КРИЯ ЙОГА




Шибендо Лахири
Послание 327

Процес на изследване на Себето и Менето

24 август 2016 г., Бат, Мичиган, САЩ

1.  Защо това човечество, независимо от учудващия технологически напредък, си остава варварско и налага модела да убиваш и да бъдеш убит.
2.   Защо човекът, въпреки че е най-съвършеното същество на планетата, е доказъл на самия себе си, че е най-долно създание, убивайки своя собствен вид с милиони и милиарди в световни войни  от Чингиз хан, Надир шах, Мухамад Газнави, ИДИЛ тероризъм чрез колонизиране, геноцид, избиване на раси, религиозни бунтове, комунизъм(под знака на „революцията“). Според консервативните оценки 445 милиона от местното американско население е убито от англичани, германци и французи, когато са пристигнали в Северна Америка, както и от испанци, и португалци в Южна Америка.Така много убийства са се случили в името на национализма и други“изми“.
3.     Тогава защо човек не успява да научи нищо въпреки тези ужаси. Вместо това той продължава да инсталира ядрени бойни глави и ракети под претекст на защита -  от кого?!
4.     Защо 80% от човечеството гладува и не задоволява основните си нужди за храна, дрехи и подслон.
5.     Защо сме хванати в нашите умствени замърсявания като алчност, страх, завист, мъка, глупави системи от вярвания, преследване на удоволствия, самовъзвеличаване, заедно с отчаяние, ужас, депресия, болка, агония?
6.     Кое това, което ни пречи да превъзмогнем нашите умствени замърсявания, включващи вина, конфликт, забрани, обсебвания, притеснения?
7.     Какво наистина би могло да бъде Изкуството на Живота?
8.     Кога е възможна Тишината?
9. Защо сравняваме ученията, които разкриват директно Енергията на разбиране с умствените начинания, концепции и заключения, събрани от „гурувци“ и „религиозни учени“ на духовния пазар. Сравнението води ли до разбиране? Пасивното осъзнаване в живото качество на живота не е ли много по-значимо и свещено, отколкото преследванията и парадоксите на мита, наречен ум?
10.  Възможно ли е да разберем, че положителното мислене е полезно  при изпълнение на ежедневните технически задачи? Не е ли то заплаха, когато опитваме да се справим с умсвени замърсявания като алчност, страх и завист, търсейки утеха чрез вложения в различни видове системи от вярвания, които издават пристрастяване, забрани, безпокойства?
В такава ситуация негативното мислене е най-висшата форма на мислене, при което фалшивото веднага е видяно като фалшиво и по този начин то автоматично изчезва.
„Аз“, служещ като защитен механизъм на умсвените замърсявания е отречен и отпада заедно с последващото разтваряне на мита, наречен ум. Това поражда благословението на Живота и неговата Енергия на разбиране, свободното от разделение Осъзнаване, Божественото. Позитивното мислене усилва егоцентричните дейности, докато негативното мислене е чувствителност парекселанс и функционира без думи и символи в свещеното измерение на свободната от его празнота.
11. Проблясъкът на Прозрението е в измерението на безвремие и става мигновено. Но понякога може да е необходимо хронологично време, за да се установи тази енергия в кръвните клетки и костния мозък на нашето тяло чрез Крия практики.
12.  Нека бъдем достъпни за мъдростта на духа на течащата през долината вода и до тайнството на женското отдаване, за да се роди Живота.(Водата тече надолу от планината и естествено се установява в долината неизискваща, без всякаква фалшива амбиция на искане да се изкатери на планината и да остане на върха.Това приемане на естественото състояние, в което няма никакво очакване, е най-висшата мъдрост, духът на течащата вода през долината).


Джай изследване на Себето



------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Послание  326

Бат, Мичиган, САЩ, 23 август 2016

Спонтанни изказвания на Сатиячаран   

1.    Попечителство

Шибендуджи и неговите две сестри се срещали всяка година в Сатиялок за деня на Лахири Махасая и тогава се извършвали редовните празнични ритуали характерни за този ден.  След едно такова събитие Шибенду и сестрите му се прибрали по домовете си в различни градове. Всеки от тях получил по една картичка от баща си, в която той питал за някаква липсваща лъжица.  Сатиячаран се чудел дали случайно, по погрешка, някой от тях не я е отнесъл с багажа си.  След като прочела това, съпругата на Шибендуджи - Битика, слисана коментирала с изумление.  „ Ама какво е това, съжалявам да го кажа, но  как може баща ти, един толкова високо духовен човек, как може да се тревожи за една лъжица?“
Когато  при следващия повод те отново се събрали със Сатиячаран в дома им във Варанаси , Шибендуджи започнал да разказва за тази случка на баща си, докато гледал Битика, която му правила жестове с очи и ръце да замълчи, защото се чувствала засрамена. Въпреки това Шибендуджи продължил да разказва цялата история.
Сатиячаран се усмихнал с любов и отговорил – „Тук  може би не става дума за чувство за собственост, а  просто един дух на отговорност (попечителство), който функционира, за  да се увери, че всичко, което му е поверено, е на съответното  място. След като той е попечител, който се грижи за тези вещи, нормално е щом нещо липсва, той да предприемедействие. Ако лъжицата се появи – добре, ако пък не се появи – пак добре.  Накрая, лъжицата бе намерена под шкафа докато са почисвали.

2.     Нуждата от Трупане и Съхранение
Горното послание за Попечителството води до основното разбиране за  натрупването  и съхранението, необходими за основните нужди на тялото: храна, дрехи, подслон, и т.н. Например, човек се нуждае от подходящи дрехи за различните сезони, които трябва съответно да се поддържат. Някои храни може да купуват в големи количества и да се съхраняват и предпазват  от насекоми или разваляне. Така че, ако дойде ден, когато свършат парите за плодове и зеленчици, човек ще има запаси.
Също така човек спестява пари за  дни на нужда,  не за да се перчи и хвали насам-натам с тях , а за да има  спестени за практически нужди.
Всичко това ни напомня за една история.  Някога един известен богат индустриалец бил на смъртния си одър. Приятелите и семейството му били наоколо и си говорили, че той би трябвало да е много доволен от живота си, тъй като е натрупал такова голямо богатство. Тогава той отворил очи и заявил: „Отивам си нещастен, тъй като моята цел беше 100 милиона долара, а аз натрупах само 90 милиона. Този неуспех ме направи нещастен и си отивам неудовлетворен.“
В този контекст Криябаните могат да видят, че Крия ученията  се отнасят за всички аспекти на живота.



3.     Естествената доброта срещу Непоправимата Лошотия
Сатиячаран казваше, че основната разлика между добрия човек и лошия човек е, че добрият човек е винаги добър, дори когато си лош към него, докато лошият е лош дори към добрите хора.
Това се илюстрира със следната алегория. Езикът е като един добър човек, тъй като винаги почиства това, което е останало между зъбите, въпреки че знае, че ако не внимава може да бъде прехапан и много ще го боли. А зъбите като един лош човек,  ще ухапят езика, щом им се отдаде възможност. Независимо от това езикът продължава да чисти зъбите.

