неделя, 21 май 2017 г.

Кого в същност обичаме?


 (Есе върху беседата „Сто пенязи”)
  
Когато обикнем някого, даваме ли си сметка кого или какво в същност у него сме обикнали? Със сигурност у този човек има нещо, което е грабнало вниманието ни и е накарало сърцето ни да бие учестено, а мисълта ни непрестанно да се завръща към миговете, прекарани заедно. И какво точно ни е завладяло и е събудило отдавна стаени копнежи: лицето, блясъкът в очите, походката, говорът, жестовете, отделни постъпки или личността му като цяло? Най-вероятно последното. Понеже сме възприели този човек като нещо завършено и цялостно, то и любовта ни към него – колкото и често да бива възпламенявана от конкретни ситуации, негови прояви и качества – все пак е насочена към единството на неговата индивидуалност, към човека, носител на обаяние, в чиито дълбини сме потънали и дори рискуваме да се удавим...
Този човек красив ли е? за другите може и да не е, но за нас безспорно е. и то най-красивият. Поне за момента... Но... Учителят Беинса Дуно недвусмислено заявява: „... Красотата не може да служи като повод за Любов.” Очевидно не тя е най-важната в случая (макар че ако попитате мъжете, 99% от тях ще посочат именно външната привлекателност на жената като причина за събудените у тях чувства; ала това не е Любовта, за която говори великият духовен Учител, а само физическото привличане или сексуалното желание). Тогава какво има пред вид авторът на беседата? – „... Само Истината може да послужи като повод за Любов”, подчертава той. Но това са висшите октави както на Истината, така и на Любовта – техните Божествени измерения. И както подобното се привлича от подобно, така и докосването до Божествената Истина поражда висшите пориви на най-чистата и безкористна Любов. Това е именно „Любовта (, кояточрез Истината носи правилното разрешение на въпросите.” Не само че изгрява най-светлото и прелестно чувство, познато под небето, но и в допълнение придобиваме вълшебен ключ за решение на всички житейски проблеми. Не е малко, нали?
Ще ни помогне ли този ключ да разгадаем двете предизвикателно парадоксални на пръв поглед, дори провокативни изявления на Учителя Беинса Дуно, намерили място в тази беседа? Нека ги разгледаме последователно:
1„... Всеки, който иска да има идеал, трябва да стане съвършен. Който не е съвършен, не може да бъде обичан. Мъжете и жените трябва да изхвърлят от ума си лъжливата идея, че могат да се обичат, без да бъдат съвършени. Докато човек не бъде съвършен, никой не може да го обича.”
Никой от нас не е съвършен – иначе не бихме се подвизавали в тези материални тела, учейки все нови и нови уроци, устремени по стръмната и така непосилно тясна на моменти пътека към върховете на съвършенството. И все пак обичаме. При цялото собствено и чуждо несъвършенство откриваме обекти, достойни за нашата любов, и ги обикваме. Какво означава това? – Че Учителят Беинса Дуно е сгрешил в това си твърдение ли? – Ни най-малко! Той е прав, както винаги. И се опитва да ни внуши (макар и в толкова завоалирана форма), че когато обичаме някого, ние обичаме съвършеното у него, т.е. Божествената му искра, кълна на неговото безсмъртие.
Бог ни обича всички, без изключение – независимо от това на какво стъпало в своето развитие се намираме, независимо дали сме близо или далеко от Него. Той ни обича безусловно – заради частицата от Себе Си, която е вложил у всекиго от нас.
Докато не станем съвършени, нашите ближни ще ни обичат със своята несъвършена любов заради Божието присъствие у нас, което те са открили (в повечето случаи несъзнателно) във външността и поведението ни, но най-вече в сърцето. И ние ще ги обичаме по същия несъвършен начин, помагайки си взаимно да направим още една крачка към света на Божественото. Попаднали веднъж там – при това напълно заслужено, – и ние, и нашата Любов ще бъдем съвършени.
2) „Че Бог съществува, това е факт, но не е Истина; че Слънцето грее, това е факт, но не е Истина; че Земята се върти, това е факт, но не е Истина; че вие живеете, това е факт, но не е Истина; че вие мислите, това е факт, но не е Истина; че вие се изоставяте един други, това е факт, но не е Истина; че умирате, че се раждате, това са все факти, но не са Истина.”
Когато за първи път прочетох този пасаж от беседата, буквално замръзнах. Не можех да повярвам на очите си! Какво иска да ни каже нашият Учител?! Нима фактът не е истина или нейно проявление в познатия ни свят? Как положения, които открай време сме приели за истинни, в същност не са Истина (с главна буква „И” – сиреч Божествена Истина)?! Знаем, че нашето малко и несъвършено човешко разбиране за великата Истина на Всевишния е само нейно бледо отражение в ума и сетивата ни, но все пак...
Прочетох пасажа няколко пъти, смутен и дълбоко озадачен. Неразрешима ли е задачата, чието разгадаване поставя пред нас Учителят Беинса Дуно с това толкова странно и провокативно изявление?
Опитах се да се потопя в океана на неговата мисъл, за да открия решението. И така проумях следното:
Ние, хората, приемаме външната проява на явленията за Истина (Божествената, върховната Истина!), докато тя, Истината, де факто, от езотерична гледна точка, е единствено израз на тяхната вътрешна същност.
Бог съществува в ума и сърцето на вярващия човек и това е факт. А Истината е, че Той е неделима част от най-дълбокото човешко естество.
Слънцето грее и това е факт. А Истината е, че духовното, невидимото Слънце дарява нашата звездна система с животворните лъчи на своето физическо проявление.
Земята се върти и това е факт. А Истината е, че нашият Планетарен Логос поддържа ритъма и интензивността на живота на поверената му планета, излагайки периодично всички нейни точки на лъчите на Слънцето, които са основният енергиен носител на този живот в земната биосфера.
Ние живеем и това е факт. А Истината е, че Божият Дух се изявява чрез всекиго от нас, насърчавайки го да завоюва неповторима индивидуалност и да обогати чрез личния си духовен опит цялото творение.
Ние мислим и това е факт. А Истината е, че индивидуалният ни дух чрез своя посредник – менталното тяло, свежда мислите и идеите на Създателя до нашето съзнание.
Ние се сближаваме и изоставяме едни други и това е факт. А Истината е, че трупаме незаменими опитности във взаимоотношенията със себеподобните.
Ние се раждаме и умираме и това е факт. А Истината е, че се въртим в колелото на превъплъщенията – самсара (в цикъла раждане, смърт и ново раждане), докато не научим всички уроци от земния/материалния етап на личната ни еволюция и не освободим духа си от всички окови на материята, потопени изцяло в Божествената Истина.
Навярно това е искал да ни каже Учителят на Новата планетарна култура. Дано правилно да съм го разбрал.

Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар