(Есе
върху беседата „За приятелите си”)
В мотото на тази беседа са цитирани
думи на Христос от Евангелието на ап. Йоан Богослов, чрез които Спасителят
подчертава, че върховната проява на Любовта е в това, да се пожертваш за своите
приятели. Да положиш душата си за някого е синоним на саможертва. Любопитно е,
че Единородният Син на Бога посочва като обект на тази Любов не майка или баща,
брат или сестра, любим или любима, а именно приятелите. Духовното познание ни
учи, че най-близките ни приятели във всяко земно въплъщение са души от нашето
духовно семейство в невидимия свят, с които сме се появили заедно в плът, за да
се поддържаме и да си помагаме. При това напълно безкористно. С тези души ни
свързва най-чиста и проверявана множество пъти обич, родена в някое от
съвместните ни прераждания и укрепнала в безброй битки рамо до рамо в света на
материята.