4.     Една увлекателна история за Кришна
Веднъж жената на Криша предано му сервирала вечеря. Изведнъж Кришна скочил и хукнал навън. Жена му била озадачена, защо той така внезапно изчезнал. Не след дълго Кришна се върнал и продължил вечерята си. „Какво се случи?“ – попитала тя. Кришна отвърнал: „Един поклонник, който е в измерение на пълна отдаденост се нуждаеше от помощта ми, но установих, че той  вече сам  се грижи за себе си и повече не се нуждае от моята подкрепа. Хората от града го биеха и  си позовляваха да го нараняват,защото бяха свикнали  че той не отвръща на удара, а само си напява „Харе Кришна“, когато го бият. Този път, докато идвах да му помогна, той грабна една пръчка и започна да налага своите нападатели. Нямаше нужда от мен, така че се върнах към вечерята.“
Когато човек наистина е в беда, другостта се притичва на помощ.
Както казва Кришна в Бхагават Гита Глава 9, Стих 22 – Онези, които са в състояние на отдаденост, уверявам ги, че ще се погрижа за техните нужди.

Криябаните са достъпни за трите П (англ. буква P) – Покой, Просперитет и Протекция.

5.     Спонтанен Отговор от един Сат Гуру
Един пенсиониран висш служител от Бенгал решил да се посвети на духовен живот. Той поел на дълго пътешествие, за да се срещне с много така наречени „просветлени“ гуру(та) и да им зададе един въпрос. Щял да се обърне към всеки един от тях с думите: „Аз имах много успешна кариера, а сега диря духовен успех. Ако стана Ваш ученик, каква облага ще получа от това?“ Той установил,че често му  обещавали много чудесни неща. Когато се срещнал със Сатиячаран Лахири, той задал отново същия въпрос. „Ако Ви приема за свой гуру, какво мога да се надявам да получа в замяна?“  В погледа на Сатиячаран  се разгорял огъня на Шива, след което мощно го разтърсил  с думите си: „Смърт! Интересува ли те?“ Очевидно това било много повече от това, за което той се е пазарил и той скоростно си събрал нещата и изхвърчал навън. Била му предложена смърт на „аз“-а, която е свобода от разделната психика. Той обаче не можел да бъде достъпен до разбирането, че изкуството на умирането на „аз-ността“ е в действителност изкуството да живееш в жизнеността на съществуването, което е живото качество на Живота.


6.     Ключът към Здравето
Според Сатиячаран Лахири, винаги когато в ума възниква въпросът „Дали да ям?“, отговорът трябва да е „Не.“
И винаги когато в ума възниква въпросът, дали да отида до тоалетна, отговорът трябва да е „Да!“
Псевдоглада е процес на ума, на който не трябва да се обръща внимание. Псевдо глада трябва да се разпознава  като един феномен на ума.



Джай Сатиячаран Лахири!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Послание  325

Париж, 3 август 2016

Живият Гуру-Процес

Истината не може бъде научена чрез думи, които слушаме. Нека има директно разбиране без  формиране на концептуализации и заключения. Милостта – а не някакво писание, нито пък някакъв ‚гуру‘ – разкриват тази жива енергия на Разбиране, без каквито и да било умствени начинания.
Обаче Сат Гуру, този в чието тяло Истината се възприема, играе роля. Може би Универсалната Енергия действа чрез празнотата, която е в тялото на Сат Гуру. Онези, които влизат в контакт с него, могат да усетят тази Енергия. Случва  вид индукция, която помага  на Сат Шишйя да се подготви  и да приеме проблясъка на Разбирането в своето тяло.
Човек трябва да бъде  до него (до Гуру) от време на време, за да се случи тази индукция. Когато човек е  далеч от него поради работа или др., няма смисъл да се живее със спомена от последната среща. Споменът е „себе“, „аз-ност“, разделното съзнание и неговите машинации под много форми! Времето, когато не сме заедно, е по-добре да се прекарва в Свадхая. Времето прекарано със Сат Гуру би подпомогнало тази Свадхая.
Един предан ученик от о. Майорка, Испания е изпратил три цитата от известния феномен Ошо, върху които е добре да се помисли задълбочено.

1.     Когато си отида, не мислете за мен; потърсете жив Учител.
2.     Не бихте могли да търсите мъртъв Учител. По-лесно  и прагматично е да се търси жив Учител. Но трудното при живия Учител е, че ще трябва да се отдадете!
3.     Истинската религия никога не е в писанията. А истинския религиозен търсещ не отива да търси писания. Той тръгва да търси Учител – жив Учител. Това е един от основните принципи на разбиране на Кабир – Сат Гуру – жив Учител . Вървете и търсете жив Учител! Ако можете да влезете в контакт с жив Учител, тогава мъртвите писания ще оживеят отново. Те оживяват само чрез живия Учител – няма никакъв друг начин, защото живият Учител е единственото писание!

И така, останете в радостта от присъствието на Гуру или останете в  Свадхая. Бъдете достъпни за жив Сат Гуру.

Джай Сат-Гуру

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

ПОСЛАНИЕ 329

Париж, 14 септември, 2016



Сладката история за захарта и млякото


По време на скорошна програма в САЩ имаше запитване за бягството на Зороастрийците. В отговор беше почувствано, че това трябва да се запише като послание, защото има много наблюдения, които могат да бъдат направени в следствие на тази красива история.

Със смъртта на Пророк Мохамед започва разделението на последователите на исляма в многобройни течения и разновидности. Шиитите са били изгонени от Арабия и са се установили в Персия.Преследванията, на които са били подложени в Арабия, е причина те да се противопоставят на друга религиозна група в Персия – тази на последователите на 

Зороастризма. Поради завладяването на Персия от шиитите, водачите на Зороастризма се принудили да напуснат родината си завинаги.

Пристигайки на брега, където днес е Гуджарат в Индия, тези бежанци са търсили нова родина. Техните водачи са били посрещнати от местния крал Джади Рана като двата езика са разделяли двете групи. Кралят Рана предложил купа, пълна с мляко на свещениците на бежанците, символизираща,че неговото кралство е вече пълно. В отговор свещениците са добавили щипка захар към млякото. По този начин показали, че зороастрийците ще се впишат добре и дори ще подсладят обществото, което ги е приело.И така на бежанците било разрешено да се настанят в тази част на Индия като Парси.
С времето населението на Парсите в Индия нараснало незначително, но е дало индустриални, научни, търговски водачи, които са допринесли много за просперитета на Индия. Докато населението в останалата част на страната нараснало, парсите са поддържали своя прираст на скромно ниво. Тяхното обещание да подсладят обществото било изпълнено на много различни нива. Думата парси на персийски език означава персиец и може би есенцията на зороастрийската култура е дошла в Индия като благословия за страната.

