Понятието “религия” е от латински произход. Етимологията му е
свързана с три латински термина:
1)
religio – съществително име, ед.ч.; означава “връзка”,
“съюз”, включително и събирателното значение “съвкупност от обреди”;
2)
religare – глагол; означава “свързвам”, “съединявам”;
3)
relegere – глагол; означава “обединявам”, “събирам”.
Анализирайки значението на първичните, изходни латински думи, извеждаме
съдържанието на понятието “религия”:
това, което свързва човека с Бога; връзка, взаимоотношение между Бога и
човека.
Религията е мост, който – посредством Божията Любов и усилията на човека –
свързва хората с Бога. Мостът е изграден от Всевишния – той е част от Неговия
Промисъл за света и човека, но все още не е довършен. От свободната воля на
човешките същества зависи дали строителството на този мост ще бъде завършено,
т.е. дали земното човечество ще приеме Божието Слово и благодат и ще ги
превърне в свое спасение.
Религията е същностна принадлежност на човешкия дух и по силата на своето
духовно-нравствено естество човек не може да живее без религия. Тя е
най-ценната и незаменима храна за неговата душа. В този смисъл религията е
показател за изначално присъщата потребност на човека от общение с Бога. В
нея той открива за себе си върховно удовлетворение и ръководство за цялостния
си живот. Тя има неотразимо влияние върху целия ход на историческото развитие
на човечеството, върху неговите обичаи, бит, нрави, законодателство, наука,
култура и изкуство.