(Есе
върху беседата „Твърдата храна”)
Всеки велик духовен Учител отправя
своята пропоред към всички свои съвременници. Някои от тях го разбират, други –
не. Онази част от посланието му, която е достъпна за всички хора, е „мека“, лесно
смилаема храна за душата. А другата, дълбоко мистичната, е „твърда“ храна,
която достига само до съзнанието на онези, които са подготвени да я проумеят.
Първата група слушатели на Словото – тези, които са пригодни само за мека
храна, са мнозинство. Останалите, настроени да възприемат и осмислят твърдата
храна, са съответно малцинство. Първите са представителна част от въплътените в
дадената епоха човешки души – пробудени и в процес на пробуждане. Вторите са
стари духове, въплътени паралелно със своя Учител, за да станат Негови апостоли
и най-достойни ученици.
В жизнената програма на всеки
духовен Учител водеща задача е да внесе в аурата на планетата и в съзнанието на
хората такъв импулс, който в най-висока степен отговаря на потребностите на
Божия план за конкретния исторически момент. Веднъж посят, този импулс бива
подет от най-близките Му ученици и постепенно бива разпространяван навред,
където има подходяща почва за него. Импулсът бива посаден едновременно в трите
полета на планетарната еволюция – физическото, астралното и умственото, за да
може да се внедри успоредно в мислите, чувствата и постъпките на хората,
способни да го усвоят.
Дейността на духовния Учител протича
в едно и също време и на трите посочени по-горе полета. Естествено,
най-достъпна за съвременниците е Неговата видима изява в материалния свят.
Духовният Учител слиза в плът на материалната планета с ясното съзнание, че
разполага с ограничено време да предаде благата вест и да подготви Свои
последователи, които да я разнесат по четирите посоки на глобуса. Той знае, че
мисията Му е да даде нещо ново на човечеството, което да го тласне напред в
неговото еволюционно израстване. Учителят, независимо от Неговия ранг, не е
жител на познатия ни свят, а на една далеч по-извисена космическа сфера. Той
пребивава за кратко сред нас, внася свежата, обновителна струя на Божествената
Истина в сърцата ни и се завръща там, откъдето е дошъл. Неговото намерение не е
да остане в нашата действителност, а да я промени. В този смисъл са и думите на
Учителя Беинса Дуно: „... Ние не се
готвим за света, но да завършим своята работа в света.“
В случая към местоимението в първо
лице, множествено число „ние“ той причислява духовния Учител и пробудените
души, които са вникнали в съдържанието и насочеността на Неговото Слово и са
избрали да следват Пътя, начертан от Него. За изброените – духовния Учител и най-близките
Му последователи – тази реплика е реалност, за всички останали – потенциал,
който те трябва да осъществят.
Целта на всички Посветени от всички
времена не е този свят, а духовният. Обаче те прекрасно знаят, че за ад
постигнат тази цел, е нужно да изпълнят мисията си именно на физическото поле.
То само по себе си не е и не може да бъде цел на еволюционните им усилия, но
затова пък представлява незаменима учебна база за придобиване на лични
опитности и култивиране на добродетели.
Промяната на света е заложена в
програмите, които душите приемат за реализиране преди всяко свое въплъщение.
Тази промяна започва от самите тях – ако се справят успешно с най-важните
акценти в програмата си, и се разпростира и над всички останали техни братя и
сестри по закона на скачените съдове, когато плодовете от техните духовни
стремления украсят родовата памет на човечеството. Колкото по-напреднала по
еволюционния път е душата, толкова по-силно е благотворното ѝ въздействие в
планетарен мащаб. Мировите Учители ускоряват пулса на всички природни и
надприродни царства. Скромната задача на нас, простосмъртните, е да уловим
ритъма на Промяната, възвестена от тях, и да влеем силите си в могъщия поток на
планетарното обновление.
Константин Златев
Няма коментари:
Публикуване на коментар