неделя, 30 октомври 2016 г.

Главната цел в живота


(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Ключът” от книгата „Разговорите
при Седемте рилски езера)


Една от най-важните теми в Словото на Учителя Беинса Дуно е за служението: на Бога, на Напредналите Същества, на човечеството и на своя ближен. В един свой разговор в района на летния лагер на Бялото братство на Рила той добавя съществени щрихи към тази вечна и всеобхватна проблематика – ключ към решаването на загадката на нашия земен живот.

 Бог – най-великият Учител на Доброто:

- Този, който ме учи да извърша най-добре една работа, това е Бог, Реалното; например, да рисувам добре, да пея добре. Този, който ме учи да се обхождам, това е Бог! Когато зле се обхождаме, това сме ние.

Божественото, заложено извечно у всекиго от нас, ни подтиква тихо, неусетно, но настойчиво винаги да даваме най-доброто, на което сме способни. Искрата Божия у човека е perpetuum mobile – вечният двигател на нашето духовно развитие и общочовешкия напредък. Тя не се изморява да ни насърчава по пътя към Доброто. Няма умора, изтощение или отчаяние у Бога! Те спохождат само нас, човеците, когато не използваме правилно силите и жизнените си ресурси.

Най-великият Учител на Доброто – Бог, не престава да ни наставлява да провеждаме разумно живота си и да даваме зрели плодове на Неговата нива. Когато Го чуваме и постъпваме според напътствията Му, тогава се държим като достойни Негови деца. А когато се вслушваме в собствените си желания, страсти и амбиции, тогава се отдалечаваме от Него и като непослушни деца се крием по ъглите на собствения си мрак, за да заглушим вопъла на съвестта в душата си и, ако може, да станем невидими за Неговата абсолютна и всеобхватна справедливост.

- Когато вървя в съгласие с Великите Божествени закони, аз се съединявам с Доброто и го проявявам. Щом се отделя от Доброто, злото иде. Злото не е нищо друго освен лишение от Доброто. Следователно що е зло? Там, дето няма Добро. Що е омраза? Дето няма Любов. Що е лъжа? Дето няма Истина. Това са празни места, пропасти. Омразата и лъжата са пропасти, а пък Любовта, Мъдростта и Истината са градини, насадени с най-хубавите плодни дръвчета.

Всяко добро излиза като импулс от Бога и рано или късно се връща при Него, оцветено от индивидуалността на съществото, което го е извършило. Злото, сътворено от създанията, от своя страна рано или късно се разтваря в океана на Всемирната Любов и изчезва завинаги. Всяко действие в съгласие с Божествените закони поражда Добро. Всяко тяхно нарушаване съответно поражда зло. Връзката с Доброто е връзка с Бога. Връзката със злото отвежда към владенията на Лукавия.
В обикновените човешки представи злото е противоположност или антипод на Доброто. Християнското богословие определя злото като отсъствие или липса на Добро. Духовното познание в лицето на Словото на Учителя Беинса Дуно отива крачка напред и дефинира злото като непроявено Добро.
Доброто и злото, Любовта и омразата, Истината и лъжата са полюси със знак плюс и минус, в амплитудата между които съществуват и се проявяват безброй техни нюанси и разновидности. Авторът на беседата разглежда злото, омразата и лъжата като „празни места, пропасти”, т.е. като състояния на съзнанието, при които в дадения момент не се проявяват Доброто, Любовта и Истината. Които, от друга страна, са сравнени с градини, в които дръвчетата са отрупани с прекрасни плодове – резултат от проявлението на тези велики Божествени принципи.

 Главната цел на живота:

- Главната цел на живота е да се научим да мислим, както Бог мисли!

В тази подчертана като важност мисъл на Учителя Беинса Дуно е поантата на цялата му беседа. Мисълта в качеството си на кондензирана Божествена Любов е атрибут на Бога, който Той щедро и безвъзмездно предоставя на съществата, постигнали равнището на разума. Всевишният твори чрез мисълта Си и е заложил този изначален потенциал и в Своите създания. Онези от тях, които притежават индивидуален дух и съответно мисъл с творчески заряд, са призвани да станат Негови съработници и сътворци. В същност това е главна еволюционна цел на целия проявен разумен живот във Вселената.
Чрез мисълта си ние създаваме както вътрешния, така и външния си свят, своята реалност. Чрез въплътената си мисъл бихме могли да създадем и рая, и ада на Земята – зависи как и към какво я насочваме и за какво я използваме. В състояние сме да се научим да мислим, както Бог мисли, ако пречистим до такава степен душата си, че да възприемаме Неговите мисли и идеи директно в будното си съзнание и да ги осъществяваме в ежедневието, в нашата действителност, превръщайки ги от потенциал в актуалност. Наши особено ценни посредници в този продължителен и нелек процес са великите духовни Учители на човечеството – преките приематели и разпространители на Божието Слово и Неговите послания.

- Понеже Бог мисли, затова и аз мисля. Някой път казваш: „Господи, не виждаш ли какво аз правя?” Господ ти казва: „Ти трябва да видиш какво Аз правя.” Онзи, Който във всеки момент ти показва как да постъпваш, това е Бог.

Бог е вечният образец за човека във всяко едно отношение. И тъй като остава навеки невидим и неосезаем за нас, Неговите най-верни Пратеници – духовните Учители на рода човешки, онагледяват Неговите достойнства чрез мисията, делата и Словото си. Всеки един от тях е жив пример за Божието присъствие в нашия земен живот. Те ни помагат да събудим и проявим и нашия извечен вътрешен Учител – безсмъртната искра на Божествения творчески лъч, сътворил всяка една индивидуалност, всяка единица живот. След като се съединим с Бога у собственото „аз”, тогава потребността от външни Учители естествено отпада и ние общуваме пряко с Бога навсякъде и във всичко.

- Няма по-хубаво нещо в света от това, Бог да ти каже две думи само! Много ангели са чули от Бога само две думи и върху тях работят. Бог ще ти каже: „Люби Бога, люби ближния си”. В интонацията на тези думи всеки ще разбере  вътрешния смисъл на живота.

Благословен е онзи миг, в който чуеш Бог да ти говори, когато Неговият глас прозвучи със съзидателната си мощ и неизразимата си Любов в съзнанието ти! Едно такова преживяване би могло да промени целия ти живот и да го тласне в посоката на устрема към върховете на самореализацията. Цялото послание на Бога към човеците може да бъде концентрирано в един единствен призив: „Бъди съвършен проводник на Божията Любов!” Да схванеш интонацията на Божия глас, ще рече да си отворен за благодатната и животворяща енергия на творческата Му изява и да я превърнеш в неотменима част от себе си. Вътрешният смисъл на живота може да бъде разбран, само ако позволиш на Божия Дух да те изпълни целия и завинаги да заживееш в Него.

 Пред кого отговаряме?

- Някой казва: „Много ми урониха престижа пред хората”. Оставете това. Най-напред гледайте да възстановите вашия престиж пред Бога, после пред себе си и после пред хората, пред животните, пред воловете, овцете и пр. Най-напред турите ли за основа престижа пред Бога, тогава другите неща ще ги направите.

За всичките си мисли, чувства, думи и действия носим отговорност първо пред Бога, след това – пред Космоса и Разумните Същества от надчовешка еволюция, после – пред човечеството, и най-накрая – пред съда на собствената си съвест. Учителят Беинса Дуно твърди, че не е важно какво мислят хората за нас, а какво мнение има Бог за нас. Може да сме завоювали огромен престиж пред човеците, а пред Божиите очи да сме нищожество. Такава е съдбата на мнозина издигнати люде в различни области на общественото битие: политици, държавници, хора на изкуството, спортисти, учени и пр. Събратята им ги боготворят, получили са най-авторитетните награди в своята сфера, доходите им се измерват с многоцифрени числа, имотите им чет нямат, ала духовният им ръст е твърде нисък. И обратното: никому неизвестни или дори отритнати от обществото хора се отличават с висока духовна еволюция и в очите на Всевишния те са несравнимо по-извисени от изброените по-горе техни ближни.

 Как работи Бог:

- Бог не може да слезе, но Той се вселява в нас и като отидем да работим, Бог работи, навсякъде ходи и слугува на хората чрез нас.

Бог, самият Творец, не подлежи на въплъщение сред нас, хората. Ала чрез Своя Дух Той ни изпълва – както казва авторът на беседата, вселява се в нас – и ни използва (в най-благородния смисъл на думата) като Свои проводници и изпълнители на волята Му. Така на практика чрез нашите дела се проявява самият Създател, но само в случаите, когато следваме Неговия План и Промисъл, сиреч осъществяваме волята Му. Бог на практика ни „слугува”, понеже без Неговата сила и енергия ние сме абсолютно безпомощни да сторим каквото и да било. А онези, които чуват Неговия глас и следват напътствията Му, от своя страна слугуват на своите братя и сестри, следвайки импулса на смирението и взаимоотдаването.

- Като носим в себе си великия съзнателен живот, то е единственото качество, в което Бог постоянно функционира. Това, Което периодически идва и дава направление на живота ни, е Светият Дух, това е Бог.

