неделя, 24 юли 2016 г.

В света и отвъд него


(Есе върху беседата „Твърдата храна”)


Всеки велик духовен Учител отправя своята пропоред към всички свои съвременници. Някои от тях го разбират, други – не. Онази част от посланието му, която е достъпна за всички хора, е „мека“, лесно смилаема храна за душата. А другата, дълбоко мистичната, е „твърда“ храна, която достига само до съзнанието на онези, които са подготвени да я проумеят. Първата група слушатели на Словото – тези, които са пригодни само за мека храна, са мнозинство. Останалите, настроени да възприемат и осмислят твърдата храна, са съответно малцинство. Първите са представителна част от въплътените в дадената епоха човешки души – пробудени и в процес на пробуждане. Вторите са стари духове, въплътени паралелно със своя Учител, за да станат Негови апостоли и най-достойни ученици.

В жизнената програма на всеки духовен Учител водеща задача е да внесе в аурата на планетата и в съзнанието на хората такъв импулс, който в най-висока степен отговаря на потребностите на Божия план за конкретния исторически момент. Веднъж посят, този импулс бива подет от най-близките Му ученици и постепенно бива разпространяван навред, където има подходяща почва за него. Импулсът бива посаден едновременно в трите полета на планетарната еволюция – физическото, астралното и умственото, за да може да се внедри успоредно в мислите, чувствата и постъпките на хората, способни да го усвоят.
Дейността на духовния Учител протича в едно и също време и на трите посочени по-горе полета. Естествено, най-достъпна за съвременниците е Неговата видима изява в материалния свят. Духовният Учител слиза в плът на материалната планета с ясното съзнание, че разполага с ограничено време да предаде благата вест и да подготви Свои последователи, които да я разнесат по четирите посоки на глобуса. Той знае, че мисията Му е да даде нещо ново на човечеството, което да го тласне напред в неговото еволюционно израстване. Учителят, независимо от Неговия ранг, не е жител на познатия ни свят, а на една далеч по-извисена космическа сфера. Той пребивава за кратко сред нас, внася свежата, обновителна струя на Божествената Истина в сърцата ни и се завръща там, откъдето е дошъл. Неговото намерение не е да остане в нашата действителност, а да я промени. В този смисъл са и думите на Учителя Беинса Дуно: „... Ние не се готвим за света, но да завършим своята работа в света.“
В случая към местоимението в първо лице, множествено число „ние“ той причислява духовния Учител и пробудените души, които са вникнали в съдържанието и насочеността на Неговото Слово и са избрали да следват Пътя, начертан от Него. За изброените – духовния Учител и най-близките Му последователи – тази реплика е реалност, за всички останали – потенциал, който те трябва да осъществят.
Целта на всички Посветени от всички времена не е този свят, а духовният. Обаче те прекрасно знаят, че за ад постигнат тази цел, е нужно да изпълнят мисията си именно на физическото поле. То само по себе си не е и не може да бъде цел на еволюционните им усилия, но затова пък представлява незаменима учебна база за придобиване на лични опитности и култивиране на добродетели.
Промяната на света е заложена в програмите, които душите приемат за реализиране преди всяко свое въплъщение. Тази промяна започва от самите тях – ако се справят успешно с най-важните акценти в програмата си, и се разпростира и над всички останали техни братя и сестри по закона на скачените съдове, когато плодовете от техните духовни стремления украсят родовата памет на човечеството. Колкото по-напреднала по еволюционния път е душата, толкова по-силно е благотворното ѝ въздействие в планетарен мащаб. Мировите Учители ускоряват пулса на всички природни и надприродни царства. Скромната задача на нас, простосмъртните, е да уловим ритъма на Промяната, възвестена от тях, и да влеем силите си в могъщия поток на планетарното обновление.


 Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар