Обобщение и систематизация

(Есе върху беседата „В образ Божий”)

Учителят Беинса Дуно определя образа Божий като съвкупността от „вътрешните условия, вътрешните възможности, дадени на човека“. Следователно Божият образ у всекиго от нас представлява дар от Твореца, неизменен потенциал, който съдържа в зародиш пълнотата на Божественото съвършенство и който следва да използваме максимално ефективно, за да изпълним еволюционното си предназначение като разумни същества, деца на Небесния Родител. Ние нямаме никаква заслуга за този потенциал. Бог ни го е предоставил напълно безвъзмездно, понеже такъв е бил Неговият План и Промисъл за живите същества, постигнали степента на разума и индивидуалния дух. Нещо повече, Създателят на всичко съществуващо е отделил от най-дълбоката Си Същност една безсмъртна искра, чрез която е запалил огъня на нашето обособено битие. Това отделяне на частица или лъч от Него с нищо не е накърнило абсолютното Му естество.

ЕДНА ОСЪЩЕСТВЕНА МЕЧТА – ПАМЕТНИК НА КАН АЛЦЕК В ЧЕЛЕ ДИ БУЛГЕРИЯ, ИТАЛИЯ

За нас лично всичко започна през 2015 година. По линия на Фондация „Български Център Просветление“ направихме един пътуващ семинар „По стъпките на предците ни“ в Италия. Йорданка Хаджийска беше издирила много материали за българското присъствие на Апенините. Една от най-привлекателните точки беше градчето Челе ди Булгерия в южна Италия, основано от българския кан Алцек в началото на 7-ми век – 667 година. Посетихме го.

„Не можете ли да ни направите един паметник на Алцек, ние искаме да го поставим в центъра в града… можем и сами да си го направим, но не знаем как е изглеждал той“

Организиране на духовното тяло на човека

(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Втичане и изтичане” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

- Животът е нещо, в което човек прогресира. И в най-лошия живот човек прогресира. Ново тяло се гради сега. Старото тяло ще отстъпи мястото си на новото. Новите ни чувства и способности ще се вложат в това ново тяло, което сега се гради. У някои то е още в началото си, а у други е на един месец. Плътта е тяло, дето временно живее духът, а духовното ви тяло е тяло на вечността. Тялото, което имаме, е великолепно здание; то е модел за бъдещото тяло.

       Организирането на духовното тяло е водеща задача за човека на настоящия етап от неговото еволюционно развитие. Всяко земно въплъщение ни предлага неоценими шансове да напреднем в тази насока. Всеки научен урок в планетарното училище, всяка духовна опитност, добавена към потенциала на причинното тяло, са принос за структурирането и укрепването на системата от невидими тела на личността. Когато Земята и цялата Слънчева система преминат изцяло в така наречената от Учителя Беинса Дуно дванадесета сфера, предлагаща по-благоприятни космически условия за еволюция на всички равнища, тогава ние ще трябва да бъдем в състояние да възприемаме и асимилираме значително по-фини енергии от тези, с които боравим в момента. За това ще бъдат нужни и съответно по-фини духовни и физически органи и системи у самия индивид.

Мъжът и жената

(Есе върху беседата „Ни мъж, ни жена”)

За огромния процент от съвременните хора общуването между половете е наложително като предварително условие за духовно-нравствено развитие и усъвършенстване. Тази необходимост произтича от настоящия етап в еволюцията на човечеството, т.е. от постигнатия духовен ръст от страна на средно развития човек и потребността от пълноценна обмяна на енергии между мъжа и жената. Всеки от двата пола притежава различна енергетика и само хармоничното съчетаване между тази на мъжа с тази на жената предлага възможността за създаване на здрава основа за тяхното личностно и съвместно израстване.

Духовното тяло (Продължение)

(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Втичане и изтичане” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

 Основи на новата философия

- Новата философия е: всички хора трябва да станат извори, трябва да бликат, а не да бъдат щерни. Всеки да казва: „Ела при мен, почерпи, колкото искаш.” Та да се чудиш от кой извор по-напред да пиеш. Всеки ден по един извор ще опитваш. Всеки ден по един ще те кани. За хиляда дни едва ще ги посетиш всички.

Изворът дава вода на всички, без да ги пита какви са и откъде идат. Той е образец за абсолютна безкористност и всеотдайност. Такива трябва да бъдем и ние, хората. Да даваме най-доброто от себе си, без да ни интересува дали за нас ще остане нещо. Законът на невидимия свят е такъв, че когато даваш напълно безкористно, Небето ти го връща стократно и хилядократно.

Духовното тяло

(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Втичане и изтичане” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

 Стара и нова философия:

На здрачаване Учителят Беинса Дуно е седнал в леко тръстиково кресло край своята палатка, заобиколен от голяма група братя и сестри. Те очакват с трепет неговото Слово. След мигове на благословена тишина той проговаря:

- Според старата философия всичко е лошо, а според новата всичко е добро. Една трета е добре, когато на стомаха е добре. Две трети е добре, когато на стомаха и на дробовете е добре. А пък три трети е добре, когато на стомаха, на дробовете и на главата е добре.

Съотношения

(Есе върху беседата „Така е писано”)

Всички неизброими творения във Вселената са свързани помежду си. В повечето случаи тези връзки са невидими, но това не ги прави по-малко действени. Взаимната обвързаност на всички космически обекти има своите корени в Същността на Бога-Създател, в Неговия Дух, поставил началото на Всемирното развитие и на всеобхватния във всички насоки и на всички равнища универсален Живот. Затова каквото и да извършим, каквато и мисъл или чувство да изпратим в ефира, те се отразяват върху Цялото, от което всеки от нас е неразделна част, клетка от структурата на Космическия Човек – Адам Кадмон. Осъзнаването на този езотеричен факт неминуемо повишава отговорността на пробудения за Истината индивид. Отговорност, която се разпростира върху всичките му постъпки, върху цялата му мисловна и емоционална изява, върху съвкупната му жизнена дейност. Светлината на Божествената Истина озарява съзнанието му и безпогрешно очертава пред него най-краткия път към целта на съществуването му – единението с Всевишния.