четвъртък, 7 декември 2017 г.

Минало, настояще, бъдеще




В една своя неделна беседа Учителят Беинса Дуно разкрива пред слушателите си дълбоки духовни истини, хвърлящи светлина върху великата тайна на Времето. С присъщия си пестелив откъм подробности и подчертано образен стил той разбулва мистерията на изградените върху условността на материалното битие понятия „минало”, „настояще” и „бъдеще” и очертава действителното им съдържание от позициите на автентичното езотерично познание. Великият Посветен се обръща към аудиторията със следните думи: „Единственото нещо, което може да привлече човека и да преобрази неговия живот, е Великата Разумна любов, която действа вътре в самия човек. Тя се проявява или по пътя на необходимостта – пътят на човешкото минало, или по пътя на сегашния живот, или по пътя на бъдещето. Миналото е законът на необходимостта, настоящето е Божественият Промисъл, а бъдещето – законът на Божията Любов. В закона на необходимостта има мъчение. Трябва да живееш в настоящето, където работи Божественият Промисъл – в тази Любов всички хора влизат като членове на едно семейство и всички са под закрилата на Божия Дух. От тази Любов ще влезеш в закона на Свободата, където всички хора, всички същества имат еднакво право на живот” (неделни беседи „Сила и Живот”, т. 8, с. 316, изд. „Бяло Братство”, изд. „Захарий Стоянов”, София, 2014; цитатът е поместен в „Мисли за всеки ден” – 22 септември 2014 – 21 септември 2015, с. 24 [мисълта за 22 октомври 2014 г.], изд. „Бяло Братство”, София, 2014).

сряда, 22 ноември 2017 г.

Има ли връщане назад от човешкото към животинското царство?

Учителят Беинса Дуно за животинското царство

Под „връщане” в случая разбираме прераждане на човешко същество в някое животно – преминаване от човешка в животинска форма на съществуване в материалния свят. Има религии и духовни учения, които приемат такава възможност. Например в  теоретичната система на будизма е прогласено, че ако човек заработи тежка карма в някой свой земен живот, в следващия ще се прероди като животно. И те конкретизират: ако си живял като свиня, ще се преродиш като свиня; ако си живял като вол, ще се преродиш като вол; ако си живял като змия, ще се преродиш като змия и т.н. Нужно е да подчертаем, че тук става дума за хора, които напълно са пренебрегнали величието на своето човешко естество и са отдали фатално предимство на животинското си начало. Логиката на будизма е такава, че при подобно дълбоко падение човешкото същество се завръща в животинското царство и след това отново в дълга поредица животински прераждания трябва да извърви целия път до постигане на нова човешка форма.

събота, 11 ноември 2017 г.

Насекоми


Учителят Беинса Дуно за животинското царство



Image result for пеперуди
Едни от най-красивите представители на животинското царство – пеперудите, са определени от Мировия Учител като плод от творческите усилия на ангелите: „Пеперудите представят картинна изложба на ангелите. Като посетите тяхната изложба, ще разберете какъв смисъл крие тя. Художникът трябва да изучава пеперудите, да види в какво малко пространство са поставени толкова много краски. Учете изкуството от пеперудите и цветята.”

петък, 10 ноември 2017 г.

Пчели и мравки



Учителят Беинса Дуно за животинското царство


В беседите си на много места Учителят на новото време отделя специално внимание на пчелите: на тяхната пословична работливост, на съвършената организация на изумителното им пчелно общество в кошера, на способността им да превръщат цветния прашец в мед – навярно най-ценния хранителен продукт за човека: „Казвате, че пчелите работят много. Те се отличават с по-голям ред и дисциплина от мравките. Културата на пчелите ще мине в нова, по-висока фаза на развитие. Те събират мед за себе си, да се осигурят за зимата. Въпреки това хората им вземат меда. Пчелите се сърдят, дразнят се, жилят. Хората пък се бранят. В това отношение мравките, пчелите и хората имат едни и същи чувства – всички защитават своето. Това е естествено.“

четвъртък, 9 ноември 2017 г.

Кучета и котки



(Учителят Беинса Дуно за животинското царство)


Най-добрият приятел на човека – кучето, съпътства нашия живот от хилядолетия. След като някои вълци били опитомени от древните наши предци, те дали началото на стотиците съвременни кучешки породи. Кучето винаги е било символ на беззаветна преданост към своя стопанин. Макар че не може да говори, неговата интелигентност е толкова висока, че му позволява да изразява съвсем ясно своите желания и настроения. Предаността му си проличава особено ярко, когато то се бори да спаси живота на господаря си. За такъв случай разказва по-долу Учителят Беинса Дуно: „Много пъти и животните проявяват качества, каквито има у човека. Преди години на бургаското пристанище се случило нещо интересно. Пътници с билети в ръка се трупали на пристанището, за да влязат по-скоро в парахода, да си заемат места.

вторник, 7 ноември 2017 г.

Отношение на човека към животните




Както вече бе посочено по-горе, свещен дълг на нас, хората, е да уважаваме Божествения кълн у всички животински видове, да се грижим за тях, да създаваме условия за тяхното нормално съществуване, да подпомагаме еволюционното им израстване. Понеже тяхната далечна цел е нашето, човешкото царство, до което те биха могли да достигнат – и би трябвало да достигнат – и с нашата съзнателна подкрепа.
В своето Слово Учителят Беинса Дуно набляга на огромната отговорност, която ние носим за нашите по-малки братя и сестри от животинското царство: „Който признава Божественото начало във всяка душа, той никога няма да каже: „Това е кон” или „Това е птица”, или „Това е дърво”... Бог всеки момент наблюдава как човек постъпва с животните, с растенията и от това съди за самия него.”

петък, 3 ноември 2017 г.

Учителят Беинса Дуно за животинското царство (продължение)

Качества на животните

 

Има качества, които са общи за всички животински видове – най-вече тези, обусловени от инстинктите за самосъхранение и размножаване и от естествения подбор. Но има и качества, специфични за отделните видове, които именно ги обособяват като такива. От друга страна, при по-високо еволюиралите видове, най-вече при бозайниците, и конкретните представители на вида се отличават със свои личностни характеристики. Този факт ги доближава до човешкото царство – общността на разума, който те проявяват в някаква първоначална степен.
В своите лекции и беседи Учителят Беинса Дуно разглежда като фактор за спецификата на отделните животински видове същността на силите, които действат върху тях. При едни животни действа един вид сили, а при други – различен от първия вид: „Характерът на силите, които действат в света, се отразява и върху живите същества. За пример във вълка действат един род сили, а в овцата – друг род. Овцата никога не напада, а вълкът всякога напада. Естеството на месоядците и кръвожадните животни е грубо, жестоко. За своята грубост те плащат с живота си.” В целия Космос действа една всеобща сила, която в християнското богословие се нарича „Божия благодат”.

Неестествени желания



(Есе върху беседата „Той дойде при Пилат”)




Има два вида желания – естествени и неестествени. Естествени са тези, които съответстват на висшата природа у човека, на неговото безсмъртно духовно начало, на Божественото му ядро. И обратно, неестествени желания са онези, които отговарят на низшата човешка природа, на животинското му начало. Естествените желания – когато бъдат осъществени – подпомагат нашето еволюционно израстване. Задоволяването на неестествените желания пък ни връща назад по духовния Път, налива вода в мелницата на разрушителните сили, които принизяват душата и водят до постепенен разпад на тялото. Енергията на естествените желания има за свой източник висшите сфери на Духа. От друга страна, неестествените желанния черпят своята енергия от тъмните зони на Битието, от областите под сатанинско влияние.

понеделник, 30 октомври 2017 г.

Учителят Беинса Дуно за животинското царство




1. Езотеричен поглед към животинското царство:


В Проявеното Битие Божият вездесъщ Дух изразява Себе Си в безброй форми. Всяка от тях по свой начин отразява Неговото присъствие и носи в ядрото си перспективата да осъществи предназначението си според великия Божествен План за Вселената. Във всяко живо същество е заложена една идея, възникнала от премъдрия Разум на Всевишния и призвана да се изяви на физическото поле в своята извечна красота и пълнотата на изначалния замисъл.
Според Учителя Беинса Дуно отвъд огромното разнообразие от класове, семейства и видове в животинското царство ние, човеците, би следвало да прозираме кълна на тяхното праначало – онзи Първоизвор, от който е било извикано за живот всичко съществуващо: „Като видиш едно животно, ти казваш: „Животно е това”. Ако е кон, казваш: „Кон е това”. Така говори само онзи, който не разбира цената на Божественото.

събота, 28 октомври 2017 г.

Учение за безсмъртието на душата


Една от водещите идеи в учението на ББ е тази за безсмъртието на човешката духовна същност, на индивидуализираното живо същество, на душата. Достатъчно важна сама по себе си, тя е неразривно свързана и с тезата за вечния живот, кореспондираща с аналогичното гледище на традиционното църковно християнство. Връзката между двете фундаментални по значението си категории (безсмъртие и вечен живот) е, както би могло да се предполага, от нетленно естество и протича по руслото на пълноводната река на Божествената Любов. Обобщителен образ на това взаимодействие, обуславящо като даденост и степента на духовното развитие на човека, откриваме в Словото на Учителя П. Дънов: “Който иска да намери вечния живот, живота, който произтича от Любовта, той трябва отново да се върне към Дървото на Живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветния, на новозаветния и на праведния и да поеме пътя на ученика. Знаете думите на Христа: “Иди, продай всичко, раздай го на сиромасите и ела Ме последвай.” Аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте живота на праведните и тогава идете при вашия Учител. И той ще ви посрещне.”

неделя, 13 август 2017 г.

Задачи на съзнанието


(Есе върху беседата „Работникът и неговата прехрана”)



Съзнанието като проявление на духа има да изпълнява разнообразни и твърде отговорни задачи по еволюционния път на разумните същества във Вселената. От решаващо значение в това отношение е познавателната функция на съзнанието. От нея зависи познанието за околната среда и за самите себе си (самопознание, произтичащо от самосъзнанието), както и за ролята на човека в материалния свят и в Проявеното Битие изобщо. Чрез съзнанието общуваме с всички природни царства, със себеподобните, а и със самите себе си. Някои хора, които притежават свръхсетивни способности, осъществяват съзнателен контакт и с някои области от надприродните, невидими за физическите сетива сфери.
Ето как Учителят Беинса Дуно формулира главната задача на човешкото съзнание в земния етап от неговото духовно развитие: „Първата велика задача за съзнанието на индивида е да реши въпроса отде е дошъл и де отива. Този въпрос не може да се реши колективно. Той се решава единично.“

неделя, 6 август 2017 г.

Преображение Господне




Една прекрасна лятна утрин Иисус Христос повика трима от Своите най-приближени ученици – апостолите Петър, Яков и Йоан, и ги поведе, без да им казва къде отиват. Те Го последваха мълчаливо, понеже в душите си разбраха, че предстои нещо важно, съдбовно. Вървяха дълго време, без да продумат и дума. Техният Учител ги отведе до планината Тавор и пое към върха ѝ по криволичеща пътека. Когато най-сетне се изкачиха догоре, преваляше пладне. Назаретянинът не издаваше никакви признаци на умора, ала и тримата Му апостоли бяха капнали и дишаха на пресекулки.

вторник, 1 август 2017 г.

Учението на Учителя Петър Дънов за свободата


Същност на свободата

“Свободен е онзи, който може сам да се впряга и разпряга. Що е свобода? Що изисква свободата? Свободата подразбира следното: всеки човек да се прояви така, както се подтиква отвътре, от неговата възвишена природа. Освободете вашите умове и сърца, вашата воля от робство. Свобода, която няма в себе си Любов, знание и разширение без никакво ограничение, не е свобода” (Учителят П. Дънов).

петък, 28 юли 2017 г.

Гласове от различни посоки


(Есе върху беседата „Глас от града”)


