вторник, 18 септември 2018 г.

Призив от света на Божественото





1. Място и време:

Преди 120 години, на 08.10.1898 г., в салона на читалище „Светлина” във Варна един неизвестен на обществеността млад българин изнася беседа пред благотворителното дружество “Майка” (по-късно преименувано на “Милосърдие”). (Датировката на събитието не е установена с абсолютна точност. Тук възприемаме тази, която е най-разпространена в литературните източници и за която съдим по едно писмо на Учителя Петър Дънов/Беинса Дуно до негов съвременник, написано в гр. Варна, в което се споменава за Призванието.) Ако ставаше дума за обикновена беседа, днес едва ли отново бихме се връщали към нея. Ако авторът на текста ѝ бе обикновен човек, днес едва ли някой вече щеше да помни името му. Проблемът е, че текстът в никакъв случай не може да бъде определен като обикновен, а още по-малко – авторът му. Беседата е със заглавие „Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”. Изнесена е от Петър Константинов Дънов – земното име на българския духовен Учител Беинса Дуно, чието Слово е призвано да промени облика на света и да помогне на земното човечество да извърви пътя към едно по-високо равнище на съзнанието.


2. Автор:

Когато завършваме писмо или изготвяме официален документ, в края му поставяме подписа си. Той е удостоверение за авторство и принадлежност. Ето и подписа на автора на Възванието: „Аз съм Елохил, Ангел на Завета Господен”. „Елохим” е едно от названията на Бога в Стария Завет, а в случая „Елохил” очевидно е собствено име на Същество, принадлежащо към високата духовна йерархия на елохимите, назована от родоначалника на антропософията д-р Рудолф Щайнер „духове на формата” (това са напреднали Същества, взели дейно участие в зараждането и утвърждаването на живота на планетата Земя, включително и на човешкия род). Също в Стария Завет „Ангел на Завета Господен” бива определен като израз на конкретна изява на Бог Слово, на Логоса – именно Второто Лице на Св. Троица. През 1911 г. във Велико Търново Учителят Беинса Дуно разкрива пред последователите си същността и ролята на великото  Същество Елохил: „Духът Елохил, който е Бог Помазаник,  е Ръководител на българския народ. Той е ангелът, който е поставен от Бога да води българския народ и цялото славянство. Той е Ангелът на Завета Господен. Политическата си свобода българите дължат нему. И той ще се яви между славяните, но те няма да го разпънат, както направиха евреите.”

Константин Златев 

Няма коментари:

Публикуване на коментар