събота, 26 март 2016 г.

Движението



(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Закони за движението” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)
  


Животът е движение. Движението е живот. Всемирният живот представлява едно неспирно движение на всичките му съставни части, на всички природни и надприродни царства. Докато сме в движение, съществуваме и изпълняваме предназначението си. Спре ли движението, спира и животът.
В лагера на Бялото братство на Рила цари оживление. Току-що са приключили гимнастическите упражнения и Паневритмията. Всички са се разположили около третото езеро, наречено Балдер-Дару, и очакват Словото на Учителя Беинса Дуно. И то не закъснява да се излее като поток на живителна благодат, на Божествена Мъдрост и Светлина...

 Вечното движение

- Сега пазете едно правило. В природата има закон. Той е следният: ти никога не можеш да се спреш на едно място, без да се движиш. Единственото неподвижно място във Вселената е центърът на Вселената, всичко друго е в движение. Ако ти се спреш, ще почнеш непременно обратно движение. Спирането е вече падане. Движението е качване нагоре. Щом се спреш, ще паднеш.

сряда, 23 март 2016 г.

Божествената наука (продължение)




(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Новият път” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)


 Предизвикателства пред съвременната наука:

- Съвременната наука върви по нов път. Източните народи, които представляват инволюционния период на човечеството, са учили по съвсем друг път. Сега при еволюционния период се тръгва по нов път. Той ще има по-добри резултати, по-добри постижения в подробностите.

Под „съвременна наука” Учителят Беинса Дуно очевидно има пред вид не само официалната, традиционна наука, но и духовната такава. Инволюционният етап на човечеството е поставял едни задачи пред науката, а настоящият еволюционен етап – коренно различни. Във фазата на инволюция науката е била призвана да навлиза все по-дълбоко в дебрите на материята, да открива и формулира законите, които я управляват, и да повишава ефективността на контакта между човека и заобикалящата го среда.

неделя, 20 март 2016 г.

Дървото на живота и цветните лъчи на светлината

Кабалата (от иврит קבלה: „получаване“) е религиозно-философско учение, мистично направление на юдаизма. Тя си поставя за цел да предложи завършено обяснение, една пълна картина на света, на Божието присъствие в него и на законите, които го управляват.
Важна задача, стояща пред кабалистите, е изследването на свещените текстове на юдаизма. И доколкото в еврейската азбука – азбуката на иврит, има 22 букви и всяка от тях притежава числово значение, те подлагат на анализ числовата стойност на думите и въз основа на нея достигат до определени тълкувания. От особено значение е анализът на имената на Бога, които в юдейската сакрална книжнина са многобройни и с различна етимология. Най-съкровените Божии имена са:

сряда, 16 март 2016 г.

Божествената наука



(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Новият път” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

 Принципи, закони и факти

При един от разговорите си със своите последователи в района на лагера на Бялото братство на Рила Учителят Беинса Дуно отбелязва:
- При изучаване на природата трябва да се проучат фактите, законите и принципите. Над фактите стоят законите, а над законите – принципите.

В тази реплика на Учителя на Новата планетарна култура ясно е изразена градацията между принципите, законите и фактите от гледна точка на тяхното място в структурата на Вселената и нейното невидимо управление. На върха на тази своеобразна пирамида стоят принципите, под тях се намират законите, а най-ниският пласт принадлежи на фактите.
Принципът е елемент от най-дълбоката същност на Бога-Създател, фундамент на Неговата творческа дейност. Принципите са жалони на Всемирното развитие, живи творчески сили. Целият Космос е сътворен от Бога върху основата на вечни, неизменни и всеобхватни Божествени принципи. Всеки от тях има универсално действие, т.е. проявява се в цялото Битие, на всички равнища от структурата на Вселената. Съвкупността от всички Божествени принципи съставлява ядрото, центъра, от който израства и се развива всичко съществуващо, целият необятен Космос.

понеделник, 14 март 2016 г.

Нов поглед към живота



(Есе върху беседата „Посред тях”)


Всички сме живи, всички живеем по някакъв начин, но рядко си задаваме въпроса какво представлява самият живот по своята същност. Световните религии и духовните учения предлагат свой отговор на този въпрос, но ако ние не сме узрели да го възприемем, той остава като мащабна и красива, ала безполезна абстракция извън съзнанието ни.
Всемирният живот притежава безброй равнища и форми на проявление. За нас най-важни са две от тях:
1)    Собственият ни живот – това е неговото вътрешно, личностно равнище.
2)    Целият живот извън нас – това е неговото външно, надличностно, социално, биологическо, планетарно и космическо равнище.
В началото на беседата Учителят Беинса Дуно определя живота като изкуство: „Сам по себе си животът, т.е. проявяването на живота, е изкуство, а изкуството представя външната страна на науката.” Защо именно изкуство? – Защото проявяването на живота – сиреч начинът на живот – изисква познаване на законите и правилата, според които протича животът, и тяхното стриктно спазване. Изкуството тук се състои в това, да приложиш своето знание на практика и да го превърнеш в действителност, в зрели плодове на живота.

четвъртък, 10 март 2016 г.

Законът за хляба



Записки от беседите на Учителя

Трябва ли хлябът да се продава?
Когато създаде хляба, Бог забрани на хората да го продават.

Голямо проклятие виси върху човечеството. Защо? - Защото продават хляба - великото благо в живота.

Първите хора, които са злоупотребили с житото като са го продавали и купували, не са видели добро до четвърто поколение. Помнете: Кармичният закон не прощава.

петък, 4 март 2016 г.

Закон за свободата


“Всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло. Всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро.”(Учителят П. Дънов)

    Така формулираният от Учителя на ББ в България закон довежда до извода, че наличието на постигната, реализирана свобода е съвършено достоверно доказателство, че човек е извървял докрай пътя на Доброто. Той, самоосъщественият в Доброто човек, е достигнал преддверието на висшата Божественост и Създателят му подава ръка, за да го издигне в ранг на Свой пълномощен сътрудник и сътворец в цялото Проявено Битие. И обратното: липсата на свобода (в разглеждания смисъл) свидетелства, че човешкото същество се е отклонило от вечните закони на Вселената с мисъл, слово или дело. Тази личност (индивидуалност) все още е на път към Истината. А този път е съизмерим с Вечността.