неделя, 22 март 2020 г.

Философско-езотерични основи на Паневритмията





Паневритмията е велика сила, която ще даде нов подем на света. Великите души, които направляват света, ще ви чуят, като пеете и свирите. Паневритмията е, с която вие ще им поднесете ключа на това Учение, което носи мир в човешките души. Този ключ Великите души трябва да получат от вас и вие сте длъжни да им го дадете. С него те ще отключват и подават ръка на човешките души, потънали в света на голямата заблуда. Тогава ще блесне светлината в тяхното съзнание и те ще разберат смисъла на своя живот.”
„Ако българският народ приеме и прилага Паневритмията, ще бъде спасен.”

                                                                       Учителят Петър Дънов/Беинса Дуно


Паневритмията е основен компонент в духовно-културното наследство на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) наред с неговото Слово и музикалните му творби. Нещо повече – бихме могли да я определим като украшение и венец на цялото Учение. Тя представлява система от специфични физически упражнения с музикален съпровод, предназначени да хармонизират енергиите на човека с тези на природата. Самото понятие “Паневритмия” може да се преведе на езотеричен език като „Висш (всеобщ), пораждащ всичко космичен ритъм”. Тя е стройна, методично изградена съвкупност от упражнения, целящи развитието на

сряда, 18 март 2020 г.

Философски забежки






(Есе върху беседата „Пасха Господня е”)


До каква степен познаваме това, което наричаме «реалност»? Наясно ли сме със съдържанието на понятията «пространство» и «време»? Разбрали ли сме напълно техните дефиниции, изложени във философията? Каква е връзката между пространството и времето, от една страна, и реалността, от друга страна?
Нека дадем думата по въпроса на един велик Посветен – Учителя Беинса Дуно: „Пространството всякога показва един външен обективен свят, който дава външната форма, който дава израз на реалността. Без пространството никаква външна форма, никаква външна реалност не може да се промени. Пространството е качество на битието, а времето е вътрешната страна, една субективна страна. Всичко, каквото става в Природата, дето и да е, това е едно субективно схващане. Времето няма обективност, то е наше чисто субективно схващане.“

вторник, 17 март 2020 г.

За болестите




Да допуснем, че вие се безпокоите за вашето бъдеще. 
Яви се някоя епидемия някъде, започвате да се плашите. 
Има такива болести, които са прилепчиви, заразителни
 болести. Но тия болести са заразителни за ония хора,
 на които кръвта е нечиста. Много лекари учени има,
 които са правили опити. На един, чиято кръв била чиста, 
вкарали холерни бацили и нищо не му станало. На един човек, който има нечиста кръв,
 като турили холерни бацили, започват да се умножават.
Щом вашата мисъл е нечиста, болестта ще дойде. Щом вашите чувства са
нечисти, болестта ще дойде. Щом вашите постъпки са нечисти, болестта
ще дойде. Три неща има, ако искате да се избавите от болестта: чисти
мисли, чисти чувства и чисти постъпки избавят човека от болестите. Пак
ще дойдат болести, но както са дошли, така ще си идат.
Учителя
Четирите положения
17 Септември 1941г.


...........

понеделник, 9 март 2020 г.

Реалност






Какво е реалност? – Нещо, което е очевидно съществуващо, което има битие извън нас и/или у самите нас, което подлежи на промяна, ала в най-дълбоката си същност е неизменно. Философите дават следната дефиниция за понятието „реалност”: „Битие на вещите, взето в неговото съотношение към небитието, както и към други възможни, вероятни и т.н. форми на битието.” В случая терминът „битие” е тъждествен на „съществуване”, а „небитие” – съответно на „несъществуване”. Следователно всичко съществуващо представлява форма на реалността, нейно проявление.