Учителят Беинса Дуно прави разлика между обикновена и окултна музика. Спецификата на окултната музика се заключава в нейната особено висока честота на трептения и съответно фино въздействие върху душевността. Затова и тя е по-трудно възприемаема от масовия слушател. Човек би трябвало да е извървял някаква отсечка по духовния Път, за да възприема правилно или, още повече, да изпълнява точно окултна музика. Не всеки би могъл да я композира и не всеки – да я възпроизвежда. Тя идва до нас от най-светлите области на духовния и Божествения свят и намира своите почитатели измежду напредналите в еволюционно отношение личности.
Учителят на Новата планетарна култура определя окултната музика като метод за освобождаване на духа. Което от своя страна означава – ни повече, ни по-малко, – че тя съдейства пряко за решаване на кармичните проблеми на човека, която я преживява в нейната дълбочина, развързва кармичните му възли и го води по пътеката на напускане цикъла на самсара (цикъла на превъплъщенията: раждане – смърт – ново раждане).
Той я нарича „музика на Природата”. Сиреч тя е представител на естествената звучност на природната и космическата среда, изразител на изначалната им и ненарушима хармония.
Същият велик Учител споделя, че музиката организира и тялото, и мисълта. Тя притежава съграждащи функции в посока правилно структуриране и действие на физическото тяло и неговите органи и системи. Тя постила пътеката за протичането на т.нар. права мисъл, тоест мисълта, отговаряща адекватно на Божествения промисъл за конкретния човек и ситуация, мисълта, съдействаща за осъществяването на Божия план за човека като разумно същество, бъдещ съ-творец на Всевишния.
Повечето хора разглеждата музиката най-вече като средство за развлечение, за приятно прекарване на времето. Те не се замислят за ролята на музикалното изкуство в несравнимо по-големи мащаби, включително и за сътворяването и структурирането на Космоса като цяло. Оказва се – от духовно-езотерична гледна точка, – че такава роля има, и то съвсем не маловажна. В тази връзка Учителят Беинса Дуно заявява, че Природата е построена върху тоновете на музиката. Което идва да ни подскаже, че вселенската архитектоника има своите музикални основи, че изграждането на космическата архиструктура почива върху същността и действието на същите закони, които господстват и в царството на музиката. А това са законите на хармонията, пропорционалността, симетричността и съответствието.
Що се отнася до степените в гамата, Учителят на Бялото братство предлага една смислена и отлично организирана схема:
· До – този основен тон представлява начало, напрежение, едно малко семе, посято в почвата (при необходимост от конкретизация следва да изтъкнем, че то е посято в почвата на човешката душа, която – ако съдържа необходимите условия за това – му помага да израсте и да даде плод).
· Ре – втората степен на до-мажорната гама дава израз на движение, определена посока, покълване; семето, посято от тона до, е попаднало на благодатна почва и започва процесът на неговото развитие и израстване.
· Ми – третият тон се явява първата стъпка, постижение и израстване; семето вече е покълнало, процесът на неговото развитие продължава и дава обещание за успех на финалната линия.
· Фа – четвъртият тон символизира укрепване, хармонизиране на силите на ума, сърцето и волята; готовност за работа в съзнателния живот; семето все така израства и се развива в правилната посока и не е далеч моментът, когато то ще се превърне в зрял плод – крайната цел на неговата еволюция.
· Сол – петият тон рисува картинно живота на сърцето, разцъфтяване, проява на красотата и красивите чувства; семето вече се е трансформирало в прекрасен цвят; то излъчва благоухание и поражда надежди за успешно достигане фазата на плода.
· Си – шестият тон триумфира с наличието на един узрял плод, един завършен резултат; това е панорамата на добрия живот, в чиито основи се таи благодарността към Бога за всичко, което ни е предоставил съвършено безвъзмездно; семето завърши своя път отдолу нагоре и се превърне в зрял, прелестен и вкусен плод – плода на духовната зрелост и пълнота.
Тези седем стени на гамата – от „до” до „си”, свидетелства Световният Учител, са степени на съзнателния живот. Така както семето извървя маршрута от посяването в почвата до етапа на зрелия плод, така и душата на човека изминава своя еволюционен път от фазата на мрака – духовното невежество, до пълнотата на съвършенството, потопена в океана на Божията Любов, Мъдрост и Истина. И още едно важно допълнение: всяка степен в гамата отговаря на една добродетел. Следователно осмислената работа с всяка една степен носи като духовна опитност и придобивка усвояването на конкретно душевно качество.
