сряда, 31 май 2017 г.

Любовта- Божествен принцип

       Учението за Любовта е водещо по своя характер и съдържание в Новото учение. Любовта е онзи Божествен принцип, който е носител на живота – пълния и изобилен живот. Преди всичко тя е онтологическа характеристика на Бога – “Бог е любов” (І Йоан 4:8,16). След това – категория в етиката. Не на последно място – Любовта е пътят, по който човек може да познае Бога посредством мистична интуиция, и така понятието се превръща в категория на гносеологията. Освен всичко изброено Учителят П. Дънов разглежда и други четири проявления на Любовта, които ще бъдат обект на изясняване в настоящото изложение: като стремеж – свързана с физическата природа на човека, като чувство – изразяваща емоционалното му естество, като сила – кореспондираща с умствената същност на човека, и като принцип – произтичаща от висшата му духовност.

неделя, 21 май 2017 г.

Кого в същност обичаме?


 (Есе върху беседата „Сто пенязи”)
  
Когато обикнем някого, даваме ли си сметка кого или какво в същност у него сме обикнали? Със сигурност у този човек има нещо, което е грабнало вниманието ни и е накарало сърцето ни да бие учестено, а мисълта ни непрестанно да се завръща към миговете, прекарани заедно. И какво точно ни е завладяло и е събудило отдавна стаени копнежи: лицето, блясъкът в очите, походката, говорът, жестовете, отделни постъпки или личността му като цяло? Най-вероятно последното. Понеже сме възприели този човек като нещо завършено и цялостно, то и любовта ни към него – колкото и често да бива възпламенявана от конкретни ситуации, негови прояви и качества – все пак е насочена към единството на неговата индивидуалност, към човека, носител на обаяние, в чиито дълбини сме потънали и дори рискуваме да се удавим...

понеделник, 15 май 2017 г.

НАЦИОНАЛНА ИНИЦИАТИВА

"Да дарим хляб на нуждаещ се ближен!"

СТАРТИРА НА 12.05.2017 - ПЕТЪК
И ПРОДЪЛЖАВА ВСЕКИ ПЕТЪК (ЗАСЕГА, ВПОСЛЕДСТВИЕ И ДРУГИ ДНИ)!  
Скъпи приятели на Доброто,
С най-искрени подбуди ви каним да се присъедините към Национална инициатива "Да дарим хляб на нуждаещ се ближен!", която стартира в петък, 12.05.2017 г. в цяла България.
Хлябът е не просто храна, а особен символ - на Живия хляб, Словото Божие.
Даряването на хляб на нуждаещ се наш брат или сестра може да задвижи поток от благодатна енергия за българския народ и изстрадалата ни България.
Нека всеки, който иска да се включи, да намери поне 1 истински нуждаещ се човек край себе си и да му дари хляб.
Да започнем още този петък - 12.05.2017 г.!
Много хора вярват, че така ще се умножи Доброто за България.
Изпращаме ви 3 молитви, с които участниците да започват всеки ден за дарение.
Молим да разпространите сред вашите приятелски среди тази информация!
С братски поздрав:
Инициативен комитет на НИ "Да дарим хляб на нуждаещ се ближен!"
Господнята молитва
Отче наш, Който Си на Небесата, да се свети Името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде Волята Твоя, както на Небето, така и на Земята.
Хляба наш насъщний, дай го нам днес и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници. Не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от лукаваго, защото е Твое Царството и Силата, и Славата завинаги.
Амин.
Молитва за благословение на българския народ
Господи, Боже на силите, в Името на Христа, чрез Което Име Ти Си благоволил да Те призоваваме, ние, Твоите чада, идем тази сутрин и припадаме пред Твоите Нозе. Молбата ни, Господи, е да благословиш и опазиш българския народ, святата му верига, духовенството, управниците, министрите, земеделците, учителите, трудещите се в благороден труд, всички майки и бащи, които вършат благата Ти Воля и всички добри хора, които работят за идването на Твоето Царство на Земята. Да простреш десницата Си над тях и да ги помилваш. Господи, възвиси Лицето Си над тях и дарувай им мир!
Благослови тоя народ в превъзмогване всички ухищрения на лукавия и всичките му тъмни сили.
Молим Ти се, благослови душата и духа на тоя народ, за да Те хвали и слави през всичките векове на бъдещето.
Амин
Молитва за България
Господи, Боже наш, Ти Който бдиш над света, чуй нашата утринна молитва, озари ни с лъча на могъщия Си Дух и разпали в сърцата ни искрата, която Си вложил в нас. Укрепи в гърдите ни пламъка на Свободата и Правдата. Просвети ни да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя славен род, за твоята велика Милост. Ти, Който Си вдъхновил за светли дела нашите духовни първенци; Ти, Който Си благославял меча на нашия воин и Си го водил към подвизи и величие, Господи, Ти няма да забравиш и нас. Простри десницата Си над нас, да вървим по Твоя Път с нашия избран народ и нашите братя – Твои верни, заседнали в своята земя по Твоя Воля. Дай ни сила да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството ни. Дай на нашата скъпа Родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния успех, за да летим през вековете, водени от своя мъдър Баща към победа и възход, към могъщество и вечност, за Твоя слава.
Амин

