(Есе
върху беседата „Илия вече дойде”)
Тази беседа на Учителя Беинса Дуно
започва с пасаж, който определя цялото ѝ по-нататъшно съдържание: „Съзнателният живот на човека се отличава с
три положения: възприемане, разбиране и прилагане. Това, което човек не може да
възприеме, не може и да го разбере; това, което не може да разбере, той не може
и да го приложи.“
Съзнанието на човека е космическа
тайна, плод на Божия Дух. Сам по себе си олицетворение на абсолютната
съзнателност, Той поражда безбройните индивидуални съзнания навред във
Вселената. Техните носители – разумните същества от материалния, духовния и
Божествения свят – отразяват нетленната Светлина на Божия Дух според степента
на своя напредък по еволюционната стълбица и използват своята съзнателност в
съответствие с насоката на свободния си избор. Тяхна еволюционна цел е да
постигнат съвършената и всеобхватна съзнателност на своя Първоизточник и във
всеотдайно служение Нему да покорят върха на своето духовно израстване.
В цитираната по-горе мисъл на Учителя Беинса Дуно се
отрояват три признака на съзнателност:
1) Възприемане.
От филисофска и духовно-езотерична гледна точка
възприятието представлява осъзнаване на наличието на някаква обективна реалност
в света – външния и вътрешния. Когато обектът на възприемането не е реален,
тогава става дума за илюзия, мираж или халюцинация. С възприемателна способност
се отличават всички живи същества. Тя им помага да се ориентират в околната
среда и им предлага сигурно оръжие в борбата за оцеляване. Възприятието е
свойствено както за създанията, притежаващи разум, така и за онези, които все
още не са го придобили, а именно: представителите на растителното,
животинското, човешкото, ангелското и Божественото царства.
2) Разбиране.
То е характерно само за носителите на разум, независимо от
степента на неговото проявление. Разбирането предполага вникване в същността и
предназначението на обекта на възприемане. По-точно – разумното същество
разбира какво представлява този обект, какво е неговото място в околната среда
и какви биха могли да бъдат евентуалните взаимоотношения с него. Не на последно
място – възприемащият осъзнава потенциалната полезност на обекта за самия себе
си и как тя би могла да бъде осъществена. „Разбирам” означава, че съм наясно с
това, което възприемам, и с връзката ми с него – потенциална или актуална.
3) Прилагане.
Прилагането е концентриран израз и естествен резултат от
възприемането и разбирането. След като разумното създание вече е възприело
обекта и е разбрало неговата същност и предназначение, както и естеството на
евентуалните си взаимоотношения с него, то – носителят на разума – може да
приложи придобитото от възприемането и разбирането знание. В повечето случаи
това става в собствена изгода. И никой не бива да обвинява носителя на разума,
че постъпва по този начин, понеже в битката за оцеляване и самоутвърждаване са
позволени всякакви средства. Моралът в тази ситуация отстъпва пред желязната
необходимост да отстоиш себе си. Но при разумните същества от висок духовен
ранг прилагането неизменно е свързано и с принос към Общото благо. Да приложиш, означава да материализираш
придобитото от възприемането и разбирането знание.
Учителят Беинса Дуно отстоява мнението,че единственото
реално знание е именно приложеното. Той всячески подтиква своите последователи
да извървят максимално бързо и плодотворно пътя от теорията до практиката. Едва
тогава те биха се превърнали в истински ученици от Школата на Всемирното Бяло
братство – Школа, чието учение е назовано от Учителя на Новата планетарна
култура „наука и философия за живота”.
Духът е тайната на тайните в целия Космос. Съзнателността
като негово проявление характеризира безчетните изяви на Всемирната разумност
чрез индивидуалните носители на съзнание. Възприемането, разбирането и
прилагането бележат три възходящи стъпала в самоосъществяването на съзнателния
живот на човека и на всички останали разумни творения в Проявеното Битие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар