четвъртък, 7 май 2015 г.

Джайнизъм: крайна аскеза и лично жертвоприношение



   
    Когато аскет или мирянин дава обет за следване на джайнисткото религиозно поведение, той произнася следната клетва: "Задължавам се да съблюдавам принципа на равенство". "Аз се отвръщам от вредностни дела според силите си".
         По време на своите първосъздатели джайнизмът бил наричан още шрамана, а и ниргантха. Шрамана – защото бил част от така наречените "шрамански учения", които отричат изцяло Ведите, и ниргантха, защото важното било непритежаване на материални блага и дом за последователите. Навикът на привързаност и омраза трябва да бъде изкоренен. Тази религиозна и философска система проповядва равенство не само за хората, но и за всички същества и на тази основа забранява всяко насилие.
Хората, издигнали и осъществили тези идеали, били наричани джини, победители, а религията им постепенно станала известна като джайнизъм.
     Джайнистите водят остра борба с ортодоксалната религия и останалите шрамански учения, и особено с будизма. Те непрестанно внушавали, че учението им има много дълбока древност и явно имат основание за това. Според твърденията им техният първи пророк – Ришабха, живял много преди всички шрамански учители. В най-ранната литература от времето на брахманите е споменато съществуването на религиозно общество, обявило се против авторитета на Ведите и практиката на жертвоприношения. Това религиозно общество станало основа по-късно на джайнитската и будистка общности, оглавявани съответно от Махавира и Буддха. Махавира е двадесет и четвъртият и последен пророк на джайнизма, роден с името Вардхамана. Макар и женен с дете, на тридесетгодишна възраст той става монах и скоро приема пълна аскеза и се отказва от всякакво облекло. Той се е отдал на интензивно самонаказание и медитация в продължение на 12 години, като изтърпял много унижения от невежите. Получил просветление на брега на река Раджупалика. Оттогава бил наричан Махавира – велик герой.
        Махавира популяризира принципа на неувреждане (ахимса) – на негова основа създава етическо учение за миряни и монаси. Като обосновка на това учение той разработва своята философия на седемте истини.
        От V до XII в. са построени много храмове на религията, появили се забележителни литературни произведения и предмети на изкуството – те заемат внушително място в културното наследство на Индия. До днес основни крепости на религията остават Гуджарт, Катявар и част от Раджастан на север – там преобладава сектата шветамбара, а Майсур и Хайдарабад на юг със сектата дигамбара. Това са двете главни секти на джайнизма. Разликата между тях не засяга основните принципи на религията.         
      Джайнистите вярват, че свещените текстове са разкрити от Сарваджня, всезнаещото същество. Те имат строго определени принципи, трябвало да водят хората към точно определени цели – сварга и мокша. Свещените текстове дават точна информация за природата на света и изясняват четирите стремежа на човешкия живот, а те са: дхарма (религиозно поведение); артха (богатство); кама (удоволствие); и мокша (освобождение).
Сектата дигамбара не признава уточнените свещени текстове от провелия се в Паталипутра събор, където били създадени първите десет от четиринадесетте оригинални свещени текста (пурви) в дванадесет части, наречени анги, и било разрешено на проповедниците да носят бели дрехи. На втория вече се утвърдили текстове, обслужващи главно дигамбара, защото от в.сл.Хр. сектата шветамбара вече започнала да се размива поради голямата си близост с индуизма.
            Цялото учение на Упанишадите се съдържа в израза: "Тат твам аси" („Това си ти”), а цялото учение на джайнизма може да бъде изразено така: "Бъди преди всичко човек, защото царството на Бога принадлежи на човеците".
        За да бъде разбрано учението на джайнизма, трябва най-напред да се разбере неговият етически смисъл. Най-важни са равенството и принципът на ненасилието (ахимса). За джайнизма концепцията за равенство (самая) е равна на тази за Брахман в Упанишадите; джайнистките свещени текстове имат 12 части, самая е тази, която заема първо и най-видно място. Според джайнистите всички различия между едно същество и друго се дължат на закона на карма, а не са вътрешно присъщи. Оттук е ясно, че и най-малкото развито същество, като растението, може да се развие в човешко същество и чрез духовна еволюция да получи абсолютна свобода от преражданията и обратно – човекът може да се върне до положението на растение. Самото равенство не е в равните възможности на съществата, а в тяхната еднаква духовна основа, в Атман (личния дух), когото еднакво въплъщават, но в различна степен разкриват всички същества.
        Джайнистите създават своя наука за Атман, за карма, за поведението (чаритра) и за Вселената (лока). Джайнизмът се оформя като особена школа със свой оригинален принос в индийското религиозно мислене, по редица основни положения обаче той е близък до индуизма и будизма. Той приема напълно кармичния закон, принципа за прераждането и идеала за крайната цел на човешкото съществуване, освобождението от преражданията. Според джайнистите след пълното овладяване на карма и разкъсването на веригата на преражданията Азът съществува в своята върховна чистота, като сиддха – парамещин, притежаващ безкрайна способност за възприемане, безкрайно знание, безкрайно блаженство и безкрайна сила. В това свое състояние той е Джина и е идеал за следване от другите.
        За джайнистите всеки реален предмет в света въплъщава в себе си утвърдителен и отричащ аспект – обединени заедно от неговата собствена комплексна природа. Съществува един безкраен процес на промяна – зараждане, развитие и упадък.
       Джайнистката метафизика говори за шест субстанции – дравя: джива (душа), пудгала (материя), кала (време), принцип на движение (дхарма), принцип на покои (адхарма) и пространство (акаша) – това са съставните елементи на Космоса.
       При джайнизма душата притежава възприятие и знание. Тя не може да има материални и пространствени мерки, не може да се възприеме чрез сетивата, подобна е на Атман. Във Вселената има безброй души и те запазват своята индивидуалност, без да се сливат с някакво върховно същество (за разлика от схващането в Упанишадите).
         Джайнистката метафизика разработва характерно само за нея учение за начина на връзката между материята и душата. Тя създава понятието кармично тяло. То е носител на чистото съзнание, но също е и отговорно за промените на Атман при поредицата прераждания, защото чистотата на Атман се загубва или намалява при свързването си с материята. Кармичното тяло е ядрото, около което се оформя видимото тяло. Видимото се ражда от родители, поддържа се с храна и е предмет на болести, остаряване и смърт. То се изоставя от душата в момента на смъртта.



Няма коментари:

Публикуване на коментар