Обобщение и систематизация

(Есе върху беседата „В образ Божий”)

Учителят Беинса Дуно определя образа Божий като съвкупността от „вътрешните условия, вътрешните възможности, дадени на човека“. Следователно Божият образ у всекиго от нас представлява дар от Твореца, неизменен потенциал, който съдържа в зародиш пълнотата на Божественото съвършенство и който следва да използваме максимално ефективно, за да изпълним еволюционното си предназначение като разумни същества, деца на Небесния Родител. Ние нямаме никаква заслуга за този потенциал. Бог ни го е предоставил напълно безвъзмездно, понеже такъв е бил Неговият План и Промисъл за живите същества, постигнали степента на разума и индивидуалния дух. Нещо повече, Създателят на всичко съществуващо е отделил от най-дълбоката Си Същност една безсмъртна искра, чрез която е запалил огъня на нашето обособено битие. Това отделяне на частица или лъч от Него с нищо не е накърнило абсолютното Му естество.

Бог сътворява света по пътя на доброволното Си самоограничение, без при това да се лишава от нито един от атрибутите Си или пък да губи дори и нищожна част от всемогъществото Си. По този начин Божията творческа дейност ни изправя пред лицето на едно диалектическо противоречие, непостижимо за човешкия разум, ала безусловно подходящо за мащабите на идеите и логиката на Всевишния.

       Сборът от тези идеи съставлява фундамента на Божията Воля и Замисъл за творението. За Неговия съвършен и всеобхватен Ум творческите Му идеи са обвързани помежду си в нерушимо единство  и са подчинени на безпогрешна логическа взаимозависимост. До нас, хората, обаче те не достигат в този си вид на идеална Цялост, а по отделно, в определена последователност. В Ума на  Върховното Божество те съществуват неподвластни на времето и пространството, надвишаващи като съдържание и вътрешен импулс всяка форма на битийност. Ала пред нашето човешко съзнание те се разкриват фрагментарно, в рамките на естествените за нас бариери на времето и пространството, съграждащи постепенно, камък по камък грандиозната архитектоника на Вселената.

В тази беседа Учителят на Новата планетарна култура огласява взаимовръзката между Божествените идеи и своето разбиране за наука. Той изтъква: „... Всичко, каквото виждаме в природата, представя някакви идеи, но те още не съставят наука. Тия идеи, тия факти трябва да се обобщят.” Под „наука” в случая авторът на текста разбира обективно отражение на Божествената Истина, достъпно за човешкия разум и съответстващо на достигнатото от човечеството като цяло стъпало на духовно развитие. За да може съвкупността от идеи, схванати и усвоени от човеците, да се превърне в наука – в смисъла, който придава на това понятие Учителят Беинса Дуно, – те, идеите, следва да бъдат обобщени и систематизирани в завършена теория на познанието.

Първата стъпка при осъществяването на този процес е класификацията на фактите. Сами по себе си фактите се явяват материално проявление на идеите, които са ги породили. Нашата задача е да открием логическите връзки между тези факти и да ги свържем с действието на определена закономерност. Оттук до формулирането на законите, които обясняват наличието на разглежданите факти и техните взаимозависимости, има само една крачка.

На второ място, въз основа на откритите и формулирани закономерности и закони трябва да достигнем до принципите, лежащи в основата на глобалната космическа структура и намиращи израз на физическото поле именно във вече формулираните от нас закони.

И на трето място, същността на разгаданите от нас Божествени принципи е ключът към първоизвора на идеите в Божия Ум. И това е така, понеже зад всеки такъв принцип стои една идея, която го е извикала за живот и изява. 

Първичното са идеите, вторичното – принципите, третичното – законите, а на четвърто място отгоре надолу в низходящ порядък идват фактите.

Обобщението и систематизирането на фактите е задължителното условие по пътя на разкриването на законите и принципите да достигнем до Божествената висота на идеите. Такъв е извечният маршрут на духовното познание в неговото постъпателно движение от материалния свят до най-фините сфери на Духа. И този маршрут съвпада – под действието на висшата логика на Плана за Сътворението – с еволюционното придвижване на човека към венеца на Неговото изначално предназначение: завръщането в Лоното на Небесния Отец, във виделината на Неговото абсолютно съвършенство.