Знание и живот

(Есе върху беседата „Ела след Мене”)

Когато един велик духовен Учител се обърне към теб с думите «Ела след Мене!», това означава, че твой свещен дълг е да осмислиш, усвоиш и приложиш Словото Му така, че то да се превърне в пътеводна звезда в твоето стремление към Божественото. И това е така, понеже в това Слово се съдържа знание, което огрява с нетленна светлина пътеката към безсмъртието.

И все пак знанието е форма, отвъд която се крие нещо по-дълбоко, нещо с по-висока духовна стойност. Какво е то? И каква е неговата връзка с Всемирния живот? Учителят Беинса Дуно ни поставя задачата сами да открием отговорите на тази загадка: „Ние търсим знанието, но не самото знание. Друго нещо има в знанието, което търсим. Ние се стремим към живота, но не към самия живот, а към онова, което е скрито в него. Има нещо по-дълбоко, по-велико от самия живот. Към него именно се стреми човек.“

Стимул за сътворение

(Есе върху беседата „Момчето ми”)

Китайците имат поговорка: „Всеки дълъг път започва с една малка крачка.“ Учителят Беинса Дуно от своя страна подчертава, че първата стъпка е най-важното нещо в живота. Защо? – Понеже именно тя дава основното направление за целия земен път на човека. Тя съдържа мощен първоначален импулс, целенасочен заряд от жизнена енергия, която – отправена в избраната посока – не би трябвало да се изчерпи преди постигането на набелязаната цел. Но при условие че човекът има такава. В противен случай тя ще се разпилее по пътя и нейният носител няма да принесе плод на Божията нива.

В беседата Учителят на Новата планетарна култура задава един съдбоносен въпрос: „Кое застави Бога да създаде човека?“ Съдбоносен, защото, ако Бог не бе открил отговора, нас нямаше да ни има. И не само нас, а и всичко останало. Ала Бог затова е Бог, понеже няма въпрос, на който Той да не намери отговор. Дори и в случай, че въпросът е зададен от самия Него към самия Себе Си.

Истинската реалност

Кое е това, което наричаме „реално”? – Онова, чието съществуване не подлежи на съмнение. Ако се огледаме наоколо – в материалния свят, всичко изглежда съвсем реално. И в същото време рано или късно то ни напуска, умира, разпада се на съставните си части. В такъв случай имаме ли право да го възприемаме като реално? Едва ли. Великите духовни Учители на човечеството споделят, че истинската реалност е невидима за нашите физически очи. Тя е някъде отвъд, извън границите на материалността, неподвластна на промените, предизвикани от хода на времето и процесите в пространството. С други думи, тя е непреходна, вечна, безсмъртна.

Реалността не е синоним на непреходността, но е непреходна.

Реалността не е синоним на вечността, но е вечна.

Реалността не е синоним на безсмъртието, но е безсмъртна.

Разнообразие и красота

(Есе върху беседата „И огорчи се в сърцето Си”)

Може ли Бог – Абсолютният Дух, да се огорчи? – Едва ли. На Неговата съвършена природа са чужди човешките страсти и емоции. Непостижимата Му Мъдрост посреща с ненакърнимо спокойствие и хладнокръвие всички действия на съществата, надарени с разум и свободна воля. Дори онези от тях, които са в противоречие с Божия План за Вселената. Рано или късно Всевишният вплита в този План и резултатите от техните разрушителни постъпки.