Християнските тайнства

Понятието „тайнство” (гр. – μυστήριоν; лат. – sacramentum) само по себе си показва, че става дума за нещо скрито за сетивата, за някаква мистерия. В християнската Църква тази дума притежава определено съдържание – освещаване на човека чрез Третото Лице на Света Троица, Светия Дух, чрез Неговите благодатни сили. Казано на по-достъпен език, Божията благодат се излива върху хората с особена сила именно в тайнствата.

Православната и Римо-католическата църква признават седем тайнства, а повечето протестантски църкви – две (Кръщение и Причастие, което при тях се нарича „Господня вечеря”, имайки пред вид Тайната вечеря на Иисус Христос и дванайсетте апостоли) или в редки случаи три.

Всяко тайнство притежава две страна: видима (външна) – свещенодействията и тайноизвършителната формула (кратка фраза, чрез която бива призоваван Св. Дух за осъществяване на тайнството); и невидима (вътрешна) – възприемането на благодатта от Св. Дух, която е различна за всяко тайнство.

По-долу ще разгледаме накратко седемте тайнства в Православната църква.

 1. Кръщение: Наричат го „входна врата за Църквата”, понеже който не се е кръстил, не може да стане християнин, т.е. член на Църквата. Видимата му страна се състои в трикратно потапяне на кръщавания във вода и произнасяне от свещенослужителя на кръщалната формула: „Кръщава се Божият раб (рабиня) ...... в името на Отца и Сина, и Светаго Духа.” Невидимата страна е свързана с очистването на кръщавания от първородния грях на праотците ни Адам и Ева и от извършените от него лични грехове, с духовно възраждане и освещаване. Към видимата страна спадат и обредите: отричане от дявола от страна на кръщавания; обличане на бяла дреха от него; възлагане на кръст върху главата му; палене на свещи и обикаляне около купела с вода.
Ако кръщаваният е малко дете, отричането от дявола извършва неговият кръстник. Кръщението е еднократно.

 2. Миропомазване: Извършва се като правило непосредствено след Кръщението. На току-що кръстения биват помазани кръстообразно с осветено мирò челото, гърдите, очите, ушите, устата, ръцете и краката и при всяко помазване се произнася от свещенослужителя формулата: „Печат на дара на Светия Дух.” Целта на тайнството е предоставяне на новопокръстения благодатни сили за духовно-нравствено укрепване и възрастване в новия му живот на християнин. Миропомазването, както и Кръщението, е еднократно и не се повтаря.

3. Покаяние (Изповед): Това е тайнство, при което вярващият изказва на глас греховете си пред свещенослужителя и ако те не са особено тежки, получава от него като Божий служител прошка, възвръщайки си придобитите при Кръщението чистота и невинност. Видимата страна включва устното изповядване на греховете пред Бога в присъствието на духовник-изповедник и прощаването на греховете от изповедника. Невидимата страна е свързана с освобождаване от греховете от самия Господ Иисус Христос. Определяща при покаянието е искреността на този, който иска да изповяда греховете си. Тайнството може да бъде извършвано многократно – всеки път, когато християнинът почувства необходимост да се изповяда. Като правило трябва да бъде предхождано от пост, вътрешно пречистване и засилено молитвено общение с Бога.

4. Евхаристия (Причащение): Централно тайнство на християнската Църква. При него вярващият приема тялото и кръвта на Иисус Христос във вид на хляб и вино, след като те са били претворени от Св. Дух в истинско тяло и истинска кръв Христови. Целта е християнинът да се съедини с Христос – Извора на вечния живот. Извършва се винаги по време на литургия. Към видимата страна спадат: хляб (пшеничен и квасен), вино (червено, гроздово) и вода (символ на изтеклите от прободените на кръста ребра на Христос кръв и вода); формулата, при произнасянето на която хлябът и виното се претворяват в тяло и кръв на Христос. Невидимата страна е онзи момент в Евхаристийния канон по време на литургията, в който хлябът и виното със силата и действието на Св. Дух се претворяват в тяло и кръв Христови. Тайнството може и е желателно да се извършва многократно. То е гаранция, че християнинът върви по пътя към вечния живот – негова заветна цел.

5. Брак: Тайнство, при което младоженците пристъпват доброволно към бракосъчетание и обещават тържествено пред Бога да пазят съпружеската вярност, като получават чрез благословение от духовника Божията благодат. Целите на брака са: взаимно подпомагане на съпрузите в нравственото усъвършенстване по пътя към спасението, благословено раждане на деца и тяхното християнско възпитание. Видимите действия включват: възлагане на венци или корони върху главите на младоженците и трикратно тържествено благославяне на техния брачен съюз от свещенослужителя, придружено с кратка молитва; обредът на тайнството се състои от две части – обручение (обещание на младоженците да встъпят в брачен съюз; замества църковния годеж) и венчание (благославяне на техния съюз). Невидимата страна е освещаването на брачния им съюз с Божията благодат. Бракът е единственото тайнство, което се извършва едновременно над двама души и ги прави да бъдат едно цяло. Римо-католическата църква не допуска развод (освен със специално разрешение), а Православната доскоро разрешаваше четири църковни брака, но наскоро ги сведе до три.

 6. Свещенство: Тайнство за придобиване на духовен сан. Извършва се винаги от епископ (когато е за ръкополагане на дякон или свещеник), а когато бива ръкополаган нов епископ – поне от двама епископи. Видимата страна включва полагане на ръце от епископа върху главата на ръкополагания и четене на молитва за приемане благодатта на Св. Дух. Невидимата страна се състои в даването на ръкополагания на благодатните дарове на Св. Дух, необходими за неговото църковно служение. Тайнството се извършва само по време на литургия. Задължително морално условие е ръкополаганият да се стреми към духовния сан по призвание, а не заради някакви облаги.

 7. Елеосвещение (Маслосвет): Извършва се за изцеление на телесни болести и душевни проблеми. Както и при Миропомазването, различни части на тялото биват помазани с осветен елей, придружено с произнасяне на молитва. Тайнството би трябвало да бъде извършено от седмина свещеника, но в краен случай може да го извърши и един. Невидимата страна се състои в действието на Божията благодат, която лекува болните и от душевни, и от телесни страдания. Тайнството може да бъде извършено и над здрави хора – с профилактична цел или за пречистване на тях, на дома им и т.н.