Понятието “религия” е от латински произход. Етимологията му е
свързана с три латински термина:
1)
religio – съществително име, ед.ч.; означава “връзка”,
“съюз”, включително и събирателното значение “съвкупност от обреди”;
2)
religare – глагол; означава “свързвам”, “съединявам”;
3)
relegere – глагол; означава “обединявам”, “събирам”.
Анализирайки значението на първичните, изходни латински думи, извеждаме
съдържанието на понятието “религия”:
това, което свързва човека с Бога; връзка, взаимоотношение между Бога и
човека.
Религията е мост, който – посредством Божията Любов и усилията на човека –
свързва хората с Бога. Мостът е изграден от Всевишния – той е част от Неговия
Промисъл за света и човека, но все още не е довършен. От свободната воля на
човешките същества зависи дали строителството на този мост ще бъде завършено,
т.е. дали земното човечество ще приеме Божието Слово и благодат и ще ги
превърне в свое спасение.
Религията е същностна принадлежност на човешкия дух и по силата на своето
духовно-нравствено естество човек не може да живее без религия. Тя е
най-ценната и незаменима храна за неговата душа. В този смисъл религията е
показател за изначално присъщата потребност на човека от общение с Бога. В
нея той открива за себе си върховно удовлетворение и ръководство за цялостния
си живот. Тя има неотразимо влияние върху целия ход на историческото развитие
на човечеството, върху неговите обичаи, бит, нрави, законодателство, наука,
култура и изкуство.
Християнството ни учи, че безрелигиозни хора в същност няма. Атеистът, т.е.
отявленият безбожник, като отхвърля истинския Бог, признава за начало на всичко
материята. Подобно приемане на материята за единствено вечна е само извращение
на религиозното съзнание, карикатурен образ на религия, но не и пълното й
отсъствие. А доколкото у езичниците има боготворене на Слънцето, Луната или
звездите, това е свидетелство, че не под влияние на видимите форми и предмети човек
е създал у себе си идеята за Бога, а обратното – че съществуващата у него
изначално идея за Абсолютното той е въплътил във видими земни форми и предмети.
И материалистът, покланящ се на вездесъщата в неговите очи материя, и
езичникът, почитащ творенията вместо Твореца, по свой начин отдават дължимото
поклонение на единия Бог, Който чрез Своя Дух се проявява във всичко, сътворено
от Него. Макар и неосъзнато и съградено върху илюзии и заблуди, тяхното
богопочитание в крайна сметка бива отправено към Бога.
Религията притежава два стълба, две опорни точки, без които нейната
могъща сграда би рухнала. Те са: 1) вярата в съществуването на Бога, в
Божието битие; 2) вярата в безсмъртието на душата – т.е. дълбоката
вътрешна убеденост, че човешкото същество е предназначено за вечен живот, а не
за преходното съществуване в света на материята.
В зависимост от това, дали обект на почитание в религията е Единият Бог или
повече на брой божества, различаваме монотеистична
(еднобожна) или политеистична
(многобожна) религия. Две от водещите световни религии в нашата епоха –
християнството и ислямът, са монотеистични. Третата – будизмът, не може да бъде
причислен към монотеистичните религии, но не е и в пълния смисъл на понятието
политеистичен. Някои изследователи го приемат за вид философия, други – за
религиозна схоластика. А самите му последователи – в лицето на по-голямата част
от теолозите му – го смятат за учение, а не за религия.
По своята философска същност религията представлява форма на
идеалистически светоглед. Неин основен признак е вярата в
свръхестественото, в разумното Начало на Вселената, в една вездесъща, премъдра
и преизпълнена с Любов Висша Сила, която вярващите хора назовават “Бог”.
Религията като система и начин на мислене и поведение се изгражда именно върху
основата на вярата.
Всяка религия се явява единство от три основни съставни части, от три
компонента: вяра (вероучение,
религиозна доктрина), нравственост (учение за морала, религиозна етика) и обредност (ритуалност, съвкупност от
действия за богопочитание и богослужение). В рамките на християнското
богословие дисциплината, която разглежда вероучението, е догматиката; съответно
дисциплината, изучаваща християнската нравственост, е нравственото богословие
(или християнската етика); и дисциплината, посветена на християнската
обредност, е литургиката.
Първоначално обект на религиозно поклонение стават реално съществуващи
предмети, надарени от хората със свръхестествени свойства – т.нар. фетиши.
Фетишизмът е свързан с магията – стремежа да бъде оказано влияние върху
събитията в желаното направление при помощта на магически обреди, заклинания и
т.н. Постепенно възниква вярата в самостоятелна по отношение на тялото душа (анимизъм).
Така е създадена възможността за условно разделение на света на две части –
реално съществуващ и отвъден, свръхестествен. В процеса на разлагане на
родово-общинния строй на мястото на родовите и племенни религиозни схващания
идват политеистическите религии на ранното класово общество. По своя характер
те са в началото племенни, а впоследствие – национално-държавни религии, при
които вероизповедната връзка между хората съвпада с етническите и политическите
връзки (такива, каквито например съществуват и понастоящем в конфуцианството,
шинтоизма, индуизма и юдаизма). На по-късен етап от историческото развитие се
появяват световните или наднационалните религии: будизъм (VI-V в.пр.Хр.),
християнство (I в.сл.Хр.)
и ислям (VII в.сл.Хр.). Те обединяват хора с
обща вяра независимо от тяхната етническа, езикова или политическа
принадлежност. Една от формите за разпространение на световните религии е мисионерството.
За вярващия човек и обективния изследовател е от особено значение да
отговори на един важен въпрос: на кои потребности на човешката душа отговаря
религията? Те са три на брой:
1) Метафизическа потребност – у всеки човек има заложена вътрешна
необходимост да си състави собствена картина на света въз основа на някакво
свръхсетивно, надприродно начало. Тази потребност довежда материалиста до
материята, а идеалиста – до Духа, сиреч Бога.2) Етическа потребност – всеки човек има нужда да достигне до увереността, че на света има добро, че то е задължителен импулс в мисленето и поведението на всички и че то се корени в едно велико Същество – Бога. Етическите стремежи на отделния човек и на един народ са най-ясно изразени в неговата религия. Отпадне ли религията на лично или колективно равнище, изчезва и нравствеността.
3) Потребност от покой и щастие и Божия помощ за постигането им –свързана е с осъзнаването от страна на религиозния човек, че в стремежа му към покой и щастие той бива подпомаган от една Висша и Всемогъща Сила.
Четири са и сферите на човешкото знание, с оглед на които и с методите на
които може да бъде изследвана емпирично-естествената страна на религията: а)
сферата на историята; б) сферата на психологията; в) сферата на философските
дисциплини (гносеология, логика, етика и естетика); г) сферата на метафизиката
(познанието, придобито по духовен път).
Няма коментари:
Публикуване на коментар