ХРИСТИЯНСКИ ОБРЕДИ И ОБИЧАИ




17 юни – Свети Дух


Светият Дух е Третото Лице на християнската Света Троица. И трите Лица – Бог Отец, Бог Син и Светият Дух, са равни по Своето Божествено достойнство, но се различават по функциите си в света. Всяко от тях притежава и специфично качество, отличаващо Го от другите: Бог Отец – нероденост; Бог Син – синовство; Св. Дух – изхождане (Той изхожда предвечно от Бог Отец). Това не са три Бога, а Един Бог – един по същност и троичен по Лица, т.е. по Своите проявления в сътворения от Него свят.
От духовно-езотерична гледна точка Светият Дух представлява енергийния компонент на Бога, носител на Всемирния живот.Светият Дух е неразделен елемент от практиката на християнските общности във всичките ѝ аспекти. Най-важна е ролята му при църковните тайнства (седем на брой, макар някои протестантски общности да ги ограничават до две). Основните християнски църкви са единодушни, че без благодатното участие на Светия Дух, тайнството като такова е невъзможно. Понятието за Светия дух присъства и в множество изповедни формули, молитви и т. н.
В исляма Светия Дух, или както се среща в Корана като „Духът“ е синоним на ангела Джибрил (Архангел Гавриил) .Мюсюлманите вярват, че Светия Дух е най-великият ангел и че той е посредник между Бог и пророците.

Индуистката Троица (Тримурти) включва три божества: Брахма – Творецът, Вишну – Съхранителят (на вече сътвореното), и Шива - Разрушителят (разрушава всичко старо, отживяло и ненужно, за да бъде отворен пътят за новото, прогресивното, актуалното). За разлика от християнското учение за Света Троица, според което Бог е един по Същност и троичен по Лица (и трите Лица на Троицата – Бог Отец, Бог Син и Светият Дух – са еднакви по Същност и равни по Своето Божествено достойнство, но се различават по Своите функции в Битието; Те са едно, един Бог, а не три Бога), индуистката Тримурти съдържа три отделни, обособени божества, всяко независимо от другите две. Доктрината за Единия по Същност и троичен по Лица Бог е достояние единствено на християнството.





16юни- Петдесетница 

Този празник отбелязва рождения ден на християнската Църква. На старозаветния празник Петдесетница апостолите на Иисус Христос били осенени от Светия Дух, Който слязъл върху тях във вид на огнени езици. Вдъхновени от присъствието Му, те проповядвали на огромното множество поклонници от различни краища на света, дошли в Йерусалим за празника. От тях около три хиляди повярвали, кръстили се и така възникнала Църквата като общност от вярващи в Иисус Христос като Господ и Спасител. Не като институция, разграничаваща духовни лица от миряни, а именно като общност от братя и сестри в Христа. Иисус Христос е създал общност от хора, обединени от обща вяра и цели за постигане на духовно-нравствено съвършенство, за възтържествуване на Царството Божие и на нашата планета. Богочовекът е бил твърде далеч от намерението да изгражда тромава йерархична структура, в която на редовите християни да бъде внушавано, че могат да постигнат общение с Бога единствено чрез клира – духовниците от всички рангове.


"...след Събитието на Петдесятница, Христовото Същество се намира вече всред човешките души на Земята.Това, което Христовото Същество изпита между Йоановото кръщение и Събитието на Петдесятница , стана, за да може Богът да замени своето обиталище, за да може  това божествено-духовно Христово Същество да приеме онази форма, която беше необходима с оглед нарастващата, жива общност между него и човешките души. Следователно, защо настъпиха събитията в Палестина? Те настъпиха, за да получи Христовото Същество онази форма, от която се нуждаеше, за да изгради една истинска общност с човешките души на Земята!
     Наред с всичко това, ясно става, че Събитието на Петдесятница е единствено по рода си; както често съм имал възможност да подчертавам, то представлява слизането на едно висше, неземно Същество в сферата на Земята и свързването му с нея до онзи момент, когато под негово вличние в Земната сфера ще настъпи едно пълно преобразяване.Следователно Христовите действия в условията на Земята започват тъкмо от този момент..."


Рудолф Щайнер " Из изследванията на Акаша. Петото евангелие"



6 юни – Възнесение Господне (Спасовден)

40 дни след възкресението Си Господ Иисус Христос пред очите на учениците Си на Елеонската планина, в близост до Йерусалим, вдигнал ръце, благословил ги и се възнесъл на небето. Там седнал от дясната страна на Отца Си, т.е. заел второто най-важно място в небесната йерархия наред с Бог Отец. Свидетелите на възнесението Му – с укрепнала в гърдите вяра – поели своята трудна, но благородна мисия да разпространяват благовестието Му и да разказват за чудните дела на Богочовека.

24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост

Още един повод да си припомним, че „... и ний сме дали нещо на света”. Българската просвета и култура е водеща за цялата огромна световна славянска общност. Ние, българите, първи сме приели християнството сред всички славяни. Ние сме създали славянската писменост и сме я разпространили и сред останалите славянски народи, някои от които я използват и до днес. Ние първи сме превели на славянски език Библията и друга важна богослужебна книжнина и сме я раздали на нуждаещите се наши братя по род и език. Ние сме инициаторите на християнското кръщение на Русия през 988 г.сл.Хр. – „по-големия брат”, на чиято територия днес живеят над 20 милиона етнически българи, асимилирани, насилени да носят различни етнически имена и разселвани векове наред, но не загубили българското си самосъзнание. Родната историческа наука остава в дълг към тези наши сънародници. Ние сме дали на Русия и първия православен патриарх непосредствено след кръщението на страната в християнството.


21 май - св. равноапостолни Константин и Елена

Званието „равноапостолни” означава, че тези християнски светци (както и някои други в свещената история на християнството) по своето жизнено дело биват приравнявани на дванадесетте най-близки ученици на Иисус Христос – апостолите. Конкретно римският император Константин Велики се е прочул с обнародването на Миланския едикт през 313 г., с който християнството бива обявено за равнопоставена религия в пределите на Римската империя наред с всички останали религии. Той именно е свикал и Първия вселенски събор на Църквата през 325 г. в Никея. Преди това, през 312 г., побеждава своя съперник за трона – Максенций, след като видял на небето сияен кръст, а Христос му се явил насън и му наредил да изобрази кръста на знаме и на войнишките доспехи. Майка му – императрица Елена, ще остане в аналите с откриването на кръста, на който е бил разпънат Спасителят Иисус Христос на Голгота. Построила в негова чест храмове в Йерусалим, Витлеем и на Елеонската планина.

11 май – св. равноапостоли Константин-Кирил Философ и Методий


 За светите Братя е писано и казано твърде много, за да можем да добавим нещо съществено тук. По-скоро нека се запитаме какво би представлявала съвременната българска култура и духовност без тяхното велико дело. И да добавим трошица гордост към поставения на съдбоносни изпитания български дух, припомняйки си как папа Йоан-Павел II ги обяви за закрилници на Европа редом със св. Бенедикт Нурсийски. Константин Философ носел свое светско име до момента, в който бил постриган за монах 50 дни преди смъртта си на 14 февруари 869 г. в Рим. Тогава именно приел новото си име Кирил, както и схима – най-високия обет в монашеското служение на Бога. По-големият брат Методий достигнал почетния сан архиепископ на Панония и Моравия, където и предал Богу дух на 6 април 885 г.


6 май – св. великомъченик Георги Победоносец


Св. Георги е един от най-популярните светци у нас. Живял е в края на III и началото на  IV в.сл.Хр. в малоазийската област Кападокия. Мъченик за Христовата вяра, осъден на смърт и обезглавен по заповед на имп. Диоклетиан (284-305 г.). На иконите винаги бива изографисван на бял кон и с копие в ръка. Църковното предание разказва как той победил в смъртоносна схватка страшен змей, който опустошавал местността и поглъщал човешки жертви близо до град Бейрут и планината Ливан. Затова именно Църквата го назовава Победоносец. Смята се за покровител на военнит

25 март – Благовещение



Прочетете как вестителят на Божиите тайни архангел Гавриил съобщи на девицата Мариам каква съдба ѝ е отредил Бог (Лука 1:26-38).Как бихте се почувствали, ако ви се яви същество от светлина и ви уведоми, че Всевишният ви е определил специална мисия? Ще се уплашите и ще побегнете или ще посрещнете вестта спокойно и с готовност да изпълните дълга си?Кое е определящото чувство в реакцията на Дева Мария в този съдбовен за нея час – изненадата или смирението? Или може би вярата, безусловната вяра, че каквото и да ѝ възложи Господ, ще е за добро?Защо наричаме това съобщение „Блага вест”? Според Христос благ е само един Бог и никой друг. Значи ли това, че всичко, което иде от Бога, носи печата на Неговата благост?Всеки от нас има някаква мисия в своя земен живот. Какво е нужно, за да я разгадаем и да я следваме, дори и без свръхестествената намеса на загрижен за нашата съдба ангел?

2   март-Месни заговезни
 е православен църковен празник, който се празнува винаги в неделя, 8 седмици преди Великден.
Името на празника идва от това, че се заговява (пости) с месни ястия.
В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) всички българи извършват помен в чест на мъртвите - голямата Задушница пред Великия пост


 Църквата затова се моли за починалите от векове с вяра свои чеда и е определила нарочни дни за това - съботите в спомен на Великата събота преди Възкресение и задушниците, каквато е тая пред Великия пост.
През цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.

10 февруари- Св.Харалампи
Свети Харалампий  живял през втория и началото на третия век. Бил епископ на град Магнезия, в областта Тесалия, днешна Гърция.
По онова време римският император Септимий Север подигнал гонение срещу християните. Епископ Харалампий открито проповядвал вярата в Истинския Бог и се стараел да отвърне езичниците от техните заблуди и от поклонението на идоли.
Езическите власти уловили епископът и го изправили на съд. подложили на страшни изтезания: стържели тялото му с железни нокти, забивали в него гвоздеи, опалвали го с огън, разбили устата му с камък. Ала старецът с търпение и мъжество понасял всичко и благодарял на мъчителите си: "Благодаря ви, задето, като измъчвате вехтото ми тяло, обновявате моя дух, който желае да се облече в нов вечен живот!"
Бог по чудесен начин мигновено изцерил раните по тялото на мъченика. Виждайки изумителната твърдост на свети Харалампий, неговото търпение и проявата на Божията сила, множество езичници повярвали в Господа Иисуса Христа и приели християнството.
Светата Църква тачи свещеномъченик Харалампий като наш горещ застъпник и бърз помощник в скърбите, затова е отредила молитвата за избавление от всяко зло да отправяме към него: да ни запази и огради със своите свети молитви от всяка беда и злина. Нека му се помолим така: Свещеномъчениче Харалампие, помогни ни да осъзнаем прегрешенията си, да принесем пред Бога своето покаяние за тях, да приемаме всяко житейско изпитание, всяка вътрешна и външна несполука като благословен случай и благодатна възможност да умрем за себе си и да влезем в по-пълно общение с нашия Себеотричащ Се страдащ Спасител. Амин.
Свещ. Йоан Карамихалев

Това е денят на погиналия мъченически за Христовата вяра Харалампий, епископ на град Магнезия в Тесалия. Народът вярва, че той държи със синджир всички болести и по своя воля ги праща да вървят по света. Затова на сутринта на неговия празник в църквата се отслужва възпоменателна служба и се освещават донесените масло (олио или зехтин) и мед от къщи, които служат за лекарство през годината. На този ден, за да се умилостиви чумата, се месят питки, мажат се с мед и се раздават на съседи и роднини. 


