(Есе
върху беседата „Що трябва да речете”)
Божият Дух може да
проговори само чрез човек, който е достоен да бъде Негов вестител – пределно
чист, изпълнен с непоколебима вяра в Божието присъствие навред по света и у
самия себе си, пред и всеотдаен в осъществяването на своето предназначение на
тази планета. Само такъв човек Всемирният Дух ще научи какво да каже и как да
постъпи в критична житейска ситуация. Освен всичко останало това е човек, който
е усвоил така важния урок на съпоставянето
– правилната преценка за действителната стойност на всички неща от околната
среда и за характера на техните взаимоотношения. Съпоставянето е точният
ориентир при вземането на всички решения в живота. Самият човек, който взема
решение, съпоставя и собствената си готовност да реализира това решение с
обективните условия на реалността. Без да е напълно уверен в положителниня
резултат от съпоставянето, той не би предприел никакви действия.
Божият Дух разкрива
тайните Си единствено на истинския човек. Ала кой е той? Ето как го описва
Учителят Беинса Дуно: „Истинският човек е
извън ума и сърцето си. Той живее в душата си, която има правилни разбирания за
Любовта.“
Преведено на
езотеричен език, това разсъждение означава:
Истинският човек не
е подвластен на илюзиите, стремящи се да се разпореждат в неговия ум. Той е
овладял до съвършенство менталното си тяло и си служи еднакво добре както с
нисшия (конкретния) ум, така и с висшия (абстрактен) ум. Неговото причинно тяло
е отлично развито и му помага максимално успешно да извършва съпоставяне при
възникнала необходимост, както и да достига до сърцевината и на най-сложните
проблеми по своя духовен Път. Оттук и адекватните решения, след всяко от които
той прави нова крачка напред по този Път.
Истинският човек не
се поддава на заблудите на своите чувства, колкото и примамливи да са те. Той
контролира всяка активност на астралното си тяло и никога не допуска емоциите
му да вземат връх над разума. Към подобни провокации отвън той се отнася с
търпение, разбиране, снизхождение и неизчерпаемо милосърдие.
Душата на истинския
човек е неговият най-верен водач по житейските друми. Нейният глас –
интуицията, му помага безпогрешно и в най-трудните моменти от приключението в
плът. Божествената Любов е едничката храна за неговата душа. Затова и той върши
всичко единствено и само от Любов.
Истинският човек
обича Бога с цялото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила на
своя дух. Мярка за неговата Любов към Бога са топлината на чувствата му,
светлината на ума му, правотата на мислите му и благородството на постъпките
му.
Неговият жизнен
опит, украсен с просветление свише, му нашепва, че: „Истината е граница между смъртта и живота, между човешкото и
Божественото.“ От лявата страна на
тази граница той съзира грозното лице на греха и гибелните увлечения на плътта,
а от дясната ѝ страна – обителите на вечния живот, огрени от незалязващата
светлина на Божията слава. Истинският човек вече е прекрачил тази граница в
посока към Божественото, понеже гласът на душата му го води безпогрешно по
най-кратката пътека към съвършенството.
Рано или късно
истинският човек ще се слее с Бога, сиреч ще придобие реалността. Това е
абсолютната реалност – Божието битие, от която той – истинският човек – ще
стане неразделна част, съхранявайки своята неповторима индивидуалност. Изминал
е достойно целия безкрайно дълъг, трънлив и осеян с всякакви препятствия път
към своя Небесен Отец и е заслужил най-високата чест – да се нарече Негов син,
жител навеки в Неговия свят на вечната Светлина и безсмъртна Любов.
Константин Златев
Няма коментари:
Публикуване на коментар