събота, 30 юли 2016 г.

Градация



(Есе върху беседата „За приятелите си”)


В мотото на тази беседа са цитирани думи на Христос от Евангелието на ап. Йоан Богослов, чрез които Спасителят подчертава, че върховната проява на Любовта е в това, да се пожертваш за своите приятели. Да положиш душата си за някого е синоним на саможертва. Любопитно е, че Единородният Син на Бога посочва като обект на тази Любов не майка или баща, брат или сестра, любим или любима, а именно приятелите. Духовното познание ни учи, че най-близките ни приятели във всяко земно въплъщение са души от нашето духовно семейство в невидимия свят, с които сме се появили заедно в плът, за да се поддържаме и да си помагаме. При това напълно безкористно. С тези души ни свързва най-чиста и проверявана множество пъти обич, родена в някое от съвместните ни прераждания и укрепнала в безброй битки рамо до рамо в света на материята.

неделя, 24 юли 2016 г.

В света и отвъд него


(Есе върху беседата „Твърдата храна”)


Всеки велик духовен Учител отправя своята пропоред към всички свои съвременници. Някои от тях го разбират, други – не. Онази част от посланието му, която е достъпна за всички хора, е „мека“, лесно смилаема храна за душата. А другата, дълбоко мистичната, е „твърда“ храна, която достига само до съзнанието на онези, които са подготвени да я проумеят. Първата група слушатели на Словото – тези, които са пригодни само за мека храна, са мнозинство. Останалите, настроени да възприемат и осмислят твърдата храна, са съответно малцинство. Първите са представителна част от въплътените в дадената епоха човешки души – пробудени и в процес на пробуждане. Вторите са стари духове, въплътени паралелно със своя Учител, за да станат Негови апостоли и най-достойни ученици.

вторник, 19 юли 2016 г.

Специфика на окултната музика

  



Учителят Беинса Дуно прави разлика между обикновена и окултна музика. Спецификата на окултната музика се заключава в нейната особено висока честота на трептения и съответно фино въздействие върху душевността. Затова и тя е по-трудно възприемаема от масовия слушател. Човек би трябвало да е извървял някаква отсечка по духовния Път, за да възприема правилно или, още повече, да изпълнява точно окултна музика. Не всеки би могъл да я композира и не всеки – да я възпроизвежда. Тя идва до нас от най-светлите области на духовния и Божествения свят и намира своите почитатели измежду напредналите в еволюционно отношение личности.
Учителят на Новата планетарна култура определя окултната музика като метод за освобождаване на духа. Което от своя страна означава – ни повече, ни по-малко, – че тя съдейства пряко за решаване на кармичните проблеми на човека, която я преживява в нейната дълбочина, развързва кармичните му възли и го води по пътеката на напускане цикъла на самсара (цикъла на превъплъщенията: раждане – смърт – ново раждане).

събота, 16 юли 2016 г.

Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) за музиката




Във всяка духовна школа от древността до наши дни музиката неизменно е играла значима, водеща роля. Нейният универсален език прониква до дълбините на човешкото съзнание и поражда в него импулси за стремеж към Доброто и красотата. Проследете възникването на световните религии и ще установите, че в нито една от тях присъствието на музиката не е било пренебрегвано. Това, което не може да бъде изказано с думи, музиката предава със своите средства: хармонично, с мощно емоционално въздействие. Музикалното изкуство свързва хората от всяка възраст, пол, социално положение; приобщава ги към своите послания, извиква в душите им импулси за съзидание и добротворчество. Естетическото въздействие на музиката възпитава способния да я възприеме и да оцени дълбочината на благотворното ѝ влияние. Всеки, придобил определена степен на музикална култура, става способен да отсява стойностното от пошлото не само в нейната област, но и във всички останали сфери на многоликия живот.
В общността на Всемирното Бяло братство, чието начало е положено през 1900 г. в България от Мировия (Световния) Учител Петър Дънов (Беинса Дуно), както и в създадената по късно от него Школа (основана на 24.02.1922 г. в софийския квартал „Изгрев“), музиката заема също своето достойно място. Той говори за нея с топлота и разбиране, вдъхновено и с уважение: „Музиката е дреха на Доброто“; „Музиката е съединително звено между ангелските и човешките светове”.

вторник, 5 юли 2016 г.

Разширение, развитие, растене



(Есе върху беседата „Ще оздравее момчето ми)


Развитието е процес, в който субектът на развитието постига по-високо равнище и качество на своето проявление. В разглежданата беседа Учителят Беинса Дуно и езползвал и два синонима на понятието „развитие – „разширение и „растене („... Развитието, растенето седи в разширението.). Той свързва съдържанието на трите термина с характеристиките на преходността и непреходността. По-конкретно той заявява: „Във временния живот разширението е временен процес, а във вечния живот е вечен процес. Това твърдение ни довежда до извода, че разширението, т.е. развитието, има своите граници в материалния свят, обусловени от неговата обвързаност с времето и пространството.