2 февруари – Сретение Господне

Според старозаветната израилска традиция на 40-ия ден от рождението на мъжко чедо то трябвало да бъде посветено на Бога. Затова родителите на Младенеца Иисус Христос – св. Богородица и св. Йосиф Обручник (християнската Църква го нарича „Обручник”, понеже е дал оброк/обет да закриля Дева Мария и да пази девството ѝ), Го занесли в Йерусалимския храм. Там ги посрещнал един старец на име Симеон. Той бил получил откровение от Небето, че няма да напусне този свят, докато не зърне със собствените си очи Месията. В лицето на малкия Иисус той разпознал великия Пратеник на Бога. Православното песнопение, което започва с думите: „Нине отпущаеши раба Твоего, Владико...” („Сега отпускаш Твоя раб, Владико...”), е посветено на този епизод от свещената история на Новия Завет. Думата „сретение” е църковно-славянска и означава „посрещане” – именно посрещането на Божия Син в столичния за евреите и най-почитан от тях храм.


18 януари- Свети Атанасий Велики 

известен и като Атанасий I Велики, патриарх Александрийски от 328 до 373 година. Той е един от най-видните богослови и радетели за чистотата на вярата и се приема за първият разпространител в Европа на възникналото в Египет монашество. За тези си дела той е възвеличен още от ранното християнство като „Велики“.
Атанасий е един от участниците в създаването на станалото класическо учение за въплъщението и Светата Троица. Според него Христос и Светия дух споделят една и съща същност (homoousios) с Бог Отец
Ikone Athanasius von Alexandria.jpgПростонародните вярвания тачат светеца като брат-близнак на свети Антон с власт над снеговете и ледовете. Поверието твърди, че облечен с копринена риза той отива в планината на бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“. Той заедно с брат си св. Антон са ковачи и изобретяват ковашките клещи. Антонов и Атанасовден се честват като сезонни празници и като празници на ковачи, ножари, налбанти и железари. Зимния св. Атанас – „Атанасовден“ е наречен „Среди зима“ след който денят започна да пораства с по „едно просено зърно“ и лятото се приближава. св. Атанас и брат му се считат и за повелители над чумата, шарките


по материали от Интернет


17 януари- Св. Преподобний Антоний Велики -Андоновден
Андоновден, Лелинден в народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща,за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана "за белята, за лелята", т.е. за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден.
В нар. представи двамата братя близнаци Андон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.
Св. Антоний Велики се родил около 251 година в в египетско село близо до Йераклеопол, Среден Египет. 
Неговите родители били богати християни. Получил добро образование, а възпитанието, което придобил от своите родители повлияло дълбоко за сформирането на неговите християнски убеждения и светоглед. 
Двадесетгодишният младеж бил дълбоко впечатлен от евангелския разказ за богатия юноша, на когото Христос каза да продаде имота си, за да спечели съвършенството към което се стреми (Мат. 19:21). Антоний раздал своето имущество и се заселил недалеч от града, където живеел монашески под наставленията и ръководството на по-опитен от него монах. По-късно той оставил своя приятел и се заселил в една пещера – гробница, където живеел много време сам. Хранел се само с хляб и вода, борел се със изкушенията на светските видения за наслада. Според житиеписеца му, св. Атанасий Велики, светецът прекарал в пълно усамотение повече от 20 години в Египетската пустиня. 

През 306 г. св. Антоний започнал да събира съподвижници, желаещи да се посветят на монашеството. Живеел в Писпир, на 30 км от р. Нил и често навещавал учениците си в манастира, който сам основал. Негови последователи са просиялите в православието подвижници св. Макарий Велики, св. Пахомий, св. Макарий Александрийски и много други. Духовен наставник е бил и на св. преподобни отец Павел Препрости, чието житие съдържа и разказ за първата му среща със св. Антоний.
Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил. Успехът му е наречен "тържество на християнството". 
Св. Антоний починал на 17 януари 356 година. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена.

1 януари – Нова година. Обрезание Господне. Св. Василий Велики (Василовден)

На осмия ден от Неговото рождение Господ Иисус Христос бил обрязан в Йерусалимския храм, както повелявала старозаветната израилска традиция.
Както винаги, навлизаме в Новата 2017 година с надежди и окачвания. Ала те няма да се сбъднат, ако самите ние не положим усилия за това. Като народ притежаваме завиден умствен и духовен потенциал. Нека го използваме за добруването и на семействата ни, и на обществото, и на планетата Земя. Бог ще ни помогне, само ако си помогнем сами.
Годината обещава нови предизвикателства във всички области на нашия живот. Духът се калява в битки, а те никак не са малко в тези съдбоносни за всеки от нас и за планетата дни. В трудни времена на върховни изпитания като нашето от решаващо значение са вярата и упованието в Бога, превърнати в конкретни мисли и дела.

Празнуват именниците Васил, Василка, Васка, Василена и др.


19 декември- Игнажден
Българската православна църква отбелязва на 20 декември Игнажден. От този ден до Бъдни вечер са продължили родилните мъки на Богородица. От Игнажден денят започва да нараства – "обръща се към пролет и лято". Другите названия на празника са Игнат, Млада година.
 Посветен е на Св. Игнатий Богоносец, ученик на Йоан Богослов. Смята се, че той е детето, което Исус Христос посочва, когато обяснява кой е най-голям измежду себеподобните. Наричан е Богоносец, защото сам казвал, че носи в сърцето си Бога. Ръкоположен е за втори архиепископ в град Антиохия. Въвежда в богослужението пеенето на два хора. Осъден на смърт от римския император Траян (98-117) заради верските си убеждения. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.
Обичаят на Игнажден е полазването. Първият човек, който прекрачи прага на дома се нарича полазник – какъвто е той (богат, късметлия, щастлив, имотен ) такава се смята, че ще е годината. Полазникът бива посрещнат, нагостен от домакинята и изпратен с дарове.

Полазникът (полезник, полязник, споходник) трябва да влезе в къщата, да отиде до огъня, да го разрови с крушево или дъбово клонче и да нарича: "Колкото искри, толкова пилета, шиленца, яренца, теленца, жребчета и дечица в този дом". За благословията си той е обсипан с пшеница и сушени плодове - за плодородие. След това стопанинът слага богата трапеза за госта, за да се сбъднат желанията.

6 декември – св. Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец (Никулден)

Св. Николай е един от най-великите християнски светци, живял от втората половина на III до средата на IV век, родом от гр. Патара в древната малоазийска област Ликия. Известен е с милосърдието си и с умението да помага, оставайки незабелязан. На него е оказана особената чест един от дните на седмицата – четвъртък, да е посветен на паметта му. Закрилник на бедните и моряците. За някои той е и св. Никола – едно от лицата на дядо Коледа. Напуснал е нашия свят през 342 г. Мощите му се пазят в гр. Бари, Италия. Българската народна традиция назовава празника му Никулден, когато именници са Никола, Николай, Николина, Нина и мнозина други.



4 декември - Св.Варвара

Православната църква чества света мъченица Варвара. Знатната дама от град Илиопол е убита от собствения си баща – езичник, защото приема християнството.Народът почита Св. Варвара като закрилница от болести и особено от шарката. Варвара е типично женски празник. За да умилостивят и прогонят баба Шарка, жените приготвят обредно вариво от различни житни и бобови зърна, подслаждат го с мед и раздават на децата си и съседи.
След смъртта й мощите на св. Варвара били пренесени от Византия в Русия – в Киев.

30 ноември -Андреевден

        Православната църква почита днес паметта на Свети Апостол Андрей Първозвани - християнски проповедник, първият от 12-те апостоли, брат на Свети Петър.  Той е един от светците-покровители на Русия и светецът-покровител на Шотландия.
         Нарича се Първозван, защото пръв от апостолите е повикан да тръгне след Христа. Андреевден е пряко свързан в народния календар с представите за преход от есента към зимата.
          Името на Св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба. От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал: "Ето агнецът Божий!". Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден. След това отишъл да намери брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: "Намерихме Месия!" и го довел при Христа. Двамата братя продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболов. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял веднъж на Галилейското море и им казал: "Вървете след мене, и аз ще ви направя ловци на човеци". Оттогава те навсякъде следвали Христос и били свидетели на неговите чудеса, смърт и Възкресение.

8 ноемврисъбор на св. архангел Михаил (Архангеловден)


Празник на предводителя на небесните сили архангел архистратиг Михаил. Той е борец против духовете на мрака. По тази причина бива изобразяван в иконописта с копие в ръка, а с краката си тъпчещ дявола. От старозаветната свещена история знаем, че гробът на великия водач и законоучител на израилския народ Мойсей останал неизвестен. В Новия Завет ап. Юда в своето послание подчертава, че именно архангел Михаил не допуснал лукавия да обсеби тялото на Мойсей (Юда 1:9).

Исторически този празника бил установен в началото на IV в. на Помесния Лаодикийски Събор. Този събор отхвърлил еретическото поклонение на ахгелите като творци и управители на света и утвърдил православното им почитане.За ознаменуване тържеството на деветте ангелски чина бил избран деветия месец, а тъй като в това време църковната година започвала от март, днес ние гоотбелязваме през ноември.Осмият ден пък ни напомня за бъдещия Събор на всички Безплътни Силив деня на Страшния Съд Божи, който Светите Отци наричат ден осми. В този ден ще дойде Син Человеческий в славата Си, и всички свети ангели с него, тогава ще седне на престола на славата Си(Мат.25;31)

26 октомври – свети великомъченик Димитрий Солунски (Димитровден)


Според народните представи от Димитровден започва зимата, народна поговорка гласи: „Георги носи лято, Димитър — зима“. Според легендата Св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по—голям брат на Св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки — „Дойде ли Димитър, идва и снегът“. Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници. Българско народно предание представя Св. Димитър като брат близнак на Св. Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи той е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе кръв и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си разделили годината по братски — за Св. Георги лятото, а за Св. Димитър зимата.

