В живота ни има по-важни и по-маловажни неща. Как ги степенуваме? – Според
значението им за нас. По-важните обикновено засягат най-съществените елементи
от нашето земно съществуване. Може да са краткотрайни или дълготрайни, но във
всички случаи бележат жалони по житейската ни пътека. По-маловажните –
независимо от трайността на присъствието си – не оставят ярка следа в битието
ни. Първите – по-важните, можем да определим като първични, а вторите –
по-маловажните, като вторични, но не като хронология на настъпването им, а
именно като значимост и степен на въздействие.
Учителят Петър Дънов/Беинса Дуно рисува по следния начин в Словото си
проявите на първичното и вторичното, свързани с действието на трите велики,
Божествени принципа във Вселената – Любов, Мъдрост и Истина: „Къде ще търсите Любовта, Мъдростта и
Истината? В Бога. Външната страна на Бога, или Неговият диск, е Мъдростта,
съдържанието на този диск е Любовта, а смисълът му – това е Истината.
С други
думи казано: Мъдростта представя реалната, външната, видимата форма на нещата,
Любовта е съдържанието на тези форми, а Истината е техният смисъл. Ако търсите
Любовта, Мъдростта и Истината в хората, това вече е вторичната, второстепенната
тяхна проява” (цитат от сборника „Двата пътя”, Младежки окултен клас,
година 1, изд. „Бяло Братство”, София, 2011, с. 234).
В беседите си Мировият Учител Беинса Дуно подчертава, че формата е свързана
с материалния свят, съдържанието – с духовния свят, а смисълът – съответно с
Божествения свят. От гореприведения цитат става ясно как трите Божествени
принципа – Любов, Мъдрост и Истина, взаимодействат с трите свята или сфери на
Проявеното Битие. А именно:
И трите принципа произлизат от Бога – от Неговата най-дълбока, абсолютна
Същност. Те са проявления на Божия Ум и полагат основите на творческата Му
дейност на всички равнища в Космоса.
В цитираната реплика на Учителя на Всемирното Бяло братство Божията Същност
е представена като диск.
Външната страна на диска е Мъдростта,
сиреч резултатът от творческата Му инициатива, цялостната структура на
Проявеното Битие. Този плод от реализацията на Божия План за сътворяване на
съществуващото е назован „реалната,
външната, видимата форма на нещата”.
Творението е реално, понеже произтича от висшата, абсолютната реалност –
Бога. То е проекция на тази абсолютна реалност и затова притежава необходимата
степен на реалност по отношение на населяващите
го живи същества. Най-малкото те го възприемат като реалност, тъй като
иначе не биха могли да изпълняват еволюционните си задачи.
Творението е външно спрямо Бога Създател в качеството си на притежаващо
относителна самостоятелност спрямо Него. Самостоятелността му е относителна,
защото Бог присъства във всяка негова точка чрез Своя Дух.
Творението е видимо, първо, за Неговия Автор – Бога, Който е вездесъщ, т.е.
всеприсъстващ по всяко време, във всичко съществуващо чрез Духа Си; и второ, за
творенията, които могат да наблюдават онази област от него, която съответства
на духовния им ранг и с която са свързани вибрационно.
Съдържанието на диска е Любовта,
висшата изява на Любовта във Вселената, която вдъхва живот на всичко
съществуващо. Съдържанието на формите е именно искрицата живот, която им е
вдъхната от Твореца и която им дава възможността да заемат своето място в
цялостната картина на творението и да се устремят към осъществяването на
еволюционната си цел. „Любовта носи
изобилния и пълен живот!” – гласи формулата, завещана от Учителя Беинса
Дуно на неговите последователи, която той препоръчва да произнасят преди
хранене. Ала тя има далеч по-широко значение, понеже отразява именно решаващата
роля на Божествената Любов за съществуването и развитието на Всемирния живот.
Смисълът на диска е Истината,
която в качеството си на Божествен принцип осмисля съществуването на Проявеното
Битие като цяло, както и на всеки индивидуален живот, в частност. А защо именно
го осмисля? – Тъй като да постигнеш Истината, означава, че си изпълнил до край
еволюционното си предназначение, реализирал си в пълнота Божия Промисъл за теб.
Ти сам си се превърнал в Истина, станал си неразделна част от Божественото,
постигнал си равнището на свръхсъзнание, ти и Небесният Отец вече сте едно.
Христос заяви за самия Себе Си: „Аз съм
Пътят, Истината и Животът” (Йоан 14:6). Той не беше проявление на
Божествената Истина, а самата нея – неин носител и изразител, нейна същност и
ядро. Така и разумното същество, израснало до висотата на тази Истина, не
просто се докосва до смисъла на своето и всемирното съществуване, а се превръща
в негов носител и изразител, в негова същност и ядро.
На друго място в Словото си Учителят Беинса Дуно внася допълнителна яснота
към изследваната тук тема. Той заявява: „Какво
е Любовта? Това, което носи живот и здраве на всички живи същества. Какво е
Мъдростта? Това, което премахва противоречията и тъмнината в живота. Какво е
Истината? Това, което премахва робството и ограничението. Към какво трябва да
се стреми човек? Към идеалното, към реалното, което никога не се изменя.”
В случая проявлението на трите Божествени принципа – Любов, Мъдрост и
Истина, би могло да се разглежда и като първично, и като вторично. Защо?
Първичното им
проявление, разбира се, е дело на Бога:
·
Чрез
Своята Любов Той поражда Всемирния живот и осигурява оптимални условия на
всички живи същества да съществуват, да се развиват и в крайна сметка да
изпълнят еволюционното си предназначение.
·
Чрез
Своята Мъдрост Творецът огрява с неземна Светлина всички кътчета на Вселената,
унищожава мрака на невежеството и решава по най-правилния възможен начин всички
неизбежно възникващи противоречия.
·
Чрез
върховната октава на Истината Бог разкъсва всички вериги на зависимост на едно
същество от друго и заличава всички препятствия по техния духовен Път.
Вторичното проявление
на Любовта, Мъдростта и Истината е задача,
еволюционна цел на всички разумни създания в Космоса. Те я постигат тогава,
когато извисят в такава степен съзнанието си, духовната си същност, че тя да се
превърне в съвършен проводник на трите велики Божествени принципа.
Бог изразява Любовта, Мъдростта и Истината в тяхната пълнота, в тяхната
съвършена същност и въздействие върху творението. Това е първичният стадий на
тяхното проявление. Когато тези Божествени принципи намерят почва в съзнанието
на хората, тогава настъпва вторият стадий на изявата им – вторичният. Разликата
между първичния и вторичния стадий е в това, че Всевишният сам по Себе Си е
източник на Любовта, Мъдростта и Истината и затова ги отразява абсолютно като
техен извечен Носител и Изразител. Проявата им от страна на човеците е като
правило непълна, относителна и съответстваща на духовния им ранг. Тя нараства с
издигането и усъвършенстването на техните индивидуалности по еволюционния им
Път. При по-ниско еволюиралите индивиди е още в зародиш, а при по-високо
еволюиралите показва признаци на нарастващо присъствие и въздействие. При
разумните същества, достигнали нивото на Божествено съзнание, проявлението на
Любовта, Мъдростта и Истината бележи максимален размер и се доближава до това
на самия техен изначален Носител и Изразител – Бога.
В духовно-езотеричен аспект първично е всичко онова, което произтича
непосредствено от Бога Творец. А вторично е съответно проявлението на
първичното в живота на сътворените същества.
Константин Златев
Няма коментари:
Публикуване на коментар