събота, 30 юни 2018 г.

Работа и свобода




(Есе върху беседата „Наклали огън”)


Да работим според Учителя Беинса Дуно означава да вършим нещо така, сякаш е за Бога. Това предполага максимално съзнателно отношение към всичко, с което се заемаме, независимо какво е то: физически или умствен труд, изпълнение на някаква задача, помощ за приятели или нуждаещи се и прочие. Да преведеш възрастен, немощен или сляп човек от едната страна на булеварда до другата също е работа, при това твърде отговорна. Да сложиш хранилка за птиците също е работа, която може да спаси нечий невинен живот. Да отместиш камък от средата на шосето също е работа, която може да предотврати тежка катастрофа. Да измъкнеш удавник от водата или дете от пламнала в пожар сграда също е работа, в която рискуваш собственото си здраве, а може би и живота си.
Въобще работата има безброй много форми и измерения и всяко от тях си прилича с останалите по едно – крайният резултат от работата е направил света малко по-добър.
Каква е връзката между работата и свободата? Авторът на беседата я описва по следния начин: „... Свободен човек е само онзи, който работи. Докато работи, човек е свободен. Щом престане да работи, той изгубва свободата си.”
Как да изтълкуваме тези негови думи?
Очевидно съществува непосредствена връзка между работата и свободата. Само чрез работа ти можеш да завоюваш свободата си. С други думи казано: щом вършиш всичко така, като че ли е за Бога, ти осигуряваш жадуваната свобода за духа си. Работата с високо чувство за отговорност, с пълна отдаденост, с безкористие и стремеж за максимално качество ти дарява свобода.
По същността си работата е процес, който служи за подобряване на условията в света – от най-ниското, индивидуалното, до най-високото, общочовешкото равнище. Когато този процес се превърне за теб в неотменно правило за живота ти, в един светъл миг ти ставаш достоен да получиш като отплата своята свобода. Това е свобода от ограниченията на материалното битие, свобода да твориш по Божествен образец.
По своята същност свободата, от друга страна, представлява състояние на духа – независимо от обстоятелствата във физическия живот, независимо от външните условия.
Следователно свободата е вътрешно състояние на човека, а работата е негово външно проявление, чрез което личността се стреми да даде от себе си нещо полезно на ближния и на света.                     
Според Учителя Беинса Дуно чрез работата ние изразяваме своята благодарност към Бога за живота, който ни е дал.
Докато имаме сили да работим, обществото ще има нужда от нас. Нека винаги и във всичко да работим така, че да радваме нашия Създател и да творим блага за ближния и за Живата Разумна  Природа.                                                                                                                                                                                                                 
Константин Златев

събота, 23 юни 2018 г.

Новото учение







Кое е Новото учение? – Това е духовно-културното наследство на Мировия Учител Беинса Дуно в лицето на неговото Слово, музикални композиции и Паневритмия. Това е актуализираното езотерично християнство в нашата епоха, имащо за главна задача да положи основите на Новата планетарна култура на Божествената Любов.
Това Ново учение в същност е най-старото Учение, и то не само за планетата Земя и човечеството, а и за цялата Вселена. Това е Божественото учение, което извира от самия Първоизточник – Ума на Бога Творец, и в настоящата си редакция е съобразено с изискванията на историческия и космическия момент, както и с манталитета на съвременните хора, с техните възможности да го възприемат, усвоят и приложат.
Това е най-старото Учение в Проявеното Битие, ала същевременно и винаги ново, понеже е актуално и действено във всяка епоха от общочовешката еволюция. То обхваща цялото духовно-езотерично познание, цялата Божествена Истина за Бога, света, Всемирния живот и човека.

вторник, 19 юни 2018 г.

Причини и сили





Дейността на Бога като Творец и Промислител за света няма начало и не ще има край. Ние приемаме за нейно начало сътворяването на Вселената, ала творческият процес на Всевишния е започнал още преди това – преди дори да има време, в Неговия Ум. Цялото Проявено Битие представлява една въплътена, една материализирана идея на Създателя. Творчеството като резултат неизменно бива предхождано от мисъл – от мисълта на твореца, който впоследствие я облича във форма. Причината да съществува творчество е изконният стремеж на Всемирния Разум да изразява Себе Си във все нови и разнообразни форми, в чийто еволюционен ход Той се оглежда и обогатява и Себе Си, и цялото творение. Силите, които осъществяват творческия замисъл на Бога, също извират от Неговата същност. Наричаме ги „Божий Дух” или в християнското учение – „Светият Дух”, Третото Лице на Бога: един по същност и троичен по Лица, т.е. троичен по Своите функции и проявления в Космоса. Божият или Светият Дух – това от своя страна е изначалната, вечна, всеобхватна и животворяща Енергия на Върховното Божество. Тя е неизчерпаема и вездесъща, сиреч всеприсъстваща, изпълваща всяка точка на Проявеното Битие, всички живи същества. Тя именно поражда и поддържа Всемирния живот, тя го насочва към реализирането на неговото предназначение в съответствие с Божия План за Вселената и за всичко съществуващо.

вторник, 12 юни 2018 г.

2. Изяви на Всемирното Бяло братство в историята на съвременното човечество / продължение/


ІІІ клон на Всемирното Бяло братство – Български (Богомилски)



     За него Учителят Беинса Дуно свидетелства: „Третия клон можем да наречем богомилски в тесен смисъл на думата или български клон. (А „богомили” в широк смисъл на понятието Учителят Беинса Дуно назовава представителите на ВББ като цяло, т.е. използва го като обобщителен термин за членовете на ВББ въобще.) Той (ІІІ клон) от Египет отива в Индия, оттам в Арабия, Сирия, Мала Азия и България.” Според същия Учител: „Третият клон имал за цел да реализира Божественото учение, християнството.”
      По времето на появата на богомилите – началото на Х век – християнството вече е било опошлено в значителна степен от деформиращи човешки интерпретации и наслоения. Главната задача на богомилите е била да очистят изначалното Христово благовестие от всичко излишно и регресивно и  да възвърнат обновителния поток на това разклонение на Единното Божествено учение в предначертаното от Божия Промисъл русло. „Богомилите не са успели в България – заявява Учителят Беинса Дуно – поради гонението от реакционните кръгове, но са дали мощен тласък на европейската култура.”

неделя, 10 юни 2018 г.

Изяви на Всемирното Бяло братство в историята на съвременното човечество


     


          Под „съвременно” в случая разбираме човечеството в последната фаза от неговото глобално еволюционно развитие – периода от последните приблизително 10 хиляди години.
ВББ е имало многократни проявления (и индивидуални, и колективни) по сегашните български земи. Измежду тях се открояват три: 1) Орфей и орфическата школа (вероятно между 3-то и 1-то хилядолетие пр.Хр.; все още точната датировка не е установена със сигурност); 2) богомилското движение (възникнало в началото на Х в.сл.Хр.); 3) Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно), неговото духовно-културно наследство и създадената от него школа на ВББ в България. Тази хронологическа приемственост с център българските земи определено не е случайна и представлява важен елемент от Божия план за човечеството.
В Словото на Учителя Беинса Дуно откриваме сведения за три най-важни изяви на ВББ в историята на съвременното човечество. Той ги нарича три клона на ВББ: И трите клона са живели дълго време в Египет. И трите клона са били в Индия, само че са излезли оттам в разни времена.”

събота, 9 юни 2018 г.

Богомилите и Всемирното Бяло братство




       Всемирната Ложа и нейните подразделения


Духовната еволюция на Вселената като цяло се контролира и направлява от институция, условно назовавана в Божественото учение като Велико Всемирно братство” или Всемирна Комическа ложа”. Тази върховна вселенска разумна структура има за свой Глава Христоскато Космически Принцип, или по-точно – Христовия Дух. Великото Всемирно братство притежава два основни клона на проявление – Бялото братство (Бялата ложа) и Черното братство (Черната ложа). Първият клон е център на дясното посвещение и работи в Космоса с методите на доброто. Тази ложа има своите структури, учители и адепти, чрез които се изявява в глобален и локален мащаб. Вторият клон – Черната ложа, е център на лявото посвещение и си служи с методите на злото. В християнската свещена книга – Библията, тя е наречена князът на този свят”. И Черното братство от своя страна си служи с организация от обособени адепти, посредством които провежда плановете си.

сряда, 6 юни 2018 г.

Естественост







Окултният ученик е естествен във всичко: в мисли, чувства, думи и дела. От постъпките му лъха непринуденост, усещане за мярка и правилна преценка на възникналата ситуация. Естествеността му се изразява в обективно отношение към самия себе си и към околните. Да си естествен, означава поведението ти да съответства на духовния ти ръст и на изискванията на конкретния момент. Нито надценяване, нито подценяване. Ти си това, което си, а не това, което си мислиш, че другите искат да видят.

петък, 1 юни 2018 г.

На кого да угаждаме?





Да угаждаш на някого, ще рече да се стремиш да изпълняваш всичките му желания. Дори и да не са в твой интерес, ти преодоляваш вътрешната си съпротива и отново следваш волята на онзи, на когото искаш да угодиш.

Какви са причините да угаждаме на някого? Можем да го правим от любов към него – за да засвидетелстваме чувствата си. Може да бъдем водени и от страх – ако неизпълнението на желанието му би ни причинило някаква вреда. Възможно е да угаждаме и по принуда – когато външните обстоятелства ни заставят да го извършим против волята си.