сряда, 21 юни 2017 г.

С'ъдба и разумност



(Есе върху беседата „За с'ъдба дойдох”)


Духовната еволюция на всички същества във Вселената протича на две основни равнища: индивидуално и колективно. Двата еволюционни потока са неразривно преплетени помежду си и взаимно обусловени. Всяко индивидуално еволюционно развитие е същевременно елемент от някаква колективна еволюционна верига. И обратно – всеки колективен еволюционен поток представлява съвкупност от краен брой еволюционни придвижвания на същества, всяко от които със собствено темпо и специфика на духовното си израстване.

Като правило еволюционното развитие се разгръща плавно и последователно, без сътресения. Изключението, което наричаме „еволюционен скок”, „квантов преход” и пр., засяга и индивидуалното, и колективното духовно развитие. То обхваща момент във времето с неопределена продължителност (от часове и дни до десетилетия или дори векове), в който плавността и последователността отстъпват мястото си на извънредно ускорени темпове на промяна. Това е промяна, която оказва въздействие върху външните условия и неизбежно повлиява вътрешното състояние на всички същества в нейния обсег.
Скокообразният момент от колективната еволюция на земното човечество е този, който има пред вид Христос в репликата Си: „Аз за с'ъдба дойдох в този свят” (Йоан 9:39), цитирана от Учителя Беинса Дуно като мото на разглежданата тук беседа.
Архаичната дума „с'ъдба” в случая има значение на (всеобщ) съд, обхващащ цялото човечество, а в езотеричен смисъл – пресяване на земните хора в зависимост от постигнатата от всеки от тях степен на духовно израстване, която предопределя космическата област, в която всяка индивидуалност ще продължи своите проявления за постигане на крайната си цел – завоюване на Божествено съзнание или свръхсъзнание.
Великият Учител на Всемирното Бяло братство коментира горепосочените Христови слова по следния начин: „Дето има с'ъдба, има и разумност. Дето има разумност, там е Бог. Дето е Бог, там е вечното благо на живота.” От тези негови думи произтичат някои важни изводи:
1. С'ъдбата или еволюционният скок винаги е следствие от висшата разумност, вложена от Бога Творец в Плана Му за творението на всички негови нива. Разумността на Първата Причина от своя страна предполага оптимални условия за еволюционното издигане на всички същества на всички етапи от духовния им Път. Интензивността и спецификата на придвижването им по него са обусловени:
 а) при индивидуалностите от дочовешките природни царства (минерално, растително и животинско) – от начина на използването на еволюционните им импулси;
 б) при индивидуалностите от царствата на разума (човеци, ангели и божества) – от начина на прилагане на свободната им воля.
2. Наличието на разумност е признак и доказателство за по-висока интензивност на Божието присъствие, за по-висока вибрационна честота на проявлението на Божия Дух. Бог е вездесъщ и чрез Своя Дух присъства едновременно във всяка точка на творението, но присъствието Му е особено ярко изразено в царствата на разума: човеци, ангели и божества. Такава е безупречната логика на Всемирното развитие – колкото по-напреднал си по духовната пътека, толкова по-близо си до Бога, Първоизточника на всичко съществуващо.
3. Животът е благо, дарено от Създателя съвършено безвъзмездно на всички същества. Всемирният живот е огледало на реализацията на творческата Воля на Всевишния. Проявеният Бог се оглежда в индивидуалното развитие на всяка единица живот, обогатява се и еволюлира въз основа на неповторимия личен опит на всяка индивидуалност.
Всемирният живот е вечно благо, понеже не подлежи на изчерпване – нито във времето, нито в разнообразието на индивидуалните форми на проявлението му, нито като даденост и арена за еволюцията на всяко отделно същество.
Бог е Източникът на живота, а самият живот в безбройните му форми е шансът на всяка единица съществуване да постигне еволюционната си цел.
Присъствието на Бога в сътворения от Него свят е неизменно и ненарушимо. Всемирният живот е начин Бог да засвидетелства това Свое вездесъщо присъствие и да открие пътека към самия Себе Си за всяко от съществата, което се окаже достойно да съедини съзнанието си с Неговото.


Константин Златев 

Няма коментари:

Публикуване на коментар