Наблюдения
1. Нашите сетива могат да предават разбиране отвъд ограничението на 
думите. Не-вербалоното общуване, използвано от крал Рана и 
Зороастрийските свещеници е помогнало да се съхрани една цяла култура, 
от която са спечелилил и двете страни. Как това може да се случи в 
нашия живот?
2. Когато човек днес наблюдава световната политическа бъркотия е ясно, 
че най-простата благосклонност отсъства в тъй наречените лидери. Това 
наслаждение на енергията на разбиране е недостъпно дори сред нашите 
религиозни лидери или „духовни водачи”.
3. Дори в нашето модерно общество, насилственото мигриране се случва 
по цял свят поради политически, икономически, религиозни и други форми 
на смутове. Да се сложи край на омразата, фанатизма и преследванията 
трябва да започне на индивидуално ниво с всеки един от нас. 
Следователно ние трябва първо да сложим ред в собствения си дом. Само 
след това можем да помагаме на другите. Но трябва да помагаме, затова 
отдаването на ”това, което е”, а не спекулирането с „ това, което би 
трябвало да бъде”, трябва да се случи веднага и от момент за момента 
всеки ден.
4. Па време на Посвещението ние учим за учението в Лая йога(„Атитха 
Бхава”), което е поведение на гост. Тази красива история е пример за 
това учение и трябва да послужи за урок на всички. Ако имаме поведение 
на гост, няма значение къде сме, ние няма да нараним никого. Подобно, 
ако се държим така в собствените си домове, ние ще практикуваме 
Попечителство.

Джай Парси Интеграция



          
Послание 281

Звенигород (край Москва), Русия, 21 юни 2014

Човешки обусловености – Шестата.
Тoва е заключителното послание върху обусловеностите, което не означава, че сме жертва само на шест обусловености. Свободата разцъфтява, когато обусловеностите биват наблюдавани … без наблюдател! Криябаните са най-сърдечно поканени да се вгледат както в себе си така и наоколо, за да се пробудят за много други обусловености. Ако е възможно, те могат също така да напишат и послания за обусловеностите и да ги изпратят на г-н Гопи Менон, индийския координатор, за разглеждане, размишление и разпространение, ако той ги намери за разбираеми и градивни. Знаем, че премахването на обусловености става чрез разбиране и практикуване на Крия Йога.
Шестата обусловеност е нашето увлечение по думите и огромното въздействие и влияние, което думите имат върху нас. Трудно ние е да бъдем способни да слушаме зад думите, отвъд думата да уловим мъдростта, която се предава чрез думата. Ние интерпретираме в съответствие с предварителните си идеи и предопределени заключения и по този начин не успяваме да уловим прозрението. Когато няма прозрение, само формулираме идеи. След това приемаме или отхвърляме тази идея. И двете неща са смърт! Защото те отричат Осъзнаването на Реалността! Истиността бива изгубена чрез вербализация! Сега е ‘не - злонамереност ’ (б.пр.: игра на думи на английски език, която не може да се предаде при превод на български езиксега (думата „now на англ.език е представена като две части: „no” – не и „w-началната буква на думата „wicked – злонамерен), което означава без злонамерени дейности на ума – разделното съзнание! „Сега-шност” е „съм-ност”, т.е.        без-„аз-ност”! А мъдростта е там, където няма „аз”, „аз”, „аз” и „ти”, „ти”, „ти”. „Без-азността” е вратата към Божествеността, Универсалната Интелигентност!
Измежду думите нашето прилепване е към съществителните имена – не към глаголите! Говорим за живота според идеите си, но това, което е важно, е живеенето! Обичането е това, което има значение, а не „любовта”! Свързването е важно, а не само връзката. Пеенето е от значение, а не просто песента. Извършването на нещо е, а не просто ходенето на работа. Танцуването в екстаз е, а не просто танцовото представление. Себе-опознаването е, а не т.н. „себе-познание”. Да се движиш в холистично осъзнаване е важно – без разделението между мислещ и мисъл, които са съществителни имена.
Животът не може да напусне Крия Йога. Умът не може да поддържа Крия Йога. Любов е изкуството да бъдеш с другите. Медитация е изкуството да бъдеш със себе си. Сърцето е връзката ви с съществуването. Главата е връзката ви с преживяването.

                                                               Джай Отвъд Думите




 Послание 280
Звенигород (край Москва), Русия, 20 юни 2014

Човешки обусловености – петата.
Да пропиляваме енергия в търсене на „това, което би трябвало да бъде“ – съответно да не черпим енергия от виждането на „това, което е“ – е нашето злощастно пето обуславяне!  Може ли това виждане да се случи в измерението на цялостно осъзнаване, т.е. без разделението между наблюдател и наблюдавано?
Чрез тази обусловеност  ние изграждаме и защитаваме всякакви видове представи за себе си и другите, прикриваме тайни мотиви в ежедневните си взаимоотношения и дейности, въвличаме се в удоволствия и преследвания на всякакви видове системи от вярвания и догми!
Чрез тази обусловеност, пространството и последователността в пространството във вътрешното съществуване се отрича.  Тогава се увличаме в мисли, засилващи „мислителя“ – „аз“-а – а мислителят, на свой ред, умножава мислите. Така ставаме претрупани  с мисли.
Пространството във вътрешното съществуване е измерението на „не-мисълта“ и в това пространство техническите мисли могат да преобладават в правилен ред/последователност  за изпълнение на ежедневните задачи, както и когато това се изисква.  Това е Умът в Медитация – слагане край на цялото безредие във вътрешното съществуване!  Пространството във вътрешното съществуване е ред!
Търсенето на „Бог“ не е медитация, не е свято. То е парадоксът и перверзията на обуславянето да бягаме от „това, което е“. Няма нищо за търсене, нищо за намиране! Само се събудете , за да видите това, „което е“. Бъдете в „Не-аз“!  Бъдете в Божествеността! Бъдете в Живота!  Да оставяте капризите на ума да доминират, а истинността на живота да е спяща,  е част от това обуславяне.
 Криябаните казват, че идват при Шибенду, за да получат „Прозрение“! Прозрението не принадлежи на никого. То е всепроникващо като непреходна Интелигентност.  То не е нито ваше, нито мое. Не е техническо знание за даване и получаване. То е за споделяне за най-добрата част на  Живота – „не-ума“.
Седмичникът „Тайм“ от 21 април 2014 г. съобщава следния факт. Американец, който харчил средства за домашни любимци (основно кучета), миналата година (2013г.) достигнал рекорден разход от 55.7 милиарда  американски долара.  А милиони човешки същества на тази планета не получават дори четвърт порция храна на ден!
Мисионери идват в Индия, за да помагат в племенните районите и междувременно натоварват простите хорица със своите системи от вярвания. Техните жизнерадостни естествени музика и танци стават тежки и обременени от догми, които им се налагат в името на Греха и Спасителя!  Обръщането в друга вяра се превръща в перверзия!
Можем ли да сме свободни от такива бягства от реалността въпреки нашата тежка обусловеност от обратното?!!
Джай „Което е“