Мисълта се материализира в слово, а гласът изразява словото на някакъв език. И то живото слово. Понеже има и писмено, което говори без глас.
В тази беседа гласът иде от три различни посоки. Следователно става дума за три различни гласа.
1) Глас от града: „Градът представлява материалния свят, съвкупност от всички материални нужди, които проризвеждат сегашното стълкновение между хората.“
Гласът от града е глас на метеж, сиреч на противоречие, на конфликт, на сблъсък, породени от борбата между хората за оцеляване и самоутвърждаване. Това е и гласът на конкуренцията, която далеч не винаги се съобразява с изискванията на морала и която не подбира средства, за да докаже предимството си (най-често илюзорно) пред всички останали. Това, в края на краищата, е гласът на човека с материалистичен мироглед, чиито интереси, цели и амбиции не надхвърлят границите на физическото поле и чийто идеал за  щастие е материалното благополучие.
2) Глас от храма: „Това е гласът на различните религии в света, които са разделили човечеството. Това е гласът на хора с различни религиозни убеждения, които разискват върху въпроса кое верую в света е най-право.“
Гласът от храма принадлежи на хората с религиозен, т.е. идеалистичен светоглед, при това развит на примитивно равнище. Те фетишизират човешкия елемент в своята религиозна система и го поставят над Божествения. Така възникват догматическите различия между отделните религии, които стават причина за разделение между хората въз основа на тяхната вяра. Тесногръдието на тази съвкупност от възгледи довежда – както и в т.1) – до люта конкуренция и стремеж да докажеш, че твоята религия е единствено вярната и че няма друг път към Бога освен нея. Оттук се пораждат религиозните противопоставяния и конфликти, от които в историята на човешкия род са били разпалени хиляди войни, безброй въоръжени сблъсъци с неизчислимо количество жертви.
Най-тъжна в това отношение е именно статистиката на войните, избухнали върху основата на религиозни различия. Кръвта, пролята в тях, може да напълни цял един океан.
3) Глас от Господа: „Този е гласът на възвишеното, на Божественото, което туря нещата в ред и порядък.“
Гласът на Бога е едновременно най-силен и най-тих. Най-силен – тъй като възвестява Неговата вечна Истина. Най-тих – понеже го чуват само онези измежду людете, които са отворили душите си за него.
Гласът на Господа прогласява принципите и законите, залегнали в основата на Неговата творческа дейност и върху които е поставен фундаментът на целия космически порядък. Познаването и спазването им хармонизира отделните компоненти на вселенската архитектоника и осигурява оптималното функциониране на колосалния всемирен организъм.
Пророк Исая е чул тези три гласа от различни посоки и е съумял да облече звука им в словесна форма. Близо 10 века преди Христа духовидецът – потомък на царски род, е разграничил достатъчно прецизно спецификата на всеки от трите гласа, енергийния заряд, който стои зад тях, и последствията от тяхното проявление.
Гласът от града – в интонацията на материалистичното разбиране за света – вещае нестихващи битки за надмощие, за материални завоевания, за тържество на личното, на егото над колективното, над Общото благо. Това е глас на разрухата, на безнадеждно остарялото мислене. За него няма място в утрешния ден на човечеството.
Гласът от храма свидетелства за изчерпаните възможности на съвременните световни религии. Те вече не са в състояние да изпълняват задачите, поставени им от Всемирното Бяло братство в зората на тяхното възникване. Тъпчейки на едно място, отклонявайки човеците от тяхното Божествено предназначение, днешните религиозни системи и структури вече са изкопали гроба си, който е зинал срещу тях в очакване всеки миг да се срутят в него. И върху прясно насипаната пръст да поникнат цветята на единна световна религия, в която Божественото решително надмогва човешкото и отправя вътрешния взор на вярващите хора във вярната посока – към Храма на Божествената Истина.
Гласът на Господа става все по-звучен, все по-мощен – така че да го чуят по всички кътчета на земното кълбо. И като го чуят, да осъзнаят къде се намират в момента и накъде трябва да поемат. Това е глас, който никога няма да заглъхне. Той ще кънти с акордите на планетарното обновление, докато и последният човек на тази Земя не отгатне неговото послание и не го превърне в свое жизнено верую.



Константин Златев

сряда, 26 юли 2017 г.

Доброто и злото – полюси в света на относителността



 а) относителност на Доброто и злото от гледна точка на Божествения свят:

Доброто и злото са полюси и сили, действащи върху арената на Проявеното Битие и изграждащи декорите за изява на безбройните актьори във всемирната драма – живите същества в Космоса. И двете сили са необходими, за да можем да научим уроците си в материалния свят. Нерядко ги възприемаме като абсолютни величини, ала това е заблуждение. Това, което за един е добро, за друг може да е зло. И обратното. Със задължителното отчитане на всички неизброими нюанси и степени в проявлението им. Относителността на Доброто и злото от позициите на Великата Разумност, Която е сътворила този свят и го направлява премъдро към Целта, известна само на Нея, се обуславя от обстоятелството, че за тази Разумност двете сили са само инструменти за осъществяването на Божия Промисъл за Вселената. За Бога фактически няма Добро и зло.

неделя, 23 юли 2017 г.

Доброто – ядро на живота




Извършването на добро – не инцидентно, а като начин на съществуване – поддържа, възпроизвежда и възраства живота. Затова лъха такава правдивост от думите на Учителя на ББ: Стремежът към Доброто никога не може да спре. Процесът на Доброто е вечен (курсивът мой – К.З.). Той е творчески процес на живота. Затова Доброто може да се нарече път към живота. То е, което ни въвежда в живота.” Всяко направено добро оставя незаличима следа в Книгата на Живота. Езотеричното познание нарича тази вечна Памет на Вселената Акашови летописи (хроники, записи, анали). Всичко, което е било извършено някога в Космоса – от самото му възникване, сътворяване от Бога до днес, – всяка мисъл, всяко изречено слово, всяко чувство остават запечатани навеки с абсолютна точност на отпечатъка. Достигналият съответното посвещение по скалата на духовното усъвършенстване може да се настройва вибрационно на трептенията на тази зона от Битието и да става пълноценен свидетел на всяко събитие от световната история (не само земната, разбира се, а историята на всичко съществуващо). Нещо повече – при определени условия той би могъл да преживее това събитие и като участник в него, при напълно съхранена автентичност на преживяването.

четвъртък, 20 юли 2017 г.

Универсален характер на Доброто



В съответствие с духа на учението на ББ извършеното спрямо ближния добро се превръща рано или късно в добро за самия теб, който си го извършил. В такъв смисъл е и напътствието на Учителя П. Дънов: “Когато правите добро на ближния си, вие го правите на себе си. В този закон няма никакво изключение. Каже ли някой, че не е разположен да прави добро, той сам се ограничава.”
Нещо повече – това добро принася полза и на всички останали: “Моето добро трябва да дойде след мене. А за да дойде след мене, то трябва да носи живот, светлина и свобода както за мен, така и за онзи, комуто правя добро. Понеже Божественият закон е колективен, той засяга изведнъж всички.

понеделник, 17 юли 2017 г.

Доброто – път към свободата на духа



Пътят към освобождението на човешкия дух от оковите на материята, от кармичните обвързаности и в крайна сметка – от кръговрата на раждане, смърт и ново раждане (т.нар. самсара в индийската религиозно-философска мисъл), преминава неизбежно през Доброто. Всяка една добродетелна постъпка на човешкото същество е още едно перо в крилете, с които духът може да полети сред просторите на вечната и ненакърнима от никакво земно влияние свобода. И обратното – всяко извършено зло е нова брънка от веригата, която ни приковава към чистилището на гъстата материя, този до болка познат свят на изпитанията и страданието. Затова – нека вършим добро, за да завоюваме по най-достойния възможен начин свободата си!

петък, 14 юли 2017 г.

Доброто като изпълнение на Божията воля



Да правим добро – това означава във всеки един момент от нашия живот да имаме готовността да изпълним волята Божия: и в малкото, и в голямото, всеотдайно, без всякакво изключение. Да си припомним следната формула на Учителя П. Дънов: “Господи, желая с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила да изпълня Твоята блага воля, без никакво изключение!” За окултния ученик е от особена важност да разбере, че Доброто е жива сила, работеща мощно и резултатно в целия Космос. Връзката с тази сила е определяща по отношение пълноценното изживяване на собственото съществувание. Казано с други думи и от друга гледна точка: Доброто е висша форма на служение на Бога! Затова и Учителят на ББ в нашата страни ни съветва, каквото и да вършим, да го вършим така, сякаш е за Бога.

вторник, 11 юли 2017 г.

Закони на Доброто


 а) “Не смятай другите по-долу от себе си, защото в тях живее същият Бог, Който живее и у тебе!”

Всички ние, хората, сме от един род (Gens una sumus – лат. = “Всички сме от един род”). Ако осъзнавахме по-ясно извечната връзка помежду си, водеща началото си от нашия Небесен Отец – Бога, със сигурност щяхме да решаваме по-сполучливо проблемите, възникващи на всяка крачка между нас, и въобще щяхме да живеем по-леко. Бог присъства във всекиго от нас, в нашето духовно естество – и очаква от нас да се отнасяме помежду си като Негови чеда, т.е. като братя и сестри!
В двора на един френски крал пристигнал окаян просяк – мръсен, дрипав и съсухрен от постоянния глад. Стражите пред кралските порти го спрели и го запитали какво търси. Той отговорил: “Търся краля!” Пред удивлението в очите на войниците, примесено със съмнение и насмешка, той допълнил: “С него сме роднини.”

петък, 7 юли 2017 г.

