Разширение, развитие, растене

(Есе върху беседата „Ще оздравее момчето ми)

Развитието е процес, в който субектът на развитието постига по-високо равнище и качество на своето проявление. В разглежданата беседа Учителят Беинса Дуно и езползвал и два синонима на понятието „развитие – „разширение и „растене („... Развитието, растенето седи в разширението.). Той свързва съдържанието на трите термина с характеристиките на преходността и непреходността. По-конкретно той заявява: „Във временния живот разширението е временен процес, а във вечния живот е вечен процес. Това твърдение ни довежда до извода, че разширението, т.е. развитието, има своите граници в материалния свят, обусловени от неговата обвързаност с времето и пространството.
С каквито и темпове да се развива човек, каквито и висоти да превземе  при своето духовно израстване, рано или късно той напуска физическото поле чрез акта на така наречената „смърт. Процесът на развитието му може да продължи едва в рамките на следващото му прераждане. В послесмъртния период между двде въплъщения той не би могъл да отбележи прогрес, понеже в духовния свят се извършва само анализ на резултатите от последната му изява в плът и се набелязва програмата за предстоящата му инкарнация.

И така, във временния живот, сиреч в поредицата прераждания в царството на материята, човек е ограничен във възможностите си за развитие от времето и пространството, които поставят бариери пред продължителността на неговия земен престой. А когато той премине във вечния живот, т.е. надмогне цикъла на самсара (раждане – смърт – ново раждане) – колелото на превъплъщенията, тогава неговото разширение или развитие се разгръща без ограничения.

Материалният свят е най-важният полигон за обучение на човешкото същество. Именно тук то придобива всички духовни опитности и научава всички уроци, които го правят достойно да завърши земния етап от еволюцията си и да продължи развитието си в духовните измерения на Битието. Впоследствие завоювалият свободата си човешки дух разгръща израстването си в невидимите сфери на Космоса. И това развитие, наречено в беседата, в християнското богословие и в езотеричното учение „вечен живот, не подлежи на никакви ограничения. То се разпростира във вечността.

„Вечен живот или „вечност, обаче, не са синоними. Първичното понятие е „вечност. Вечният живот по съдържанието си представлява форма на съществуване във вечността. Вечността няма отношение към качеството на вечния живот. Тя само му предоставя условията да се прояви. Вечният живот от своя страна е неразривно свързан с качеството на проявлението на живото същество, което го е заслужило. На всяка стъпка по стълбицата на вечния живот съществото засвидетелства ново, по-високо качество на своята проява.

От друга страна, разширението или растенето, според автора на текста, има външен и вътрешен аспект. Външният се характеризира с повишаване ролята на субекта в рамките на системата, в която се проявява, с увеличаване на полезността му за тази система и с подобряване на условията за неговата изява. Вътрешният бележи повишаване на качеството на проявлението му и хармонизация на елементите, които го изграждат. И външният, и вътрешният аспект са следствие от активиране и разгръщане на собствения потенциал на живото същество.

Думите „развитие, „разширение“ и „растене“ притежават още един еквивалент в лицето на понятието „еволюция“ (в широкия смисъл на термина). Учителят Беинса Дуно го дефинира по следния начин: „Под „еволюция” подразбираме изминаването на дълъг път, на права линия. Движението по  права линия подразбира растене.”

Еволюционното израстване представлява права линия само в идеалния случай. На практика този дълъг път е твърде лъкатушен, изпъстрен със завои, възходи, падения, спирки за почивка и съзерцание на постоянно променящата се панорама, дори и с връщания назад. Права е линията, която съединява изходната точка – началото на духовния Път, с точката, в която той преминава веднъж завинаги от видимото към невидимото, от физическото поле към фините зони на Вселената. Именно движението по тази хипотетична права линия Учителят на Бялото братство нарича „растене”, сиреч последователна промяна в качеството и проявлението на живото същество във възходяща насока.

Човекът като Божие творение и носител на Божествен потенциал е призван да преплува с успех океана на временния живот и да достигне бреговете на  вечния живот. Оттук нататък еволюцията му се разгръща във владенията на Универсалния Дух, белязана с печата на вечността.

Константин Златев