Животът на ангелите

По-големите братя на човечеството

(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Напредналите Същества” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

- Животът на един ангел е по-интересен, отколкото животът на цялото човечество. А когато се завърши процесът на човешкото развитие, тогава и животът на човечеството ще бъде интересен.

 

Защо животът на един ангел е по-интересен от този на цялото човечество? Понеже той протича на друго равнище, в друга сфера на Космоса, в една фина и извисена област на невидимата реалност. Еволюционните задачи, които решава един-единствен ангел, могат да бъдат съпоставени по значимост с тези на целия човешки род. Трудността и мащабът на тези задачи са в пряка зависимост от духовния ръст на съществата, изправени пред тяхното разрешаване.

Процесът на човешкото развитие, за който говори Учителят Беинса Дуно, ще завърши тогава, когато най-подготвените измежду хората ще попълнят десетата ангелска йерархия в нашата звездна система. И на свой ред те ще бъдат натоварени с мисии, достойни за ангелите. „Интересен” в лексиката на Учителя на Божествената Любов означава еволюционно значим, с вселенски размах.

- Ангелите са колектив. Когато един ангел действа, зад него действат другите ангели. Един ангел е като посланик и изразител на група ангели, които мислят за него и действат чрез него. Дрехите на ангелите никога не остаряват.

Ангелите са колектив в смисъл, че са обединени от общност на идеите и съзнанието, на принадлежност към изпълнителите на Божия План за Всемира. Способността им да действат в пълна хармония с насоките на Божия Разум ги прави напълно единни. От тази гледна точка действията на един ангел никога не са само негова собствена приумица – те отразяват ролята и задачите в Космоса на всички ангелски йерархии. И не само ги отразяват, но и съдействат за утвърждаването на тази роля и за изпълнението на тези задачи.

Дрехите на ангелите не могат да остареят, тъй като те са нетленни, изтъкани от светлина. В преносен смисъл този израз ни води към езотеричната истина за безсмъртието на ангелите. Веднъж преодолели изпитанията на материалния свят, те завинаги продължават своята еволюция в духовния, неподвластни на физическата смърт и преходността.

- Когато човек види някой ангел, който не говори, той вижда отражението му. Самото същество в дадения случай е зад човека. Казано е: „Господ ти е задна стража.” Тази светлина, която има в цялата Слънчева система, се дължи на ангелите. Една от техните работи е да се грижат за останалите природни царства.

Тези думи на Учителя Беинса Дуно изобилстват със скрит смисъл и алегории. Нека се опитаме да надникнем зад завесата на това негово послание.

Ангелите могат да говорят, разбира се, но по два начина: 1) когато са се материализирали временно, т.е. явяват се във физическа, телесна форма, чийто гласов апарат те използват; 2) по мисловен или умствен път – когато посещават някой човек в съня му, в медитация или молитва, или му внушават определена идея или мисъл, без да засвидетелстват пряко присъствие пред физическия или духовния му поглед. В този смисъл отражението на ангела, споменато по-горе, би трябвало да означава, че конкретният ангел се появява пред човек във форма, която би била достъпна за разбирането на този човек, без да има вербален или телепатичен контакт помежду им. Ангелът като такъв е „зад човека”, а пред човека е проектирана именно тази достъпна за човешкото възприятие форма.

На друго място в своето Слово Учителят на Новата планетарна култура изтъква, че светлината, която познаваме – физическата светлина, е плод от мисловната дейност на великите духовни Същества. В разглежданата тук негова реплика тази теза намира потвърждение. Светлината в нашата звездна система е резултат от интензивната мисловна работа на ангелските йерархии.

Друга, особено важна от наша гледна точка, задача на ангелите е да наблюдават и ръководят еволюцията на по-низшите от тях природни царства: минералното, растителното, животинското и човешкото. Някои от ангелите на по-ниско духовно стъпало поемат грижата за конкретни видове от представителите на тези царства, за отделни, високо издигнати хора, за дадени общности от хора,            народи или континенти. Известно е от езотеричното познание, че на всеки около 300 години се сменя архангелът, който е поел отговорност за развитието на човечеството като цяло. В нашата епоха това е архангел Михаил, застъпил на този пост – според някои източници – от 1869 г.

 Пътят на Напредналите Същества:

- Напредналите Същества са минали по вашия път, минали са през най-големите страдания, разполагат със сили и всякога са готови да ви окажат помощ. Когато съвършените хора постигнат нещо, тогава те се връщат при тези, които не са го постигнали, и им помагат да го постигнат.

Както свидетелстват и други авторитетни Посветени, ангелите – преди да станат такива – са били човеци. Това се отнася най-малкото до ангелите, които изграждат познатите ни девет йерархии. Всяка човешка опитност им е позната, всички болки и страдания, които преживяваме ние, са част от техния духовен път. Затова и са напълно наясно с нашите проблеми и знаят как да ни помогнат във всеки един момент от нашия земен живот. За нас е важно да знаем как да се свържем с тях и как да възприемаме правилно техните напътствия. „Съвършените хора” в горния контекст като израз е синоним именно на ангелите. Когато едно човешко същество завърши успешно материалния етап от своята еволюция, то става съвършено – от човешка гледна точка – и се присъединява към общността на ангелите. По-напредналите като правило са призвани да подпомагат по-изостаналите в тяхното духовно развитие. Това и вършат ангелите спрямо нас, хората.

- Светлината на Напредналите Същества само по някой път минава покрай вас. Облъхне ли ви тяхната светлина, целия ден сте радостни. Всяка радост се дължи на тях.

В случая под светлина на Напредналите Същества следва да разбираме тяхното присъствие и въздействие върху нашия материален свят и, в частност, върху нас, хората. Когато духовните ни сетива са достатъчно развити да възприемат това тяхно присъствие и въздействие, тогава ни изпълва радост и биваме мотивирани да вършим добро. Всеки пълноценен контакт с ангелите поражда в душата на човека импулс да дава най-доброто от себе си, да се изявява като творец и служител на силите на Светлината. Особено важна е точно тази функция на ангелските йерархии – да бъдат проводници на идеите и посланията от Божествения свят, предназначени за физическото поле, за нашата действителност. Затова и на гръцки език думата „ангел” означава „вестител”. Те са вестители на Божиите наредби и напътствия, които ние, човеците, сме длъжни да възприемем, осмислим и изпълним.

- Всички открития са станали все с помощта на съществата от невидимия свят. Те учат хората горе и като ги научат, това на земята се нарича откритие. Като се научи човек горе, пращат го след това да учи другите хора на земята.

Откритията в нашия свят са следствие от правилно възприети идеи от невидимата вселена, чиито посредници са именно ангелите. Напредналите Същества обучават хората „горе”, сиреч на тяхното равнище – по време на сън, медитация или при специално създадени условия съзнанието на конкретния избраник да бъде проектирано пълноценно на съответното духовно поле. Обучението може да бъде еднократно, последователно или периодично. Дори и обучаваният човек да няма съзнателен спомен за него в будно състояние, придобитото от него при общуването с ангелите се отпечатва незримо и незаличимо във фините му тела, най-вече в умственото и причинното. Когато настъпи моментът този човек да предаде наученото на другите хора, тогава спрямо тях той се явява под образа на учител. Единственият Учител в цялата Вселена, обаче, е само Бог, а Съществата от Божествения и духовния свят са проводници на Неговите идеи и изпълнители на Неговия План за Космоса. Затова и в Библията ясно е подчертано, че човеците имат само един Учител – Христос, т.е. Проявения Бог в цялото Битие.

 Ангелският и човешките езици:

- Всички езици са наречия на небесния, на ангелския език. Трябва да знаете, че съвършените същества са учени. Те имат един прецизен език. Те не обичат никак да се занимават с посторонни работи. Когато някой от тях реши да слезе да помогне на човечеството, той трябва да се откаже от своята свобода. Те не обичат да ги безпокоят хората на земята със своите мисли. Затова между хората и тях има проводници, посредници, за да се трансформират енергиите и да помогнат за същественото, от което хората имат нужда.

Първичен е ангелският език, а нашите, човешките, са вторични. Ние говорим чрез гласовия си апарат, нашите езици имат определена звукова форма. Думите ни са въплъщение или символи на дадени идеи, които те, думите, изразяват. Словото е материален израз на мисълта. При ангелите – пред вид факта, че обитават невидимата вселена – звуковият аспект на словесността е ненужен. Те общуват помежду си и с подготвените измежду нас мисловно, телепатично, по ментален път.

В своята дейност ангелите не обръщат внимание на посторонните, сиреч на страничните, маловажните, проблеми. Нещо, което е важно за нас, за тях може да няма никакво значение. Мерките ни са различни; мащабите на нашето мислене и поведение, сравнено с техните, са нищожни.

Когато на някой ангел бъде възложена мисия да помогне на хората от непосредствена близост, той трябва да се яви между тях в плът. Това става най-често чрез вселяване, по-рядко – чрез въплъщение. И в двата случая посредници за осъществяването на този акт са напреднали в духовно отношение човеци. В първия вариант издигнат еволюционно човек за определен период от време предоставя тялото са на ангела (аналогична е и ситуацията, макар и на несравнимо по-високо равнище, с предоставеното от Учителя от земната Йерархия Иисус тяло на Космическото Същество Христос за срок от три години). Във втория вариант също извисени духовно хора – мъж и жена, зачеват и даряват живот на дете, чрез чиято душа се проявява ангелът. Казано по друг начин, този ангел се ражда в плът по обичайния за всички хора начин. И в двата случая ангелът жертва временно свободата, с която е разполагал в невидимия свят. В това се състои и неговата най-значима жертва пред олтара на Божественото поръчение.

Напреднали по духовния Път хора и такива с отворени вътрешни сетива служат за посредници между ангелите и останалите люде. Посредниците предават посланията на ангелите на своите събратя и съдействат за правилното възприемане, натрупване и употреба на благодатните енергии, изпращани чрез ангелите към Земята от високите духовни зони.

 Светии, пророци, адепти и съвършени хора:

- Най-първо, за да се запознаете с онова, което вършат тези Напреднали Същества за хората, трябва да изучите пътя на светиите, на адептите, на съвършените хора. Светият човек трябва да даде всичко. Като стане човек светия на земята, трябва да даде всичко, да се откаже от всичко. Преждевременно ако се откаже, не е добре. Преди да е узряло житото, не трябва да се откъсне, трябва да се чака да узрее.

Хората, извървели дълъг път към духовно-нравственото съвършенство, създават образци за подражание. Всички ние сме неповторими индивидуалности и в този факт е заключена висшата справедливост на Божията творческа дейност, на цялото творение. Затова и не сме длъжни да следваме механично ничий чужд пример, колкото и възвишен да е той. И все пак доброто, достойното, съзидателното в него би трябвало да ни вдъхнови да вършим същото и в собствения си живот, при условията, в които ние съществуваме и се подвизаваме на земното поприще.

Учителят Беинса Дуно е заявил съвсем ясно, че за да постигнеш святост, следва да изпълниш две главни предпоставки: 1) да се откажеш от всичко, което те тегли надолу, към материята, най-вече – от желанията на плътта; преждевременен отказ в случая означава, че съответният човек все още не е подготвен за този акт на саможертва; 2) да дадеш всичко – плода, който е узрял в градината на твоята разцъфнала душа; той не е само твое притежание, а достояние на всички хора, на всички живи същества и не на последно място – на Бога, Който ти е помогнал да го посееш, отгледаш и откъснеш.

- Този живот трябва да изучавате сега. Трябва да изучавате живота, който минават светиите на земята – закона на самоусъвършенстването. Този път трябва да изучавате: пророците, свещените книги, научните книги, някои места от математиката, геометрията.

Един от най-важните вселенски закони е този за самоусъвършенстването. Стремежът към усъвършенстване и в крайна сметка – към съвършенство, е вложен изначално във всяко живо същество, във всяка форма на творението. С особена мощ се проявява той в съществата, постигнали духовната степен на разума. При тях този първичен импулс придобива осмисленост и целенасоченост, които му придават допълнителна енергия и шансове да бъде реализиран в нужната пълнота. Най-подходящият полигон за изпитване действието на закона за самоусъвършенстването и за пожънване резултатите от неговото прилагане е материалният свят. Земното училище е незаменимата школа за духовно израстване, в която ние се включваме при всяко наше прераждане в плът. Това, което имаме възможност да научим и придобием тук, е с безценна стойност; то не е достъпно за постигане в никоя от другите сфери на Космоса – в неговата невидима част.

Учителят на Новата култура ни препоръчва да изучаваме и свещените книги на народите и световните религии, както и постиженията на науката. Всяко познание е ценно тогава, когато ни обогатява, разширява кръгозора ни, допълва изградената съзнателно от нас картина на света и допринася за придвижването ни по духовния Път към съвършенството. От всяка област на човешкото познание бихме могли да почерпим нещо полезно за нас, нещо, с което да станем по-мъдри и по-зрящи в една действителност, така щедро предлагаща измамно красиви и пъстри илюзии и заблуди.

Въз основа на изложеното дотук бихме могли да се опитаме да дефинираме четирите категории хора, посочени в тази подтема. Общият знаменател между тях е постигнатото високо равнище на духовния ръст. А това, което ги отличава, е:

1) Светии – това са хората, постигнали святост, т.е. напълно са осветили материалното си тяло чрез духа си и са го повдигнали до неговата вибрационна честота; от езотерична гледна точка те буквално светят – толкова пречистена, прозрачна, ефирна и блестяща е тяхната аура.

2) Пророци – личности, които имат за мисия да разпространяват Божието Слово, да критикуват недъзите на обществения живот и да посочват пътищата към бъдещето такова, каквото Бог го е предначертал пред отделните хора и народите; техните видения и предсказания надхвърлят рамките на времето и пространството и проникват в реалности, които тепърва сме призвани да изградим.

3) Адепти – защитници, популяризатори, апологети, а понякога и мъченици за някоя от редакциите на Божественото учение, предадено от велик духовен Учител на земните човеци; от тяхното название произхожда глаголът „адаптирам”, сиреч (в случая) приспособявам това духовно учение за нуждите на конкретна общност от хора в зависимост от тяхното равнище на съзнанието.

4) Съвършени хора – хора, постигнали жадуваното съвършенство; от гледна точка на духовното познание те са завоювали и седемте посвещения по пътеката към Божественото и са станали достойни да заемат място сред ангелските йерархия, както и в общността на духовните Учители.

Константин Златев