, която възприемаме във физическия свят, се различава от светлината, която озарява духовния свят, както и от светлината, която озарява Божествения свят.“

неделя, 10 май 2015 г.

Същност на светлината; светлината – вестител на Божественото




     Веднъж, в разговор със свои последователи на Рила, в района на езерото „Сърцето“, Учителят П. Дънов споделил: „Всичко е светлина. Всяка форма е светлина: камъкът е светлина, земята е светлина, тревицата е светлина, цветенцето е светлина. Един ден тези форми ще се изменят и ще станат пак светлина. И хората, където и да отидат, пак ще се върнат в светлината. Те ще станат светлина, защото всичко е светлина.“
      Какви изводи можем да направим от тези негови думи? Изхождайки от духа на неговото учение и от основните принципи на езотеричното познание като цяло, стигаме до една дълбока и вълнуваща истина. Тя засяга праначалото на съществуването на Космоса, крайната цел на видимата и невидима реалност, както и мисията на разумните същества във Вселената.

четвъртък, 7 май 2015 г.

Витрината на живота (Есе върху беседата „Което дава живот”)

Божият Дух е Източникът на Всемирния живот. Където е Духът, там има живот. А Той е навсякъде и във всичко. Следователно животът като повсеместно космическо явление има своето начало у Бога и се развива в съответствие с Божия План за Вселената. Учителят Беинса Дуно нарича този живот „истински”: „Истински живот е онзи, който изтича от Духа.” Оказва се, обаче, че той не е единствен по рода си: „Има живот, който не изтича от Духа.” И нито дума повече. Очевидно става въпрос за велика тайна на Битието, която не бива oткривана на всеки.
И така, какво ни предлага витрината на живота?

Джайнизъм: крайна аскеза и лично жертвоприношение



   
    Когато аскет или мирянин дава обет за следване на джайнисткото религиозно поведение, той произнася следната клетва: "Задължавам се да съблюдавам принципа на равенство". "Аз се отвръщам от вредностни дела според силите си".
         По време на своите първосъздатели джайнизмът бил наричан още шрамана, а и ниргантха. Шрамана – защото бил част от така наречените "шрамански учения", които отричат изцяло Ведите, и ниргантха, защото важното било непритежаване на материални блага и дом за последователите. Навикът на привързаност и омраза трябва да бъде изкоренен. Тази религиозна и философска система проповядва равенство не само за хората, но и за всички същества и на тази основа забранява всяко насилие.

неделя, 3 май 2015 г.

Славянска митология

          Славянската митология е съвкупност от митологическите представи на древните славяни (или праславяните) от времето на тяхното единство (до края на 1-то хилядолетие сл.Хр.). 
        В същност славянски митологически текстове не са се съхранили до наши дни – религиозно-митологическата цялостност на славянското езичество е била разрушена в периода на християнизирането на славянските племена.  Главен източник на сведения за раннославянската митология са средновековните хроники и анали, написани от странични наблюдатели на немски и латински език (относно митологията на балтийските славяни) и от славянски автори (относно митологията на полските и чехските племена), поучения против езичеството (“Слова”) и летописи (относно митологията на източните славяни). Ценни сведения се съдържат също така в съчиненията на византийските писатели (започвайки от Прокопий, VI в.) и в географските описания на средновековните арабски и европейски автори .

сряда, 29 април 2015 г.

Прояви на Мъдростта


  а) Мъдростта като права (правилна) мисъл и разумност:
В своето Слово Учителят П. Дънов отдава изключително значение на правилното, т.е. адекватното, целесъобразно, логически издържано и позитивно мотиви-рано мислене. На всяка крачка в неговите беседи можем да срещнем израза “права мисъл”. Той е твърде богат откъм съдържанието си и в най-висока степен съответства на водещия заряд в учението на ББ. По своята същност правата (правилната) мисъл е израз на мъдрост – същата тази Мъдрост, която разглеждаме тук като един от петте водещи, космични принципи в учението на П. Дънов. За връзката между Божественото Начало, от Което именно извира Мъдростта, и правата мисъл той казва следното: “Станете проводници на новите мисли. Правата мисъл иде от Бога. Да мислим, както Бог мисли.

неделя, 26 април 2015 г.

Божественият принцип на Мъдростта


  Същност на Мъдростта:

  а) Мъдростта като творчески принцип в Космоса:

Бог е сътворил света по възможно най-мъдрия начин, изначално е вложил в него Своята велика и неизчерпаема Мъдрост.Според великия немски философ и математик Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646-1716), автор на гениалната теория за първичната природа на всичко съществуващо, назована “монадология”,  ние живеем в най-добрия от всички възможни светове. В сътворената  от Бога Вселена действат принципи и закони, които са пряк резултат от Премъдростта и Промисъла на Твореца. В тази насока заслужават внимание разсъжденията на Учителя П. Дънов: “Мъдростта – това е светът на вечните Божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали, и всички неща, които човеците са създали на Земята. Затова този свят е достъпен и за нас. От този свят изтича истинското, съществено знание. И когато това знание премине през трите свята – Божествен, духовен и физически – и даде плод в тях, тогава то става реално за нас.” Тук е мястото да направим важното разграничение между материално знание (нисшата фор-ма на знанието, обвързана с информационен носител, с веществена основа) и духовно знание(висша форма на знанието, която се реализира непосредствено в кон-такта между човека и невидимата реалност и не изисква наличието на информацио-нен носител).

четвъртък, 23 април 2015 г.

Лъжата – пълно отрицание на Истината



Една от Десетте Божии заповеди (т.нар. “Декалог” в християнското богословие) гласи: “Не лъжесвидетелствай против ближния си!” (Изх. 20:16). Казано по-кратко, това звучи просто: “Не лъжи!” Езотеричното познание определя лъжата като духовно убийство. За несведущите подобна присъда би могла да изглежда твърде строга и пресилена, ала тя има своите сериозни основания. Затова и всеки от великите духовни Учители на човечеството безпрекословно отрича лъжата и я заклеймява като съвършено недопустима в мисленето и поведението на човека, а още повече – по жизнения път на окултния ученик. Българският Учител на Любовта П. Дънов не прави изключение. В проповядвания от него морално-етически кодекс за лъжата няма никакво място. На редица места в неговото Слово тя бива разглеждана като антитеза на Истината. Пълното отхвърляне на всички видове лъжа (трябва да признаем, че нейните проявления са твърде разнообразни) и повсеместното утвърждаване на Космическия принцип на Истината са една от червените нишки в учението на ББ. Ето едно разсъждение на Учителя П. Дънов в тази насока: “Първата крачка към Любовта е: Никаква лъжа! Който говори Истината, всеки ден придобива по нещо.”

сряда, 22 април 2015 г.

Божественият принцип на Истината


Само истинното може да бъде реално! Колкото повече се отдалечаваме от Истината, толкова повече затъваме в блатото на заблудите и илюзиите. Още в древността мъдреците на Индия са прозрели, че нашият свят на относителността е обгърнат от булото на Майя – мировата илюзия. Оказва се, че ние живеем в царство на привидността и че това, което изглежда реално, в същност е само сянка на действителността. В най-гъстата и инертна материя е и най-измамната илюзия. И колкото повече се изкачваме по стълбицата на космическите сфери, в толкова по-фина субстанциална среда попадаме и съответно се доближаваме до Абсолютната Истина, т.е. до Бога. Той именно е Висшата Реалност. А Истината е неразделна част от глъбинната Му Същност. Затова в езотеричното познание характеристиките на Истината са: неизменност, вечност, всеобхватност. Духът на Истината е Този, Който говори чрез устата на великите Учители на човечеството. Едва ли ще сгрешим, ако поставим знак на тъждественост между Него и Христовия Космически Дух или пък Светия Дух на традиционното християнство. Същността е една, а проявленията й в Битието са безброй! И така – критерият за реалност е степента на близост до Истината.

вторник, 21 април 2015 г.

Божественият принцип на Правдата

И космологията, и етическата система на Учителя П. Дънов се изграждат върху наличието и действието на пет космически принципа – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Те са едновременно мощни творчески импулси на всеобхватната Божия Воля, жалони за духовнонравственото развитие на човека и далечни, но постижими цели пред еволюционните усилия на безбройните същества във Вселената.
На един от тези Божествени принципи – този на Правдата, разгледан от позициите на теоретическото наследство на Учителя П. Дънов, ще се спрем в настоящата лекция. И тъй като понятията “правда” и “справедливост” вървят ръка за ръка и като съдържание , и като смисъл, в началото бихме искали да ги дефинираме по отделно, за да внесем необходимото разграничение между тях. Предложените по-долу кратки определения следва да се вземат под внимание при трактовката на изследваната от нас тема.

неделя, 19 април 2015 г.

Любовта е единствената реалност (Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Досег с реалността” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”) (продължение)

 Новата форма на Любовта:

- ... Трябва да дойдеш до новата форма на Любовта – Любов без външен стимул.

