неделя, 30 септември 2018 г.

Призив от света на Божественото /Продължение/



     
        От особен интерес за нас е как Предводителят на българите и на цялото славянство Елохил представя собствената си мисия: „Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с велика мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната Виделина, да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чеда на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище Горният цитат е във връзка и със следващото изречение от Възванието:

четвъртък, 20 септември 2018 г.

Призив от света на Божественото /Продължение/

Текстът е назован „Призвание” и отговаря на съвременното понятие „призив” или „възвание”. Характерът на изнесеното от Учителя Беинса Дуно обуславя като най-подходящ за днешния български книжовен език термина „възвание”, който ще използваме оттук до края на настоящата разработка.
Методът за изследване на текста, възприет в това изложение, е хронологически, т.е. последователно проучване и тълкуване на Възванието. Ще подложим съдържанието на текста на аналитично разглеждане, подкрепено с цитати от него.

На практика Възванието е визитната картичка на Съществото от йерархията на елохимите Елохил и същевременно указание за основни моменти от мисията на Учителя Беинса Дуно. Учителят на Бялото братство у нас е избрал един популярен и достъпен начин, за да обяви началото на осъществяването на своята мисия, нейните главни цели и съдържанието ѝ – публична лекция в голям български град, където духовните традиции са пуснали дълбоки корени, Варна. 

вторник, 18 септември 2018 г.

Призив от света на Божественото





1. Място и време:

Преди 120 години, на 08.10.1898 г., в салона на читалище „Светлина” във Варна един неизвестен на обществеността млад българин изнася беседа пред благотворителното дружество “Майка” (по-късно преименувано на “Милосърдие”). (Датировката на събитието не е установена с абсолютна точност. Тук възприемаме тази, която е най-разпространена в литературните източници и за която съдим по едно писмо на Учителя Петър Дънов/Беинса Дуно до негов съвременник, написано в гр. Варна, в което се споменава за Призванието.) Ако ставаше дума за обикновена беседа, днес едва ли отново бихме се връщали към нея. Ако авторът на текста ѝ бе обикновен човек, днес едва ли някой вече щеше да помни името му. Проблемът е, че текстът в никакъв случай не може да бъде определен като обикновен, а още по-малко – авторът му. Беседата е със заглавие „Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”. Изнесена е от Петър Константинов Дънов – земното име на българския духовен Учител Беинса Дуно, чието Слово е призвано да промени облика на света и да помогне на земното човечество да извърви пътя към едно по-високо равнище на съзнанието.