Всичко за продан


Живеем в свят, в който всичко е за продан: от плодовете и зеленчуците, през оръжията и наркотиците, до телата и душите на хората. Цената се определя не от реалната стойност, а от търсенето и предлагането. Пазарна икономика, белязана от коварните капани на Мрака, експлоатиращ човешкото невежество.
Търсиш – предлагат – плащаш – получаваш.
Търсиш това, което ти е нужно. Или онова, което ти внушават, че ти е нужно. Вездесъщата реклама нахлува в съзнанието ти и го обгръща с воала на вълшебните обещания. Вълшебни, т.е. плод на илюзия. Илюзията, че можеш да бъдеш щастлив чрез повече и повече притежания. Понеже днес човека го уважават не заради духовния му ръст, а заради количеството негови притежания.
Всичко е за продан. Включително съвестта. Тя е особено ценна за манипулаторите на общественото мнение, тъй като няма материално измерение. Пазарната ѝ цена остава постоянно твърде висока, защото – ако я продадеш изгодно – получаваш в замяна цял куп облаги: пари, власт, слава, престиж... Откъснал си нещо от сърцето си и ако успееш да запълниш празнотата с фалшивите ценности, които щедро ти предлагат алчните продавачи, ще притъпиш онзи тих глас, който неуморно ти нашепва да не изневеряваш на духа у теб. Ще го приглушиш за месец-два, година-две или дори повече, ала после... Мощта на изобличителната му сила ще се стовари върху теб с неудържим устрем и какво ще остане от теб?! Руините на онова, което си бил преди – преди да продадеш съвестта си на изгодна за теб и тогава цена, преди да разпръснеш пепелта, в която тя се е превърнала сред пламъците на неудовлетворените ти страсти.
Всичко е за продан. Включително достойнството. Онази част от теб, която те прави човек – разумно, мислещо същество, което е длъжно да отстоява себе си, духовната си същност сред клопките и съблазните на една цивилизация, съградена върху лъжливи стойности. „Човек звучи гордо!” – според Максим Горки. Ала само онзи човек, който е съхранил достойнството си в сблъсъка с всички изкушения да го продаде на износна цена. Обръщаш се на всички страни и навсякъде откриваш себеподобни, които вече са го сторили: продали са го за облаги, които се надяват да ги топлят до края на земните им дни. Политици, общественици, хора на изкуството, спортисти, учени, интелектуалци и трезвомислещи, прагматици и романтици, скептици и оптимисти, безогледни простаци и изтънчени ценители на малките радости в живота. Всички те са го предложили на силните на деня и са получили своята отплата. В момента ги е сгряла, почувствали са някаква сянка на щастие, задоволени са... Но докога?! Парите, властта, славата, престижът могат да им доставят усещане за доволство, на някакво илюзорно превъзходство над онези, които са съхранили достойнството си независимо от външния натиск. И доволството, и илюзията за превъзходство или щастие, обаче, ще се изпарят яко дим, след като осъзнаят, че са останали голи. След като се озърнат наоколо и установят, че достойнството им е било единствената дреха, с която могат да се явят пред съда на собствената съвест. Колкото и овъглена да е тя...
Всичко е за продан. Включително любовта. Особено тя. По-точно – човешката представа за любов. От книжни и електронни медии, от хиляди страници в Интернет наднича предизвикателно разголена плът и с фалшива усмивка те приканва да платиш за илюзията, че ще бъде твоя. Макар и за кратко. Макар и виртуално.
И мнозина плащат. Нали всичко е за продан?!...