Качества на Доброто


Според Учителя П. Дънов Доброто обладава три най-важни качества. Тяхно
то присъствие е необходимо и достатъчно условие да установим наличието на Доброто. И обратното – отсъствието на някое от тях или и на трите означава, че в случая не можем да говорим за Добро. Ето и кратката дефиниция на Учителя на ББ: “Истинското добро, от гледище на Божествената наука, се определя от три качества: то носи живот, светлина и свобода. Няма ли тези три качества, то не е добро.”

неделя, 2 юли 2017 г.

Доброто – основа за духовно-нравственото усъвършенстване на човека



По своята същност и според последствията от своето проявление Доброто създава условия за човека да напредва по пътя на съвършенството. Доброто, освен всичко останало, е и изява на всемирната разумност. Разумният навсякъде и във всичко съзира само Доброто, създава само Доброто и с това непрестанно влива живителни струи във вселенския Живот. В този ред на размисли Учителят на ББ в България споделя следното: “Да прави човек добро, това значи да проявява своята разумност, да живее разумно. ...Докато човек прави добро, той живее. Голямото благо, което човек придобива, като прави добро, е животът. ...Добрият живот крие в себе си условията на вечния живот. Ако искаш да живееш дълго, ти трябва да живееш добре. ... Смисълът на човешкия живот е Доброто

Божественият принцип на Добродетелта





Пристъпвайки към разглеждането на тази тема, преди всичко е логично да си зададем въпроса: “Съществува ли разлика между съдържанието на понятията “Добро” и “Добродетел” – в смисъла, в който ги интерпретира езотеричното познание и, в частност, учението на ББ, предадено от Учителя П. Дънов?” Нека се опитаме да си отговорим на този въпрос, като дефинираме – от същата гледна точка – съотношението между съдържанието на тези две водещи понятия.
Съотношение между “Добро” и “Добродетел”: Доброто е космически принцип, неразделна част от съвършената Божия Същност, докато добродетелта е проявлението, формата, в която Доброто се възприема, усвоява и прилага от разумните същества във Вселената.
В този смисъл добродетелта е функция на Доброто, негова проекция в света на формите. Следователно “Добро” и “Добродетел” са две страни на една същност. Казано по друг начин: Добродетелта – това е въплътеното във физическия свят Добро.

понеделник, 26 юни 2017 г.

Качества на окултния ученик




Окултният ученик е пробудена за космическите истини душа, която е призована от своя духовен Учител към служение на Божията нива. В лицето на Учителя си ученикът разпознава своя незаменим водач по духовния Път – Пратеник на Бога, носител на Неговия Дух и изразител на Неговата свята Воля. Осъзнал решаващата роля на Учителя за духовното си израстване, окултният ученик се отнася към него с абсолютно послушание – така както би се отнесъл към самия създател, ако Го срещне в плът. Любовта на Учителя към ученика е безусловна – каквато е Любовта на Всевишния към всички същества. От окултния ученик се очаква да отговори на своя Учител със същата безусловна Любов. Послушанието на ученика не е сляпа покорност, а непреодолима вътрешна потребност на душата му, осмислена от непоклатимата вътрешна връзка със същество от по-висока еволюционна степен, отдаващо най-доброто от себе си за духовното повдигане на своя повереник.
Главна задача на ученика е да се учи. Процесът на обучение в духовната Школа крие множество изпитания и предизвикателства, които – ако бъдат правилно преодолени – носят на окултния ученик с нищо несравнимо удовлетворение. Процесът на обучение в Школата е същевременно и процес на духовно-нравствено израстване и усъвършенстване. На определен етап от този Път към съвършенството окултният ученик постига пълен вътрешен мир. В тишината на неговото просветлено съзнание той чува ясно тихия глас на Бога. Вътрешният мир на ученика се проектира в неговата външна действителност и я формира според образеца на Плана за еволюцията на човешкото същество.
Окултният ученик е естествен, непринуден и пределно искрен във всеки миг от своя земен живот. Светската суета, фалш и лицемерие не могат по никакъв начин да променят неговото мислене и поведение. Той се гордее със своето ученичество, съхранявайки неизменно съвършено точна и обективна самооценка.

Константин Златев


сряда, 21 юни 2017 г.

С'ъдба и разумност



(Есе върху беседата „За с'ъдба дойдох”)


Духовната еволюция на всички същества във Вселената протича на две основни равнища: индивидуално и колективно. Двата еволюционни потока са неразривно преплетени помежду си и взаимно обусловени. Всяко индивидуално еволюционно развитие е същевременно елемент от някаква колективна еволюционна верига. И обратно – всеки колективен еволюционен поток представлява съвкупност от краен брой еволюционни придвижвания на същества, всяко от които със собствено темпо и специфика на духовното си израстване.

понеделник, 19 юни 2017 г.

Вездесъщото съзнание



(Есе върху беседата „Който се отмята”)



Съзнанието е явление, което присъства в цялото творение и осмисля неговото съществуване. Божият Дух е вездесъщ и изпълва всяка частица от Битието. Той се проявява навред под формата на разум. А където има разум, там откриваме и съзнание.
Съзнание = Духът, проявен като разум.
Първият херметически принцип гласи: „Всичко е Ум, всичко е разумно.“ Следователно разумът е характеристика, присъща на всичко съществуващо. Всеприсъстващият Божий Дух вибрира с различна честота в отделните царства – природни и надприродни. Най-ниска е вибрацията Му в минералното царство. Тя постепенно нараства в растителното, животинското, човешкото и ангелското, за да достигне свой апогей в Божествения свят.

неделя, 18 юни 2017 г.

Учение за безсмъртието на душата



Една от водещите идеи в учението на ББ е тази за безсмъртието на човешката духовна същност, на индивидуализираното живо същество, на душата. Достатъчно важна сама по себе си, тя е неразривно свързана и с тезата за вечния живот, кореспондираща с аналогичното гледище на традиционното църковно християнство. Връзката между двете фундаментални по значението си категории (безсмъртие и вечен живот) е, както би могло да се предполага, от нетленно естество и протича по руслото на пълноводната река на Божествената Любов. Обобщителен образ на това взаимодействие, обуславящо като даденост и степента на духовното развитие на човека, откриваме в Словото на Учителя П. Дънов: “Който иска да намери вечния живот, живота, който произтича от Любовта, той трябва отново да се върне към Дървото на Живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветния, на новозаветния и на праведния и да поеме пътя на ученика. Знаете думите на Христа: “Иди, продай всичко, раздай го на сиромасите и ела Ме последвай.” Аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте живота на праведните и тогава идете при вашия Учител. И той ще ви посрещне.”

четвъртък, 15 юни 2017 г.

Любовта като принцип

За да постигне осъществяването на тази степен в проявлението на Любовта, човек би трябвало да е преминал успешно през предходните три стъпала, явяващи се подготовка за нея. Любовта като принцип обгръща всичко. За нея Учителят на ББ у нас споделя: “В Любовта като принцип няма никакви противоречия. Тя примирява всички противоречия в света. За нея няма зло, всичко е добро и възвишено. И там е безсмъртието – свят, в който няма смърт, а има възкресение. За тази Любов се казва в Писанието, че тя е “път към съвършенство”.”  Възкресението в този случай илюстрира прехода на човешкото съзнание в по-висок стадий на еволюцията си. Любовта като принцип по своята същност е мирова Любов.

понеделник, 12 юни 2017 г.

Любовта като сила

Това проявление на Любовта е свързано с умственото (менталното) тяло на човека и е насочено към група от хора, обединени въз основа на  някакъв принцип. Тази нейна изява бележи на свой ред няколко степени. При първата от тях благото, което човек желае за себе си, е готов да го предостави на всички. Тоест той го желае не само за собственото си “аз”. В този смисъл правдата и свободата, които са цели в неговия живот, той се стреми да придобие и за всички останали. Усилията на човека да култивира тази степен в проявлението на Любовта невинаги са сполучливи. При провал тя би могла да деградира до нетърпимост, шовинизъм или фанатизъм с цялата гама разрушителни въздействия, характерни за тях. В по-високата си степен Любовта като сила е отправена към цялото човечество.

сряда, 7 юни 2017 г.

Любовта като чувство


 Второто проявление на Любовта – като чувство, действа в душата на човека. В случая тя е свързана с астралното (емоционалното, чувственото) тяло на личността и е насочена към един единствен представител на противоположния пол. Очевидно е, че тази степен в проявата на Любовта е по-издигната от предходната. В своето разширено действие тя засяга и отношенията между приятели и въобще хора със сходни жизнени цели. Братството между хората – един вековен, дори хилядолетен идеал на земното човечество – е основана именно върху Любовта като чувство, проявена в душата. В тази си изява Любовта засяга духовното естество на личността, нейното нравствено чувство.