Божественото у нас и извън нас

(Есе върху беседата „Влязоха в ладията”)

За да достигнем до действително познание за Бога, първо трябва да Го открием извън себе си, а след това – у самите нас. Постигането на богопознание е главна еволюционна задача на човека. От нейното успешно изпълнение зависи духовното израстване на всеки, който е поел по пътеката към съвършенство. Крайната цел е придобиване на свръхсъзнание или сливане на индивидуалното съзнание с това на Създателя. Този триумф на духовното извисяване увенчава откриването на Божието присъствие в безсмъртното ядро на всяко човешко същество и неговото проявление в пълнота – до степен на цялостно одухотворяване на физическия носител, тялото.

Учителят Петър Дънов/Беинса Дуно за сънищата

В своето Слово, посветено на проблема за сънищата, българският духовен Учител с планетарна мисия Петър Дънов/Беинса Дуно дава израз на великата мъдрост в универсалното учение на Всемирното Бяло братство. Предложените от този велик Посветен знания разкриват произхода, същността и предназначението на сънищата, както и някои съществени правила и практически съвети в разглежданата област.

а) кога да си лягаме:

Общата насоченост в препоръките на Мировия (Световния) Учител Беинса Дуно е ранното лягане и ранното ставане от сън, за да можем да посрещнем изгрева на Слънцето: „Ако искате да се ползвате от окултната хигиена, трябва да спазвате следното правило: искате ли да ставате сутрин рано, лягайте си вечер в 9 или 10 часа. Ако си лягате вечер в 11 или 12 часа, или в 1 след полунощ, вие не можете да спите спокойно и няма да можете да се ползвате от праната в Природата.“ Със своите последователи Учителят на Новата планетарна култура е споделил, че има три «влака» за лягане вечер: в 8 (20), 10 (22) и 12 (0) часа. Ако изпуснем първия, можем да хванем втория. Ако изпуснем и него, последният шанс е третият «влак». Лягането след полунощ, както вече стана ясно, не е за препоръчване.

Сънищата- духовен ракурс

1. Сънищата от гледна точка на съвременната наука:

Човешкият живот преминава в две основни фази: будно състояние и сън. Втората от тях – сънят, заема около една трета от времето, което прекарваме в плът на тази планета. Съвременната наука все още не е изяснила напълно същността, произхода и причините за сънищата. Главната пречка за това е, че тя е подчинена на материалистическия мироглед, който ограничава предмета ѝ на изследване до физическата действителност и до действието на петте сетива: зрение, слух, обоняние, вкус и осезание (дактилност). В някои научни среди е възприето названието „онирология”, което означава „наука за сънищата”. На практика, обаче, такава наука няма. Има само отделни знания за сънищата, които не могат да бъдат обединени в стройна теория, обясняваща из основи всичко, свързано с това така важно за човека явление.

Приложено знание

(Есе върху беседата „Сам се опасваше”)

Когато Христос се обръща към ап. Петър с думите, че той като млад сам се е опасвал, Спасителят има пред вид, че по онова време бъдещият апостол на Новото учение не се е нуждаел от чужда помощ в ежедневните си дела. Бил е в добро физическо състояние и всичко е извършвал сам. А сега, на стари години, вече има моменти, в които външната подкрепа е наложителна. Синът Божий влага и друг смисъл в думите Си, загатвайки за мъченическата смърт на Своя предан, но емоционално неовладян ученик (според църковното предание ап. Петър е бил разпънат на кръст с главата надолу в Рим на 29.06.67 г., понеже не се смятал достоен да претърпи същата смърт като своя Господ и Учител; тогава бил на 75 години; в същия ден на другия край на Вечния град бил обезглавен ап. Павел).