Във всяка духовна школа от
древността до наши дни музиката неизменно е играла значима, водеща роля. Нейният
универсален език прониква до дълбините на човешкото съзнание и поражда в него
импулси за стремеж към Доброто и красотата. Проследете възникването на
световните религии и ще установите, че в нито една от тях присъствието на
музиката не е било пренебрегвано. Това, което не може да бъде изказано с думи,
музиката предава със своите средства: хармонично, с мощно емоционално
въздействие. Музикалното изкуство свързва хората от всяка възраст, пол,
социално положение; приобщава ги към своите послания, извиква в душите им
импулси за съзидание и добротворчество. Естетическото въздействие на музиката
възпитава способния да я възприеме и да оцени дълбочината на благотворното ѝ
влияние. Всеки, придобил определена степен на музикална култура, става способен
да отсява стойностното от пошлото не само в нейната област, но и във всички
останали сфери на многоликия живот.
В общността на Всемирното Бяло
братство, чието начало е положено през 1900 г. в България от Мировия (Световния) Учител
Петър Дънов (Беинса Дуно), както и в създадената по късно от него
Школа (основана на 24.02.1922 г. в софийския квартал „Изгрев“), музиката заема
също своето достойно място. Той говори за нея с топлота и разбиране, вдъхновено
и с уважение: „Музиката е дреха на
Доброто“; „Музиката е
съединително звено между ангелските и човешките светове”.
Доброто
се нуждае от пъстрата и прекрасна дреха на музикалното изкуство, за да достигне
по-бързо и безпрепятствено до сърцата на човеците. Музиката ги прави по-добри,
извисява душите им и ги мотивира да изразяват в пълния си блясък бисерите на
изконната си духовна същност. Ангелските йерархии притежават множество канали
за общение с нашия материален свят и музиката е един от най-сигурните измежду
тях. Идеите на Напредналите Същества достигат до нашето съзнание, понесени
върху крилете на музикалните творби. Хармонията в мислите и чувствата на хората
притежава своя музикален израз, своето неповторимо звучене.
Учителят Беинса Дуно сам е бил
отличен музикант – владеел е до съвършенство цигулката, един твърде труден
инструмент. Не се е разделял с любимата си цигулка през целия си живот. Нейният
красив звук е придружавал не една от беседите му, изнесени пред последователите
на създаденото от него духовно движение. Той съчинява над 150 музикални
композиции, наречени от самия него „окултни упражнения”. Причина за това
название е дълбоко мистичното им съдържание, което – ако бъде правилно
възприето и усвоено – би могло да послужи като солиден помощник по Пътя на
окултното ученичество. Тези негови песни и мелодии предават на музикален език
идеи и послания от Божествения свят, предназначени да послужат като стълб при
изграждането на мирогледа на съвременния човек – строител на Новата култура на
Любовта. А такъв мироглед не може да бъде съграден без промяна в мисленето. За
връзката между мисъл и музика същият Учител споделя: „Човешката мисъл е построена по законите на музиката.” Законите и
теоретичните правила, върху основата на които бива създавана музиката, изискват
строен ред, хармоничност и определена степен на пропорционалност в тоновата
редица. Аналогични са и изискванията за т.нар. „права мисъл” – понятие,
въведено от Учителя Беинса Дуно, за да поясни какви трябва да бъдат
съдържанието и насочеността на човешките мисли. „Права” е онази мисъл, която в
най-висока степен отговаря на потребностите на дадения човек и на конкретната
ситутация в светлината на Божия Промисъл.
„Светът е
създаден по законите на музиката”, отбелязва той на друго място в
своето Слово. Което идва да ни подскаже, че цялата могъща архитектоника на
Вселената може да бъде възпроизведена, изхождайки от принципите на музикалното
изкуство. И по-точно: както музиката бива извайвана от таланта или гения на
композитора и изпълнителя, така и космическата необятност е била сътворена от
неповторимото съвършенство в замисъла на Всевишния – като един цялостен и
пълнозвучен акорд на Неговата всеобхватна мисъл. Цитираната по-горе негова
мисъл намира своето потвърждение и във въведеното от великия Посветен Питагор (580-500
г.пр.Хр.) понятие „музика на сферите“. Древният гениален мислител, философ и
математик разбира под съдържанието на този израз езотеричния факт, че всяко
небесно тяло в необозримия Космос обладава свой основен тон, а всички те – в
своята съвкупност – изграждат един неописуемо красив и хармоничен акорд. В
която и зона на Битието да се озовем, навсякъде ни посреща музиката на сферите,
родена от хармоничното съчетаване на водещите тонове на съставляващите тази
зона обекти, изградени от субстанцията на съответния свят или поле.
Изследвайки ролята на музиката в
нашата физическа действителност същият Учител свидетелства, че най-високият
предел на материята е именно музиката. Което, преведено на езотеричен език,
означава, че във владенията на материята най-висока вибрационна среда създава
именно музикалното изкуство. Разбира се, той има пред вид най-вече
класическата, духовната и окултната музика. Измежду съвременните стилове в
областта на забавната музика не липсват такива, които по никакъв начин не биха
могли да бъдат причислени към изведената от него дефиниция.
