Истинският човек

(Есе върху беседата „Що трябва да речете”)

Божият Дух може да проговори само чрез човек, който е достоен да бъде Негов вестител – пределно чист, изпълнен с непоколебима вяра в Божието присъствие навред по света и у самия себе си, пред и всеотдаен в осъществяването на своето предназначение на тази планета. Само такъв човек Всемирният Дух ще научи какво да каже и как да постъпи в критична житейска ситуация. Освен всичко останало това е човек, който е усвоил така важния урок на съпоставянето – правилната преценка за действителната стойност на всички неща от околната среда и за характера на техните взаимоотношения. Съпоставянето е точният ориентир при вземането на всички решения в живота. Самият човек, който взема решение, съпоставя и собствената си готовност да реализира това решение с обективните условия на реалността. Без да е напълно уверен в положителниня резултат от съпоставянето, той не би предприел никакви действия.

Признаци на съзнателност

(Есе върху беседата „Илия вече дойде”)

Тази беседа на Учителя Беинса Дуно започва с пасаж, който определя цялото ѝ по-нататъшно съдържание: „Съзнателният живот на човека се отличава с три положения: възприемане, разбиране и прилагане. Това, което човек не може да възприеме, не може и да го разбере; това, което не може да разбере, той не може и да го приложи.“

Съзнанието на човека е космическа тайна, плод на Божия Дух. Сам по себе си олицетворение на абсолютната съзнателност, Той поражда безбройните индивидуални съзнания навред във Вселената. Техните носители – разумните същества от материалния, духовния и Божествения свят – отразяват нетленната Светлина на Божия Дух според степента на своя напредък по еволюционната стълбица и използват своята съзнателност в съответствие с насоката на свободния си избор. Тяхна еволюционна цел е да постигнат съвършената и всеобхватна съзнателност на своя Първоизточник и във всеотдайно служение Нему да покорят върха на своето духовно израстване.

Разумна воля

Според духовно-езотеричното познание триединството на човека като духовно същество се изразява в съчетанието между ум, сърце и воля. От ума произтичат мислите, от сърцето – чувствата, а от волята – действията на човека. Колкото по-високо еволюирал е индивидът, толкова по-хармонично е това съчетание, толкова по-съвършена е съгласуваността между неговите мисли, чувства и постъпки. В случая сърцето бива разглеждано не като биологичен орган, а като център на човешката емоционалност.

Разум и кротост

(Есе върху беседата „Разумните кротки”)

Дефиниция: Кротостта е способността на разумното същество човек да посреща всички изпитания в живота с разбиране, спокойствие и смирение.

В нашия съвременен свят, в който господстват грубата сила и демагогията, кротостта за мнозина изглежда като парадокс или просто като отживелица от миналото. Днес се кланят на грубите, безцеремонните и нетърпящите възражение последователи на физическата сила и лукавия ум, които със зъби и нокти си пробиват път до върховете на обществената пирамида. И не дай си Боже да им се изпречи някой кротък и смирен човечец! Те ще го премажат, без дори да се замислят. Понеже техният морал се опира на максимата «Целта оправдава средствата». А целта им е: притежания (колкото се може повече притежания!), слава и власт. И за да я постигнат, не подбират средствата, тъй като те – средствата – са винаги оправдани. Даже и в случаите, когато цената на постижението е човешкото здраве, достойнство и живот.