Любовта- Божествен принцип

       Учението за Любовта е водещо по своя характер и съдържание в Новото учение. Любовта е онзи Божествен принцип, който е носител на живота – пълния и изобилен живот. Преди всичко тя е онтологическа характеристика на Бога – “Бог е любов” (І Йоан 4:8,16). След това – категория в етиката. Не на последно място – Любовта е пътят, по който човек може да познае Бога посредством мистична интуиция, и така понятието се превръща в категория на гносеологията. Освен всичко изброено Учителят П. Дънов разглежда и други четири проявления на Любовта, които ще бъдат обект на изясняване в настоящото изложение: като стремеж – свързана с физическата природа на човека, като чувство – изразяваща емоционалното му естество, като сила – кореспондираща с умствената същност на човека, и като принцип – произтичаща от висшата му духовност.

       Реалната Любов е проявление, непрестанно развитие и разгръщане на най-чистите помисли и дела: “Любовта е любов, само когато се прави. Любовта е реална, когато се прави. Реално е само това, което се проявява. Ние не можем да говорим за реалното като за нещо минало, като за нещо бъдещо. Божествената реалност е всякога реалност” (Учителят П. Дънов). В този контекст българският духовен Учител достига до едно завършено окултно разбиране за мисията на човека като строител на новия живот, като носител на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. В светлината на живота той – ученикът по духовния Път – съзира именно действието, съзиданието, извисяването, а не философските спекулативни заключения, сухата теоретичност. Той знае, че именно Любовта е стаена като най-дълбока същност на Безначалния, Непостижимия Творец на Вселената. Тя е, която ни е извадила от небитието и ни възвръща към разтворените обятия на Небето и преизпълненото със светлина сърце на Бога.

В редица окултни школи на древността пътят на посвещението е бил този на Мъдростта. Но посвещението в Любовта или, както го наричат, посвещението в Христос е най-извисеното. Затова и Школата на Учителя на ББ в България може да бъде наречена Школа на Любовта. Червената нишка в дейността й утвърждава великата задача на всеки човек – да разбере Любовта, която е родила и движи всичко съществуващо, да проникне в нейната същност и проявления и да я приложи в живота си. Ако успеем да постигнем това, значи вече сме на път към единение с Небесния ни Баща, Който от памтивека ни очаква с безкрайно търпение и Любов и за Когото Христос споделя: “Аз и Отец Ми едно сме.” Именно Любовта е най-краткият път към Него! Всички останали пътища в същата посока са осеяни с опасности. И най-главното: никой друг път освен този на Любовта не ни предпазва от най-страшната заплаха – гордостта. Затова Учителят П. Дънов е в правото си да възкликне: “Знайте, че Любовта е по-велика от всичко, което ще измислите. Понятията от вашия катадневен живот не покриват нито едно от нейните качества. Знайте само едно, че тя е над всичко, ражда живота и управлява световете от мравките до великите йерархии на ангелския свят.”                Макар и толкова достъпна на пръв поглед, за мнозина Любовта си остава непристъпна крепост за цял живот. Има едно изключително важно условие, което следва да изпълним, за да влезем като победители в тази твърдина на личностното пресътворяване. Ето как го характеризира Учителят на ББ в нашата страна: “Всеки, който иска да придобие Любовта, Божествената Любов, за която говорим, трябва да извърши един вътрешен подвиг. Подвигът се състои в това – да прости на ония, които не го обичат и му причиняват пакост. Не може ли да извърши това, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на Любовта. Никаква наука, никакви формули не могат да му помогнат. Ето как любовта – най-достъпният път за възхождане на душата (курсивът мой – К.З.), идва, след като е възможно осъществяването на тази вътрешна победа.”

             В нейното човешко измерение Любовта предполага предоставянето на пълна свобода на нейния обект. За жалост малцина достигат до подобна зрелост на нейното разбиране и прилагане. На помощ отново им се притича мъдростта на великия духовен Учител: “Не е лошо това, че хората се влюбват един в друг. Лошото се появява тогава, когато започват да се обсебват и да се ограничават дори до степен на истинско робство. Остави човека, когото обичаш, сам да не пожелае да се отдели от тебе.” В учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, е разкрит един безпогрешен ключ към постигането на Божествената Любов – кротостта. Пробуждането на човешката душа е немислимо без притежаването на този ключ. Кротостта – в светлината на Новото учение – представлява неподозирано могъща сила, която в развитие довежда до култивирането на едно вече ангелско качество – милосърдието. Кротостта черпи своята сила именно от Любовта – в качеството й на извор на целомъдрие и чистота. Целта на нашия живот – съвършенството – според българския духовен Учител е съсредоточена в закона на Любовта. Той разглежда Любовта като колективен процес: “Когато човек обича, чрез него се проявява колективната Любов на много Същества. Законът е такъв: колкото повече Същества се проявяват чрез Любовта ти, толкова тя е по-силна. Когато обичаш, чрез теб се проявява Любовта на цялото Небе, на всички Напреднали Същества, на Бога! Ти не си сам.”

       В своето Слово Учителят П. Дънов формулира три закона на Любовта:

1) Ако твоята Любов към едного е Божествена, ти обикваш всички!

Като следствие от този първи закон на Любовта той изтъква: “Ако някой човек те обича, той ще обича и всички околни.”

2) Ако аз започна да обичам някого, всички ще започнат да го обичат.

Дори и най-невзрачният човечец, ако се превърне в обект на моята лична Любов – в нейното Божествено измерение, рано или късно ще бъде обикнат и от останалите. Така аз ще помогна и на него самия, и на другите, които до момента са го отритвали: “Когато обикнат някого, в него се натрупват големи богатства и той привлича другите.”

3) Когато обичаш някого заради добрите му качества, ще обичаш и лошите му качества.

 По повод същността и действието на този трети закон Учителят на ББ у нас допълва: “Човек е колективно същество. Трябва да намериш господаря. В един човек, като обичаш едно същество, трябва заради него да обичаш всички други същества в него.”

На друго място в своето Слово Учителят П. Дънов предлага формулировката на други три закона на Любовта, които звучат твърде сходно на горните и същевременно ги допълват:

1) Когато обичаш Бога, всички същества те обичат.

2) Когато Бог те обича, ти обичаш всички същества.

3) Всички ние живеем в Бога, без разлика – всички същества (ср.Деян. 17:28 – б.К.З.).

Като заключение българският духовен Учител подчертава: “Важното е да дадем условияБог да живее в нас (курсивът мой – К.З.).”

В учението на ББ Любовта е издигната в ранг на творчески принцип с непостижима съзидателна сила. Същевременно тя в своето проявление в най-висока степен изпълва представата за вездесъщото Божие присъствие в Космоса: “Целият свят е резултат на Любовта! ...Нашето заблуждение е, че ние търсим Любовта някъде. А няма място, където Любовта да не е. Всички същества живеят в нея и черпят от нените източници. Навсякъде, дето има разумен живот, е Любовта. Дето няма разумен живот, и там е Любовта, но не се проявява. Бог е Любов. Той се проявява в цялото Битие. Ако търсите Любовта, ще я намерите в целия всемир. Тя се проявява чрез храната, водата, светлината и чрез всички същества. Любовта е космична сила, която движи всичко в света (курсивът мой – К.З.) – всички планети, всички слънца. От извора на Любовта милиони години ще произлизат всички светове. ...Цялата природа е Любовта на Бога и ти живееш вътре в Любовта.” Освен всичко останало Любовта е естествената среда за живот на всички същества, особено за разумните измежду тях. Нищо извън нея не притежава нейната способност да поддържа жизнения цикъл на Божиите творения и да създава необходимите условия за тяхното благоприятно проявление и възпроизвеждане. По този повод Учителят П. Дънов подчертава: “Любовта е среда, в която човек живее. Каквото е водата за рибата, това е Любовта за човека. Човек живее в средата на Любовта и нищо не е в състояние да го раздели от тази Любов. Щом излезете от нея, ще умрете, ще изгубите живота си. Някои хора мислят, че могат да живеят извън Любовта. Немислимо е. Излязат ли извън нея, ще се задушат. ...Дължината на вашия живот, вашето щастие и култура зависят от тази среда на Любовта.”

Константин Златев