(Размисъл върху
беседата на Учителя Беинса Дуно „Закони за движението” от книгата „Разговорите
при Седемте рилски езера”)
Животът е движение.
Движението е живот. Всемирният живот представлява едно неспирно движение на
всичките му съставни части, на всички природни и надприродни царства. Докато
сме в движение, съществуваме и изпълняваме предназначението си. Спре ли
движението, спира и животът.
В лагера на Бялото
братство на Рила цари оживление. Току-що са приключили гимнастическите
упражнения и Паневритмията. Всички са се разположили около третото езеро,
наречено Балдер-Дару, и очакват Словото на Учителя Беинса Дуно. И то не
закъснява да се излее като поток на живителна благодат, на Божествена Мъдрост и
Светлина...
Вечното движение
- Сега пазете едно правило. В природата има закон. Той е следният: ти
никога не можеш да се спреш на едно място, без да се движиш. Единственото
неподвижно място във Вселената е центърът на Вселената, всичко друго е в
движение. Ако ти се спреш, ще почнеш непременно обратно движение. Спирането е
вече падане. Движението е качване нагоре. Щом се спреш, ще паднеш.