вторник, 26 април 2016 г.

Любов без думи


 (Есе върху беседата „Седем кошници”)


       
              Всеки от нас преживява по различен начин любовта. За едни тя е зов на сърцето, мощен порив за взаимност, който остава несподелен. Обектът на чувствата може никога да не разбере, че е бил или все още е обичан. Тази любов наричаме «платоническа» по името на великия древногръцки философ, мислител и мистик Платон (427-347 г. пр. Хр.). За да даде названието на това чувство, вероятно той го е преживял в дълбочина и впоследствие е разсъждавал върху съдържанието и смисъла му.
За други хора любовта се ограничава до стремеж за задоволяване на половия нагон. Те като правило са ниско еволюирали същества, ръководени първосигнално от инстинктите и желанията си. Не са в състояние да познаят истинската красота на Любовта в нейното висше измерение. Зовът на плътта ги води по крива пътека.

понеделник, 25 април 2016 г.

Страстната седмица



Това е седмицата, която започва след тържественото влизане на Господ Иисус Христос в Йерусалим на празника Цветница (Връбница) и включва: изгонването на търговците от Йерусалимския храм, последните Му притчи и напътствия към апостолите, Тайната вечеря, Неговото арестуване, изтезанията и поругаването Му, съда над Него, разпъването Му на кръст на хълма Голгота край столичния град, кръстните Му страдания, погребението и възкресението Му.
Защо я наричаме „страстна”? – Понеже е посветена на страстите Христови, т.е. на Неговите страдания. Думата „страсти” в случая е синоним на „страдания” и няма нищо общо с нашите човешки страсти.

петък, 22 април 2016 г.

Планината и здравето (Продължение)

(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Енергиите на планината – практически правила” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

 Лична хигиена:

- Първото нещо е: трябва да спазвате законите на здравето. Като изгуби човек своето здраве, постиженията му са малки.

Без всякакво съмнение физическото здраве е предпоставка за нормално съществуване, както и за развиване на духовните качества, които наричаме добродетели. Затова и разказвачът набляга на обстоятелството, че ако изгубим здравето си, духовната пътека ще се окаже твърде трудна за преодоляване.

Законите на здравето произтичат от основните космически закони. Те изискват от човека да съхранява изначалната хармония между своите вътрешни сили и енергии с тези на природната среда, а ако тази хармония бъде нарушена, да стори незабавно всичко необходимо, за да я възстанови. Водещо начало в тази насока е здравословният начин на живот – живот в съзвучие с Разумната Природа.

сряда, 20 април 2016 г.

Планината и здравето



(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Енергиите на планината – практически правила” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)


След Паневритмията при второто от Седемте рилски езера братята и сестрите са насядали около своя Учител. Утринните мъгли и росата оставят своя отпечатък под формата на безброй кристални капчици върху хора, треви и камъни. В един миг цялата Жива Разумна Природа стаява дъха си, за да чуе по-ясно Словото на великия Посветен. И то не закъснява да огласи величествените рилски простори...

 Вътрешният барометър:

- Човек има един съвършен барометър за времето. Например, ако ви боли вратът, коляното или кръстът, това показва какво ще бъде времето – дали ще има град, дъжд, сняг, ветрове. После, по това може да узнаете разните течения. Малцина могат да разполагат с този деликатен инструмент. Много скъпо струва поддържането му.

вторник, 19 април 2016 г.

Християнските тайнства





Понятието „тайнство” (гр. – μυστήριоν; лат. – sacramentum) само по себе си показва, че става дума за нещо скрито за сетивата, за някаква мистерия. В християнската Църква тази дума притежава определено съдържание – освещаване на човека чрез Третото Лице на Света Троица, Светия Дух, чрез Неговите благодатни сили. Казано на по-достъпен език, Божията благодат се излива върху хората с особена сила именно в тайнствата.
Православната и Римо-католическата църква признават седем тайнства, а повечето протестантски църкви – две (Кръщение и Причастие, което при тях се нарича „Господня вечеря”, имайки пред вид Тайната вечеря на Иисус Христос и дванайсетте апостоли) или в редки случаи три.
Всяко тайнство притежава две страна: видима (външна) – свещенодействията и тайноизвършителната формула (кратка фраза, чрез която бива призоваван Св. Дух за осъществяване на тайнството); и невидима (вътрешна) – възприемането на благодатта от Св. Дух, която е различна за всяко тайнство.
По-долу ще разгледаме накратко седемте тайнства в Православната църква.
 1. Кръщение: Наричат го „входна врата за Църквата”, понеже който не се е кръстил, не може да стане християнин, т.е. член на Църквата. Видимата му страна се състои в трикратно потапяне на кръщавания във вода и произнасяне от свещенослужителя на кръщалната формула: „Кръщава се Божият раб (рабиня) ...... в името на Отца и Сина, и Светаго Духа.” Невидимата страна е свързана с очистването на кръщавания от първородния грях на праотците ни Адам и Ева и от извършените от него лични грехове, с духовно възраждане и освещаване. Към видимата страна спадат и обредите: отричане от дявола от страна на кръщавания; обличане на бяла дреха от него; възлагане на кръст върху главата му; палене на свещи и обикаляне около купела с вода.