Новата форма на Любовта е именно Божествената – същата, за която великите Посветени са проповядвали на своите ученици в тайните школи на Мъдростта от древността до наши дни. Същата, която Христос завеща на Своите следовници. Същата, която Учителят Беинса Дуно положи като основа за изграждането на Новата планетарна култура на шестата подраса към Петата коренна раса – културата на Любовта в нейното висше проявление.

събота, 18 април 2015 г.

Зороастризъм

Началото на зороастрийските идеи се търси в едно от малките владения в древните земи на Източен Иран, в което Заратустра получава признанието и покровителството на владетеля Вищасп (представител на късната династия Кеаниди) към средата от втората половина на VI в.пр.Хр. Това е време на динамични исторически процеси в Средна Азия, включващи миграцията на нови ирански масиви в тези земи. Към средата на VI в.пр.Хр. народите от сакски произход вече доминират. Това прекъсва развитието на зороастрийските идеи в региона. Ново развитие те получават в земите на Предна Азия от времето на персийския цар Дарий I (нач. V в.пр.н.е.). Този зороастризъм все още няма догма и споделя пространство с редица други религии в империята.

четвъртък, 16 април 2015 г.

Тайнството на орфическите мистерии


       „Светът може да бъде завладян с лира, не с меч” – така, казват, пророкувал митичният певец, живял някога по нашите земи. Когато Орфей засвирел на своята лира, вятърът утихвал, заслушан в чудодейната музика, птиците спирали в небето, а животните – по горските пътеки, духовете на зверовете се укротявали и те лягали в краката му.

събота, 28 март 2015 г.

Пентаграм



Пентаграмът е древен духовен символ – една от емблемите на Всемирното Бяло братство. В съвременната епоха е възкресен и представен в пълнотата на своето мистично съдържание от българския духовен Учител с планетарна мисия Петър Дънов (Беинсà Дунò). Пентаграмът осветлява пътя на човешката душа към съвършенството. В частност, той разкрива особеностите на еволюционното развитие на човека в рамките на Петата коренна раса. За първи път Учителят Беинса Дуно дава кратко тълкувание за неговото значение по време на събиране на Синархическата верига през 1910 г.
Петте върха на пентаграма съответстват на пет стъпки или етапа, през които преминава човешката душа в своето еволюционно развитие. Това развитие е свързано с пет планински върха, на които са станали пет значими за духовната история на човечеството събития:

четвъртък, 26 март 2015 г.

Любовта е единствената реалност (Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Досег с реалността” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

 Чрез добродетелност – към щастие:

- Път за добиване на щастието е добродетелта. А възможността за добиване на добродетелта е Божията Любов. И тъй, Любовта дава път за постигане на щастието по пътя на добродетелта. Добродетелта е произлязла от Божията Любов.

Качествата на душата, които наричаме добродетели, са една от главните цели по еволюционния път на човека. Твърде богата е тяхната палитра и особено ценни са резултатите от тяхното завоюване. Майка на всички добродетели е Божествената Любов. Всички те по един или друг начин, повече или по-малко съществуват в нея и се изразяват чрез нея. Затова и животът във великата Любов предполага най-благоприятните условия за придобиване и на останалите добродетели. Разбира се, това не може да се осъществи в рамките на една земна инкарнация. Нужни са десетки или стотици въплъщения в света на материята,

неделя, 22 март 2015 г.

Паневритмия

         Паневритмията е основен компонент в духовно-културното наследство на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) наред с неговото Слово и музикалните му творби. Нещо повече – бихме могли да я определим като украшение и венец на цялото Учение. Тя представлява система от специфични физически упражнения с музикален съпровод, предназначени да хармонизират енергиите на човека с тези на природата. Самото понятие “Паневритмия” може да се преведе на езотеричен език като “Висш (всеобщ), пораждащ всичко космичен ритъм”. Тя е стройна, методично изградена съвкупност от упражнения, целящи развитието на физическото тяло, пробуждане и разширение на съзнанието, разцъфтяване на добродетелите, вложени в човешката душа, нравственото укрепване и израстване на личността.

петък, 20 март 2015 г.

Щастие и нещастие

Любовта е единствената реалност   (Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Досег с реалността” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

- Всеки досег с реалността наричаме щастие. Всеки досег с илюзиите на живота наричаме нещастие. Но постоянно не можеш да бъдеш в досег с реалността. Човек, ако не във всеки момент, поне един път на ден, един път на месец или година да влиза в досег с реалността.