14 октомври – преподобна Петка Търновска (Петковден)


Една от най-именитите български светителки, св. Петка е родена през XI век в гр. Епиват, Тракия, на Мраморно море. След кончината на родителите ѝ се заселила в Йорданската пустиня. Тук, както и нейната предшественица преп. Мария Египетска, водела равноангелски живот. След множество години на духовен подвиг се завърнала в отечеството си, където и завършили земните ѝ дни. Нетленните ѝ мощи предизвиквали ред чудеса. През 1238 г. цар Иван Асен II наредил те да бъдат пренесени в столицата В. Търново. Под заплахата на турското нашествие век и половина по-късно били прехвърлени първо във Видин, а след това в Сърбия. В 1521 г. султан Сюлейман Великолепни превзел Белград и ги изпратил в Цариград. Оттам били откупени през 1641 г. от влашкия воевода Ио Василий Воевод, който ги пренесъл в Яш, Румъния, където почиват и до днес. Векове наред паметта на св. Петка Българска се тачи не само у нас, но и в Гърция, Сърбия и Румъния.


17 септември – свети мъченици София, Вяра, Надежда и Любов

Празник на мъчениците за християнската вяра София – майка, и трите ѝ дъщери Вяра, Надежда и Любов. Този ден е обявен и за празник на столицата на България – София, като името на града се свързва не с майката-светица, а с названието на Божията Премъдрост в духовно-езотеричната традиция.
Вяра, надежда и любов в християнското учение са определени като т.нар. „богословски добродетели” – важни жалони по пътя към спасението и Царството Небесно. Духовното познание свързва надеждата с материалния свят, вярата – с духовния, а любовта – с Божествения.

14 септември – Въздвижение на светия Кръст Господен (Кръстовден)

Православната църква изразява почитта си към Господния кръст четири пъти в рамките на църковната година: на третата неделя от Великия пост (Неделя Кръстопоклонна), на Велики петък, на 1 август (начало на Богородичния пост) и на 14 септември. Празникът Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен е установен във връзка със следните важни събития в историята на Христовата църква: 1. Чудодейното явяване на Кръста на имп. Константин Велики преди битката му с Максентий (312 г.сл.Хр.). 2. Намирането на Кръста на Голгота от майка му – императрица Елена (326 г.). 3. Връщането на Кръста от персийски плен от византийския имп. Ираклий (628 г.).

Духовното познание разглежда кръста като символ на съчетаването на Духа и материята. Казано с други думи: кръстът символизира Духа, разпънат в материята, както Христос е бил разпънат на Голготския хълм. В астрологията кръстът е знак за нашата планета Земя.

8 септември – Рождество на Пресвета Богородица



Дева Мария, назована по-късно света Богородица, понеже е родила Божия Син Христос, е дъщеря на праведните Йоаким и Ана, канонизирани от християнската Църква за светци. Те дълго време нямали деца, но поради благочестивия им живот, вече в зряла възраст Бог ги удостоил с женска рожба. На нея ѝ било съдено да стане съсъд за проявлението на Живия Бог Слово сред хората. Православните християни възвисяват света Богородица над всички твари, дори над ангелите. Тя е тяхна застъпница пред Сина си и пред Небесния Отец за всички, които с чисто сърце и смирение отправят молитвите си към нея.

1 септември – начало на църковната година

Началото на църковната година е заимствано от старозаветната еврейска традиция и от лунния календар на израилтяните, съобразен с фазите на Луната. Фактически 1 септември се явява църковната нова година за православните християни.

6 август – Преображение Господне

Една прекрасна лятна утрин Иисус Христос повика трима от Своите най-приближени ученици – апостолите Петър, Яков и Йоан, и ги поведе, без да им казва къде отиват. Те Го последваха мълчаливо, понеже в душите си разбраха, че предстои нещо важно, съдбовно. Вървяха дълго време, без да продумат и дума. Техният Учител ги отведе до планината Тавор и пое към върха ѝ по криволичеща пътека. Когато най-сетне се изкачиха догоре, преваляше пладне. Назаретянинът не издаваше никакви признаци на умора, ала и тримата Му апостоли бяха капнали и дишаха на пресекулки.
Той се възправи на самия връх и величествената Му осанка се открояваше като изрисувана върху кристално синия небесен свод. В един миг стана чудо – без да ги предупреди, Месията се преобрази пред смаяните им очи: целият засия в диамантено бяла светлина, а лицето Му блестеше като слънце. Заслепени от искрящата с неземна красота нова Негова същност и не на шега уплашени, учениците отстъпиха крачка назад. И още една изненада ги споходи: до Иисус сякаш от нищото изникнаха двамата най-велики пророци на старозаветните времена – Мойсей и Илия, и поведоха разговор с Него. Все още не напълно съвзел се, Петър рече тихо:
-       Господи, колко е хубаво да бъдем тук в този ден! Искаш ли да издигнем на този връх три сенника – за Тебе, Мойсей и Илия по един?
Още не довършил словата си, облак от светлина ги покри и от него се чу дълбок, но ясен глас:
-       Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте!
Много им дойде на Петър, Яков и Йоан... Смесица от ужас и благоговение ги повали на земята и те се проснаха по очи. Техният Учител ги съжали, доближи ги и кротко каза:
-       Няма от какво да се боите, станете!
Те се изправиха бавно и видяха, че Той вече е сам. Иисус им даде знак за тръгване и четиримата отново в тишина поеха по обратния път. Само веднъж Той наруши мълчанието и каза тихо, но отчетливо:
-       На никого не бива да казвате за това, което съзряхте. Едва след като Син Човечески възкръсне от мъртвите, сте свободни да споделите видяното.
Те не попитаха нищо повече, но и не забравиха заръката Му. (Мат. 17:1-13)


27 юли – свети Седмочисленици

Светите Седмочисленици (които са седем на брой, както подсказва и названието им) са великите Братя-просветители Константин-Кирил Философ и Методий, както и техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Сава и Горазд. Делото на светите Братя и техните наследници промени навеки историята не само на славянските народи, но и на цяла цивилизована Европа. Неслучайно папа Йоан Павел II (първият папа славянин, бившият Краковски архиепископ Карел Войтила) ги обяви за закрилници на Стария континент наред със св. Бенедикт Нурсийски. Константин-Философ съставя свещената и дълбоко мистична азбука, наречена „глаголица”, а св. Климент Охридски е вероятният автор на използваната и до днес в България, Русия, Монголия и отчасти Сърбия кирилица. Наследството на светите Седмочисленици е представено от Охридската книжовна школа, подготвила през Х век около 3 500 духовници, учители и разпространители на българското четмо и писмо, както и на поредица от по-малки огнища на просвещението в манастири, храмове, училища и частни домове. Извършеното от Седмочислениците и от хилядите техни последователи – знайни и незнайни, е записано навеки със златни букви в съкровищницата на родната и планетарната история.


20 юли – св. пророк Илия (Илинден)

Илия е един от двамата най-изтъкнати пророци в старозаветната история на еврейския народ наред с Мойсей. Живял е по време на царуването на израилския цар Ахав, чиято жена-чужденка Йезавел го въвличала в служение на идоли. Илия защитил вярата в единия Бог на планината Кармил, където пред очите на 450 езически пророци на Ваал и хиляди израилтяни доказал, че само Той е Бог. Извършил и редица чудеса: възкресил мъртвия син на една вдовица от градчето Сарепта Синодска и умножил по чудодеен начин храната им. Той е една от двете библейски личности в Стария Завет (наред с допотопния патриарх Енох), които не са завършили живота си с обикновена смърт – бил взет на небето с огнена колесница. В новозаветни времена се появил заедно с Мойсей на планината Тавор, където според преданието е станало Преображението на Божия Син Иисус Христос. Илия е образец на дълбока и беззаветна вяра в Бога и в непреклонна преданост в служението Нему. 

29 юни – свети първовърховни апостоли Петър и Павел (Петровден)

Двамата видни ученици на Господ Иисус Христос са оставили ярки следи в историята на християнството. Ап. Петър винаги е бил възприеман като негласен водач на апостолската дружина. Това е дало основание на Римо-католическата църква да го обяви за пръв между всички останали негови събратя и за наместник на Христос на Земята (включително за основател на Църквата в Рим). Обективните исторически факти опровергават подобни претенции. Всички апостоли са били равни помежду си по достойнство и в очите на своя Учител, само отговорностите и задачите им са били различни.
Ап. Павел е автор на 14 новозаветни послания, намерили място в Библията – такава, каквато я познаваме днес. Неслучайно той е провъзгласен за най-видния апологет на християнското учение. Извършил е четири мисионерски пътешествия в Европа и Мала Азия и е основал редица местни църковни общности. Църковното християнство в днешния му вид дължим в най-висока степен на начина, по който ап. Павел е изтълкувал благовестието на Христос. Църковното предание гласи, че и двамата са завършили земния си път с мъченическа смърт в един и същи ден – 29 юни 67 г.сл.Хр., по време на царуването на императора – гонител на християните, Нерон.


24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост

Още един повод да си припомним, че „... и ний сме дали нещо на света”. Българската просвета и култура е водеща за цялата огромна световна славянска общност. Ние, българите, първи сме приели християнството сред всички славяни. Ние сме създали славянската писменост и сме я разпространили и сред останалите славянски народи, някои от които я използват и до днес. Ние първи сме превели на славянски език Библията и друга важна богослужебна книжнина и сме я раздали на нуждаещите се наши братя по род и език. Ние сме инициаторите на християнското кръщение на Русия през 988 г.сл.Хр. – „по-големия брат”, на чиято територия днес живеят над 20 милиона етнически българи, асимилирани, насилени да носят различни етнически имена и разселвани векове наред, но не загубили българското си самосъзнание. Родната историческа наука остава в дълг към тези наши сънародници. Ние сме дали на Русия и първия православен патриарх непосредствено след кръщението на страната в християнството.


21 май - св. равноапостолни Константин и Елена

Званието „равноапостолни” означава, че тези християнски светци (както и някои други в свещената история на християнството) по своето жизнено дело биват приравнявани на дванадесетте най-близки ученици на Иисус Христос – апостолите. Конкретно римският император Константин Велики се е прочул с обнародването на Миланския едикт през 313 г., с който християнството бива обявено за равнопоставена религия в пределите на Римската империя наред с всички останали религии. Той именно е свикал и Първия вселенски събор на Църквата през 325 г. в Никея. Преди това, през 312 г., побеждава своя съперник за трона – Максенций, след като видял на небето сияен кръст, а Христос му се явил насън и му наредил да изобрази кръста на знаме и на войнишките доспехи. Майка му – императрица Елена, ще остане в аналите с откриването на кръста, на който е бил разпънат Спасителят Иисус Христос на Голгота. Построила в негова чест храмове в Йерусалим, Витлеем и на Елеонската планина.

