Сила и свобода

(Есе върху беседата „Учителю благи”)

Благостта е Божествено качество. Благ може да бъде само онзи, който умее да прониква до дъното на душата на своя ближен, да преживява като свои всичките му болки и копнежи и да откликва искрено и всеотдайно на насъщните му потребности. В тесния смисъл на думата благ може да бъде само Бог. В широкия смисъл на понятието благ е онзи човек, който е пробудил Божественото начало у себе си и го изявява под формата на нежност, кротост, мекота, съпричастие, състрадание и всеопрощаваща Любов.

Налице са множество предпоставки за постигане на благостта. Ала две от тях са от особено значение – силата и свободата. Ето как Учителят Беинса Дуно определя тези две добродетели: „Силен човек е онзи, когото желанията му не го ограничават; силен човек е онзи, когото външните условия не ограничават, но представят само външен подтик за придобиване на неговата свобода. Свободен човек пък е онзи, който не се влияе от чуждите мисли.”

Божествена троичност (Продължение)

Божествената троичност през погледа на Мировия Учител Беинса Дуно придобива измеренията на непоклатима Истина и несъмнено обогатява гносеологията – теорията на познанието, извлечена от Словото на този велик Вестител на Новата планетарна култура.

7. Животът е форма на проявление на Божия Дух. Критерий за наличието на живот е именно присъствието на Духа. Живот е всяка индивидуална или колективна форма на проявление на Духа, която има собствен път на развитие и притежава определена степен на обособеност спрямо всички други форми на живот.

Божествена троичност

Тезата за троичността на Бога принадлежи на християнството. Никоя друга световна религия не е достигнала до тази толкова дълбока Божествена Истина и не я е формулирала по така съвършен начин, както са го сторили отците, учителите и писателите на християнската Църква, и то още в ранния период от нейното съществуване. Нещо повече, троичността на Бога в рамките на християнското учение е издигната до равнището на догмат, т.е. на неизменна истина на вярата. Догматът за Света Троица гласи, че Бог е един по същност и троичен по Лица: Бог Отец, Бог Син и Светият Дух. И трите Лица са равни, сиреч напълно равнопоставени по своето Божествено достойнство, по своя духовен ранг, а се различават по функциите, които изпълняват в Битието.

Сила и свобода

(Есе върху беседата „Учителю благи”)

Благостта е Божествено качество. Благ може да бъде само онзи, който умее да прониква до дъното на душата на своя ближен, да преживява като свои всичките му болки и копнежи и да откликва искрено и всеотдайно на насъщните му потребности. В тесния смисъл на думата благ може да бъде само Бог. В широкия смисъл на понятието благ е онзи човек, който е пробудил Божественото начало у себе си и го изявява под формата на нежност, кротост, мекота, съпричастие, състрадание и всеопрощаваща Любов.

Налице са множество предпоставки за постигане на благостта. Ала две от тях са от особено значение – силата и свободата. Ето как Учителят Беинса Дуно определя тези две добродетели: „Силен човек е онзи, когото желанията му не го ограничават; силен човек е онзи, когото външните условия не ограничават, но представят само външен подтик за придобиване на неговата свобода. Свободен човек пък е онзи, който не се влияе от чуждите мисли.”

Мистерията на раждането

(Есе върху беседата „Кога ражда”)

Раждането може да бъде разгледано в два аспекта – буквален и преносен. В буквален смисъл женските индивиди в човешкото и животинското царства раждат своите малки след определен период на износване на плода. Това раждане е еквивалент на възпроизводство на вида – неговото съществуване продължава във времето и пространството, след като мъжките и женските екземпляри в своето интимно общуване са положили началото на ново поколение.

В преносен смисъл раждането е синоним на творчески процес, в който възниква нещо ново, ражда се ново качество или нов плод на творческата дейност.

Раждането по плът е с болка. Раждането по дух е осенено от тихата радост на съзиданието.

Извори на вечното веселие

(Есе върху беседата „Вечно веселие”)

Кой ли не би желал животът му да е безкраен празник – низ от приятни преживявания, сбъднати мечти, споделена любов и материално благоденствие?! Дори и повечето от хората, които справедливо бихме нарекли „духовни“, не биха се отказали от удовлетворяване на материалните им потребности, при това по закона за изобилието. Той действително съществува, но само за онези измежду човеците, които са се отдали изцяло на предано служение на Бога.

Разбира се, безкрайният празник си остава мираж, литературна или филмова фикция, блян за незрели духом мечтатели, които не са открили още истинския смисъл на своя живот. За пробудените души, обаче, той е реалност и има едно единствено име – единение с Божественото.