(Есе
върху беседата „Ела след Мене”)
Когато един велик духовен Учител се
обърне към теб с думите «Ела след Мене!», това означава, че твой свещен дълг е
да осмислиш, усвоиш и приложиш Словото Му така, че то да се превърне в
пътеводна звезда в твоето стремление към Божественото. И това е така, понеже в
това Слово се съдържа знание, което огрява с нетленна светлина пътеката към
безсмъртието.
И все пак знанието е форма, отвъд
която се крие нещо по-дълбоко, нещо с по-висока духовна стойност. Какво е то? И
каква е неговата връзка с Всемирния живот? Учителят Беинса Дуно ни поставя
задачата сами да открием отговорите на тази загадка: „Ние търсим знанието, но не самото знание. Друго нещо има в знанието,
което търсим. Ние се стремим към живота, но не към самия живот, а към онова,
което е скрито в него. Има нещо по-дълбоко, по-велико от самия живот. Към него
именно се стреми човек.“