11 май – св. равноапостоли Константин-Кирил Философ и Методий


 За светите Братя е писано и казано твърде много, за да можем да добавим нещо съществено тук. По-скоро нека се запитаме какво би представлявала съвременната българска култура и духовност без тяхното велико дело. И да добавим трошица гордост към поставения на съдбоносни изпитания български дух, припомняйки си как папа Йоан-Павел II ги обяви за закрилници на Европа редом със св. Бенедикт Нурсийски. Константин Философ носел свое светско име до момента, в който бил постриган за монах 50 дни преди смъртта си на 14 февруари 869 г. в Рим. Тогава именно приел новото си име Кирил, както и схима – най-високия обет в монашеското служение на Бога. По-големият брат Методий достигнал почетния сан архиепископ на Панония и Моравия, където и предал Богу дух на 6 април 885 г.


6 май – св. великомъченик Георги Победоносец


Св. Георги е един от най-популярните светци у нас. Живял е в края на III и началото на  IV в.сл.Хр. в малоазийската област Кападокия. Мъченик за Христовата вяра, осъден на смърт и обезглавен по заповед на имп. Диоклетиан (284-305 г.). На иконите винаги бива изографисван на бял кон и с копие в ръка. Църковното предание разказва как той победил в смъртоносна схватка страшен змей, който опустошавал местността и поглъщал човешки жертви близо до град Бейрут и планината Ливан. Затова именно Църквата го назовава Победоносец. Смята се за покровител на военните.

8 април – Лазаровден

    
  В евангелието на ап. Йоан Богослов, глава 11, се разказва как Господ Иисус Христос възкресил мъртвия Лазар от Витания, брат на Марта и Мария. След четиридневен престой в пещерата-гробница той бил призован да се възвърне към живота с думите на Спасителя: „Лазаре, излез вън!”

Така и ние често се лутаме в пещерата на заблудите в земните ни дни, очаквайки някакво чудо да ни върне към светлината на Истината. Чудесата винаги са били рядкост, ала най-великото от тях е, че същата тази Истина в лицето на вечното Божествено присъствие живее в сърцето на всекиго от нас. И с безкрайно търпение ни призовава да ѝ дадем възможност да се прояви.


26 февруари- Сирни заговезни

Традициите на Сирни ЗаговезниСирни заговезни  или Прощална неделя е празник на всеобщото опрощение. Той е винаги седем седмици преди ВЕЛИКДЕН.
На този ден се помнят Христовите думи:"Ако не простите на човеците съгрешенията им,и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви."Затова традицията изискша всеки да поиска прошка от своите близки и приятели за огорченията и обидите, които болно или неволно им е нанесъл, както и да потърси сили в себе си да прости на тези, които са го наранили.

На трапезата като блажни се ядат само млечни и яйчени ястия, затова е наречен Сирни заговезни - последната неделя преди Великия пост, т. нар. Прощална неделя, защото в този ден всеки иска и дава прошка за волни или неволни обиди, недобри помисли и намерения спрямо своите близки и познати.

Обичаят хората да се маскират по Заговезни датира още от Средновековието и дори много преди това, като у нас е разпространен само в някои краища. Маските трябвало да прогонят злите духове, които бродят между хората, карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т. е. настъпването на пролетта и края на зимата. Повод да се организира домашен празник карнавал, повод за веселие и, разбира се, за общата софра.

19 Февруари -Месни заговезни
 е православен църковен празник, който се празнува винаги в неделя, 8 седмици преди Великден.
Името на празника идва от това, че се заговява (пости) с месни ястия.
В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) всички българи извършват помен в чест на мъртвите - голямата Задушница пред Великия пост

 Църквата затова се моли за починалите от векове с вяра свои чеда и е определила нарочни дни за това - съботите в спомен на Великата събота преди Възкресение и задушниците, каквато е тая пред Великия пост.
През цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.

2 февруари – Сретение Господне


Според старозаветната израилска традиция на 40-ия ден от рождението на мъжко чедо то трябвало да бъде посветено на Бога. Затова родителите на Младенеца Иисус Христос – св. Богородица и св. Йосиф Обручник (християнската Църква го нарича „Обручник”, понеже е дал оброк/обет да закриля Дева Мария и да пази девството ѝ), Го занесли в Йерусалимския храм. Там ги посрещнал един старец на име Симеон. Той бил получил откровение от Небето, че няма да напусне този свят, докато не зърне със собствените си очи Месията. В лицето на малкия Иисус той разпознал великия Пратеник на Бога. Православното песнопение, което започва с думите: „Нине отпущаеши раба Твоего, Владико...” („Сега отпускаш Твоя раб, Владико...”), е посветено на този епизод от свещената история на Новия Завет. Думата „сретение” е църковно-славянска и означава „посрещане” – именно посрещането на Божия Син в столичния за евреите и най-почитан от тях храм.

17 януари-Свети Преподобния Антоний Велики
Православната църква почита паметта на Свети Преподобния Антоний Велики на 17 януари. Свети Антоний е роден през 251 година след Христа в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20-годишна възраст, той раздал наследството си на бедните и се заселил в изсечена в скалите египетска гробница.
Легендата разказва, че една нощ през отворите ѝ минали всевъзможни гадини и зверове – змии, скорпиони, лъвове, леопарди, вълци, мечки и бикове. Всички те нападнали Антоний и му нанесли жестоки рани. Изведнъж обаче изчезнали. През пролуката на тавана Антоний бил озарен от светлина, която излекувала раните му. Почувствал небесната помощ той попитал:
„Къде беше Исусе ? Защо не се появи отначало, за да изцериш моите рани ?“.
И тогава се чул глас:
„Аз бях тук Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, аз всякога ще ти помагам и ще те направя именит по целия свят“.
След случилото се светецът се преместил от другата страна на река Нил и заживял в изоставена постройка в планината, на която зазидал входовете и изходите. В пълно усамотение и мълчание прекарал 20 години от живота си. За постъпка си бил възнаграден със способността да лекува. Излекуваните съветвал да благодарят не на него, а само на Бога.
Починал на 105 годишна възраст, на 17 януари 356-та година.






6 януари – Богоявление (Йордановден)
Преди да започне най-важния етап от земната Си мисия, Спасителят Господ Иисус Христос отишъл да се кръсти във водите на река Йордан от ръцете на Своя Предтеча – св. Йоан Кръстител (Мат. 3:13-17). 
Йоан бил предсказаният от пророк Малахия Ангел, който трябвало да приготви пътя на Господа. Неговият зов: „Покайте се, защото се приближи царството небесно!“ привлякъл вниманието дори на фарисеите и садукеите. С тревога и упование пристъпвали към него люде от всички слоеве на народа. От Йерусалим били изпратени при него свещеници и левити измежду фарисеите, за да го питат: „Защо кръщаваш, ако не си Христос, ни Илия, нито Пророкът?“, а Йоан им отговорил: „Аз кръщавам с вода, но посред вас стои един, когото вие не познавате. Той е идещият след мене, който ме изпревари, и комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата му“. Когато Иисус се приближил до Йоан, за да се кръсти от него Кръстителят го възпрял с думите: „Аз имам нужда да се кръстя от тебе, а ти ли идваш при мене?“. Иисус му отговорил: „Остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда.“ Тогава Дух Свети слязъл върху него във вид на гълъб, а от небето се чул глас: „Този е моят възлюбен син, в когото е Моето благоволение.“
Празникът се нарича „Богоявление”, понеже в момента на Кръщението, веднага след като Христос излязъл от водата, Бог се изявил едновременно в трите Си Лица: от небесата прогърмял гласът на Бог Отец: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”; Светият Дух, третото Лице на Света Троица, се спуснал над Божия Син във вид на гълъб; самият Христос – въплътеното Второ Лице на Света Троица – присъствал там в плът и кръв. Този миг е неповторим, именно защото Бог засвидетелства на хората за първи и единствен път в свещената история на християнството Своята Троичност, обединена в единна същност.



Нека се опитаме да преживеем още веднъж – в молитва или медитация – тази уникална Божия изява. Един миг в Божието присъствие струва повече, отколкото хиляди земни животи без него.

1 януари – Нова година. Обрезание Господне. Св. Василий Велики (Василовден)

На осмия ден от Неговото рождение Господ Иисус Христос бил обрязан в Йерусалимския храм, както повелявала старозаветната израилска традиция.

Празнуват именниците Васил, Василка, Васка, Василена и др.

21 ноември – Въведение Богородично (Ден на православната християнска младеж и семейство)

    На тригодишна възраст Дева Мария била заведена от своите родители в Йерусалимския храм и посветена на Бога. Когато достигнала годините, когато девиците, възпитавани в храма, се завръщали в светския живот и се омъжвали, тя пожелала да остане безбрачна. Тогава свещениците я сгодили за значително по-възрастния от нея Йосиф, роднина на нейните родители. Той станал неин покровител и пазител на девството ѝ. Православната църква изповядва вярата, че св. Богородица останала девица и преди, и по време на раждането на своя син Иисус Христос, и след това. Затова я нарича „Приснодева”, което означава „винаги (завинаги) дева”.
       Това е празник и на младежите с православно християнско съзнание и на семействата, в които православната вяра е жива и действена.


11 ноември - Свети Мина - покровителства дом, семейство, здраве, намиране на изгубени вещи; за рожба, женитба, при дефекти в говора, най-бързо изпълнява намислените желания и прави чудеса.
Молитва към Свети Мина
О, пречуден и бърз помощниче, Христов страдлец и чудотворец, велик сред мъчениците Мина!

Ето, както виждаш, ние със сълзи прибягваме към тебе, горещ ходатай за нас пред Бога, 
целуваме иконата ти с вяра и любов, и чрез тебе умоляваме Бога, Който е дивен в Своите светии! Погледни милостиво на нашите въздишки, досточудни, и изпълни всички богоугодни просби на нас,които с любов те почитаме: изцели нашите болести,излекувай недъзите ни;
ако е полезно за нас, намери изгубените от нас вещи,та да се утешим и да се усили вярата ни; 
ето, гледаме на твоя образ като на тебе самия, спомняме си подвига на твоето страдание и вярваме,че в тоя миг се молиш на Бога за нас, многогрешните,стоиш заедно с нас в тоя храм и чуваш всички наши умилени просби, които отправяме към тебе. Затова без съмнение вярваме,
с надежда се помазваме с елей от твоята икона, и според вярата си получаваме изобилна благодат от Бога, поради което с веселие ти благодарим и те възхваляваме с тези думи:
Радвай се, великомъчениче Мùно, бърз помощниче на тия, които те обичат!





1 ноември – св. безсребреници Козма и Дамян. Ден на народните будители

Светите Козма и Дамян са братя, родом от провинция Асия, Мала Азия. Прочули се с лечителските си умения и със своята пословична безкористност. Не вземали никакви пари или дарове като награда за труда си и затова са наречени „безсребреници”. 
Това е и ден на народните будители – онези всеотдайни и чисти като слънца българи, които просвещавали своя народ, събуждали съвестта му и поддържали силата на родния дух. Поклон пред святото им дело!

8 септемвриРождество на Пресвета Богородица

Дева Мария, назована по-късно света Богородица, понеже е родила Божия Син Христос, е дъщеря на праведните Йоаким и Ана, канонизирани от християнската Църква за светци. Те дълго време нямали деца, но поради благочестивия им живот, вече в зряла възраст Бог ги удостоил с женска рожба. На нея ѝ било съдено да стане съсъд за проявлението на Живия Бог Слово сред хората. Православните християни възвисяват света Богородица над всички твари, дори над ангелите. Затова и я славословят с химн, че е по-честна от херувимите и по-славна от серафимите. Тя е тяхна застъпница пред Сина си и пред Небесния Отец за всички, които с чисто сърце и смирение отправят молитвите си към нея.


1 септемвриначало на църковната година

Началото на църковната година е заимствано от старозаветната еврейска традиция и от лунния календар на израилтяните, съобразен с фазите на Луната. Фактически 1 септември се явява църковната нова година за православните християни.

20 юли – св. пророк Илия (Илинден)

Илия е един от двамата най-изтъкнати пророци в старозаветната история на еврейския народ наред с Мойсей. Живял е по време на царуването на израилския цар Ахав, чиято жена-чужденка Йезавел го въвличала в служение на идоли. Илия защитил вярата в единия Бог на планината Кармил, където пред очите на 450 езически пророци на Ваал и хиляди израилтяни доказал, че само Той е Бог. Извършил и редица чудеса: възкресил мъртвия син на една вдовица от градчето Сарепта Синодска и умножил по чудодеен начин храната им. Той е една от двете библейски личности в Стария Завет (наред с допотопния патриарх Енох), които не са завършили живота си с обикновена смърт – бил взет на небето с огнена колесница. В новозаветни времена се появил заедно с Мойсей на планината Тавор, където според преданието е станало Преображението на Божия Син Иисус Христос. Илия е образец на дълбока и беззаветна вяра в Бога и в непреклонна преданост в служението Нему.


29 юни – свети първовърховни апостоли Петър и Павел (Петровден)

Двамата видни ученици на Господ Иисус Христос са оставили ярки следи в историята на християнството. Ап. Петър винаги е бил възприеман като негласен водач на апостолската дружина. Това е дало основание на Римо-католическата църква да го обяви за пръв между всички останали негови събратя и за наместник на Христос на Земята (включително за основател на Църквата в Рим). Обективните исторически факти опровергават подобни претенции. Всички апостоли са били равни помежду си по достойнство и в очите на своя Учител, само отговорностите и задачите им са били различни.

Ап. Павел е автор на 14 новозаветни послания, намерили място в Библията – такава, каквато я познаваме днес. Неслучайно той е провъзгласен за най-видния апологет на християнското учение. Извършил е четири мисионерски пътешествия в Европа и Мала Азия и е основал редица местни църковни общности. Църковното християнство в днешния му вид дължим в най-висока степен на начина, по който ап. Павел е изтълкувал благовестието на Христос.



Втора неделя след Пасха, Томина

Един от дванадесетте най-приближени ученици на Христос, апостолите – Тома, не можеше да повярва, че неговият Учител е възкръснал от мъртвите. Едва след като видя с очите си белезите от раните Му и докосна тялото Му, той се убеди, че чудото действително се е случило (Йоан 20:19-31). Тома е символ на скептиците и на онези, които вярват само на очите си. Те разчитат само на сетивата и разума си. А вярата в Бога и Неговия промисъл за света (който включва и всекиго от нас) изисква нещо повече – да се довериш на онова, което не виждаш, ала чието невидимо присъствие осмисля живота ти и те води по пътеката на твоето земно предназначение.




1 май – Възкресение Христово, Пасха

„Свърши се!” – възкликна Христос на кръста, след като изпълни докрай волята на Отца Си. След всички унижения и мъчения, след непомерната болка от разпятието Той намери сили да се помоли на Небесния Си Баща дори и за мъчителите си: „Прости им, защото не знаят какво вършат!” Най-трудната част от благовестието на Спасителя е повелята Му да възлюбим дори враговете си. Колцина от нас са способни на това?!
Той възкръсна и така се роди надеждата, че всички, който вярват в Него и са Го последвали в земния си път, също един ден ще възкръснат. Възкресението на Иисус Христос безспорно е чудо (Лука 24:1-12), но чудесата не отменят Божиите закони, а само свидетелстват, че Той е над всичко и може да променя реда, установен от самия Него, когато това се налага. Нашата човешка слабост, събрана накуп в планината от грехове на земното човечество, трогна сърцето на Всевишния и Той изпрати Единородния Си Син в плът между нас, за да изкупи грешките ни, да ни възвести близостта на Царството Небесно (което е в самите нас и очаква да го пробудим – Лука 17:21) и да ни посочи пътя към спасението.
Не бива никога да забравяме разпънатия Христос, ала нека завинаги съхраним в душата си образа на възкръсналия Христос!

Христос воскресе! Сега и навеки.

24 април – Шеста неделя на Великия пост, Цветница, Връбница

Иисус Христос влиза в Йерусалим заедно с най-близките Си ученици, апостолите. Посрещнат е тържествено с викове „Осана! Благословен Идещият в име Господне!” (Мат. 21:1-11). Той знае отлично какво Го очаква и се устремява с Божествено упование към съдбата Си. Същите посрещачи, така възторжени при вида Му в свещения град – понеже се е прочул с чудотворните Си изцеления и възкресения, – само след няколко дни отново ще се провикват с пълно гърло. Само че този път ще крещят до изнемога: „Разпъни Го!”

Всички събития от земния живот на Спасителя представляват жив пример за нас, простосмъртните. Любовта, милосърдието, саможертвата и великото състрадание към бедните, отрудените и невежите са водещият мотив в Неговите дела. Ала нека не забравяме и чувството за дълг пред Небесния Му Отец. Ако не изпълни волята Му, Планът за изкупление и спасение на земните човеци би се провалил. Проявеният Бог в лицето на Христос не може да допусне това. Затова спокойно и с мъничко тъга Той се изправя пред неизбежното. Залогът е твърде голям, за да позволи на човешкото да надделее над Божественото...






17 април – Пета неделя на Великия пост, преп. Мария Египетска

Преподобна Мария Египетска (VI в.) извървяла пътя от продаването на тялото си за пари до чистотата и извисеността на светица, достигнати от нея в дългогодишно отшелничество в пустинята на изток от р. Йордан. Нейният жизнен път вдъхва надежда и на най-големите грешници, че ако се покаят и заживеят според Божиите нравствени повели, ще спасят душата си.

3 април-Трета неделя на Великия пост, Кръстопоклонна

             Кръстът е един от най-важните символи на християнството. Той е едновременно инструментът, чрез който Спасителят Иисус Христос е изтърпял ужасни мъки на хълма Голгота след разпъването Му, и средство за прослава. Чрез Своята велика жертва на разпятието Христос изпълнява най-важната част от мисията Си – да изкупи човечеството от всички негови грехове и да проправи пътя му към спасението. В християнската църковна лексика спасението е синоним на принадлежност към Царството Небесно, след като преминем в отвъдното и след Страшния съд на Богочовека.
              Христос победи и смъртта посредством възкресението Си, но за да се стигне дотам, Той бе длъжен да премине през нечуваните кръстни страдания.
              Чрез християнския кръст през вековете от съществуването на Църквата са били извършени безброй чудеса. И днес последователите на Христос го почитат със същата преданост, както във времената на ранната Църква.
Кръстът ни напомня за разпънатия Христос. Възкръсналият Син на Бога, обаче, е символ на вечния живот и на победата над смъртта. Същата, която Той е обещал на онези, които са избрали да следват начертания от Него път.


25 март – Благовещение

Вестителят на Божиите тайни, архангел Гавриил, е изпратен при девицата от малкото палестинско градче Назарат Мария, за да ѝ съобщи благата вест, че Бог е определил именно нея да роди Неговия Син в плът (Лука 1:26-38). Тя, която не е познала мъжка ласка, с готовност приема своята мисия. Измежду всички жени в онази епоха на древността Творецът посочва точно тази скромна еврейска девойка, за да стане Майка на Словото Божие, дошло в земно тяло между човеците. Блага е вестта, която получава Мария от архангела-вестител; блага е и вестта, която разпространява по-късно роденият от нея Богочовек Иисус Христос – че всички ние сме братя и сестри, деца на Бога и наближава да възтържествува Неговото царство между нас.


14 март – начало на Великия пост

Постът, предшестващ Възкресение Христово – Великден, се нарича „велик” по името на празника, а и заради своята продължителност: 47 дни. Това е период от време, в който бихме могли да пречистим и тялото, и душата си, за да посрещнем достойно Възкресението на Спасителя Иисус Христос. В поста най-главното не е въздържането от определени видове храни, а освобождаването на психиката ни от многобройните излишни товари на отрицателните чувства и преживявания. Постът освен всичко останало е и доброволна жертва на желанията на плътта пред олтара на родения за величие и полет човешки дух.

3 март – Освобождение на България от османско робство

   Това не е църковен, а национален празник, но има своето място в този календар поради победата на Духа на свободата и справедливостта над този на неправдата и тиранията. Всички опити на подкупни историци и политици да ни убедят, че у нас не е имало турско робство, а „присъствие” или дори „съжителство”, се провалиха с трясък пред напора на обективната истина. Ала празникът не е повод да се изпълним с ненавист срещу съседния ни народ или наши сънародници с подобно самосъзнание, а да си припомним величието на българския дух. Колко ни е нужна вяра в самите нас в тези толкова съдбоносни времена! За да бъде България свободна не само като независима европейска държава с безспорен принос в континенталната и планетарната културна съкровищница, но и като страна, в която всеки неин обитател се чувства в собствен уютен и желан дом. Има да извървим още твърде дълъг път към такава социална среда, но си заслужава да хвърлим сили и енергия, за да я постигнем.



10 февруари- св. Харалампи
Св. свещеномъченик Харалампий бил епископ в Магнезия, Мала Азия, смел проповедник на вярата. Изправен на съд, напразно бил увещаван да се поклони на идолите. Предаден на мъчения, стъргали тялото му с железни куки. Раните по чудесен начин заздравявали. Мнозина езичници, като гледали твърдостта на вярата му и чудесното оздравяване, повярвали и били предадени на смърт.
Осъден на посичане, св. Харалампий издъхнал преди мечът да го докосне по времето на Септимий Север в 198 година на 113 години.
Според народното вярване цв. Харалампи е покровител на болестта чума. Тази болест е вземала в миналото много жертви. Така че за да предпази населението от страшната болест и да бъде омилостивен светията-българите му отредили ден в своя календар.
Пчеларите също го смятат за свой закрилник. Това не е случайно, защото медът отдавна е доказъл своите лечебни свойства.Той е основно лечебно средство в народната медицина,  обредния хляб се меси с мед.