Послание 279
Звенигород (край Москва), Русия, 19 юни 2014

Човешки обусловености – четвъртата.
Тази обусловеност кара едно нереално/фалшиво същество да изглежда реално/истинско, като отчаяно се самопродължава чрез уловки или измами, които му приписват неизменност, наричайки го  „индивид“ или „душа“. Това нереално същество („аз“) възниква поради фалшивото разделяне, което се случва в мозъка между „аз“-а и съдържанието на съзнанието. Съдържанието проектира „аз“-а, а „аз“-ът умножава съдържанието. Няма Две – Адвайта! Но въвеждането на „две“ се превръща в защитен механизъм на съдържанието на разделното съзнание, което е само алчност, страх и зависимост от системите от вярвания на заобикалящото го общество.
Животът никога не се ражда, животът никога не умира. Така че животът не се интересува от никакви „връщания към минал живот“, предлагани на смърдящия психологически пазар, нито пък се интересува от историите за миналите животи на Буда, които се фабрикуват за супермаркета на Будизма. Животът също не се интересува и от Бригу-Самхита небивалиците на индуистите, които описват миналите животи на един клиент посетил такъв „експерт“ в Индия. Животът също не се интересува от какъвто и да е „живот след това“  - като спасителят или Аллах, който разпределя жилища в Небесата в зависимост дали човек е християнин, посещаващ християнска църква или мюсюлманин, ходещ в джамия. Животът не се интересува и от прераждане след прераждане като хиндуистите, будистите и джайнистите, тъй като животът никога не умира.
Всичко това се приема за даденост от претенциозното дребно несъществуващо „аз“, под влиянието на културните наслагвания, обусловености, обществени обичаи и практики, и фактори на околната среда. По този начин „аз“-ът заявява, че наистина съществува. Веднъж един американски професор по теология, който присъства на един Свахдая разговор (обучителна сесия), почти изпадна в лудост след като чу тази истина за фалшивото „аз“. Този „аз” проектира „Бог“  – крайната алчност, задоволство, заблуда и зависимост.
Когато всичко това се разбере без намесата на „времето“ под формата на „аз“, т.е., когато това разбиране се случи незабавно, фалшивото „аз“ отпада. „Бог“ също отпада. Отпада и цялото боклукчаво съдържание на вътрешното съществo. В това огромно и величествено Падение, Цялата и Невероятна Божественост – Неназовима, Неизмерима и Непознаваема  изгрява като ‘искри на светкавици’, едновременно с разрушаването и унищожаването на нищожната и фалшива структура на преживявания на егото.
Възможно ли е да се измъкнете от силната хватка на тази четвърта обусловеност? Открийте това сами за себе си – не следвайте никого!

Джай Не-следване


Послание 278
Звенигород (край Москва),Русия, 18 юни 2014

Човешки Обусловености – третата.
Да се търси сигурност чрез формиране на навици, може да се определи като нашата трета обусловеност. „Аз“-ът е навик – не че „аз“ имам навик или „аз“ нямам навик! Навиците помагат да избягваме да се изправим пред „това, което е“ и ни забавляват в измерението на „това, което би трябвало да е“!
Навици не значи само пушене, пиене, марихуана, хашиш, дъвчене на тютюн и много други странни навици. Дори когато наричаме себе си британец, французин, германец, евреин, християнин, мюсюлманин – освен за справка или идентификация – е навик, тъй като човек търси сигурност чрез принадлежност към определена религиозна група или нация. Нашето изначално холистично Осъзнаване е абсолютно еднакво и нашето разделно съзнание е много подобно. Така ние сме Универсални човешки създания въпреки нашата уникалност като индивидуални същества. Разбирането на това може да ни донесе една огромна сигурност в действителност -  не просто търсенето ни на сигурност чрез формиране на навици.
Вманиачаването, обсебването от мисли, натрапчивите и мрачните мисли, непрекъснатото бърборене също водят до формирането на навици, чрез непрекъснато търсене на  сигурност под една или друга форма. Добиваме навика да имитираме другите, за да се чувстваме сигурни. Крадем маниерите и идеите на другите, за да се чувстваме сигурни и дори и тези глупости стават навици! Чистотата е нещо добро, но ако някой се вманиачи по нея, това също се превръща в   мъчителен навик. Удовлетворението е нещо добро, но да се култивира (налага) задоволство, означава формиране на навик. Непринудеността е нещо добро, но да се култивира тя,  е изграждане на навик. Естественото състояние, което е равновесието/спокойствието след Крия, е важно и следователно дори и Крия Йога не трябва да става навик. Би било трагедия, ако медитацията стане навик на ума. Медитацията е движение в измерението на „не-ума“, т.е., в огромната празнота без его-център.
Наш навик е да продължаваме да използваме стария си мозък, непрекъснато търсещи сигурност чрез „аз“-ността в пределите на минали предразсъдъци и напрежения и на бъдещи фантазии и очаквания.
Новият мозък няма никакви навици освен миенето на зъби, взимането на душ и т.н. Той е в измерението на „съм“, в измерението на „сега“. Той е интервалът между мислите, където пребивава дълбокото прозрение.

Джай Нов мозък


Шибендо Лахири

Послание 277

Звенигород (край Москва), Русия, 17 юни 2014
Човешки обусловености – втората.

Сега, нека да разгледаме и  поразсъждаваме заедно върху нашата обусловеност по отношение на „Времето“ и да я наречем „втора“. Тук също трябва да имаме цялостно Осъзнаване и перспектива на интегриране/обединяване (Йога) –    а не разпръснатите разпокъсани умствени начинания, които се наричат Вийога.
Ние сме тежко обусловени от времето. За да изпълняваме ежедневните си задължени, ни трябва време. За да придобиваме технически знания, ни трябва време. За да организираме и извършваме големи технически проекти, ни трябват месеци и години. „Аз“ е продукт на времето. Цялото минало взето заедно е „аз“.  Всички преследвания и планове за бъдещето, взети като цяло, са също „аз“. „Аз“ е време. Времето е „аз“. Отново, няма две! Това „аз“, като време, също е полезно при техническите въпроси. „Аз“-ът е координаторът на цялото техническо знание, което той е получил за различните си нужди в различни ситуации. Така, в практическия и техническия свят, „Аз“-ът като време функционира елегантно и ефективно.
Сега, има ли някаква полза от „аз“-а като време във вътрешното съществуване?  Какви са съставките на „аз“-ността, които съставляват/изграждат центростремителното психологическо съзнание? (Сега не говорим за гореспоменатите центробежни технически аспекти на съзнанието). Нека по-долу заедно да разгледаме тези съставки една по една.
1.    Желание за сигурност, наричано амбиция (едно добро име за алчност, придобиване, натрупване и изобилие от всякакви притежания и колекции. Всички видове искане, получаване и грабене.)
2.    Страх от несигурност и съпътстващите го болка, агония, тревога, опасения и вълнения. Страх, че може  да не получиш онова, към което се стремиш. Страх да не изгубиш това, което имаш.
3.    Агресия, гняв, омраза, антагонизъм, завист, чувство на безизходност.
4.    Вина,лековерие, търсене на благодарности и възхвали от всякакъв вид.
5.    Зависимост от системите от вярвания, заради утеха и сигурност.
6.    Поддържане на всякакви представи за себе си и другите, които водят до  изолация, чрез трупане на различни ласкателства и обиди и предизвикване на  пълна бъркотия в сферата на взаимоотношенията.
Възможно ли е да се видят и разберат всички посочени по-горе умствени замърсявания незабавно, без намесата на време, което означава без „аз“-ността, защото „аз“-ът е време и „аз“-ът също е цялото това замърсяване?
Но културните наслагвания и обусловености казват, че трябва да си отделите време, за да видите и разберете цялото това замърсяване като отидете при този гуру и прочетете тази книга, като правите това или онова, за да сложите край на всичко това; за да станете просветлени! Възможно ли е да се види, че тук времето е пречка? Тук, то трябва да е внезапно разтърсване от светкавица (радост от разбирането на живота) от небето (его-празнотата) към гората (от умствени разделения) във вътрешното съществуване, за да го опустоши напълно.
Незабавната свобода от времето, от „аз“-ът, е най-голямото просветление! Отделянето на време е насърчване на егото-„аз“.
Джай Незабавност





Шибендо Лахири
Послание 276
Звенигород (край Москва), Русия, 16 юни 2014

Човешки обусловености – Първата.
Нека Посланията оттук нататък да разглеждат и да се задълбочават  върху различните човешки обусловености една по една.
Нека, в самото началото, да видим нашата обусловеност от „Разрешаване на проблеми“. Нека да я видим в измерението на интегрираната перспектива, т.е., в измерението на свободното от разделение холистично (цялостно) осъзнаване. Това предполага виждане без наблюдател, т.е. без „аз-ност“/егоцентричност. Това също означава способност да разбираме в нашето вътрешно съществуване без обичайното разделение между наблюдател и нещо наблюдавано; така че да има чистота и цялостност в процеса и в мъдростта на наблюдението. Това означава да отворим Вратата на Всезнанието и Вездесъщността – на една свободна от противоположности екзистенциална  добродетел и жизненост,  които не могат да принадлежат на претенциозното дребно и суетно, разделно съзнание „аз“ с всичките му натрупвания на напрежения и предразсъдъци от миналото  и обсебванията му от фантазии и очаквания за бъдещето. Това „аз“ е ум, умът е „аз“. А умът е враг на живота (освен в техническите и практически въпроси). Умът е терористът на истината на живота и любовта, която е Божественост – нямаща нищо общо с нашето разделно съзнание.

Ние сме обусловени да „разрешаваме проблеми“  още от детството си. Нашите родители, по-възрастните, нашите учители в училище, в  колежа, в университета, в научно-изследователските центровете – с всяка стъпка в нашия технически центробежен свят ние сме обучени да разрешаваме проблем след проблем и това е много ползотворно. Това осигурява прогрес, усъвършенстване, отлични постижения, развитие  в технически аспект за цялото човечество.
Сега, може ли тази обусловеност да ни помогне за разрешаване на проблемите на нашето вътрешно същество, психологическите ни проблеми? Във външния технически свят има разделение между проблема и този, който разрешава проблема, разделение между обекта и субекта. Така, вие може да се заемете и разрешите един проблем сами или с напътствията и помощта на експерт или учител. 
Но при центростремителните дела, този, който разрешава проблема е проблемът – субектът и обектът са едно и също! Не става въпрос, дали този  „аз“ има или няма проблем. „Аз“ е проблемът! Психологическият проблем и психическото „аз“ са едно и също. Няма две! Проблемът е този, който е проектирал (създал) „аз“-а и това явно разделение, което е фалшиво (измамно), е станало защитният механизъм на проблема – механизъм, който непрекъснато продължава и усложнява проблема. И тогава, и там, идват гурувците и другите шарлатани на релизиозните секти и култове, и от духовния пазар за „медитация и йога“ както и „специалистите по психология“, които правят анализ и така довеждат до парализа, защото няма разделение между анализиран (ума) и анализатор (също ум)!

Възможно ли е Аболютно Осъзнаване на Цялостната ситуация? Възможно ли е  изследване чрез Вникване/Прозрение – Непреходната Интелигентност (Аканд Чайтаня)? Разцъфтете (не следвайте никого) и разберете!


Джай Разцъфтяване







ПРАНИЧНО  ЛЕЧЕНИЕ
         Йога Рамачарака


          Съгласно философията на йогите всички излъчвания . от човешкия организъм се причиняват от „жизнената сила",. Активният й принцип е проявлението на всемир­ната сила, наречена от тях „прана". Те учат, че прана­та е всемирно начало, нещо, което прониква във всич­ко, навсякъде, в безкрайния Космос. Заедно с ума и материята тя е тройната проява на Бога в материал­ния свят. Модификации на праната са електричество­то, топлината, светлината и други, но да се спрем само на жизнената сила у човека и да приемем термина „прана", както е прието в йогийската литература. Пранично лечение е форма на окултно лечение, при което се изпраща прана на боледуващите органи и ме­ста в тялото, за да се активизират клетките и тъкани­те и да се нормализира дейността им. На Запад тази форма е позната под името „магнетично лечение". Всъщност тя е сравнително добре известна — мнозина са използвали методите й, без обаче да са наясно на каква основа са изградени.

Праната е силата, чрез която се извършва всяка дейност на тялото. Благодарение на нея са възможни телесните движения и се осъществяват всички видове функции. Тя се проявява в съществуването на всеки индивид. Без праната няма живот. Намира се във въз­духа, водата, храната, откъдето организмът я поглъ­ща и преработва за своите цели. Известни са много упражнения за поемане на повече прана, акумулиране и съхраняване, а така също и начини за всестранно­то й използване.

Основното в праничното лечение е фактът, че пра­ната по много начини може да бъде предавана от едно лице на друго. Обичайният и най-ефикасен метод е тя да се насочи и предаде посредством ръцете на лечителя със или без контакт до тялото на болния. Така се сти­мулират, подтикват се към дейност отпуснатите, вяли­те клетъчни групи и органи. Пренесената у пациента прана го укрепва, ободрява и усилва цялостно едно­временно с извършваната работа по „ремонта" на за­болелия орган.

