неделя, 24 март 2019 г.

Истинският човек




(Есе върху беседата „Що трябва да речете”)


Божият Дух може да проговори само чрез човек, който е достоен да бъде Негов вестител – пределно чист, изпълнен с непоколебима вяра в Божието присъствие навред по света и у самия себе си, пред и всеотдаен в осъществяването на своето предназначение на тази планета. Само такъв човек Всемирният Дух ще научи какво да каже и как да постъпи в критична житейска ситуация. Освен всичко останало това е човек, който е усвоил така важния урок на съпоставянетоправилната преценка за действителната стойност на всички неща от околната среда и за характера на техните взаимоотношения. Съпоставянето е точният ориентир при вземането на всички решения в живота. Самият човек, който взема решение, съпоставя и собствената си готовност да реализира това решение с обективните условия на реалността. Без да е напълно уверен в положителниня резултат от съпоставянето, той не би предприел никакви действия.
Божият Дух разкрива тайните Си единствено на истинския човек. Ала кой е той? Ето как го описва Учителят Беинса Дуно: „Истинският човек е извън ума и сърцето си. Той живее в душата си, която има правилни разбирания за Любовта.“
Преведено на езотеричен език, това разсъждение означава:
Истинският човек не е подвластен на илюзиите, стремящи се да се разпореждат в неговия ум. Той е овладял до съвършенство менталното си тяло и си служи еднакво добре както с нисшия (конкретния) ум, така и с висшия (абстрактен) ум. Неговото причинно тяло е отлично развито и му помага максимално успешно да извършва съпоставяне при възникнала необходимост, както и да достига до сърцевината и на най-сложните проблеми по своя духовен Път. Оттук и адекватните решения, след всяко от които той прави нова крачка напред по този Път.
Истинският човек не се поддава на заблудите на своите чувства, колкото и примамливи да са те. Той контролира всяка активност на астралното си тяло и никога не допуска емоциите му да вземат връх над разума. Към подобни провокации отвън той се отнася с търпение, разбиране, снизхождение и неизчерпаемо милосърдие.
Душата на истинския човек е неговият най-верен водач по житейските друми. Нейният глас – интуицията, му помага безпогрешно и в най-трудните моменти от приключението в плът. Божествената Любов е едничката храна за неговата душа. Затова и той върши всичко единствено и само от Любов.
Истинският човек обича Бога с цялото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила на своя дух. Мярка за неговата Любов към Бога са топлината на чувствата му, светлината на ума му, правотата на мислите му и благородството на постъпките му.
Неговият жизнен опит, украсен с просветление свише, му нашепва, че: „Истината е граница между смъртта и живота, между човешкото и Божественото.“  От лявата страна на тази граница той съзира грозното лице на греха и гибелните увлечения на плътта, а от дясната ѝ страна – обителите на вечния живот, огрени от незалязващата светлина на Божията слава. Истинският човек вече е прекрачил тази граница в посока към Божественото, понеже гласът на душата му го води безпогрешно по най-кратката пътека към съвършенството.
Рано или късно истинският човек ще се слее с Бога, сиреч ще придобие реалността. Това е абсолютната реалност – Божието битие, от която той – истинският човек – ще стане неразделна част, съхранявайки своята неповторима индивидуалност. Изминал е достойно целия безкрайно дълъг, трънлив и осеян с всякакви препятствия път към своя Небесен Отец и е заслужил най-високата чест – да се нарече Негов син, жител навеки в Неговия свят на вечната Светлина и безсмъртна Любов.


 Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар