понеделник, 30 юни 2014 г.

Същност и характеристики на религията


 


Понятието “религия” е от латински произход. Етимологията му е свързана с три латински термина:
1)                          religio – съществително име, ед.ч.; означава “връзка”, “съюз”, включително и събирателното значение “съвкупност от обреди”;

2)                          religare – глагол; означава “свързвам”, “съединявам”;

3)                          relegere – глагол; означава “обединявам”, “събирам”. 

Анализирайки значението на първичните, изходни латински думи, извеждаме съдържанието на понятието “религия”: това, което свързва човека с Бога; връзка, взаимоотношение между Бога и човека.
Религията е мост, който – посредством Божията Любов и усилията на човека – свързва хората с Бога. Мостът е изграден от Всевишния – той е част от Неговия Промисъл за света и човека, но все още не е довършен. От свободната воля на човешките същества зависи дали строителството на този мост ще бъде завършено, т.е. дали земното човечество ще приеме Божието Слово и благодат и ще ги превърне в свое спасение.
Религията е същностна принадлежност на човешкия дух и по силата на своето духовно-нравствено естество човек не може да живее без религия. Тя е най-ценната и незаменима храна за неговата душа. В този смисъл религията е показател за изначално присъщата потребност на човека от общение с Бога. В нея той открива за себе си върховно удовлетворение и ръководство за цялостния си живот. Тя има неотразимо влияние върху целия ход на историческото развитие на човечеството, върху неговите обичаи, бит, нрави, законодателство, наука, култура и изкуство.

петък, 20 юни 2014 г.

Жертвата на окултния ученик




Жертвата на окултния ученик може да бъде разгледана в три основни насоки: 
  а) вътрешна:
Ученикът по духовния Път е призван преди всичко да победи низшето начало у себе си, да подчини решително и окончателно плътската си, материална  природа на духовната. Тази битка със самия себе си никак не е бърза и лесна. За нея са нужни поредица от въплъщения във физическия свят. Овладяването на поривите на тялото и неговите потребности изисква цялата вяра, целеустременост и преданост.
Към вътрешната жертва на окултния ученик спада и не по-краткият и не по-маловажен процес на придобиване на добродетели. Култивирането, утвърждаването и прилагането на добродетелите в живота на търсещите в Духа представлява задължителен, жизнено важен компонент от тяхното духовно-нравствено усъвършенстване, богоуподобяване в християнството. В рамките на този процес те непрекъснато преоткриват самите себе си. За някои от конкретните характеристики и постижения на това ученическо жертвоприношение Учителят П. Дънов споделя: “Колкото човек по-голяма жертва направи, толкова тя по-голяма става. Колкото повече се жертва, по-умен става, по-силен става, по-добър става. Добрите хора са се жертвали, затова са силни.” В контекста на тези думи на великия Посветен прозира духовният закон, че колкото повече даваш, толкова повече получаваш.
 б) външна:

вторник, 17 юни 2014 г.

Жертвата на великите духовни Учители:




Жертвата на великите духовни Учители на човечеството е съсредоточена в четири направления:
  а) въплъщението:
За да може духовната същност на великите Учители на човечеството да се прояви посредством материално тяло, те трябва да се “смалят” (както се изразява Учителят П. Дънов) хиляди или милиони пъти. Българският Учител на Любовта свидетелства, че – например – Христос, за да се въплъти в земно тяло, е било нужно да се “смали” 78 милиона пъти (!). В случая, естествено, не става дума за количествено смаляване или намаляване на размера, а за доброволно самоограничение, в резултат от което духовните Учители правят грандиозната жертва да ограничат своята могъща духовна природа до равнище и степен на интензивност на изявата, които позволяват тя да се проектира пълноценно в едно човешко тяло. Във всички случаи тези тела са подготвяни векове или дори хилядолетия, за да могат да приемат в себе си мощния дух на един велик Учител.

вторник, 10 юни 2014 г.

Вдъхновението



 

Добродетел ли е вдъхновението? Едва ли. Ала в същото време то създава предпоставките и мотивацията за придобиването на толкова много добродетели. Импулсът, роден от вдъхновението, рано или късно се превръща в могъща творческа сила, която ни издига към върховете на човешките постижения – материални и духовни.
Извършеното с вдъхновение носи печата на духовното присъствие, на най-доброто, заложено в самите нас. Извършеното без вдъхновение е просто рутина, та дори и с високо качество на крайния резултат. Качество без полъха на духа, което обрича усилията ни на тленност...

понеделник, 9 юни 2014 г.

Реч на Александър Солженицин пред випускниците на университета в Харвард

Солженицин: Ограбват ни най-ценното, което имаме: нашия вътрешен живот


Предлагаме една забележителна реч на Александър Солженицин, произнесена по време на изгнаническите му години в САЩ, реч, изразяваща дълбочината на неговата болка и безпокойството от духовното съществуване на човека и обществото.
„Девизът на вашия университет е „Veritas”- Истината. И някои от вас вече знаят, а други ще узнаят през живота си, че Истината мигновено се изплъзва веднага, щом отслабне напрегнатостта на нашия взор – и при това ни оставя в илюзията, че продължаваме да я следваме. От това избухват множество разногласия. И още нещо: истината рядко бива сладка, а е почти винаги горчива. И тази горчивина не може да се избегне и в днешната реч – но аз я изнасям не като противник, а като приятел.

неделя, 8 юни 2014 г.

Благостта



 Защо благостта можем да свържем само и единствено с образа на Върховното Божество? Толкова ли е непостижима за нас, простосмъртните хора? Увенчава ли тя пътеката на окултното ученичество? И ако да – как?
В своите съвети към последователите си  Учител Петър Дънов/Беинса Дуно  набляга на необходимостта те да култивират две водещи добродетели: Божествената Любов и благостта. За втората от тях великият Посветен изтъква: „Благото е във всички, то е момент, който е мярка на времето и пространството. Бог пребъдва в него.” Бог пребъдва само в това, което е неразделен елемент от собствената Му Същност, или пък в онова, което по висотата на еволюционния си ръст се доближава до Божественото.

понеделник, 2 юни 2014 г.

Дисциплината



Една от най-често обсъжданите теми във всяка духовна Школа е тази за дисциплината. Няма велик Учител, който да не е обръщал вниманието на своите ученици и последователи към това задължително условие за израстване по пътя към Истината.
Дисциплината е вратата за тесния път към Царството Небесно.
Дисциплината е вътрешна нагласа на пробудената душа, която неизменно я мотивира да постъпва навсякъде и във всичко в хармония с Божията воля, да дава най-доброто от себе си и да изпитва без отдих границите на собствения си потенциал.
От гледна точка на това, кой елемент от трисъставното човешко същество е подложен на дисциплиниране, следва да различаваме:
·         дисциплина на мислите (на ума);
·         дисциплина на чувствата (на сърцето);
·         дисциплина на постъпките (на тялото).