По-големите
братя на човечеството
продължение
(Размисъл върху
беседата на Учителя Беинса Дуно „Напредналите Същества” от книгата „Разговорите
при Седемте рилски езера”)
Учителят Беинса Дуно
и неговите последователи са се разположили на една голяма скала, обрасла със
смрика, до вътрешното езеро от Близнаците. Свещеният покой на езерните води
влива в душите на всички усещане за благодатно присъствие и ефирна красота.
Гласът на Мировия Учител нарушава благословената тишина:
Постепенност на духовното развитие:
- Старовременната кабала е била математика. Трябва да оживеят
математичните истини в човека. Ако съзнанието в човека се пробуди изведнъж, има
опасност. Постепенно трябва да се приспособява човешката нервна система. Ако
човек влезе в духовния свят със сегашното си тяло, той съвсем ще се разтопи, не
би могъл да издържи. Тялото не е в състояние да издържи тези интензивни
вибрации.
Математиката е наука,
която ни свързва непосредствено с Божествения свят. Да си припомним девиза на
великия Посветен Питагор: „Космосът е число!” Математиката по свой изящен и
строго логичен начин е способна да опише и обясни всички елементи от
конгломерата на творението, както и Всемира като цяло. Тя се докосва дори до
непристъпния престол на Върховното Божество. Затова тя, както и музиката сред
изкуствата, следва да бъде поставена на заслужен пиедестал.
Водещ закон в
духовното развитие е постепенността.
Нищо по духовната пътека не може да бъде завоювано чрез насилие – върху себе си
или върху условията на средата, в която живееш. Физическото тяло следва да бъде
обект на специални грижи, за да може да се превърне в съвършен инструмент на
духа. Крачка по крачка, стъпало по стъпало ние се движим към върха на своето
Божествено предназначение – ранга на Синове Божии, на Богоравни. Всеки опит да прескочим
някое от стъпалата би могъл да доведе до твърде неприятно произшествие,
включително да се сгромолясаме до площадката, от която сме започнали това
толкова дълго, трудно, но и достойно изкачване. Затова нека запазваме
спокойствие дори и тогава, когато поривът да полетим ни обземе изцяло.
Постепенност, последователност и плавност са нашите основни аргументи и
помощници при това съдбоносно изпитание за катерачи.
- Има друго нещо: човек трябва да създаде в себе си особена мрежа,
особена инсталация, в която да може да се проявява новата светлина. Сега има един естествен начин, за да влязат в
духовния свят – заспиват; но има един начин, при който съзнанието е будно във
време на спане. Да знаеш как да си буден, като заспиш. Във време на сън човек
минава през една област тъмна и като я минава, той не помни нищо. След като я
премине, ще се пробуди. Но в съзнанието си, като минавате през тази област, вие
ще видите най-страшни неща.
Както е известно от
езотеричното познание, по време на сън астралното тяло се отделя от физическото
и пътешества в невидимите зони на Битието. То остава свързано с материалното
тяло посредством т.нар. „сребърна нишка” – нишка от светлинна, астрална материя
със сребрист оттенък. Сънят има за задача да асимилираме придобитото в будно състояние
и да го прибавим към съкровищницата от опитности, придобити по време на земния
живот. Сънят е и почивка за нашата материална природа, за тялото, за неговите
органи и системи.
През портала на съня
навлизаме в духовния свят. При повечето от нас това става неконтролирано. Ако
съхраним съзнанието си будно по време на сън, тогава и ползата от това
приключение, и постиженията ни по духовния Път ще бъдат несравнимо по-високи.
Учителят Беинса Дуно го е формулирал с присъщата си лаконичност, точност и дълбочина:
„Да знаеш как да си буден, като заспиш.” Древната
толтекска мъдрост, водеща началото си от натрупаните от атлантите опитности и
представена в нашата съвременност от учението на Дон Хуан (главният герой в книгите
на Карлос Кастанеда), подчертава изключителната значимост на т.нар. от тях „изкуство на
сънуването”. То именно е прозорецът, през който не само можем да наблюдаваме
неизчерпаемото разнообразие от светове, сфери и измерения на невидимата
Вселена, но и да прескачаме през него в някоя от тях, специално избрана от нас.
