неделя, 20 май 2018 г.

Първично и вторично





В живота ни има по-важни и по-маловажни неща. Как ги степенуваме? – Според значението им за нас. По-важните обикновено засягат най-съществените елементи от нашето земно съществуване. Може да са краткотрайни или дълготрайни, но във всички случаи бележат жалони по житейската ни пътека. По-маловажните – независимо от трайността на присъствието си – не оставят ярка следа в битието ни. Първите – по-важните, можем да определим като първични, а вторите – по-маловажните, като вторични, но не като хронология на настъпването им, а именно като значимост и степен на въздействие.
Учителят Петър Дънов/Беинса Дуно рисува по следния начин в Словото си проявите на първичното и вторичното, свързани с действието на трите велики, Божествени принципа във Вселената – Любов, Мъдрост и Истина: „Къде ще търсите Любовта, Мъдростта и Истината? В Бога. Външната страна на Бога, или Неговият диск, е Мъдростта, съдържанието на този диск е Любовта, а смисълът му – това е Истината.
С други думи казано: Мъдростта представя реалната, външната, видимата форма на нещата, Любовта е съдържанието на тези форми, а Истината е техният смисъл. Ако търсите Любовта, Мъдростта и Истината в хората, това вече е вторичната, второстепенната тяхна проява” (цитат от сборника „Двата пътя”, Младежки окултен клас, година 1, изд. „Бяло Братство”, София, 2011, с. 234).
В беседите си Мировият Учител Беинса Дуно подчертава, че формата е свързана с материалния свят, съдържанието – с духовния свят, а смисълът – съответно с Божествения свят. От гореприведения цитат става ясно как трите Божествени принципа – Любов, Мъдрост и Истина, взаимодействат с трите свята или сфери на Проявеното Битие. А именно:
И трите принципа произлизат от Бога – от Неговата най-дълбока, абсолютна Същност. Те са проявления на Божия Ум и полагат основите на творческата Му дейност на всички равнища в Космоса.
В цитираната реплика на Учителя на Всемирното Бяло братство Божията Същност е представена като диск.
Външната страна на диска е Мъдростта, сиреч резултатът от творческата Му инициатива, цялостната структура на Проявеното Битие. Този плод от реализацията на Божия План за сътворяване на съществуващото е назован „реалната, външната, видимата форма на нещата”.
Творението е реално, понеже произтича от висшата, абсолютната реалност – Бога. То е проекция на тази абсолютна реалност и затова притежава необходимата степен на реалност по отношение на населяващите  го живи същества. Най-малкото те го възприемат като реалност, тъй като иначе не биха могли да изпълняват еволюционните си задачи.
Творението е външно спрямо Бога Създател в качеството си на притежаващо относителна самостоятелност спрямо Него. Самостоятелността му е относителна, защото Бог присъства във всяка негова точка чрез Своя Дух.
Творението е видимо, първо, за Неговия Автор – Бога, Който е вездесъщ, т.е. всеприсъстващ по всяко време, във всичко съществуващо чрез Духа Си; и второ, за творенията, които могат да наблюдават онази област от него, която съответства на духовния им ранг и с която са свързани вибрационно.
Съдържанието на диска е Любовта, висшата изява на Любовта във Вселената, която вдъхва живот на всичко съществуващо. Съдържанието на формите е именно искрицата живот, която им е вдъхната от Твореца и която им дава възможността да заемат своето място в цялостната картина на творението и да се устремят към осъществяването на еволюционната си цел. „Любовта носи изобилния и пълен живот!” – гласи формулата, завещана от Учителя Беинса Дуно на неговите последователи, която той препоръчва да произнасят преди хранене. Ала тя има далеч по-широко значение, понеже отразява именно решаващата роля на Божествената Любов за съществуването и развитието на Всемирния живот.
Смисълът на диска е Истината, която в качеството си на Божествен принцип осмисля съществуването на Проявеното Битие като цяло, както и на всеки индивидуален живот, в частност. А защо именно го осмисля? – Тъй като да постигнеш Истината, означава, че си изпълнил до край еволюционното си предназначение, реализирал си в пълнота Божия Промисъл за теб. Ти сам си се превърнал в Истина, станал си неразделна част от Божественото, постигнал си равнището на свръхсъзнание, ти и Небесният Отец вече сте едно. Христос заяви за самия Себе Си: „Аз съм Пътят, Истината и Животът” (Йоан 14:6). Той не беше проявление на Божествената Истина, а самата нея – неин носител и изразител, нейна същност и ядро. Така и разумното същество, израснало до висотата на тази Истина, не просто се докосва до смисъла на своето и всемирното съществуване, а се превръща в негов носител и изразител, в негова същност и ядро.
На друго място в Словото си Учителят Беинса Дуно внася допълнителна яснота към изследваната тук тема. Той заявява: „Какво е Любовта? Това, което носи живот и здраве на всички живи същества. Какво е Мъдростта? Това, което премахва противоречията и тъмнината в живота. Какво е Истината? Това, което премахва робството и ограничението. Към какво трябва да се стреми човек? Към идеалното, към реалното, което никога не се изменя.”
В случая проявлението на трите Божествени принципа – Любов, Мъдрост и Истина, би могло да се разглежда и като първично, и като вторично. Защо?
Първичното им проявление, разбира се, е дело на Бога:
·         Чрез Своята Любов Той поражда Всемирния живот и осигурява оптимални условия на всички живи същества да съществуват, да се развиват и в крайна сметка да изпълнят еволюционното си предназначение.
·         Чрез Своята Мъдрост Творецът огрява с неземна Светлина всички кътчета на Вселената, унищожава мрака на невежеството и решава по най-правилния възможен начин всички неизбежно възникващи противоречия.
·         Чрез върховната октава на Истината Бог разкъсва всички вериги на зависимост на едно същество от друго и заличава всички препятствия по техния духовен Път.
Вторичното проявление на Любовта, Мъдростта и Истината е задача, еволюционна цел на всички разумни създания в Космоса. Те я постигат тогава, когато извисят в такава степен съзнанието си, духовната си същност, че тя да се превърне в съвършен проводник на трите велики Божествени принципа.
Бог изразява Любовта, Мъдростта и Истината в тяхната пълнота, в тяхната съвършена същност и въздействие върху творението. Това е първичният стадий на тяхното проявление. Когато тези Божествени принципи намерят почва в съзнанието на хората, тогава настъпва вторият стадий на изявата им – вторичният. Разликата между първичния и вторичния стадий е в това, че Всевишният сам по Себе Си е източник на Любовта, Мъдростта и Истината и затова ги отразява абсолютно като техен извечен Носител и Изразител. Проявата им от страна на човеците е като правило непълна, относителна и съответстваща на духовния им ранг. Тя нараства с издигането и усъвършенстването на техните индивидуалности по еволюционния им Път. При по-ниско еволюиралите индивиди е още в зародиш, а при по-високо еволюиралите показва признаци на нарастващо присъствие и въздействие. При разумните същества, достигнали нивото на Божествено съзнание, проявлението на Любовта, Мъдростта и Истината бележи максимален размер и се доближава до това на самия техен изначален Носител и Изразител – Бога.
В духовно-езотеричен аспект първично е всичко онова, което произтича непосредствено от Бога Творец. А вторично е съответно проявлението на първичното в живота на сътворените същества.


Константин Златев



Няма коментари:

Публикуване на коментар