понеделник, 18 март 2019 г.

Признаци на съзнателност




(Есе върху беседата „Илия вече дойде”)


Тази беседа на Учителя Беинса Дуно започва с пасаж, който определя цялото ѝ по-нататъшно съдържание: „Съзнателният живот на човека се отличава с три положения: възприемане, разбиране и прилагане. Това, което човек не може да възприеме, не може и да го разбере; това, което не може да разбере, той не може и да го приложи.“
Съзнанието на човека е космическа тайна, плод на Божия Дух. Сам по себе си олицетворение на абсолютната съзнателност, Той поражда безбройните индивидуални съзнания навред във Вселената. Техните носители – разумните същества от материалния, духовния и Божествения свят – отразяват нетленната Светлина на Божия Дух според степента на своя напредък по еволюционната стълбица и използват своята съзнателност в съответствие с насоката на свободния си избор. Тяхна еволюционна цел е да постигнат съвършената и всеобхватна съзнателност на своя Първоизточник и във всеотдайно служение Нему да покорят върха на своето духовно израстване.

В цитираната по-горе мисъл на Учителя Беинса Дуно се отрояват три признака на съзнателност:
1) Възприемане.
От филисофска и духовно-езотерична гледна точка възприятието представлява осъзнаване на наличието на някаква обективна реалност в света – външния и вътрешния. Когато обектът на възприемането не е реален, тогава става дума за илюзия, мираж или халюцинация. С възприемателна способност се отличават всички живи същества. Тя им помага да се ориентират в околната среда и им предлага сигурно оръжие в борбата за оцеляване. Възприятието е свойствено както за създанията, притежаващи разум, така и за онези, които все още не са го придобили, а именно: представителите на растителното, животинското, човешкото, ангелското и Божественото царства.
2) Разбиране.
То е характерно само за носителите на разум, независимо от степента на неговото проявление. Разбирането предполага вникване в същността и предназначението на обекта на възприемане. По-точно – разумното същество разбира какво представлява този обект, какво е неговото място в околната среда и какви биха могли да бъдат евентуалните взаимоотношения с него. Не на последно място – възприемащият осъзнава потенциалната полезност на обекта за самия себе си и как тя би могла да бъде осъществена. „Разбирам” означава, че съм наясно с това, което възприемам, и с връзката ми с него – потенциална или актуална.
3) Прилагане.
Прилагането е концентриран израз и естествен резултат от възприемането и разбирането. След като разумното създание вече е възприело обекта и е разбрало неговата същност и предназначение, както и естеството на евентуалните си взаимоотношения с него, то – носителят на разума – може да приложи придобитото от възприемането и разбирането знание. В повечето случаи това става в собствена изгода. И никой не бива да обвинява носителя на разума, че постъпва по този начин, понеже в битката за оцеляване и самоутвърждаване са позволени всякакви средства. Моралът в тази ситуация отстъпва пред желязната необходимост да отстоиш себе си. Но при разумните същества от висок духовен ранг прилагането неизменно е свързано и с принос към Общото благо. Да приложиш, означава да материализираш придобитото от възприемането и разбирането знание.
Учителят Беинса Дуно отстоява мнението,че единственото реално знание е именно приложеното. Той всячески подтиква своите последователи да извървят максимално бързо и плодотворно пътя от теорията до практиката. Едва тогава те биха се превърнали в истински ученици от Школата на Всемирното Бяло братство – Школа, чието учение е назовано от Учителя на Новата планетарна култура „наука и философия за живота”.
Духът е тайната на тайните в целия Космос. Съзнателността като негово проявление характеризира безчетните изяви на Всемирната разумност чрез индивидуалните носители на съзнание. Възприемането, разбирането и прилагането бележат три възходящи стъпала в самоосъществяването на съзнателния живот на човека и на всички останали разумни творения в Проявеното Битие.

Константин Златев 


Няма коментари:

Публикуване на коментар