Във времена, когато можеш да общуваш с всекиго във всяка точка на планетата, чувството за самота е по-силно от всякога. Готов си да платиш всякаква цена, само и само да надмогнеш това чувство и да се почувстваш частица от нещо по-голямо, по-топло, по-истинско. Готов си да приемеш мнение или позиция, с които нямаш нищо общо, само и само да те приемат в някаква общност, за да можеш да споделиш единението. Което би те избавило – макар и за кратко – от непоносимата жарава на самотата. Ти си част от цялото, ти си един от тях, ти си нужен. Продадеш ли съвестта и достойнството си, ще получиш трошица от усещането за взаимност.
Какво ли не сме готови да дадем, за да се доберем до взаимността... От нея до любовта има само една крачка, но колко дълга и непреодолима може да бъде тя... И понеже не я продават в магазина, дори и в електронната мрежа не ще я откриеш, склонен си да се задоволиш с безбройните ѝ заместители. А такива има в крещящо изобилие. И на прилични цени. Отново разменната монета са твоята съвест, твоето достойнство. Лишиш ли се от тях, ставаш лесна плячка в ръцете на онези, които създават новия световен ред (такъв, какъвто те го разбират и желаят). Ставаш манипулируема марионетка в пиесата на кукловоди, които се водят единствено от собствените интереси. А те не са интересите на целокупното човечество. „Онези” са избраните. Или поне те се изживяват като такива. Ти и подобните на теб сте „масата”, куклите на конци, които имат за единствена задача да изпълнят сценария на кукловодите. В този сценарий на вас се падат пълното подчинение, липсата на собствено мнение, слугуването на „избраните” до окончателното изчерпване на всичките ви сили, до продажбата на всички остатъци от съвест и достойнство, които са ви оставяли жизнени до момента...
Всичко е за продан. Най-вече – човешкото. За да бъдеш принизен до животинското (да не обиждаме животните, които са по-морални от нас, човеците, в  толкова много отношения!), до онази низша струнка у теб, която те отдалечава на светлинни години от действителното ти предназначение на този свят.
Пазарен механизъм. Безжалостно прецизен, безогледно рекламиран, безупречно унищожителен.
Търсиш – предлагат – плащаш – получаваш.
Търсиш илюзорното, понеже не можеш да завоюваш истинното.
Предлагат ти лъжа в лъскава опаковка и с измамен блясък. Крехка радост от жадуваното притежание, а след това – пустота.
Плащаш с кръвта на сърцето си, с багрите на душата си, с единственото, което – ако му дадеш възможност – ще те дари с удовлетворение и духовна радост.
Получаваш преходното в замяна на непреходното. Фойерверкът избухва със зашеметяващ гръм и букет от примамливи светлини. Миг на възторг, а след него – мрак и самота...
Всичко е за продан. В един свят, който безвъзвратно си отива.


Константин Златев

събота, 6 май 2017 г.

Измерения на живота



(Есе върху беседата „По-драгоценен”)


Животът като явление, съдържание и развитие осмисля съществуването на Космоса. Без него всемирното пространство би се превърнало в безмерно тъжна пустота. Когато Бог е сътворил Вселената, в Неговия велик План е била заложена идеята да я изпълни на всички равнища с живот. Тъй и сторил.
Свикнали сме да приемаме живота като даденост, като нещо, което ни се полага без никакви усилия от наша страна. Така разсъждава невежата – онзи, който няма понятие от движещите сили на глобалната еволюция. За пробудената душа животът не е даденост, а преди всичко отговорност. Отговорност пред Твореца и пред самия себе си относно това, с какво съдържание ще запълниш земните си дни, с какво ще допринесеш за осъщестяването Промисъла на Първата Причина за света като цяло и за теб самия.