По-малко известен е методът на изпращане на пра­на .във формата на енергетизирана мисъл, насочена от ума на лечителя към болния.

Достатъчно е само тези два метода да бъдат из­ползвани в практиката на лечителя, за да се радва той на много добри резултати.

Лечението чрез полагане на ръце върху болния е известно от дълбока древност. Следи от тази практика има и в много исторически източници, и във фолклора на всички народи по света. Индийци, египтяни, евреи и китайци са били добре запознати с тази форма. На издълбани в скала рисунки в Египет са изобразени ле­чители, поставили едната си ръка върху стомаха на болния, а другата — на гърба му. В Библията — в Стария и Новия завет, също се съобщава за много такива случаи.

Древните йогийски учители още преди двадесет и пет столетия систематизирали знанията си в тази фор­ма- на лечение в наука, която тръгва в много посоки. Египтяните приемстват знанията от индийски йоги учи­тели, след което основават собствена школа. Гърците черпят от Индия и Египет. Предполага се, че евреите и асирийците са получили знанията си от египтяните. Предаваната по такъв начин информация обикновено е била „засекретена", херметизирана.


 

До какво ниво на духовния свят можем да достигнем чрез Крия Йога?
Шибендо Лахири "Процес на депрограмиране"



Крия Йога има три етапа. Началният етап,се нарича основен етап, следва по- висшата Крия ; а третият етап се нарича пълна Крия. На хинди съответно наименованията са Пратан Крия, Учча Крия и Пурна Крия. Това е един много дълбок процес. Поради естеството на тази практика в Индия смятаме, че Исус Христос е ориенталски Йога, а не западна философска система.Ние смятаме, че кръстът е символ на Йога. Вертикалната линия е АЗЪТ-ЕГОТО, а хоризонталната линия е премахването на на ЕГОТО, което е просветлението и началото на разбирането. Така че това е истинското значение на кръста. Азът се премахва, за да дойде просветлението. Йога пятуването е едно дълго и търпеливо пътуване. Няма място за бързане и тревоги.Няма "аз ще направя това и ще постигна онова". Няма такова нещо. Няма нищо общо между блаженството на Йога и преследванията и целите на Аза. Трябва да сме отговорни за благодатта.Засега имаме досег само с гравитацията, която ни дърпа надолу. А е възможно чрез Йога да имаме достъп до тази благодат, която ще отвори и разшири интелегентността ни. Изисква се смелост да спрем егото.Да умираме всеки момент, така че да възкръсваме всеки момент. Да спрем нашето впримчване и натрупването на парадокси. И да умрем за всички движения на страха и алчността. Изключителната концентрация на тази енергия на разбирането не може да се прояви, когато сте обсебени от страх и алчност.





   Послание268  на Шибендо  Лахири                                                                                                    

   Париж, Франция, 25 септември


 


Тирукруал


Това е може би най-почитаният древен труд на тамилски език на великия Тирувалувар, който може би е живял в Милапор (Ченай) както и в Мадурай сред школата на поети на цар Пандиан. Някои вярват, че Валувар е бил цар, който управлявал Валуванаду сред хълмистата шир на района Канаякумари в Тамил Наду преди над две хиляди години.


Криябаните може да размишляват над следните цитати от неговите стихове:

1. Да казваш неприятни неща, когато има приятни за казване, е като да ядеш неузрял плод, пренебрегвайки сладкия узрял.

2. Ученето е истинското непреходно богатство, другото не е богатство.

3. Слушането е най-доброто богатство; смята се за най-важното.



4. Истинските приятели те предпазват от злото, направляват те в правилната посока и споделят мъката ти в трудни времена.



5. Земеделците са най-важната част от човечеството, тъй като те издържат всички останали, които не могат да обработват земята.

6. Опитният учител те кара да се радваш на учението; тръгвайки си, той те оставя да продължаваш да размишляваш върху неговото учение.
7. Способността да си свободен от завист е най-голямата сила.
8. Лошите действия, породени от завист водят до нещастие и, следователно, зрелите хора не биха ги извършвали.
9. Завистта е самоунищожителна и, следователно, по-опасна от враговете ни.
10. Малко вероятно е някой обзет от завист, да просперира. Също толкова невероятно е някой, свободен от завист, да изпадне в бедност.

11. Някой, който яде месо, за да стане по-силен, не ще е състрадателен човек.
12. Светът уважава този, който нито убива за месо, нито яде месо.
13. Както водата почиства тялото, така истинността пречиства съзнанието.
14. Няма нищо по-добро от това да си истински/честен.

15. Първото най-нравствено нещо е да не убиваш, второто - да си честен.

16. Тези, които живеят като убиват, са болни и жестоки хора.
17. Самодоволството е по-опасно от гнева.
18. Няма нищо по-полезно от способността да преодолееш самодоволството.
19. Плодородна земя, образована работна сила и честни инвеститори съставляват държавата.
20. Да създадеш приятелства с хора с добри качества е полезно колкото четенето на хубави книги.
21. Приятелството става обтегнато, когато приятелите започнат да се хвалят.
22. Глупакът сдобил се с неочаквано богатство, ще се държи като пиян лунатик.
23. Глупаво е да се опитваш да обучаваш арогантен човек, който смята, че знае всичко, тъй като е невъзможно да го накараш да осъзнае недостатъка си.
24. Да се справиш с вражда, породена от конфликт във вярванията води до благоденствие, докато опитът да я разпалиш, води до разрушение.
25. Враждебността, породена от конфликт във вярванията, води до нещастие, докато обединението чрез приятелство, поражда щастие.
26. Човек не трябва да се страхува от открити врагове, но трябва да внимава със сладкодумните злобни хора.
27. Саморазрушително е, да се опитваш да дискредитираш известни благородни зрели хора. 28. Нищо не води до по-голямо нещастие от пристрастяването към хазарт, тъй като човек губи самоуважение и фокус.
29. Няма да се разболеете, ако се храните само след като предишното ви ядене вече се е храносмляло. .
30. На хората не им лисва потенциал да са държат добре, да са честни и съвестни.
31. Доброто самочувствие мотивира човек за велики дела, докато липсата му, го подтиска.
32. Докато хората с добро самочувствие са скромни, тези с лошо обичат да се хвалят.
33. Светът би бил ужасно място за живеене, ако хората изгубят своето благородство.
34. Коренът на вежливостта е в дълбокото чувство за смирение пред всичко.
35. Хора, на които, въпреки че са интелигентни, им липсва вежливост, ще израстат единствено високи като дървета.

Има общо 1330 такива притчи популярни сред хората, които говорят тамилски език. Те, също така, се пеят и на събирания с класическа музика.

Джай Тирувалувар



Молитви на йогите




Велико и любещо Начало на всички добрини,


като Твое дете


посочи ми по-ясно пътя на знанието.


