неделя, 31 май 2015 г.

Енергията – кондензирана светлина



       
  Един от най-дълбоките компоненти в учението на Учителя П. Дънов – с определено мирогледно значение – е представената от него категорийна скала на Битието. Тя гласи: „Материята е кондензирана енергия. Енергията е кондензирана светлина. Светлината е кондензирана мисъл. Мисълта е кондензирана Любов. Любовта е плод на Духа. Духът е първична проява на Бога. Бог е абсолютната непроявена Божествена Същност.“

събота, 30 май 2015 г.

Божествената Мъдрост – източник на знание и светлина:




      В своята теоретична схема Учителят П. Дънов отрежда на Мъдростта в качеството й на Божествен принцип в Битието ролята на източник на знание и светлина. Взаимовръзката между Божествената Мъдрост и светлината е подобна на тази между извора и изтичащата от него вода. Първото обуславя второто, но второто, след като произлезе от първото, придобива самостоятелност на проявлението. Мъдрецът притежава извисено и действено знание, което – ако бъде приложено – разпръсва мрака на невежеството и утвърждава светлината на Истината. За връзката между тези категории на езотеричното познание и отношението им към обобщения образ на Космичния Човек (Адам Кадмон на Кабалата) свидетелства и Учителят П. Дънов: „И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката светлина на безпределното пространство, която никога не угасва. Светлината е дреха на Мъдростта. Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният Човек произвежда при своята умствена дейност. Космичният Човек е придобил толкова знания, че има излишък от светлина.“ Изхождайки от така изложените взаимозависимости, Учителят на ББ наставлява своите последователи: „Дружи с това, което свети – Мъдростта! Тя ще ти даде знание. Знанието ще те облече с най-красивата дреха – светлината. Защото светлината е дреха на знанието.“ Търсещият по духовния Път следва да знае, че дори и в най-трудните мигове от живота си, когато мракът на неволите и изпитанията го залее като лавина, той може да протегне ръка към един непресъхващ извор на светлина. Това е, разбира се, Божествената Мъдрост: „Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети. А туй, което вечно свети, без да угасва, е Мъдростта!“

сряда, 27 май 2015 г.

Слънчевата светлина



     
 
 Източник на биологическия живот върху планетата Земя е светлината, излъчвана от звездата-майка на планетарната ни система – Слънцето. Самата звезда във вида, в който я познава астрономическата наука, е физическото проявление (или тяло) на едно велико Същество, наричано в езотеричното познание Слънчев Логос. То от своя страна е център на изявата на огромен брой разумни Същества от висока степен на духовна еволюция. Именно те в своята съвместна жизнена дейност, пропита от Божествена Мъдрост и Любов, са извор на животворна светлина за своите по-малки братя и сестри – земните хора: „Светлината на Слънцето също е произведение на множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина.“ Освен видимата слънчева светлина до нас достигат и други негови излъчвания, от по-фино естество, неуловими за физическите сетива: „Има известни лъчи, които минават през Земята и заминават. Има една светлина от Слънцето, която не можем да я спрем, тя не прави никакво пречупване, тя само преминава. За тази светлина нищо не знаем. За този свят, който ни осветява, нищо не знаем.“ Разбира се, великият духовен Учител е наясно със същността и произхода на тези лъчения, но съвременното човечество очевидно все още не е съзряло като общност за получаването на такъв вид духовно-мистично познание. Всяко познание достига до човека – като личност или като колективно цяло – тогава, когато той е подготвен да го възприеме правилно и да го използва за целите на Доброто.

неделя, 17 май 2015 г.

Светлината и ученикът по духовния Път




       Напътствието на Учителя П. Дънов към неговите последователи и, в частност, към онези, които са поели по пътеката на окултното ученичество, не оставя никакви съмнения в необходимостта от еднозначно обусловена принадлежност към царството на светлината: „Ученикът живее в Светлината. Това е единственият реален свят. Сянката не е реална. Търси Светлината, която няма сенки. Избягвай всяка мисъл и чувство, които внасят тъмнина в твоето съзнание.“ Ученикът по духовния Път е разумно същество, което е достигнало такава степен на личната си еволюция, която му позволява да възприема пълноценно светлината, да я усвоява и раздава на всички и на всичко наоколо с щедростта на позналия Божествената Истина.

петък, 15 май 2015 г.

Вътрешната светлина и Христовата светлина




   
         Духовното познание разглежда човека като същество от светлина, която в различните свои проявления изгражда неговите тела. В своята най-сгъстена, кондензирана форма светлината е строителният материал и на физическото му тяло – най-низшия носител на съзнанието. Интензивността на светлината, излъчвана от човека, свидетелства за неговата принадлежност към сферата на Доброто или съответно – на злото. В тази насока са и поясненията на Учителя П. Дънов: „Човек ... сам по себе си е светлина. Всички добри хора са светещи, а всички зли хора, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни. От тях излиза мъжделива светлинка.“ На друго място в своето Слово той свързва яркостта и яснотата на излъчваната от човешкото същество светлина със степента на неговото интелектуално развитие, като предлага и кратка дефиниция на понятието „аура“:

сряда, 13 май 2015 г.

Виделината – духовната светлина







     Учителят П. Дънов разглежда светлината в три нейни направления на проявление: в материалния (физическия), духовния и Божествения свят. Всяка една от тези нейни прояви притежава собствена специфика и съответства на условията и законите в конкретната зона на Битието. В тази връзка Учителят на ББ в България изтъква: „А тази светлина има много степени на проява. Затова светлината, която възприемаме във физическия свят, се различава от светлината, която озарява духовния свят, както и от светлината, която озарява Божествения свят.“

неделя, 10 май 2015 г.

Същност на светлината; светлината – вестител на Божественото




     Веднъж, в разговор със свои последователи на Рила, в района на езерото „Сърцето“, Учителят П. Дънов споделил: „Всичко е светлина. Всяка форма е светлина: камъкът е светлина, земята е светлина, тревицата е светлина, цветенцето е светлина. Един ден тези форми ще се изменят и ще станат пак светлина. И хората, където и да отидат, пак ще се върнат в светлината. Те ще станат светлина, защото всичко е светлина.“
      Какви изводи можем да направим от тези негови думи? Изхождайки от духа на неговото учение и от основните принципи на езотеричното познание като цяло, стигаме до една дълбока и вълнуваща истина. Тя засяга праначалото на съществуването на Космоса, крайната цел на видимата и невидима реалност, както и мисията на разумните същества във Вселената.

четвъртък, 7 май 2015 г.

Витрината на живота (Есе върху беседата „Което дава живот”)

Божият Дух е Източникът на Всемирния живот. Където е Духът, там има живот. А Той е навсякъде и във всичко. Следователно животът като повсеместно космическо явление има своето начало у Бога и се развива в съответствие с Божия План за Вселената. Учителят Беинса Дуно нарича този живот „истински”: „Истински живот е онзи, който изтича от Духа.” Оказва се, обаче, че той не е единствен по рода си: „Има живот, който не изтича от Духа.” И нито дума повече. Очевидно става въпрос за велика тайна на Битието, която не бива oткривана на всеки.
И така, какво ни предлага витрината на живота?

Джайнизъм: крайна аскеза и лично жертвоприношение



   
    Когато аскет или мирянин дава обет за следване на джайнисткото религиозно поведение, той произнася следната клетва: "Задължавам се да съблюдавам принципа на равенство". "Аз се отвръщам от вредностни дела според силите си".
         По време на своите първосъздатели джайнизмът бил наричан още шрамана, а и ниргантха. Шрамана – защото бил част от така наречените "шрамански учения", които отричат изцяло Ведите, и ниргантха, защото важното било непритежаване на материални блага и дом за последователите. Навикът на привързаност и омраза трябва да бъде изкоренен. Тази религиозна и философска система проповядва равенство не само за хората, но и за всички същества и на тази основа забранява всяко насилие.

неделя, 3 май 2015 г.

Славянска митология

          Славянската митология е съвкупност от митологическите представи на древните славяни (или праславяните) от времето на тяхното единство (до края на 1-то хилядолетие сл.Хр.). 
        В същност славянски митологически текстове не са се съхранили до наши дни – религиозно-митологическата цялостност на славянското езичество е била разрушена в периода на християнизирането на славянските племена.  Главен източник на сведения за раннославянската митология са средновековните хроники и анали, написани от странични наблюдатели на немски и латински език (относно митологията на балтийските славяни) и от славянски автори (относно митологията на полските и чехските племена), поучения против езичеството (“Слова”) и летописи (относно митологията на източните славяни). Ценни сведения се съдържат също така в съчиненията на византийските писатели (започвайки от Прокопий, VI в.) и в географските описания на средновековните арабски и европейски автори .