Естественост

Окултният ученик е естествен във всичко: в мисли, чувства, думи и дела. От постъпките му лъха непринуденост, усещане за мярка и правилна преценка на възникналата ситуация. Естествеността му се изразява в обективно отношение към самия себе си и към околните. Да си естествен, означава поведението ти да съответства на духовния ти ръст и на изискванията на конкретния момент. Нито надценяване, нито подценяване. Ти си това, което си, а не това, което си мислиш, че другите искат да видят.

Естествеността е качество на зрелия духовно човек. Тя е добродетел, която се придобива по пътеката към съвършенството в резултат на положените усилия да изявяваш най-доброто от себе си.

Учителят Беинса Дуно свидетелства, че като следствие от проявената естественост окултният ученик придобива красота и искреност. Красотата в случая е плод от пълното съответствие, от хармонията между вътрешното съдържание и външния облик на ученика от духовната Школа. А искреността е потвърждение, че той е останал верен на себе си и на Божествената Истина, към която питае безусловна преданост.

В крайна сметка естествеността полага основите за пълновластието на висшата октава на Любовта. Така се оформя последователността от духовни постижения на окултния ученик:

Естественост – красота – искреност – Божествена Любов.

Константин Златев