(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Ключът” от книгата „Разговорите
при Седемте рилски езера)
Една от най-важните
теми в Словото на Учителя Беинса Дуно е за служението:
на Бога, на Напредналите Същества, на човечеството и на своя ближен. В един
свой разговор в района на летния лагер на Бялото братство на Рила той добавя
съществени щрихи към тази вечна и всеобхватна проблематика – ключ към решаването на загадката на
нашия земен живот.
Бог – най-великият Учител на Доброто:
- Този, който ме учи да извърша най-добре една работа, това е Бог,
Реалното; например, да рисувам добре, да пея добре. Този, който ме учи да се
обхождам, това е Бог! Когато зле се обхождаме, това сме ние.
Божественото,
заложено извечно у всекиго от нас, ни подтиква тихо, неусетно, но настойчиво
винаги да даваме най-доброто, на което сме способни. Искрата Божия у човека е perpetuum mobile –
вечният двигател на нашето духовно развитие и общочовешкия напредък. Тя не се
изморява да ни насърчава по пътя към Доброто. Няма умора, изтощение или
отчаяние у Бога! Те спохождат само нас, човеците, когато не използваме правилно
силите и жизнените си ресурси.