събота, 26 май 2018 г.

Етапът на спасението




(Есе върху беседата „Той е реченият”)


В християнското учение спасението е основно понятие – крайна цел в живота на вярвящите хора, членове на Църквата. В същото това учение Иисус Христос бива разглеждан като Изкупител и Спасител на човешкия род: Изкупител от първородния грях и от всички останали грехове на човеците за всички времена и Спасител, понеже е посочил пътя към спасението – праведен живот и благодатно общение с Бога в Църквата. Общението е наречено «благодатно», защото обхваща присъствието на Небесния Отец в църковната общност чрез Светия Дух, с особена сила проявено в седемте тайнства.
От духовно-езотерична гледна точка спасението не е крайна цел в еволюционното развитие на човека, а само етап от него. Крайната цел е посочена съвсем ясно от самия Христос – Божественото съвършенство (ср. Мат. 5:48).

неделя, 20 май 2018 г.

Първично и вторично





В живота ни има по-важни и по-маловажни неща. Как ги степенуваме? – Според значението им за нас. По-важните обикновено засягат най-съществените елементи от нашето земно съществуване. Може да са краткотрайни или дълготрайни, но във всички случаи бележат жалони по житейската ни пътека. По-маловажните – независимо от трайността на присъствието си – не оставят ярка следа в битието ни. Първите – по-важните, можем да определим като първични, а вторите – по-маловажните, като вторични, но не като хронология на настъпването им, а именно като значимост и степен на въздействие.
Учителят Петър Дънов/Беинса Дуно рисува по следния начин в Словото си проявите на първичното и вторичното, свързани с действието на трите велики, Божествени принципа във Вселената – Любов, Мъдрост и Истина: „Къде ще търсите Любовта, Мъдростта и Истината? В Бога. Външната страна на Бога, или Неговият диск, е Мъдростта, съдържанието на този диск е Любовта, а смисълът му – това е Истината.

петък, 18 май 2018 г.

Предначертаният път




(Изначален потенциал - продължение)




3. Дървото е символичен образ на Бога, а сянката – на човека. Сянката изгражда известна представа за предмета, който я е създал, възпроизвеждайки – цялостно или отчасти – неговата форма. Естествено, формата не е тъждествена със съдържанието. Оттам и изрази като «Това е сянката на нещата», тоест запознати сме само отчасти с истинското съдържание на обекта, само с някои негови отличителни белези – познаваме го бегло и недостатъчно изчерпателно. Затова и дървото (Бог) е реалността – в същност единствената реалност, а сянката (човекът) е елемент от илюзията на материалния свят, Майя в индуистката религиозно-философска лексика. Сянката като символ на човека в случая само напомня за неговите възможности, за Божествения му потенциал. Сянката е илюзия, предчувствие за онова, което изразява с контурите си, ала самият обект, който тя въпроизвежда – човешкото същество, притежава в зародиш всички характеристики на образа и подобието, според което е сътворено – Бога, върховния Суверен на всичко съществуващо.

понеделник, 14 май 2018 г.

Предначертаният път



(Изначален потенциал)


В своето Слово Учителят Беинса Дуно е разгледал достатъчно задълбочено и пространно редица проблеми от областта на произхода на човека и неговия духовен потенциал. Тайните за сътворението на човешкото същество, за безсмъртното му Божествено ядро и предначертания му от Бога път в Битието са разбулени за вътрешния взор на всеки, който би желал да проникне в тях и да обогати мирогледа си на строител на Новата планетарна култура. Това мистично познание не само вдъхновява проникналия в тайните му човек, но и го мотивира да продължи със същия устрем така вълнуващото пътешествие по тясната пътека към върховната Истина. Великият Учител на Бялото братство, както обикновено, предлага и най-дълбоките мистични знания на своите слушатели на достъпен, разбираем за всички език. Със завидна краткост и яснота той излага и най-сложните за съвременния човек послания на Божественото учение.
Повод за следващите разсъждения взимаме от една реплика на Учителя Беинса Дуно, поместена в „Мисли за всеки ден – 2014-2015” за деня 8 юли 2015 година (издателство „Бяло Братство“, София, 2014, с. 169-170). Това е пасаж от том 6 на неделните беседи „Сила и Живот – съвместно издание на издателствата „Бяло Братство“ и „Захарий Стоянов“ (София, 2012, с. 12). Ето какво споделя Мировият Учител относно Божието присъствие във всичко сътворено от Него: „Като казвам, че Бог е във всичко живо, разбирам, че Той се проявява като възможност. Възможностите на Бога са в човека, но не и самият Бог – Той е извън него, както дървото е извън своята сянка. Сянката е далечно копие на нещата; тя е скрита в самия предмет, както възможностите на Бога са скрити в човешките мисли и чувства.”

петък, 11 май 2018 г.

Божият престол






  В религиозната и духовно-езотеричната литература твърде често срещаме понятието „Божий престол”. Приемаме го като даденост и едва ли се замисляме точно какво съдържание е вложено в него. Би било наивно да си представяме, че някъде в небесата един белокос и белобрад старец (както мнозина вярващи си представят Бога и както бива изобразяван в християнските храмове) седи на внушителен престол или трон и от него направлява съществуването и развитието на цялото творение и на всички безбройни създания, които го населяват. Подобна представа би съответствала само на първите стъпки в опознаването и осмислянето на Божието присъствие във Вселената. За пробудената душа този етап от индивидуалната ѝ еволюция отдавна е отминал и тя е изправена пред предизвикателството да открие далеч по-дълбок и изчерпателен отговор на въпроса какво е действителното съдържание на този духовен символ.
В едно автентично Свещено Писание, каквото е християнската Библия, срещаме образа на Божия престол в контекста на разгръщане на съдбоносни за земното човечество събития: „... И, ето, на небето стоеше престол, и на престола седеше Някой; Който седеше, наглед приличаше на камък яспис и сардис, а около престола имаше и дъга, която наглед приличаше на смарагд. Около престола пък имаше двайсет и четири престола; а на престолите видях седнали двайсет и четирима старци, облечени с бели дрехи, и на главите си имаха златни венци. И от престола излизаха светкавици, гръмотевици и гласове; а пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове; и пред престола имаше стъклено море, подобно на кристал; а сред престола и около престола – четири животни, отпред и отзад пълни с очи... (Откр. 4:2-6).

четвъртък, 10 май 2018 г.

Божествена математика



„Заветът на цветните лъчи на светлината”, съставен от Мировия Учител Петър Дънов/Беинса Дуно само за два месеца в с. Арбанаси, Великотърновско, през 1912 г., безспорно е свещена книга за духовно общество „Бяло братство”. Нейното значение се определя не от обема ѝ, а от съдържанието – библейските стихове, диктувани на авторите на Свещеното Писание непосредствено от Светия/Божия Дух. Учителят Беинса Дуно в „Заветът на цветните лъчи на светлината” посочва десет проявления на Светия (Божия) Дух, свързвайки специфичните им функции в Космоса и на Земята със същността и действието на съответни лъчи от светлинния спектър, както и на такива извън него.
Мощта и скритият заряд на библейското Слово изпъкват с нова, ярка светлина чрез подбора на великия Посветен. Групирани според изявите на Божия Дух и представени от различни светлинни лъчи, думите на Откровението придобиват нов смисъл, конкретизират качества и добродетели, които човек следва да завоюва по духовния Път.
Със своята лаконичност и неподозирана изчерпателност, със своята пряка насоченост и недвусмисленост текстовете на Завета изпъкват като незаменим помощник на устремения към съвършенство окултен ученик. Понеже те действително са предназначени за пробудени души – за такива, вече здраво стъпили на духовната пътека хора, чиято степен на осъзнатост им позволява да използват пълноценно бисера на Божествената Мъдрост, предоставен ни от Учителя Беинса Дуно чрез тази малка, но незаменима книжка.

От теорията на изобразителното изкуство е известно, че когато съединим червена боя със синя (независимо дали са маслени, темперни или други), от тяхното съчетание се поражда боя с виолетов цвят. Ако пренесем тази аналогия в Завета на цветните лъчи, би следвало от съединяването на червените лъчи със сините да се получат виолетови. И като имаме пред вид кои проявления на Божия Дух ръководят съответните лъчи (или по-точно – потоци от лъчи), достигаме до следната формула:


Духът на Любовта     +     Духът на Истината     =     Духът на Силата

(червените лъчи)              (сините лъчи)                      (виолетовите лъчи)

Какъв е духовно-езотеричният смисъл на тази формула?
Най-логичният отговор е, че когато съединим Божествената Любов с Божествената Истина, се ражда Силата на Божественото в цялата ѝ пълнота. А това е Силата на самия Божий Дух.

Любов + Истина = Сила



Когато човек стане достоен проводник на Божията Любов, когато в живота си неизменно остава верен на висшата Истина, той се изпълва със силата на самия Божий Дух. Тя го прави непобедим за всяко зло, помага му да надмогва всички клопки, изкушения и съблазни на материалния свят, извисява индивидуалния му дух до висотата на Божественото съвършенство.
Математиката, позната на съвременната наука, е форма на проявление на Божествената математика. Достатъчно е отправим поглед към космическите простори, към хармоничното съчетание на най-разнообразни обекти във видимата вселена, за да осъзнаем, че цялото мироздание е съградено върху законите на математиката – на онази именно, която наричаме „Божествена”. В нея няма изключения, а само правила и норми, чието опознаване, усвояване и прилагане в живота ни довеждат по-близо до великолепието на замисъла, вложен от Бога Творец в цялото Битие.
И математиката, както и музиката, са признати дори и от скептиците за резултат от изявата на Сили и Разум, надхвърлящи човешките. Това, което ние като човечество сме постигнали и изразяваме в тези две области, съответства на равнището на нашето духовно развитие. И както нашата математика е отражение на Божествената, така и музиката ни е израз на онази неземна хармония от звуци, които изпълват висшите сфери на Духа. Не всяка човешка музика, разбира се, а най-вече класическата и духовната.
От човешкото сме призвани да се придвижим по еволюционния Път до Божественото. И тогава ще обхванем в цялата ѝ пълнота прекрасната същност на Божествената математика.


Константин Златев




вторник, 8 май 2018 г.

Глобалното незатопляне




(Есе върху беседата „Вързано и развързано”)


Вързването и развързването в духовно-езотеричен смисъл обозначават методи за разрешаване на възникнали проблеми. Учителят Беинса Дуно прокарва паралел между тези две понятия и доброто и злото. Той казва следното: „Да завързваш, това значи да завързваш връзките на злото. Да развързваш, това значи да развързваш връзките на доброто.“
Преведено на достъпен език, това твърдение означава:
1) Завързване връзките на злото предполага максимално ограничаване на злото – до степен то да не може да се прояви.
2) Развързване връзките на доброто е синоним на предоставяне шанс на доброто да се изяви в своята пълнота.