Предначертаният път

(Изначален потенциал - продължение)

3. Дървото е символичен образ на Бога, а сянката – на човека. Сянката изгражда известна представа за предмета, който я е създал, възпроизвеждайки – цялостно или отчасти – неговата форма. Естествено, формата не е тъждествена със съдържанието. Оттам и изрази като «Това е сянката на нещата», тоест запознати сме само отчасти с истинското съдържание на обекта, само с някои негови отличителни белези – познаваме го бегло и недостатъчно изчерпателно. Затова и дървото (Бог) е реалността – в същност единствената реалност, а сянката (човекът) е елемент от илюзията на материалния свят, Майя в индуистката религиозно-философска лексика. Сянката като символ на човека в случая само напомня за неговите възможности, за Божествения му потенциал. Сянката е илюзия, предчувствие за онова, което изразява с контурите си, ала самият обект, който тя въпроизвежда – човешкото същество, притежава в зародиш всички характеристики на образа и подобието, според което е сътворено – Бога, върховния Суверен на всичко съществуващо.

Сянката е „далечно копие на нещата” – сиреч твърде далеч от действителността, само загатваща за истинските качества и възможности на обекта, който възпроизвежда.

Сянката е и „скрита в самия предмет”, тъй като тя е възникнала единствено поради факта, че съществува предмет/обект, който я създава. Тя е скрита в него като образ, като потенциал, който може да се прояви, но може и да остане непроявен. Има особено важно условие за нейното проявление – светлината. Сянка може да има, само ако е налице светлина, която да обгърне дадения обект и той да излъчи извън себе си сянката си. В пълния мрак сенки няма и не може да има. Така е и в мрака на човешкото невежество – ако индивидът не излезе от него, сянката му, т.е. Божественият му потенциал, не би могла да се прояви. Само в светлината на знанието, на космическите тайни и духовните истини сянката излиза наяве и загатва за потенциала на онзи, който я е създал.

4. Безсмъртното ядро на човека, неговият духовен потенциал се проявява чрез мисловната му и емоционална дейност. Мислите и чувствата на човешкото същество са проекция именно на неговото Божествено начало. Те изкристализират в думи и дела и обвързват по определен начин притежателя им с околната среда – света на материята, както и с невидимия свят на духовните реалности. Възможностите, които Бог е вложил в Своето разумно творение – човека, могат да се превърнат от потенциал в актуалност, в действително проявление, ако човек ги използва по предназначение и най-вече – за осъществяването на Божия План на всички равнища във Вселената, включително за нашата планета Земя и човечеството като цяло. Бог стои скрит, притаен в човешките мисли и чувства, очаквайки техният носител да осъзнае цялата им неизмерима мощ и да ги впрегне на работа за Общото благо, за един висок идеал, за възтържествуване на Небесното Царство в измеренията на материалното битие.

В заключение: изначалният потенциал на човека е неговото безсмъртно ядро, монадата, Божественото му начало – дар от Твореца. Същността и съдържанието на този потенциал предначертава пътя на живото същество в Проявеното Битие, посоката на еволюционното му развитие и целта на всичките му усилия да осъществи себе си като Божие създание. Този път е предначертан в Божия план за Вселената като цяло и за всяко живо същество по отделно. Предначертанието не означава предопределение, понеже живите същества от степента на разума нагоре притежават свободна воля. Предначертанието означава единствено възможност за осмисляне на потенциала и прилагането му за осъществяване на заложената в него еволюционна цел. Казано с други думи: предначертанието фиксира началната и крайната точка в еволюционния път на всяко живо същество. Темповете, маршрутът и методите за придвижване по него са обект на избор от съществото в съответствие с начина, по който то използва свободната си воля.

Изначалният потенциал може да бъде реализиран, но може и да си остане единствено зародиш, който постепенно закърнява, загнива и се разтваря в пространството. Всичко зависи от това как и за какво ще го използваме.

Бог очаква от всички нас, човеците – Негови деца (някои от които послушни и изпълнителни, а други – не), да осъзнаем, че притежаваме велик духовен потенциал, който Той ни е дарил съвършено безвъзмездно. Че наша изначална и еволюционна възможност и дълг е да използваме този потенциал мъдро и по предназначението му. А то, предназначението, е да съединим изцяло своята воля и съзнание с Божиите и да станем Негови верни и пълноценни помощници в разгръщането и осъществяването на Плана Му за нашия собствен свят – планетата Земя, както и – в по-далечно бъдеще – в изграждането, структурирането, стопанисването и насочването към техните еволюционни цели на нови планети, слънца, звездни системи, галактики и цели вселени.

Бог е в очакване, а ние – в процес на изпълнение на Неговото предначертание.

Константин Златев