вторник, 23 февруари 2016 г.

Имаме ли право да просим?



(Есе върху беседата „По-долен от ангелите”)


Достойнството на човека е обусловено от способността му да съхранява ненакърнено и да изявява в пълнота Божественото начало у себе си. Следователно достоен човек е онзи, който не допуска Бог у него да страда. Библията ни учи, че Бог поругаем не бива. Никой и по никакъв начин не би могъл да оскверни Неговата съвършена Същност. Ала доколкото Той живее, притаен и незнаен, в най-дълбокото ни естество, ние – уж разумни същества – сме в състояние да Му причиняваме болка. Нямаме властта да нарушаваме извечното Му и непоклатимо равновесие, но можем да Го накараме да скърби, когато разбиваме на късчета хармонията у самите себе си и в света, който ни заобикаля.
Не са малко възможностите да нараняваме сърцето на нашия Творец. И при всеки такъв случай частица от Божественото у нас, от достойнството ни отлита сякаш безвъзвратно в небитието. Способни ли сме да я върнем обратно и да възстановим разрушеното? Трудно, много трудно...
Има ли достойнство в просията, имаме ли право да просим? Учителят Беинса Дуно отговаря на този въпрос по следния начин: „В Писанието е позволено на човека да проси, но само от Бога, от никого другиго. Всяко просене вън от Бога е унижение за човешката душа.”

събота, 13 февруари 2016 г.

Добро и Истина

(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Вечерният огън” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)



- Доброто е път, за да се отворят за теб възможностите за физически, духовен и Божествен живот. Истината дава външна и вътрешна свобода. Човек е в истината, когато има пред вид всички същества без разлика.

Доброто е път, по който ти вървиш към осъществяване на твоето Божествено предназначение. Пътят ти предлага красива панорама и от двете страни – плодовете на добротворчеството. Има и редица отклонения, завои и кръстопътища, които те мамят с аромата на неизвестното, на откривателството. Твоят дълг е да следваш избраната посока и да не се отклоняваш нито наляво – плащайки данък на отрицателни импулси и вредни външни въздействия, нито надясно – опитвайки се неправомерно да повишиш скоростта или да изтръгнеш от себе си повече от необходимото.

четвъртък, 11 февруари 2016 г.

Науката за Любовта

(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Вечерният огън” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

- Всичко зависи от Любовта, която човек има към Бога. Здравето зависи от Любовта му към Бога, към ближните и към себе си. Най-великата наука в света – това е Любовта. Тя може да бъде достояние на всички. Изисква се всички да учат тая наука. Единственият най-красив път, по който човек може да постигне дарованията, е Любовта. Ти не можеш да бъдеш силен, ако нямаш Любов. Не можеш да станеш музикален, ако нямаш Любов. Не можеш да станеш поет, ако нямаш Любов. Ако нарушиш Любовта, дарованията, които имаш, както са дошли, така и ще изчезнат.

Какво да разбираме под Любов към Бога? Толкова често ни повтарят, че трябва да Го обичаме, но като че ли не сме съвсем наясно какво означава това. Вярваме в Него и Го почитаме, прекланяме се пред Него и се стремим да Го откриваме навред в творенията Му. Ала същевременно Той е невидим, не ни се разкрива явно и сякаш очаква от нас да бъдем колкото се може по-настоятелни в търсенето Му. Игра на криеница ли е това или естествена потребност на душата?

вторник, 9 февруари 2016 г.

Сродната душа на Христос




Повод за следващите разсъждения ни дава един цитат от Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), поместен в книгата „Мисли за всеки ден 2013-2014” (София, 2013, издателство „Бяло Братство”). На страница 206, за деня 22 юли, вторник, е предложена следната мисъл на Мировия Учител:
„Ева стана причина за разпъването на Христа. Заради нея нейният възлюбен от Божествения свят трябваше да слезе, да се въплъти и да пострада. Повече няма да ви кажа. Във времето на Христа Ева беше на Земята и горко плака, видя своята погрешка; каза: „Колко съм се заблуждавала в своите едновремешни мисли!” Тя извърши нещо без Любов – Ева яде без Любов. Защото, щом има любов към двама, то не е Любов – Любовта е една. Щом мислиш, че обичаш двама и любовта към единия се различава от любовта към другия, ти си на крив път. В Любовта няма различие – когато обичаш един човек и едно животно, тя е една и съща.”

понеделник, 8 февруари 2016 г.

Вяра и Истина



(Есе върху беседата „Призови Симона!”)


Вярата подразбира убеждение в съществуването на нещо, недостъпно за физическите ни сетива. Тя се ражда и разцъфтява в сърцето. Независима е спрямо разума и може да влезе в стълкновение с него. Ако той я подкрепи, тя става по-силна и целенасочена. Но ако той ѝ се противопостави, това не я прави задължително по-слаба.

Вярата произтича от вътрешната необходимост на човека да потърси и открие извън себе си обекти на преклонение, надвишаващи го значително по мощ и възможности и служещи му за опора в неговия живот – материален и духовен. Наричаме я „вяра”, защото тя не се нуждае от доказателства. Поне светът на физическите явления не предлага такива. Вярата е потребност на душата, която се стреми към своя Първоизточник – Бога, и именно чрез вярата постила пътека към Него. Но вяра, подплатена с дела – дела в съзвучие със законите на Твореца, записани в човешките сърца.

неделя, 7 февруари 2016 г.

Денят на възмездието



(Есе върху беседата „Денят Господен”)


В старозаветната епоха богоизбраният израилски народ с трепет очаква деня Господен. Това е моментът в историята, когато Помазаникът на Бога – Месия, ще се яви между човеците, ще въздаде всекиму заслуженото и ще въдвори царство на мир, хармония и справедливост сред цялата Жива Разумна Природа. Тези, които вярват в Бога и в идването на Неговия Пратеник, са длъжни да Го посрещнат подготвени, сиреч пречистени духовно, с утвърден висок морал и благородни постъпки в съгласие с Неговия свещен закон. На тях ще бъде отредено достойно място в новото небе и новата земя, в благодатното присъствие на техния Небесен Отец. А останалите, затъналите до шия в блатото на греха, те, „... грешните... ще се стопят, от тях нищо няма да остане”. Те ще бъдат лишени от придобитата по еволюционния им път индивидуалност и монадите им ще трябва да започнат отначало пътешествието си в Проявеното Битие.

сряда, 3 февруари 2016 г.

СВЕТЪТ СЛЕД КВАНТОВИЯ ПРЕХОД

17.01.16 г.

     Все още помним очакванията за 2012 година – страх, неизвестност, очаквания за катаклизми, които ни плашеха… Преходът се състоя, но не там, където го очаквахме … През януари 2013 година ни бе казано за експеримент, който продължил 10 години, започвайки от 2003 г. Атомните учени, които работили с атома на водорода (той и – протон), зафиксирали отначало неговото пулсиране – той ту се смалявал, ту отново възстановявал обичайните си размери. Учените сметнали това за грешка, под външно влияние, но в края на краищата протонът приел нова стойност. Било извършено откритие. Оказало се, че частицата на протона се е смалила с 4%. Променило се всичко - скоростта, посоката на въртене, диаметърът му. На пръв поглед ще си помислишпротонът се е променил, глупости! Но след себе си той „повлякъл” цялата органика, защото тя основно се състои от водород. Променила се плътността на материята.