Бог се проявява в Своята несравнима, величествена, всемогъща и всеобхватна пълнота единствено чрез съществата, които са хармонизирали напълно своята воля с Неговата и следват само Неговите стъпки. Да живееш съзнателен живот – в този смисъл – означава, че си прозрял какъв е Божият план за тебе и го реализираш безкомпромисно и с необходимата последователност и постоянство. Божият План обхваща цялата структура на Вселената, всички нейни полета, зони и области, всички Негови творения. Всяко от творенията има своето изначално предназначение и ако го изпълнява, значи следва онова направление на еволюция, което сам Бог му е отредил. Ако се съпротивлява и се отклонява от направлението си, тогава има две възможности: да се коригира и да продължи по правилния път или рано или късно да загине, да бъде унищожено и заличено от панорамата на Всемира.

 Изворът на нашата сила:

- Вашата сила се състои в това, че Бог действа чрез вас. Силата е в Него. Всеки човек, в когото Бог действа, е мощен. Не мислете, че силата е в материалното.


Духът е Този, Който създава материята, извайва нейните безчетни форми и ги насочва към тяхното предназначение според Плана на Бога. Всяка от формите е в състояние да проявява Духа в степента, в която тя е подготвена да Го изяви. В съответствие с тази степен на проявление се измерва и силата на дадената форма. Цялата сила на Космоса е съсредоточена в Божиите ръце. Той я разпределя съвършено справедливо според потребностите на Своите творения. А те от своя страна я получават, усвояват, трансформират и употребяват за удовлетворяване на насъщните си потребности и за собствените си еволюционни цели. Терминът „сила” може в повечето случаи да бъде заменен с „енергия”.
Материята сама по себе си не притежава сила или енергия. Тя придобива такава само от и чрез Духа. Материята е инертна, а Духът е действен, всепроникващ и посяващ семената на Всемирния Живот. Изворът на всяка сила или енергия е в Божия Дух и само от нас зависи, когато приемем своята порция, за какво ще я използваме.

 Любов и омраза:

- Този, който е роден от Бога, ще прояви Божията Любов, ще бъде готов да ти помага. А любовта на онзи, който не е роден от Бога, не е Любов; тя е човешка. Неговата любов е користна. Той гледа да те изяде. При човешката любов има изяждане.

Да си роден от Бога означава не просто да Го носиш в сърцето си, но и да Го проявяваш навсякъде в живота си. И в християнството, и в езотеричната лексика се употребява понятието „новорождение”. То предполага, че човекът, който го е преживял, е станал нова личност, роден е в Божия Дух, т.е. потопен е изцяло в Неговите вибрации и следва самоотвержено Неговия Път. В скàлата на посвещенията, използвана от Бялото братство, новорождението заема достойно място – пето по ред.
Водеща характеристика на родения от Бога човек е проявлението от негова страна на Божествената Любов – висшата октава на Любовта. Тя стопява всички огнища на злото, всички противоречия и конфликти и ги превръща в Добро. Това е Любов, насочена към всички живи същества, към всички Божии творения и извираща от безсмъртното ядро на индивида, от неговия дух.
Който (все още – понеже винаги има надежда) не е роден от Бога, не е способен да прояви Неговата Любов и остава на равнището на човешката. Тя е егоистична, користна, на моменти хищническа. Мотивирана е от една от най-великите заблуди на човешката психика – чувството за притежание на собственост. Онзи, който те обича по човешки, те възприема като свое притежание, като средство за удовлетворяване на собствените си нужди, без да държи сметка за твоите. А който изпитва към теб Божествена Любов, ще бъде готов да пожертва всичко – дори живота си – за теб, за твоето благо, за твоето щастие.

- Онзи, който е роден от Бога, не може да те мрази. Всички, които са родени от Бога, са роднини.

Новороденият в Божественото човек не е способен да изпитва омраза. Той провижда зад явленията и действията на околните дълбоките духовни причини, които са ги породили, обяснява си ги и не търси вина у никого, а само тълкувание на случилото се. Затова всички, преживели новорождението, са близки по дух – Учителят Беинса Дуно ги нарича по тази причина „роднини”. Тяхното родство е в Божия Дух, в Неговата Любов и всеотдайност в служението на ближния. Тъй като, щом не можеш да мразиш и разбираш мотивацията на своите братя и сестри, ти неизменно си готов да им помогнеш в нужда и да им отдадеш доброволно и напълно безвъзмездно от огрялата те вечна небесна Светлина.

 Родени от Бога:

Някой от присъстващите на беседата запитва: „По какво се познава човек, който е роден от Бога?” Учителят Беинса Дуно отговаря:
- Той ще те обича, ще ти услужва, ще бъде смирен, ще има всички Божествени добродетели, ще гледа да ти прави добро.

Роденият от Бога се отличава и по излъчването си, и по мисленето си, и по поведението си. Той е изпълнен с всеотдайна Любов, с желание да служи на всички, със смирение пред неизбежните изпитания и теготи на битието си, развил е редица добродетели, във всичко търси само доброто и се стреми да го проявява навсякъде и към всички. Новороденият в Божественото човек неусетно се превръща във факел за незрящите и в пример за онези, които са в процес на пробуждане.


 Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар