понеделник, 30 юни 2014 г.

Същност и характеристики на религията


 


Понятието “религия” е от латински произход. Етимологията му е свързана с три латински термина:
1)                          religio – съществително име, ед.ч.; означава “връзка”, “съюз”, включително и събирателното значение “съвкупност от обреди”;

2)                          religare – глагол; означава “свързвам”, “съединявам”;

3)                          relegere – глагол; означава “обединявам”, “събирам”. 

Анализирайки значението на първичните, изходни латински думи, извеждаме съдържанието на понятието “религия”: това, което свързва човека с Бога; връзка, взаимоотношение между Бога и човека.
Религията е мост, който – посредством Божията Любов и усилията на човека – свързва хората с Бога. Мостът е изграден от Всевишния – той е част от Неговия Промисъл за света и човека, но все още не е довършен. От свободната воля на човешките същества зависи дали строителството на този мост ще бъде завършено, т.е. дали земното човечество ще приеме Божието Слово и благодат и ще ги превърне в свое спасение.
Религията е същностна принадлежност на човешкия дух и по силата на своето духовно-нравствено естество човек не може да живее без религия. Тя е най-ценната и незаменима храна за неговата душа. В този смисъл религията е показател за изначално присъщата потребност на човека от общение с Бога. В нея той открива за себе си върховно удовлетворение и ръководство за цялостния си живот. Тя има неотразимо влияние върху целия ход на историческото развитие на човечеството, върху неговите обичаи, бит, нрави, законодателство, наука, култура и изкуство.
Християнството ни учи, че безрелигиозни хора в същност няма. Атеистът, т.е. отявленият безбожник, като отхвърля истинския Бог, признава за начало на всичко материята. Подобно приемане на материята за единствено вечна е само извращение на религиозното съзнание, карикатурен образ на религия, но не и пълното й отсъствие. А доколкото у езичниците има боготворене на Слънцето, Луната или звездите, това е свидетелство, че не под влияние на видимите форми и предмети човек е създал у себе си идеята за Бога, а обратното – че съществуващата у него изначално идея за Абсолютното той е въплътил във видими земни форми и предмети. И материалистът, покланящ се на вездесъщата в неговите очи материя, и езичникът, почитащ творенията вместо Твореца, по свой начин отдават дължимото поклонение на единия Бог, Който чрез Своя Дух се проявява във всичко, сътворено от Него. Макар и неосъзнато и съградено върху илюзии и заблуди, тяхното богопочитание в крайна сметка бива отправено към Бога.
Религията притежава два стълба, две опорни точки, без които нейната могъща сграда би рухнала. Те са: 1) вярата в съществуването на Бога, в Божието битие; 2) вярата в безсмъртието на душата – т.е. дълбоката вътрешна убеденост, че човешкото същество е предназначено за вечен живот, а не за преходното съществуване в света на материята.
В зависимост от това, дали обект на почитание в религията е Единият Бог или повече на брой божества, различаваме монотеистична (еднобожна) или политеистична (многобожна) религия. Две от водещите световни религии в нашата епоха – християнството и ислямът, са монотеистични. Третата – будизмът, не може да бъде причислен към монотеистичните религии, но не е и в пълния смисъл на понятието политеистичен. Някои изследователи го приемат за вид философия, други – за религиозна схоластика. А самите му последователи – в лицето на по-голямата част от теолозите му – го смятат за учение, а не за религия.
По своята философска същност религията представлява форма на идеалистически светоглед. Неин основен признак е вярата в свръхестественото, в разумното Начало на Вселената, в една вездесъща, премъдра и преизпълнена с Любов Висша Сила, която вярващите хора назовават “Бог”. Религията като система и начин на мислене и поведение се изгражда именно върху основата на вярата.
Всяка религия се явява единство от три основни съставни части, от три компонента: вяра (вероучение, религиозна доктрина), нравственост (учение за морала, религиозна етика) и обредност (ритуалност, съвкупност от действия за богопочитание и богослужение). В рамките на християнското богословие дисциплината, която разглежда вероучението, е догматиката; съответно дисциплината, изучаваща християнската нравственост, е нравственото богословие (или християнската етика); и дисциплината, посветена на християнската обредност, е литургиката.
Първоначално обект на религиозно поклонение стават реално съществуващи предмети, надарени от хората със свръхестествени свойства – т.нар. фетиши. Фетишизмът е свързан с магията – стремежа да бъде оказано влияние върху събитията в желаното направление при помощта на магически обреди, заклинания и т.н. Постепенно възниква вярата в самостоятелна по отношение на тялото душа (анимизъм). Така е създадена възможността за условно разделение на света на две части – реално съществуващ и отвъден, свръхестествен. В процеса на разлагане на родово-общинния строй на мястото на родовите и племенни религиозни схващания идват политеистическите религии на ранното класово общество. По своя характер те са в началото племенни, а впоследствие – национално-държавни религии, при които вероизповедната връзка между хората съвпада с етническите и политическите връзки (такива, каквито например съществуват и понастоящем в конфуцианството, шинтоизма, индуизма и юдаизма). На по-късен етап от историческото развитие се появяват световните или наднационалните религии: будизъм (VI-V в.пр.Хр.), християнство (I в.сл.Хр.) и ислям (VII в.сл.Хр.). Те обединяват хора с обща вяра независимо от тяхната етническа, езикова или политическа принадлежност. Една от формите за разпространение на световните религии е мисионерството.
За вярващия човек и обективния изследовател е от особено значение да отговори на един важен въпрос: на кои потребности на човешката душа отговаря религията? Те са три на брой:
1) Метафизическа потребност – у всеки човек има заложена вътрешна необходимост да си състави собствена картина на света въз основа на някакво свръхсетивно, надприродно начало. Тази потребност довежда материалиста до материята, а идеалиста – до Духа, сиреч Бога.
2) Етическа потребност – всеки човек има нужда да достигне до увереността, че на света има добро, че то е задължителен импулс в мисленето и поведението на всички и че то се корени в едно велико Същество – Бога. Етическите стремежи на отделния човек и на един народ са най-ясно изразени в неговата религия. Отпадне ли религията на лично или колективно равнище, изчезва и нравствеността.
3) Потребност от покой и щастие и Божия помощ за постигането им –свързана е с осъзнаването от страна на религиозния човек, че в стремежа му към покой и щастие той бива подпомаган от една Висша и Всемогъща Сила.
Четири са и сферите на човешкото знание, с оглед на които и с методите на които може да бъде изследвана емпирично-естествената страна на религията: а) сферата на историята; б) сферата на психологията; в) сферата на философските дисциплини (гносеология, логика, етика и естетика); г) сферата на метафизиката (познанието, придобито по духовен път).

Няма коментари:

Публикуване на коментар