2 февруари – Сретение Господне

Според старозаветната израилска традиция на 40-ия ден от рождението на мъжко чедо то трябвало да бъде посветено на Бога. Затова родителите на Младенеца Иисус Христос – св. Богородица и св. Йосиф Обручник, Го занесли в Йерусалимския храм. Там ги посрещнал един старец на име Симеон. Той бил получил откровение от Небето, че няма да напусне този свят, докато не зърне със собствените си очи Месията. В лицето на малкия Иисус той разпознал великия Пратеник на Бога. Православното песнопение, което започва с думите: „Нине отпущаеши раба Твоего, Владико...” („Сега отпускаш Твоя раб, Владико...”), е посветено на този епизод от свещената история на Новия Завет. Думата „сретение” е църковно-славянска и означава „посрещане” – именно посрещането на Божия Син в столичния за евреите и най-почитан от тях храм

1 януари – Нова година. Обрезание Господне. Св. Василий Велики (Василовден)

На осмия ден от Неговото рождение Господ Иисус Христос бил обрязан в Йерусалимския храм, както повелявала старозаветната израилска традиция.Този акт се извършва от евреите като символ на завета (договора) с Бог. С този празник завършва 8-дневният тържествен цикъл на Рождество Христово.

По православния календар на този ден се отбелязва паметта на Свети Василий Велики - един от тримата отци на вселенската църква. 
Той бил епископ в Кесария, Мала Азия, философ и писател във време на църковни раздори и новопоявяващи се ереси. Посветил живота си на добротворството и борбата с арианството – ерес, която отричала божественият произход на Исус Христос. 

В народните представи Свети Василий предпазва от зли сили, магии, уроки и душевни заболявания. Помага да надмогнем скръбта и отчаянието, да се противопоставим на грешните желания.

Празнуват именниците Васил, Василка, Васка, Василена и др.

27 декември св. първомъченик и архидякон Стефан (Стефановден)

Първият мъченик за християнската вяра в историята на Църквата е именно Стефан, наречен „дякон”, понеже станал помощник на светите апостоли в обгрижването на постоянно увеличаващото се паство на ранната християнска общност в Йерусалим. „Архидякон” – сиреч пръв между дяконите, най-висш измежду тях, тъй като прославил своето служение и църковния си ранг със саможертвата в името Христово. Празнуват именниците Стефан, Стефанка, Стефка, Стефания и др.



25 декемвриРождество Христово, Коледа

Може би най-чаканият и най-желан християнски празник. В паметта ни той е свързан с пухкавия сняг на декември, с коледните звънчета и с множеството белобради старци, които даряват радост на децата с жадуваните от тях подаръци. Коледният дух е жив и днес – в епоха на отявлен рационализъм, когато мнозина измежду хората се интересуват повече от насъщния в неговото материално измерение, отколкото от храната за душата. Затова на коледната трапеза нека първо си припомним подвига на Иисус Христос, на Неговата майка – св. Богородица, на апостолите и на всички техни следовници и след това да посегнем към гозбите и сладкишите.
Раждането на Христос в тяло на човек и Неговата мисия на нашата планета са най-значимите събития в историята на човечеството. Цел на нашия живот е постигнем поне частица от Любовта и милосърдието на Спасителя, от Неговата жертвоготовност, за да изпълним с достойнство предназначението си тук и сега. Коледният дух е самият Дух на Христос, Който ни призовава да обичаме безусловно и да бъдем готови да пожертваме временното в името на нетленното.


24 декември-Бъдни вечер

Според Евангелието Христос се ражда на Бъдни вечер в пещера в гр. Витлеем, провинция Юдея на Римската империя. Денят на Христовото рождение не е фиксиран нито от летописците на времето, нито от първите християнски мислители. До ІV в. в календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става едва в ІV-V в. под влияние на древните езически вярвания.
Българите го празнуват в тесен семеен кръг на 24 декември(празникът на св. преподобна Евгения) като най-светият семеен празник. И го наричат на надеждата за бъдещо плодородие, за здраве и благополучие. В религиозните притчи Бъдни вечер слага края на родилните мъки на Дева Мария, започнали на Игнажден - 20 декември. В тази нощ се ражда Христос, Спасителят на човечеството, а идването  му на този свят във витлеемската пещера е съпроводено с ангелски песни, които славели мира и спокойствието на земята. По нашите земи християнският празник Рождество Христово (Коледа) е подменил езическите римски тържества в чест на Аполон.


Поверието гласи, че на Бъдни вечер (Малка Колада, Кадена вечер, Вечерня, Неядка) трапезата трябва да е изобилна и на нея трябва да има от всичко, раждащо се в съответния край. В противен случай, годината нямало да бъде щедра. Ястията трябва да са 7, 9 или 12 - съответно: по дните в седмицата; месеците, в които майката носи рожбата си; или месеците в годината.








1 ноември – св. безсребреници Козма и Дамян. Задушница. Ден на народните будители

Светите Козма и Дамян са братя, родом от провинция Асия, Мала Азия. Прочули се с лечителските си умения и със своята пословична безкористност. Не вземали никакви пари или дарове като награда за труда си и затова са наречени „безсребреници”. Отличен пример за множество съвременни лечители, които смъкват по няколко кожи от нещастните си пациенти.
Денят е Задушница, т.е. ден на помен за починалите. Това е т.нар. Архангелова задушница, тъй като предшества големия празник на св. архангел Михаил.



Това е и ден на народните будители – онези всеотдайни и чисти като слънца българи, които просвещавали своя народ, събуждали съвестта му и поддържали силата на родния дух. Поклон пред святото им дело!



1 октомври – преподобни Йоан Кукузел

Знаменитият певец и композитор на църковна музика, българинът Йоан Кукузел е живял през XII век. Най-известното му песнопение е „Полиелей на българката”, посветено на родината и майка му. По-голямата част от живота си прекарал в Света Гора, Атон, като монах в лаврата на преп. Атанасий Атонски. И до днес красотата и мелодичността на композициите му не престават да будят възхищение.

17 септември – свети мъченици София, Вяра, Надежда и Любов
Празник на мъчениците за християнската вяра София – майка, и трите ѝ дъщери Вяра, Надежда и Любов. Този ден е обявен и за празник на столицата на България – София, като името на града се свързва не с майката-светица, а с названието на Божията Премъдрост в духовно-езотеричната традиция. Вяра, надежда и любов в християнското учение са определени като т.нар. „богословки добродетели” – важни жалони по пътя към спасението и Царството Небесно. Духовното познание свързва надеждата с материалния свят, вярата – с духовния, а любовта – с Божествения.



14 септември – Въздвижение на светия Кръст Господен (Кръстовден)

Православната църква изразява почитта си към Господния кръст четири пъти в рамките на църковната година: на третата неделя от Великия пост (Неделя Кръстопоклонна), на Велики петък, на 1 август (начало на Богородичния пост) и на 14 септември. Празникът Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен е установен във връзка със следните важни събития в историята на Христовата църква: 1. Чудодейното явяване на Кръста на имп. Константин Велики преди битката му с Максентий (312 г.сл.Хр.). 2. Намирането на Кръста на Голгота от майка му – императрица Елена (326 г.). 3. Връщането на Кръста от персийски плен от византийския имп. Ираклий (628 г.).


Духовното познание разглежда кръста като символ на съчетаването на Духа и материята. Казано с други думи: кръстът символизира Духа, разпънат в материята, както Христос е бил разпънат на Голготския хълм. В астрологията кръстът е знак за нашата планета Земя.
 


15 август – Успение Богордично

„Успение” (от църковно-славянския глагол „успети”) означава буквално „заспиване”. Православните християни и римо-католиците вярват, че Божията Майка не е умряла, а само е заспала – малко преди да се пренесе в небесата и да застане до своя Син, Господ Иисус Христос. Зоват я „Богородица”, понеже е родила Живия Бог; „Приснодева” – тъй като и преди рождението Му, и по време на самото рождение, и след това тя е останала девица. За нея предсказва още пророк Исая хилядолетие преди мисията на Спасителя: „Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил” (Исая 7:14). „Емануил” в превод от иврит означава „С нас е Бог”. Той беше с нас и мнозина не Го разпознаха. Намериха се и такива, които Го разпънаха. Той е с нас и днес и ще бъде наш Спътник и в бъдещето, до свършека на света. А Неговата предостойна Майка в очите на православните християни е „по-честна от херувимите и по-славна без съмнение от серафимите”, както се пее в едно твърде популярно църковно песнопение. За тях Тя се извисява над ангелските йерархии и е Застъпница пред Богочовека Христос за всички, които в молитва попросят нейната помощ.
За изкушените в езотеричното познание Света Богородица е светла проекция на Женския Божествен принцип (Ин), космическо Същество от извънредно висок ранг, поело мисията да осигури физическо тяло за Проявения Бог.


6 август – Преображение Господне

Една прекрасна лятна утрин Иисус Христос повика трима от Своите най-приближени ученици – апостолите Петър, Яков и Йоан, и ги поведе, без да им казва къде отиват. Те Го последваха мълчаливо, понеже в душите си разбраха, че предстои нещо важно, съдбовно. Вървяха дълго време, без да продумат и дума. Техният Учител ги отведе до планината Тавор и пое към върха ѝ по криволичеща пътека. Когато най-сетне се изкачиха догоре, преваляше пладне. Назаретянинът не издаваше никакви признаци на умора, ала и тримата Му апостоли бяха капнали и дишаха на пресекулки.
Той се възправи на самия връх и величествената Му осанка се открояваше като изрисувана върху кристално синия небесен свод. В един миг стана чудо – без да ги предупреди, Месията се преобрази пред смаяните им очи: целият засия в диамантено бяла светлина, а лицето Му блестеше като слънце. Заслепени от искрящата с неземна красота нова Негова същност и не на шега уплашени, учениците отстъпиха крачка назад. И още една изненада ги споходи: до Иисус сякаш от нищото изникнаха двамата най-велики пророци на старозаветните времена – Мойсей и Илия, и поведоха разговор с Него. Все още не напълно съвзел се, Петър рече тихо:
-       Господи, колко е хубаво да бъдем тук в този ден! Искаш ли да издигнем на този връх три сенника – за Тебе, Мойсей и Илия по един?
Още не довършил словата си, облак от светлина ги покри и от него се чу дълбок, но ясен глас:
-       Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте!
Много им дойде на Петър, Яков и Йоан... Смесица от ужас и благоговение ги повали на земята и те се проснаха по очи. Техният Учител ги съжали, доближи ги и кротко каза:
-       Няма от какво да се боите, станете!
Те се изправиха бавно и видяха, че Той вече е сам. Иисус им даде знак за тръгване и четиримата отново в тишина поеха по обратния път. Само веднъж Той наруши мълчанието и каза тихо, но отчетливо:
-       На никого не бива да казвате за това, което съзряхте. Едва след като Син Човечески възкръсне от мъртвите, сте свободни да споделите видяното.
Те не попитаха нищо повече, но и не забравиха заръката 


29 юни – свети първовърховни апостоли Петър и Павел (Петровден)

Двамата видни ученици на Господ Иисус Христос са оставили ярки следи в историята на християнството. Ап. Петър винаги е бил възприеман като негласен водач на апостолската дружина. Това е дало основание на Римо-католическата църква да го обяви за пръв между всички останали негови събратя и за наместник на Христос на Земята (включително за основател на Църквата в Рим). Обективните исторически факти опровергават подобни претенции. Всички апостоли са били равни помежду си по достойнство и в очите на своя Учител, само отговорностите и задачите им са били различни.