Знам, че съм част от Теб


и чрез стремежа си към Теб


ще изпълня назначението си,


като се съединя с Теб.



О, велика и най-чиста Любов,


Която царстваш над Вселената,


всели се и в нас,


за да можем напълно


да Те възлюбим Теб,


Божествения Създател на всички неща.



О, Божествени Учителю,


благодарим Ти за всичко,


което си направил за нас.


На Теб отдаваме


цялото си доверие и надежда,


с пълна вяра


в Твоето безкрайно знание,


всемогъщество


и неизмеримо велика Любов


към всички творения.



О, Божествена Премъдрост,


отразявай се непрестанно


в нашия разум.


Бъди ни ръководна светлина,


наш подкрепител и пътеводител,


за да можем да вървим без беди


по пътя на Истината.



Послание 266 на Шибендо Лахири

Мускат (Оман), 11-и септември, 2013 г.



                                                 Енергията на разбирането



Някои възприятия:



1) Дадено религиозно място, център или светилище, не предполага присъствието на посредствени хора. Това трябва да е място на дълбока енергия, разбиране и любов. Тук почитаемият султан е човек на дълбокото проникновение, истина и търпимост. Той е завършил образованието си в Индия, където е получил университетска степен. В Англия пък е получил последващо следдипломно образование. Тук, в Мускат, не само съществуват и действат хиндуистки храмове, но мюсюлманите даже ги посещават и оставят в дарение кокосови орехи (като символ на предаването на егото)! Съвпадение е, че това послание се пише в свята мюсюлманска страна с Холистична, Неразделна и Божествена Енергия на Разбирането. Съвпадение е също, че точно преди 12 години на този ден бе извършено ужасяващо, безпрецедентно в историята, престъпление, поради ужасното задръстване на ума с разделни „религиозни” начинания.



2) „Било е” се увековечава като „би било”, а свещеното „съществуване” - екзистенциалната и вечна енергия на живота и любовта – това „не-аз” – изчезва в заплитането.



3) Прекратяването на това желание да променим „това, което е” – безизборното осъзнаване – е портата към божествеността с целия й мир, закрила и благоденствие.



4) Красотата и благословията са, когато няма „аз” - освен като отправна точка за практически цели при изпълнението на ежедневните задачи.



5) Да се умре спрямо психологическите формулировки и разделения, от време на време, е да се живее наистина в забавление и в пълнота, във всеки един момент.


6) Умствените заплитания се променят; най-свещеното Съществуване е неизменно, независимо от постоянното обновление.

7) Вижте къде се намира богатството, къде е истината - т.е. посланията, които не са от ума!

8) Тишината е безпределна – тишината, която се появява, когато егоцентричните дейности ги няма. Наблюдавайте движението на „аз”-ността без намесата на „наблюдател”, намесващ се със скритото си „аз”! Тогава настава върховната Тишина, която няма нищо общо с калпавата дребна изкуствена тишина на духовния пазар.

9) Медитацията не е повтаряне на думи, визуализация на образи или култивиране на добродетели чрез различните вулгарности на ума. Медитацията не е самохипноза, нито изпадане в кома чрез взимане на „сома раси” или съвременни наркотици, които са врагове на Живота.

10) Медитацията е смъртта на тъмнината на ума, за да изгрее Светлината на Живота.

11) Безграничната тишина не е преживяване – тя е Светостта на Съществуването.

12) Състраданието е огромната сила на „без-аз-ността”, а не на „бездейността”.

13) Медитацията не е концентрация на ума – тя е пълното унищожаване на ума.

14) Медитацията не е успокоително. Молитвата изкуствено съблазнява и успокоява.

15) Капризните желания на ума пораждат илюзии, условни рефлекси и всякакви видове фалшификати.

16) Пророкът Мохамед беше Апостол на Не-натрупването, Не-насърчаването на разделния психичен „аз”. За Мохамед „Той” е Целостта, Светостта.
                                                 Джай Оман. Джай Мохамед.

Послание 265 на Шибендо Лахири
Париж, Франция, 14 юли, 2013 г.

Епизоди на ума

1. Един процес-ученик написа Свадхая за феномена на ума така:
а) Умът е корумпиран и корумпира, той е в накъсвания, в пробиви, в разделения, в двойнствености, в коридор на противоположности. Така че бъдете достъпни за безизборното осъзнаване, цялостно и неразделно, от момент към момент. Това е Животът, Божествеността, Не-умът - т.е. умът, напълно трансформиран да функционира адекватно за изпълнение на ежедневните задачи в техническия свят.

Шуклакришней Гати Хиете,
Джагадах Швашватей Матей;
Екайаа Йаатянаабриттим,
Анйаяаа Бартатей Пунах.
(Бхагават Гита VIII/27)

Наитей Сритее Паартха Джаанан,
Йоги Мухяти Касчана;
Тасмаат Сарвесу Каалесу,
Йогаюкто Бхаварджуна.
(Бхагават Гита VIII/28)

б) Умът е глупав и не може да види собствената си глупост. Да се разбере това е да се извести събуждането на Интелигентността.
в) Той е порочен и, следователно, не може да бъде добродетелен (чист). Той причинява разделение в мрежата на „какво трябва да бъде” и затова не може да направи разграничение, за да бъде в „това, което е”.
г) Той е канцерогенен и изгражда собственото си продължение, докато то унищожи живота.
д) Той не може да остане скрит дълго. Издава се, въпреки усилията си да се прикрие чрез взети назаем идеи и неразбираем език. Разкрива се чрез своите противоречиви дейности.
е) Той наистина е опасност, когато се представя под маската на смирение и набожност.
ж) Той заслепява очите с огромната дейност на „аз”-ността.
з) Той е изпълнен с противоречия и не може да види собствените си противоречиви дейности.
и) Той се оправдава и се изказва чрез всички свои (на ума) удоволствия и страдания, без изобщо да се докосне до радостта от Живота.

2. В думата Ахамкар („аз”-ност), „ха” е подчертаването на егото. Когато то изчезне, имаме амкар или омкар, което е символа Ом, чистият звук на тишината, на „което е”, блаженството и благословията на Чайтаня или Интелигентността.

3. Този символ (Ом) е „Ягня” – огнената церемония. „Ягня” означава „Ятхаартха Гняан” – да знаеш „какво е”, а не взетото назаем знание „какво трябва да бъде” от умните книги или тайните писания с техните любопитни интерпретации. „Гняана” означава „Гняата се мукти”, т.е. „не-знание” или идването на познанието и директното възприятие в самия себе си. Това е едно коренно преобразяване – не повтарящата се пародия на ума, с която човек претендира, че „знае” и е доволен и горд от своето „знание” - а всъщност не знае абсолютно нищо!