Според същия велик Учител съзнателният живот по своята същност и проявление представлява именно музика. Ядро на това изначално съответствие е изявата на Божествената Любов: „Музиката, пеенето е събуждане, проявление на Любовта във вашата душа” (Учителят Беинса Дуно). Когато човек съпреживява красотата и въздействието на музиката, в неговата душа се поражда висшата октава на Любовта. Същевременно, ако той е станал достоен носител и изявител на тази Любов, в цялостната му жизнена проява звучат акордите на космическата хармония, на музика, извираща от непреходността и необятността на Божествения свят.
Учителят на Новата планетарна култура споделя със своите последователи още една вълнуваща космическа истина: тоновете на музиката са свързани с планетите, с всички небесни тела. Казано с други думи, всяка планета, всяко небесно тяло притежава свой основен тон. Както бе изтъкнато по-горе, хармоничното съчетание между тези тонове поражда музиката на сферите – изначалния и съвършено благозвучен музикален фон на Божието творение. От тази първична и непостижима като музикален Еверест среда музикалните идеи достигат до съзнанието на най-изявените композитори и те ги превръщат в гениални творби, разтърсващи и пречистващи нашите души.
Според Учителя Беинса Дуно истинското пеене трябва да включва три елемента:
1) То трябва да произтича от разумната Любов.
2) То следва да се придобива с вяра, която дава широта и простор на гласа.
3) В пеенето трябва да има надежда, че това, което се пее, може да се реализира.
По този начин Учителят на Бялото братство обвързва истинското пеене с трите т.нар. богословски добродетели: вяра, надежда и Любов.
Той не отминава без внимание и съотношението между музикалната култура на индивида и неговото личностно естество: „За характера на човека се съди по неговата музикалност.” Тази дефиниция загатва, че във фундамента на човешкия характер – такъв, какъвто е в Божия промисъл за него, музикалността играе завидно важна роля. Роля структуроопределяща и оцветяваща този характер в специфична аурична гама.
В този ред на мисли Посветеният от най-висок ранг допълва: „Който не знае да пее, не може да бъде окултен ученик!” С което веднъж завинаги заличава като несъстоятелни извиненията на някои хора, избрали съзнателно духовния Път, че не са музикални, че не притежават добри гласови данни, че пеят фалшиво и прочие. Вместо извинения и оправдания той по този начин им препоръчва да започнат да работят здраво върху себе си в областта на музикалното изкуство, за да преодолеят изоставането си с целенасочен и търпелив труд.
Относно връзката между Божествената Любов и музиката Учителят Беинса Дуно набляга на следното: „Най-възвишеният израз на Любовта е музиката.” И на друго място в Словото си: „Без музика Любовта не може да се прояви в материалния свят.” Може би това именно е причината в музиката, която създаваме ние, хората, Любовта да присъства толкова ярко и настойчиво. В повечето наши песни ние възхваляваме Любовта, прекланяме се пред нея, оплакваме липсата ѝ, призоваваме я да ни споходи в земния ни живот, рисуваме прелестта и завладяващата ѝ мощ. Известно е, че хората говорят най-вече за това, което отсъства от битието им. Очевидно и в музикалното изкуство е така – липсва ни Любов, истинска, възвишена, безкористна и всеобхватна Любов, и ние я възпяваме и я молим коленопреклонно да ни посети, да изпълни дните ни със смисъл. И щом един Учител от обителта на Божественото отъждествява най-извисената проява на Любовта с музиката, значи тя, музиката, проправя най-кратката пътека към владенията на вечната и неустоимо красива Любов – вечния стремеж на човешката душа. Така именно Любовта на Създателя прониква всички кътчета на материалното творение и посява във всяко от тях кълновете на Своята непостижима Любов. От тях рано или късно ще израстат плодовете на братството, взаимността, добротворството, красотата, хармонията и преданото служение на един висок идеал, за Общото благо и за славата на Онзи, Който е извикал за живот всички нас.
Известно е, че Учителят Беинса Дуно не е пропускал нито една по-интересна музикална проява на своето време. И зрителите, и изпълнителите са били свикнали да го виждат като правило на един от първите редове в залата, винаги безупречно и чисто облечен – най-вече в бели и сиви тонови, да следи с подчертано внимание изявите на сцената. Впоследствие в своите беседи или в частни разговори той е споделял мнението си за един или друг инструменталист или вокалист, изтъквал е духовно-езотеричния аспект на неговото представяне, разгръщал е воала на тайните в изпълнителските умения. И така, без да налага мнението си – с личен пример и беззаветна любов към музиката – този велик Учител е предавал и на своите последователи стремлението да навлязат в дебрите на музикалното изкуство и да вкусят от най-зрелите плодове на неговото широко разклонено дърво.
Константин Златев
Няма коментари:
Публикуване на коментар