Твърде важен дял от музикалното
изкуство е пеенето. В това направление Учителят Беинса Дуно изтъква: „Пеенето е най-сложното изкуство на
ангелите.” Щом за ангелските йерархии това е най-сложното изкуство, какво
тогава да кажем за хората?! Вероятно тази оценка на великия Посветен произтича
и от подчертано високата отговорност при създаването и изпълнението на
музикалните творби.
Пеенето като неразделна част от
магията на музиката представлява особен интерес за Учителя на Бялото братство. В
своето Слово той отрежда особено внимание на тихото пеене, за което твърди, че
произхожда от Божествения свят и ни свързва с него. Що се отнася до силното
пеене, той го причислява към света на материята и съответно го разглежда като
връзка с нея. Учителят Беинса Дуно огласява като водеща тенденция на
съвременната епоха обединяването на характеристиките на източната и западната
музика. Той предсказва, че настъпва периодът на така наречената от него „еволюционна
музика“. „Еволюционна” в случая означава, че тази интегрална по
същността, съдържанието и насочеността си проява на музикалното творчество се
явява важен елемент от утвърждаването на еволюционния импулс в духовното
развитие на земното човечество – импулс, посят от Учителя на Учителите Христос
и актуализиран в наше време от Учителя Беинса Дуно.
Нещо повече, Мировият Учител, вселен
в българско тяло, подчертава, че Новата култура на VI коренна раса,
която се гради в момента на нашия глобус, ще победи именно чрез музиката. Което
от своя страна говори красноречиво за извънредно същественото значение на
музикалното изкуство не само за контурите на масовата култура, но и за личностното
израстване на всеки човек, дори и за тези, за които музиката не е намерила
своето място в земното им битие.
Учителят Беинса Дуно полага
значителни усилия за облагородяването на редица български народни песни. Той
оценява твърде високо народностния певчески гений на българина, но открива в
песенното му творчество не малко негативни, даже разрушителни елементи. По пътя
на словесната и музикална трансформация великият Учител пресъздава текстово и в
мелодичен аспект множество такива творби, които зазвучават по новому – с далеч
повече оптимизъм, вяра в Божия Промисъл и в светлината на утрото, предвещаващо
по-добър за всички ден.
Учителят на Любовта, както го
наричат неговите последователи, отрежда специално място на музиката като
възпитателно средство. Музиката възпитава посредством заложената у нея
хармония, достигайки до фините структури на човешкото същество и издигайки
душата му до сферите, където тя, музиката, се е родила и откъдето се спуска в
нашия свят с помощта на уловилите я със своите духовни антени велики
композитори. Разбира се, това се отнася до далеч не всички музикални жанрове.
Най-ярко възпитателно въздействие – и то в положителна, облагородяваща насока –
оказват духовната, класическата, окултната и фолклорната (народната) музика.
Най-високи са вибрационните честоти на първите три от тях: духовната,
класическата и окултната. И това е така, понеже те произхождат от
най-извисените области на Духа, родени в недрата на Неговата изначална,
необятна и неописуема хармоничност. Специално за класическата музика този
Учител отбелязва: „Класическата музика
има лечебни свойства.” Затова и препоръчва на своите последователи при
възникването на здравословни проблеми да слушат или да изпълняват – вокално или
инструментално, класическа или духовна музика. Това им гарантира бързо
подобрение. Естествено, този метод е приложим и в случаите, когато наши близки
и познати са подвластни на някакво заболяване – нашата подкрепа за тях би могла
да придобие музикално измерение. Същественото в случая е да подчертаем пред
самите себе си, мисловно, че посвещаваме своите музикални изяви в името на
изцелението на скъпо за сърцето ни същество. А на собствената си болест можем
да попеем – като на гост от далечна страна, не непременно желан, но, веднъж
дошъл, заслужаващ внимание и уважение. И ако остане доволен от нашето
изпълнение, той няма да се заседява дълго.
Редица съвременни музикални жанрове,
като например хеви-метъл, хард рок, рап, хип-хоп, техно и други подобни, също
имат възпитателно значение, само че в обратна посока. Техните вибрации са
разрушителни не само за физическото тяло на слушателите, но дори и за техните
нисши невидими тела – етерното, астралното, а в някои случаи и менталното. Това
са жанрове, събуждащи най-ниските човешки страсти, най-вече агресия и сексуални
напъни. В това отношение най-долното стъпало заема т. нар. чалга.
Някъде по средата в тази градация се
намират другите жанрове на забавната музика. Естествено, има различия между
въздействието на рока, от една страна, и баладата или, да речем,
кънтри-музиката, от друга страна. Когато тези стилове предлагат мелодичност,
смислени текстове и определена степен на хармонична звукова среда, те не
представляват опасност за възпитанието на техните слушатели.
Константин
Златев
Няма коментари:
Публикуване на коментар