4. Знаенето е огън. Знанието е вода. Огънят се движи към небето, към празнотата, към целостта, светостта. Огънят не може да бъде замърсен (от съдържанието на ума). Всички замърсявания изгарят в огъня. Водата тече надолу и се замърсява. Затова водата се използва в пуджа (ритуален), който е от ума, докато огънят се използва в параапуджа (духовен) на огнената церемония (Ягня) на „не-ума”. Огънят изгаря фалша, за да бъде истинността, необятността. Той е краят на егото, което никога не е съществувало, освен като заплитане във фалшивата разделеност на вътрешния аз.

5. „Сакхи”-те на Кришна (неговите спътници жени) всъщост означават „сакши”, което е процеса на наблюдение без разделение (дихотомия) между „наблюдател” и „наблюдавано”. „Сакши-Бхава” е учението Лая Йога, учение №2 в обучителните листовки на Програмата за посвещение в Крия Йога. Когато човек е сакши, има пробуждане на Интелигентността - Чайтаня - Кришна.

6. Красив суфи танц беше изпълнен от отдаден криябан на планинския ритрийт в България. Първоначално той беше в черна наметка, представляваща мрака на двойствеността в човешкото съзнание. Той свали черната наметка и я остави настрана, след което целуна дясната ръка на Учителя. Отдолу имаше чисто бяла дреха, която представляваше светлината на Живота, Божествеността, неразделното Съзнание. Високата шапка, която прилича на надгробен камък от мюсюлмански гробища, е символ на смъртта на ума и пробуждането на Божествеността. Тя показва също, че при смъртта умира само умът. Дори тялото в гроба не умира! То започва да тече в други потоци на Живота (в други форми на живот) - като насекоми, растения, тор за почвата, за да израсне реколта за храна и т.н. Танцът на суфите ни изпраща послание, че за свободата от ума не е необходимо човек да чака физическата смърт. Човек може да умре за ума и да се взриви измерението на „не-ума” дори приживе.
Танцът е вид изкуство, при което няма разделение (между танцьора и танца). И наистина има Божественост в липсата на разделно съзнание! Може би затова хиндуисткото божество Шива се нарича също Натараджа – Царят на танца или Върховният танцьор.

7. Млад български криябан (или криябанка) разказа следната красива история за едно дърво: Запитали едно дърво „Какъв е смисълът на живота?”. Отговорът дошъл като прохладен бриз през клоните на дървото. Отново въпросът бил зададен, този път отговорът дошъл като аромат на цветя. Въпросът бил зададен пак, но скоро бил забравен. Човекът започнал да яде вкусните плодове, забравил ума и неговия глупав въпрос. Но от дървото долитал шепот: „Смисълът на живота е да се живее. Живеенето е единственият смисъл на живота. Всички други негови значения, открити от свещениците (от ума) и поповете, са пълни глупости”.

8. За Гурджиев1
а) Гурджиев винаги бил в състояние на намиране на нещо, което никой не се интересувал да намира и което било отвъд всички всички глупави неща, забавляващи хората. Неговите баба и баща били много специални хора, с различна енергия на разбирането, и – естествено - тези гуни се предали в тялото на Гурджиев. Когато баба му умирала, той я помолил да му каже нещо много специално, което можело да му е от полза. Баба му казала: „Да. Никога не имитирай никого в нищо. Не бъди посредствен (обикновен)”. Баба му искала да провери дали той е разбрал или не. Казала му да изяде ябълката, която била там. Гуруджев замълчал за момент, след това взел ябълката, погледнал я съсредоточено, после я помирисал и тогава започнал бавно да я яде. Баба му много се зарадвала и казала, че се е убедила, че внукът й наистина е специален (различен).
б) Когато умирал баща му, Гурджиев го помолил да му каже нещо важно. Баща му му казал: „Когато някой те обижда или те оскърбява, вземи решение да отговориш на това или да отмъстиш за това едва след 24 часа”. По-късно през живота си Гурджиев казал, че е получил много критики, присмех, подигравки, но той винаги помнел обещанието, дадено на смъртния одър на баща си, и просто казвал, че ще отговори след 24 часа. А резултат бил, че след 24 часа нямало нужда да се реагира на всички тези идиотски неща. Само в отделни случаи му се налагало да дава обяснения, но не като реакция, а като отговор.
в) Има още една хубава история за Гурджиев. Веднъж той направил експеримент във връзка с „усамотяването” с тридесет свои ученици на място, подобно на ашрам, където хората можели да останат заедно. Той обявил, че между тях няма да има абсолютно никакво общуване, от какъвто и да е вид, при никакви обстоятелства – никакви разговори, жестикулиране, дори никакво изражение на лицата - просто нищо. Инструкциите му били този експеримент да продължи един месец. Много преди края на този период 27 души напуснали, защото сметнали за невъзможно да не общуват. По-късно Гурджиев обяснил, че тези хора напуснали само защото тяхното его не можело да бъде задоволено от останалите. Сред тримата, които останали, бил и Успенски2. Той бил най-великият ученик и наследник на Гурджиев и на неговата енергия на разбирането и написал много книги. Много е трудно да си в енергията на усамотението, която наистина е енергия на разбирането. Усамотението е възможно без да се усеща самота.

9. Нека поразсъждаваме над това изказване на Дж. Кришнамурти: „Първата стъпка е последната стъпка. Първата стъпка е да осъзнаете - да разберете какво мислите, да разберете своите амбиции, тревоги, самота, отчаяние, това изключително чувство на тъга. Разберете това без каквото и да било осъждане, оправдаване, без желание то да е различно, просто го разберете такова, каквото е. Когато го разберете такова, каквото е, то това, което се случва, е съвсем различно действие - и това действие е окончателно. Т.е. когато осъзнаето нещо като погрешно или като истинско, това разбиране е последното действие, то е окончателната стъпка”.

10. Човек може да се възползва от себето (ума и неговите избори), като в същото време остава осъзнат за Себето (Живота) – не е необходимо да пренебрегваме съзнанието, което е полезно за изпълнение на ежедневните
задачи. Така себето (умът) може да е приятел на Себето (Живота), но в повечето случаи себето (умът) се превръща във враг на Себето (Живота) и го приспива чрез налагане на господството на калпавото си дребно себе. (Бхагават Гита, VI/5).

Това послание трябваше да бъде написано заради странното поведение на един отдаден ученик (?), което смущаваше някои негови близки криябани. То се публикува по случай рождения ден на Аджай, който е в състояние на отдаденост (предаване).

Джай Отдаденост









2 коментара:

  1. Първата стъпка е последната стъпка - към себе си. Смисълът на живота е в пътя назад, към началото Бог, който е във всеки човек. Наградата е да срещнем нашата душа Пламък-Близнак още тук, въплътена в тяло, казват, че си заслужава...

    ОтговорИзтриване
  2. Бог живее у всекиго от нас. Главната цел на нашето духовно развитие е да Го открием в дълбините на собственото си "аз" и да Му дадем възможност да се прояви в пълнота.

    ОтговорИзтриване