Добро и Истина

(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Вечерният огън” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

- Доброто е път, за да се отворят за теб възможностите за физически, духовен и Божествен живот. Истината дава външна и вътрешна свобода. Човек е в истината, когато има пред вид всички същества без разлика.

Доброто е път, по който ти вървиш към осъществяване на твоето Божествено предназначение. Пътят ти предлага красива панорама и от двете страни – плодовете на добротворчеството. Има и редица отклонения, завои и кръстопътища, които те мамят с аромата на неизвестното, на откривателството. Твоят дълг е да следваш избраната посока и да не се отклоняваш нито наляво – плащайки данък на отрицателни импулси и вредни външни въздействия, нито надясно – опитвайки се неправомерно да повишиш скоростта или да изтръгнеш от себе си повече от необходимото.

Свободата е резултат от възприетата, усвоена и приложена Божествена Истина. Който живее в тази Истина, обича всички, цялото творение, без изключение. И не само отправя своята Любов навсякъде и към всичко, но е и готов да воюва за свободата на всяко живо същество.

Първична е вътрешната свобода, изначална характеристика на твоя безсмъртен дух. Когато я постигнеш, от нея се ражда и външната свобода. Можеш да прекараш целия си земен живот в окови и пак да бъдеш свободен. Може да разполагаш с пълна външна свобода, а вътрешно да си затворник на собствената си морална недостатъчност.

Свободата е преди всичко състояние на съзнанието, а едва след това възможност за изява на твоя потенциал.

 Божествената Любов – път към истинската свобода:

- Любовта е истинската свобода на човека, който разбира. Външният и вътрешният живот на човека е обусловен от Любовта. А пък Любовта, това е образ, с който познаваме Безграничния! Само при Любовта ще видиш смисъла на живота и всички противоречия в живота ти ще изчезнат.

Свободата е рожба на Божествената Истина, ала за да стигнеш върха на тази Истина, трябва да живееш в Любовта. Когато разбереш, че пътеката на Любовта е най-кратката, никога няма да се отклониш от нея. Разбирането означава, че си узрял да разграничиш действителните стойности в Битието от техните бляскави, но кухи подобия – продукт на човешките заблуди, на невежеството.

Вътрешният ти живот е път към съединяване с Божественото, заложено отвека у теб от твоя Създател. Ти си плод на Неговата необятна Любов и само чрез нея би могъл да Го познаеш и да станеш едно с Него. Именно Любовта е Неговата истинска и най-дълбока същност. Прегърнеш ли я искрено и всеотдайно, тя не просто ще те избави от всички противоречия, а ще ти открие смисъла им и тяхната роля за твоето духовно повдигане.

Смисълът на живота е да обичаш и да бъдеш обичан, да приемаш и да отдаваш великата Любов, в чиито лъчи от зората на творението се къпе твоят дух.

Константин Златев