Тъмната област,
изпълнена със стряскащи видения, за която споменава ораторът, е междинната зона
между материалния и духовния свят. Тя е местообитание на купища човешки души,
които по различни причини не могат да преминат по-нагоре и се лутат като
безпризорни в нея, както и на редица същности с вампирски наклонности, които се
стремят като истински хищници да черпят жизнената енергия на хората, за да
подхранват собственото си съществуване. Онези от нас, които притежават
наклонности, свързани с неразумен разход на енергия, са техните донори. Само
най-пречистените в нравствено отношение хора могат да преминат през тази област
като на парад, без да се спират в нея.
Будност на съзнанието и постоянен стремеж към
усъвършенстване:
- Човек трябва да се стреми да има будно съзнание, да има постоянен
стремеж, да не си туря никакви прегради. И най-малката придобивка, която има,
да го радва. Колкото и малка да е тя, то е все един малък придатък.
С пределна
лаконичност и яснота Учителят Беинса Дуно излага някои основни изисквания към
ученика по духовния Път:
1) Будност на съзнанието – задължително условие
за максималната изява на човека, фундамент на неговото самонаблюдение и
самоконтрол, както и на обективната оценка на всяка ситуация; тясно свързана е
със способността за различаване на истината от неистината, на реалността от
илюзията и с оптималното използване на целия жизнен потенциал на личността.
2) Постоянен стремеж към самоусъвършенстване –
ръководен импулс за всяка наша мисъл, чувство, слово и действие, за цялостната
ни проява; това е стремеж към разкриване на Божественото, заложено изначално у
всекиго от нас, и към неговото изразяване в пълнота.
3) Преодоляване на психическите (умствени и
емоционални) прегради пред изявата на потенциала ни, както и стремеж да не допускаме появата
на нови такива. Нарастването на подобни бариери в количествено и качествено
отношение може да доведе по възникването на опасни комплекси и дори на пороци,
които са особено трудни за надмогване.
4) Радост от всяка успешна стъпка по духовната потека и благодарност към
Бога за всичко, което ни се случва. Без радост от
живота всичките ни триумфи рано или късно се превръщат в избледнели снимки от
личния албум.
- Колкото по-високо се издигате към върховете, толкова по-големи бури
има и толкова температурата се изменя, става по-студено. Там човек трябва да
издържа на студа.
Колкото повече
израстваме в духовен аспект, толкова по-висока става нашата отговорност – пред
самите себе си, пред човешкия род, пред Космоса и пред Твореца. Колкото повече
стъпала преодоляваме по стълбицата на духовното издигане, толкова по-красива
панорама от вселенската необятност се разкрива пред вътрешния ни взор, но и
толкова по-трудно става изкачването на всяко следващо стъпало. Разширяването на
съзнанието, съпътстващо личното ни усъвършенстване, е право пропорционално на
повишената отговорност за всяка наша мисъл, чувство, дума и постъпка, както и
на ангажираността ни спрямо решаването на проблеми с нарастващ мащаб и размах –
от семейната, професионалната и приятелската среда, през обхвата на народа,
държавата, континента и земното кълбо, та до селенията на звездната система,
галактиката и цялата Вселена. На всичките тези равнища пробудената за Истината
душа се изявява като ревностен служител на Божия План и Воля за творението.
Ключовете на окултизма и на черната магия:
- Тези изречения, които даваме в беседите, няма ги никъде. Ключът на
окултизма е изгубен. И ключовете на свещените истини са изгубени. Иисус е взел
ключовете на ада. Ключовете на черната магия ги държи Христос. По-рано можеше
всекиго да турят в ада. Светът там по-рано е вмъквал своите жертви.
Учителят Беинса Дуно
разкрива на своите последователи една велика тайна – Божествената Мъдрост,
представяна от него в беседите, лекциите и личните му разговори, е нещо
съвършено ново за нашата епоха. До днес тези истини на извечното Учение са били
обект на изучаване само в окултните школи – сред един съвсем тесен кръг
Посветени и ученици. Понастоящем – през първата половина на ХХ век –
българският духовен Учител с планетарна мисия ги прави достояние на всички
пробудени и пробуждащи се души, събрани от него в откритата на 24.02.1922 г.
Школа на „Изгрева”. Още преди това, по време на годишните събрания на Веригата,
той започва да споделя със своите възпитаници тези свещени истини. А с една
много малка група особено напреднали ученици той работи и на физически, и на
невидим план с повишена интензивност.
Ключът на окултизма е
бил изгубен за незрящите, за онези, които са залитнали наляво и са се колебаели
между светлината и мрака или пък откровено са се посветили на делото на черните
братя. За великите Посветени този ключ никога не е бил изгубван. За тях е
съществувал единствено проблемът кога и на кого да го предоставят. В нашата
епоха той е изваден от ковчежето на Божиите тайни и до него могат да получат
достъп всички, които заслужат безусловно правото да го използват. Единствено и
само за добро...
До Боговъплъщението
на Христос – според вярванията на старозаветните израилтяни – всички покойници
отиват в пъкъла (на иврит „шеол”). Всички напуснали нашия свят, независимо от равнището на
духовно-нравственото си развитие, биват сполетени от една и съща орис –
пребиваването в тази обител на тъмнината. След изкупването на планетарната
карма и пречистването на астралното поле около Земята от страна на Христос
настава времето на повсеместната справедливост. Всеки човек в послесмъртния
период получава според сътвореното в мисли, чувства, думи и действия. Такъв
смисъл има заявлението, че Иисус е взел ключовете на ада, сиреч Той,
Божественият всесправедлив Съдник, решава кой да бъде въдворен там и кой – не.
Изключителен интерес
представлява другата реплика – че ключовете на черната магия са в ръцете на
Христос. Едно от възможните тълкувания е, че Той, Проявеният Бог, е пречупил
силата на Черната ложа, чието извънредно опасно оръжие е именно черната магия.
От езотерична гледна точка това означава, че силите и енергиите, с които
боравят адептите на лявото посвещение, са под контрола на Христос и без Негово
допущение те не могат да бъдат употребявани по предназначение.
Нюанси на гордостта:
- В религиозните хора има една духовна гордост. В окултистите има една
окултна гордост. Мистиците имат една мистична гордост. Докато я преодолее
човек, това е една от най-големите мъчнотии. Грехът е останал в една такава
форма. Трябва да го намериш и да се освободиш от него, за да не те спъва в
бъдеще.
Всеки човек, познал
Божествената Истина в някаква нейна редакция – религия, окултизъм, мистицизъм,
духовно учение и пр., – се изпълва с убеждението, че именно това е най-прекият
път към нея. И не просто най-прекият, но единственият.
Точно това опасно заблуждение Учителят Беинса Дуно определя като гордост с
различни отсенки на нейното проявление в зависимост от теоретичната система,
завладяла ума и сърцето на съответния човек. Неслучайно в християнството
гордостта бива възприемана като един от най-страшните грехове. Привързването
към подобно убеждение издига непреодолима преграда по духовния Път на
пилигрима. Докато не бъде разрушена тя, той не може да продължи напред.
Истината е една, ала към нея водят безброй пътища. Нека признаем свещеното
право на всеки човек да избере онзи път, който е най-подходящ за него.
- Ясновидци има малко. Че някои виждат формите в астралния свят, това е
зрение малко по-надалеч от обикновеното. А общението с духовния свят, това е
съзнателно повдигане на душата. Човек трябва да израсне духовно.
Малко са истинските
ясновидци, т.е. тези, чиито способности надхвърлят границите на астралното поле
и се разпростират отвъд тях – в менталната и каузалната области. Огромният
процент съвременни ясновиждащи са ограничени от неясните и далеч не винаги
достоверни образи на астрала. Значителен дял от тези хора са наследници на
смътното ясновидство от Атлантската епоха, което до такава степен е закърняло с
течение на вековете и хилядолетията, че днес не може да му се гласува никакво
доверие. Най-сигурният път за придобиване на ясновидски качества е
естественото, плавно и последователно духовно-нравствено развитие и
усъвършенстване. Който крачи уверено по духовния Път, без да спира или да се
задържа прекалено дълго на някой от неговите жалони, рано или късно бива
удостоен със свръхсетивни способности. И тяхното наличие е безусловно – те не
зависят от никакви конюнктурни фактори, а единствено от свободната воля на
притежателя им. Следователно, за да станеш ясновидец – духовна кота, която ще
бъде преодоляна като цяло през идущата Шеста коренна раса, – е нужно да бъдеш
духовен човек: изчистен, нравствено извисен, честен и зареден само с
положителни импулси. Което е гаранцията, че ще използваш своето завоевание
единствено за целите на Божия План и Всемирното добро.
Константин Златев
Няма коментари:
Публикуване на коментар