Как да разбираме израза „досег с реалността”? И защо този досег ни прави щастливи? За пробудената душа реален е Бог и Неговото присъствие в творението. Човешката творческа дейност – доколкото е в служба на осъществяването на Божиите идеи – също може да се превърне в елемент от тази реалност. Останалото – нашите желания, страсти, притежания, продуктите на технотронната цивилизация, всичките ни удобства и глезотии – е илюзия, която не поражда щастие, а неговата противоположност. Затова и досегът с Божественото в света и у самите нас е извор на удовлетворение и щастие, а овладяването и разпореждането с „илюзиите на живота” ни носи само разочарования, усещане за празнота и тъга по нереализирани копнежи.

четвъртък, 19 март 2015 г.

Любовта е единствената реалност (Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Досег с реалността” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

Цялата Вселена, цялата Жива Природа е разумна. Принципите и законите, които действат в нея, са плод на Божия съвършен Разум. Двигател на всяко движение, на всяка промяна, на всеки възход в космическия необят е великата Любов на Твореца. В Любовта е смисълът на цялото ни битие. Без нея то се обезсмисля, обеднява, разтапя се и най-накрая изчезва в пропастта на безнадеждността и безизходицата. Затова и всеки от нас се стреми към същата тази Любов – независимо дали и доколко осъзнава нейната истинска същност и роля за пълнотата на живота.
 Условия за щастие
Любовта винаги предполага саможертва. Който ни обича, ни дава нещо от себе си, жертва от най-скъпото си в името на Любовта. Така той я доказва, дори и без думи – само в делата. Ние, хората – разумните същества на планетата Земя, сме се появили на този свят и го населяваме благодарение на Любовта и саможертвата на високо еволюирали Разумни Същества, изпълнители на Божия план за познатата ни реалност.

петък, 13 март 2015 г.

Сила жива (Ново разбиране за музиката) Петър Дънов

     

       В Божествения свят музиката е проявление на Мъдростта. Онова разумно съчетание, което съществува в абсолютната хармония на Божествения свят, е израз на Мъдростта. От нея изтича светлината, носеща Божествените идеи в цялата Вселена. Светлината е онази форма, по която Бог изпраща живота в света. Тя засяга преди всичко човешкия ум, дава му подтик. Божествената светлина е нещо разумно.Тя е необходима за живота, защото чрез нея се проявяват всички светли, разумни същества и предлагат услугите си на хората. Божественият свят е свят на велика хармония. 

четвъртък, 12 март 2015 г.

Работѝ с Любов! (Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Истинската работа” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)



В своите беседи и лекции Учителят Беинса Дуно подчертава многократно, че основната задача на земния човек е да се учи и да работи. С особена сила това напътствие важи за онзи, който е избрал да следва духовния Път. Затова сме длъжни да се отнасяме с повишено внимание към Словото на този Учител, осветляващо съдържанието на понятието „работа” и нейните разновидности. В разгледания по-долу разговор при Седемте рилски езера великият Посветен предлага задълбочена трактовка на тази проблематика от позициите на Новото учение:

Двете опорни точни на човешкия живот

(Есе върху беседата „Двама синове”)




В настоящата беседа Учителят Беинса Дуно посочва и дефинира две опорни точки на човешкия живот, както и мястото на самия човек спрямо тях. Преди всичко Учителят на Всемирното Бяло братство дава определение на понятието „опорна точка”: „Опорните точки са центрове, които не се движат.” Казаното е достатъчно ясно, но все пак изисква известно уточнение: неподвижността на опорните точки не е абсолютна, а относителна.

събота, 7 март 2015 г.

Страданието

Какво е страданието? – Стон на сърцето, вопъл на душата, болка за тялото, несбъднато желание, неудовлетворен порив на плътта, стремление, чийто полет е угаснал в океана на неосъществимостта... Или нещо друго. Или може би всичко това наедно...
Как да измерим страданието? Как да го преодолеем? Как да се поучим от него? Какво място да му отредим в палитрата на психическия живот?
Къде е началото на страданието и къде свършва то? От какво се поражда и как замира? Ураган, земетръс или мощно вулканично изригване подхранва корените му в нас? Кой е неговият родител? Как да му станем настойник? Как да го отдалечим завинаги от нас?

сряда, 25 февруари 2015 г.

Вечността на обновлението


„За то, ако е някой в Христа, той е създание ново; вехтото премина, ето, всичко стана ново.“ (Коринтяни - глава 5 : стих - 17 )

Непрестанното развитие и обновление е закон на Всемирния живот. Старото, ненужното, изигралото еволюционната си роля неизбежно отминава, потъва в прашните спомени на миналото, а на негово място победоносно се настанява новото, актуалното, еволюционно необходимото. Такава е диалектиката на глобалната Промяна, на всеобщото Развитие и тя обхваща всички пластове на вселенската структура – от елементарните частици до Космоса като цяло. Човекът също е част от този процес на неспирно обновление.