7. Животът е форма на проявление на Божия Дух. Критерий за наличието на живот е именно присъствието на Духа. Живот е всяка индивидуална или колективна форма на проявление на Духа, която има собствен път на развитие и притежава определена степен на обособеност спрямо всички други форми на живот.
Еволюционното равнище на Всемирния живот зависи от степента на интензивност, с която Божият Дух се проявява чрез него. Или, казано по друг начин: пълнотата (степента) на проявлението на Духа определя висотата на развитието на конкретния живот. Формата на живота бива обусловена от начина, по който се проявява Духът – в зависимост от условията на околната среда и степента на приспособеност на живото същество към тези условия.
Животът е движение и движението е живот. Животът е движение, понеже е в непрекъснато развитие и усъвършенстване на безбройните си форми. Движението е живот, тъй като то илюстрира същността, съдържанието и насоките на това неспирно развитие и усъвършенстване. Затова и Учителят Беинса Дуно е в правото си да посочи неразривната връзка между живот и движение. Любопитен е завършекът на тази негова реплика: „... движението е Духът”. Поставяйки знак на равенство между движението и Божия Дух, великият Посветен разкрива същността и функциите на този Дух като главен двигател на Всемирното развитие. Бидейки енергийната същност на Бога, Неговият Дух лежи в основата на всички енергийно-информационни процеси във Вселената, осигурявайки „горивото” за тяхното протичане и оттам – за осъществяване идеите на Бога за целта и предназначението на цялото творение.
8. В своя неспирен ход мировото движение създава условията за образуване на безчетните форми в Битието. Те не се раждат от самото движение, а от съчетаването на предпоставките и факторите, възникнали в процеса на това всеобхватно движение. „Щом имате движение, ще образувате форма”, обобщава Учителят Беинса Дуно с присъщата си краткост и яснота на изказа. Той формулира това изречение във второ лице, множествено число не буквално, а преносно, имайки пред вид Всемирната Разумност, която стои зад всеки факт и явление в необятния Космос, включително и зад глобалното движение и резултатите от неговото проявление. Това е Разумност, изпълваща всяка образувана форма и насочваща я към изпълнението на нейните еволюционни задачи и цели. Така достигаме до още една извънредно важна последователност, чиято троичност сполучливо допълва изложението за Единия по Същност и троичен по Лица Бог:
Всемирен живот – породен от Божия Дух, форма на проявление на Духа;
неразривна част от Плана на Бога за Битието
Движение – насоченост в изявите на Духа, енерго-информационна
функционалност на Духа; предпоставка за развитие и усъвършенстване на
всичко сътворено
Форма – резултат от първичната Идея на Бога Творец и от създадените
от Всемирното движение условия за проява на Живота; носител на частица
от Разумността на Създателя
Всичко изнесено дотук свидетелства с недвусмислена убедителност за дълбоката мистична наситеност и съдържателност на Словото на Учителя Беинса Дуно. В рамките на пет не особено дълги изречения той разгръща с размах тезата за троичността на Бога от позициите на духовно-езотеричното познание. И не само подчертава правилната основа, върху която са стъпили християнските богослови при разглеждането на този основополагащ тезис – базов догмат за цялото учение на Църквата, но и добавя нови, твърде съществени щрихи към известното до момента. Разбира се, това е само за онези, „които имат уши, да слушат”, както се изразява Христос за пробудените души, прогледнали за важни космически истини.
Константин Златев
Няма коментари:
Публикуване на коментар