Ап. Павел е автор на 14 новозаветни послания, намерили място в Библията – такава, каквато я познаваме днес. Неслучайно той е провъзгласен за най-видния апологет на християнското учение. Извършил е четири мисионерски пътешествия в Европа и Мала Азия и е основал редица местни църковни общности. Църковното християнство в днешния му вид дължим в най-висока степен на начина, по който ап. Павел е изтълкувал благовестието на Христос.

21 май – Възнесение Господне (Спасовден)

40 дни след възкресението Си Господ Иисус Христос пред очите на учениците Си на Елеонската планина, в близост до Йерусалим, вдигнал ръце, благословил ги и се възнесъл на небето. Там седнал от дясната страна на Отца Си, т.е. заел второто най-важно място в небесната йерархия наред с Бог Отец. Свидетелите на възнесението Му – с укрепнала в гърдите вяра – поели своята трудна, но благородна мисия да разпространяват благовестието Му и да разказват за чудните дела на Богочовека. В мистичната стълбица на посвещенията Възнесението е осмо поред и надгражда седемте начални посвещения, достатъчни за освобождаване от цикъла на самсара (раждане – смърт – ново раждане).



30 март – преп. Йоан Лествичник

Попадала ли ви е забележителната книга на преп. Йоан Лествичник „Лествица към рая” или просто „Лествица”? Тя разкрива изкачването на християнина по стълбата на духовно-нравственото усъвършенстване (понеже „лествица” на древния славянски език означава точно това – „стълба”).На всяко стъпало усвояваме по една добродетел и оставяме зад гърба си по някоя по-голяма или по-малка слабост или недостатък. Не е лесно, но е постижимо...

Точно тази книга е дала основание светецът да бъде наречен „Лествичник”.
Св. Йоан Лествичник казва: “В кротките сърца почива Бог; а безпокойната душа е жилище на дявола”. Бог обича смирените; на тях Той се открива и към тях благоволи! Смиреният човек вижда постоянно своите недостатъци.
Той никого не осъжда, не се взира в чуждите грехове, не знае да се присмива, смята себе си за най-лош от всички. Той е послушен и покорен към всекиго. С радост услужва на всички. Не се дразни, когато на другите оказват почести, не завижда на чужда слава, защото сам не търси за себе си земни облаги. С подлите хора той се отнася кротко, простодушно и любвеобилно, защото в смирението всякога има чудна кротост. А кротката душа, по думите на св. Йоан Лествичник е “престол на простосърдечието”. У смирения човек не се появява зла мисъл. Дори и да се появи, тя скоро бива отпъдена. Лукавството е непознато на смирения. Той не се преструва на доброжелател, защото е истински такъв. Той не търси чрез ласкания и подлизурства облаги, защото няма нужда от тях.
Той презира похвалите и се радва на униженията.Смиреният се бои от похвалите, в които са скрити толкова опасности за душата! Той търси дълбочините на унижението и там се чувствува добре. Смиреният не говори много, не ламти да покаже мъдростта си, а кротко мълчи и кротко отговаря.
“Начало на смирението", казва св. Йоан Лествичник, е обуздаването на устата и желанието да бъдем унизени.Средата му се състои в пресичането на всички мисли, които подбуждат към тщеславие.
А краят му е когато някой не се срамува да понася пред човеците всичко онова, което служи за нашето обезчестяване”. Смирението е солта за добродетелите.
А защо го назоваваме „преподобен”? По този начин християнската Църква титулува своите достойни синове и дъщери, канонизирани от нея за светци, които са се подвизавали като монаси, аскети, отшелници, подвижници и пустиножители.







2 февруари Сретение Господне

Според старозаветната израилска традиция на 40-ия ден от рождението на мъжко чедо то трябвало да бъде посветено на Бога. Затова родителите на Младенеца Иисус Христос – св. Богородица и св. Йосиф Обручник, Го занесли в Йерусалимския храм. Там ги посрещнал един старец на име Симеон. Той бил получил откровение от Небето, че няма да напусне този свят, докато не зърне със собствените си очи Месията. В лицето на малкия Иисус той разпознал великия Пратеник на Бога. Православното песнопение, което започва с думите: „Нине отпущаеши раба Твоего, Владико...” („Сега отпускаш Твоя раб, Владико...”), е посветено на този епизод от свещената история на Новия Завет. Думата „сретение” е църковно-славянска и означава „посрещане” – именно посрещането на Божия Син в столичния за евреите и най-почитан от тях храм

18 януари-Свети Атанасий
Свети Атанасий взема дейно участие през 343-344 г. във втория Вселенски събор, наречен Сердикийски, състоял се в днешна София в старата базилика Св. София и вероятно в манастира, чиито останки са открити над сегашния Южен парк в долната част на ул. „Козяк“ в кв. Лозенец на столицата. На него той страстно защитава църковното учение от тезите на арианството. Според легендите той е основал назования на неговото име манастир в чирпанското село Златна ливада, който се смята за най-старият непрекъснато действащ манастир в Европа.
Българите наричат зимния Атанасовден „сред зима", тъй като народното поверие гласи, че след празника зимата си отива, защото св. Атанас се качвал на своя бял кон, обличал бяла копринена риза и се провиквал от Балкана:„Иди си зимо, идвай лято!"

17 януари-Свети Преподобния Антоний Велики
Православната църква почита паметта на Свети Преподобния Антоний Велики на 17 януари. Свети Антоний е роден през 251 година след Христа в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20-годишна възраст, той раздал наследството си на бедните и се заселил в изсечена в скалите египетска гробница.
Легендата разказва, че една нощ през отворите ѝ минали всевъзможни гадини и зверове – змии, скорпиони, лъвове, леопарди, вълци, мечки и бикове. Всички те нападнали Антоний и му нанесли жестоки рани. Изведнъж обаче изчезнали. През пролуката на тавана Антоний бил озарен от светлина, която излекувала раните му. Почувствал небесната помощ той попитал:
„Къде беше Исусе ? Защо не се появи отначало, за да изцериш моите рани ?“.
И тогава се чул глас:
„Аз бях тук Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, аз всякога ще ти помагам и ще те направя именит по целия свят“.
След случилото се светецът се преместил от другата страна на река Нил и заживял в изоставена постройка в планината, на която зазидал входовете и изходите. В пълно усамотение и мълчание прекарал 20 години от живота си. За постъпка си бил възнаграден със способността да лекува. Излекуваните съветвал да благодарят не на него, а само на Бога.
Починал на 105 годишна възраст, на 17 януари 356-та година.




6 януари – Богоявление (Йордановден)
Преди да започне най-важния етап от земната Си мисия, Спасителят Господ Иисус Христос отишъл да се кръсти във водите на река Йордан от ръцете на Своя Предтеча – св. Йоан Кръстител (Мат. 3:13-17).
Йоан бил предсказаният от пророк Малахия Ангел, който трябвало да приготви пътя на Господа. Неговият зов: „Покайте се, защото се приближи царството небесно!“ привлякъл вниманието дори на фарисеите и садукеите. С тревога и упование пристъпвали към него люде от всички слоеве на народа. От Йерусалим били изпратени при него свещеници и левити измежду фарисеите, за да го питат: „Защо кръщаваш, ако не си Христос, ни Илия, нито Пророкът?“, а Йоан им отговорил: „Аз кръщавам с вода, но посред вас стои един, когото вие не познавате. Той е идещият след мене, който ме изпревари, и комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата му“. Когато Иисус се приближил до Йоан, за да се кръсти от него Кръстителят го възпрял с думите: „Аз имам нужда да се кръстя от тебе, а ти ли идваш при мене?“. Иисус му отговорил: „Остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда.“ Тогава Дух Свети слязъл върху него във вид на гълъб, а от небето се чул глас: „Този е моят възлюбен син, в когото е Моето благоволение.“
Празникът се нарича „Богоявление”, понеже в момента на Кръщението, веднага след като Христос излязъл от водата, Бог се изявил едновременно в трите Си Лица: от небесата прогърмял гласът на Бог Отец: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”; Светият Дух, третото Лице на Света Троица, се спуснал над Божия Син във вид на гълъб; самият Христос – въплътеното Второ Лице на Света Троица – присъствал там в плът и кръв. Този миг е неповторим, именно защото Бог засвидетелства на хората за първи и единствен път в свещената история на християнството Своята Троичност, обединена в единна същност.

Нека се опитаме да преживеем още веднъж – в молитва или медитация – тази уникална Божия изява. Един миг в Божието присъствие струва повече, отколкото хиляди земни животи без него.

1 януари – Нова година. Обрезание Господне. Св. Василий Велики (Василовден)

На осмия ден от Неговото рождение Господ Иисус Христос бил обрязан в Йерусалимския храм, както повелявала старозаветната израилска традиция.
Както винаги, навлизаме в Новата 2015 година с надежди и окачвания. Ала те няма да се сбъднат, ако самите ние не положим усилия за това. Като народ притежаваме завиден умствен и духовен потенциал. Нека го използваме за добруването и на семействата ни, и на обществото, и на планетата Земя. Бог ще ни помогне, само ако си помогнем сами.

Празнуват именниците Васил, Василка, Васка, Василена и др.

27 декември – св. първомъченик и архидякон Стефан (Стефановден)

Първият мъченик за християнската вяра в историята на Църквата е именно Стефан, наречен „дякон”, понеже станал помощник на светите апостоли в обгрижването на постоянно увеличаващото се паство на ранната християнска общност в Йерусалим. „Архидякон” – сиреч пръв между дяконите, най-висш измежду тях, тъй като прославил своето служение и църковния си ранг със саможертвата в името Христово. Празнуват именниците Стефан, Стефанка, Стефка, Стефания и др.


 25 декември-Рождество Христово
църквата чества Рождество Христово в седем последователни дни - пет предпразненства (20-24 декември) и два празнични дни 25-26 декември).
Празникът Коледа (Колада, Голяма Коледа, Божик, Божич) е своеобразно продължение на Бъдни вечер, защото започва още от полунощ с обичая Коледуване* На Коледа не се извършват почти никакви други обреди. Обреден характер има само празничното обредно хоро*.
На връх Коледа, старите обичаи повеляват на трапезата да има прясна пита, баница с месо, млечница (халва от брашно), печен дроб, пастърма със зеле, свинско с праз, печена кокошка. Обичай е да се коли прасе*. Става дума за езическо жертвоприношение, като прасето, нарочено да мре по Коледа има магическа сила: върху главата и гърдите на закланото животно се дълбаят кръстове и ги посипват със сол за да се пречистят и осветят, по карантията  и месата се гадае за времето, късметът, полът на децата, а кръвта се оставя да изтече в земята за да я лижаткараконджулите* и да не влизат в къщи. Ако кръвта на свинята служи да се възпират демоните, месото сплотява пратениците на доброто. Църквата обаче осъжда коледното жертвоприношение като небогоугодно.
От Коледа започва цикъл от 12 дни, наречени мръсни, поганови, некръстени дни. Той свършва на 6 януари, когато Божият син е кръстен във водите на р. Йордан. През този период по света обикалят лоши сили, затова хората спазват много забрани: въздържат се да излизат навън по тъмно, а който го направи, трябва да носи скилидки чесън или огън; седенките са забранени; сватбите, кръщенетата и годежите - също; умрелият не се опява; не се ходи на гробищата поради повишената опасност от вампири и караконджули; не трябва да се преде, тъче, шие и реже с ножица, забранено е и прането; мъж и жена не бива да се сношават, за да не се роди караконджул.
За да се възправят срещу злото, мъжете се сбират в дружини от коледари, сурвакари*, риначи и копачи. Те са имунизирани срещу демоните. Пеят песни за прослава на Господа и извършват очистителни обреди за благополучие на всеки дом.
В борбата с креатурите на преизподнята човек не е сам. Поверие гласи, че около Коледа и Богоявление небето се отваря и Господ смъмря силите на злото.

24 декември-Бъдни вечер

Според Евангелието Христос се ражда на Бъдни вечер в пещера в гр. Витлеем, провинция Юдея на Римската империя. Денят на Христовото рождение не е фиксиран нито от летописците на времето, нито от първите християнски мислители. До ІV в. в календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става едва в ІV-V в. под влияние на древните езически вярвания.
Българите го празнуват в тесен семеен кръг на 24 декември(празникът на св. преподобна Евгения) като най-светият семеен празник. И го наричат на надеждата за бъдещо плодородие, за здраве и благополучие. В религиозните притчи Бъдни вечер слага края на родилните мъки на Дева Мария, започнали на Игнажден - 20 декември. В тази нощ се ражда Христос, Спасителят на човечеството, а идването  му на този свят във витлеемската пещера е съпроводено с ангелски песни, които славели мира и спокойствието на земята. По нашите земи християнският празник Рождество Христово (Коледа) е подменил езическите римски тържества в чест на Аполон.
Поверието гласи, че на Бъдни вечер (Малка Колада, Кадена вечер, Вечерня, Неядка) трапезата трябва да е изобилна и на нея трябва да има от всичко, раждащо се в съответния край. В противен случай, годината нямало да бъде щедра. Ястията трябва да са 7, 9 или 12 - съответно: по дните в седмицата; месеците, в които майката носи рожбата си; или месеците в годината.



20 декември- Игнажден
Българската православна църква отбелязва на 20 декември Игнажден. От този ден до Бъдни вечер са продължили родилните мъки на Богородица. От Игнажден денят започва да нараства – "обръща се към пролет и лято". Другите названия на празника са Игнат, Млада година.
 Посветен е на Св. Игнатий Богоносец, ученик на Йоан Богослов. Смята се, че той е детето, което Исус Христос посочва, когато обяснява кой е най-голям измежду себеподобните. Наричан е Богоносец, защото сам казвал, че носи в сърцето си Бога. Ръкоположен е за втори архиепископ в град Антиохия. Въвежда в богослужението пеенето на два хора. Осъден на смърт от римския император Траян (98-117) заради верските си убеждения. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.
Обичаят на 20 декември е полазването. Първият човек, който прекрачи прага на дома се нарича полазник – какъвто е той (богат, късметлия, щастлив, имотен ) такава се смята, че ще е годината. Полазникът бива посрещнат, нагостен от домакинята и изпратен с дарове.
Полазникът (полезник, полязник, споходник) трябва да влезе в къщата, да отиде до огъня, да го разрови с крушево или дъбово клонче и да нарича: "Колкото искри, толкова пилета, шиленца, яренца, теленца, жребчета и дечица в този дом". За благословията си той е обсипан с пшеница и сушени плодове - за плодородие. След това стопанинът слага богата трапеза за госта, за да се сбъднат желанията.


6 декември – св. Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец (Никулден)

Св. Николай е един от най-великите християнски светци, живял от втората половина на III до средата на IV век, родом от гр. Патара в древната малоазийска област Ликия. Известен е с милосърдието си и с умението да помага, оставайки незабелязан. На него е оказана особената чест един от дните на седмицата – четвъртък, да е посветен на паметта му. Закрилник на бедните и моряците. За някои той е и св. Никола – едно от лицата на дядо Коледа. Напуснал е нашия свят през 342 г. Мощите му се пазят в гр. Бари, Италия. Българската народна традиция назовава празника му Никулден, когато именници са Никола, Николай, Николина, Нина и мнозина други.

30 ноември – св. апостол Андрей Първозвани

Ап. Андрей е наречен „Първозван”, понеже първи измежду 12-те апостоли е бил призован от Христос да Го последва. Завършил земния си път с мъченически подвиг в гр. Патра. По стар народен обичай на този ден се вари царевица на зърна.

21 ноември – Въведение Богородично (Ден на православната християнска младеж и семейство)

На тригодишна възраст Дева Мария била заведена от своите родители в Йерусалимския храм и посветена на Бога. Когато достигнала годините, когато девиците, възпитавани в храма, се завръщали в светския живот и се омъжвали, тя пожелала да остане безбрачна. Тогава свещениците я сгодили за значително по-възрастния от нея Йосиф, роднина на нейните родители. Той станал неин покровител и пазител на девството ѝ. Православната църква изповядва вярата, че св. Богородица останала девица и преди, и по време на раждането на своя син Иисус Христос, и след това. Затова я нарича „Приснодева”, което означава „винаги (завинаги) дева”.
Това е празник и на младежите с православно християнско съзнание и на семействата, в които православната вяра е жива и действена.






1 ноември – св. безсребреници Козма и Дамян. Задушница. Ден на народните будители

Светите Козма и Дамян са братя, родом от провинция Асия, Мала Азия. Прочули се с лечителските си умения и със своята пословична безкористност. Не вземали никакви пари или дарове като награда за труда си и затова са наречени „безсребреници”. Отличен пример за множество съвременни лечители, които смъкват по няколко кожи от нещастните си пациенти.
Денят е Задушница, т.е. ден на помен за починалите. Това е т.нар. Архангелова задушница, тъй като предшества големия празник на св. архангел Михаил.

Това е и ден на народните будители – онези всеотдайни и чисти като слънца българи, които просвещавали своя народ, събуждали съвестта му и поддържали силата на родния дух. Поклон пред святото им дело!

26 октомври – свети великомъченик Димитрий Солунски (Димитровден)

Бележит гръцки светител от III век, родом от Солун. Загинал мъченически за християнската си вяра на 26 октомври 306 г. по заповед на източния император Галерий. Многократно е спасявал родния си град от вражески нашествия. Почитта към него е пренесена през столетията и в Тракия и Македония. Сърбите и българите го тачат като патрон изобщо на славянството.



19 октомври – преподобни Иван Рилски Чудотворец

Св. Иван Рилски е най-великият български светец, небесен закрилник на народа и земята ни. Основател е на най-величествения наш манастир – Рилския. Роден е около 876 г. в с. Скрино край р. Струма и завършва земния си път на 18 август 946 г. Прекарал 12 години в пост и молитва в една пещера, а след това се заселил в хралупата на грамадно дърво близо до мястото, където днес се намира манастирът. Хиляди хора го търсели, за да успокои болката им, да изцели тялото и душата им, да им даде напътствия за истините в живота. Между тях е и цар Петър, тогавашният български владетел. Преди кончината си св. Иван Рилски оставил своя знаменит завет към следовниците и сънародниците си. Мощите му – нетленни, както и делото му – понастоящем почиват в манастира сред Рилската пустиня в създадената от него света обител. На негово име е кръстена Софийската духовна семинария и множество храмове из цялата страна.


14 октомври – преподобна Петка Търновска (Петковден)

Една от най-именитите български светителки, св. Петка е родена през XI век в гр. Епиват, Тракия, на Мраморно море. След кончината на родителите ѝ се заселила в Йорданската пустиня. Тук, както и нейната предшественица преп. Мария Египетска, водела равноангелски живот. След множество години на духовен подвиг се завърнала в отечеството си, където и завършили земните ѝ дни. Нетленните ѝ мощи предизвиквали ред чудеса. През 1238 г. цар Иван Асен II наредил те да бъдат пренесени в столицата В. Търново. Под заплахата на турското нашествие век и половина по-късно били прехвърлени първо във Видин, а след това в Сърбия. В 1521 г. султан Сюлейман Великолепни превзел Белград и ги изпратил в Цариград. Оттам били откупени през 1641 г. от влашкия воевода Ио Василий Воевод, който ги пренесъл в Яш, Румъния, където почиват и до днес. Векове наред паметта на св. Петка Българска се тачи не само у нас, но и в Гърция, Сърбия и Румъния.




1 октомври – преподобни Йоан Кукузел

Знаменитият певец и композитор на църковна музика, българинът Йоан Кукузел е живял през XII век. Най-известното му песнопение е „Полиелей на българката”, посветено на родината и майка му. По-голямата част от живота си прекарал в Света Гора, Атон, като монах в лаврата на преп. Атанасий Атонски. И до днес красотата и мелодичността на композициите му не престават да будят възхищение.




14 септември – Въздвижение на светия Кръст Господен (Кръстовден)

Православната църква изразява почитта си към Господния кръст четири пъти в рамките на църковната година: на третата неделя от Великия пост (Неделя Кръстопоклонна), на Велики петък, на 1 август (начало на Богородичния пост) и на 14 септември. Празникът Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен е установен във връзка със следните важни събития в историята на Христовата църква: 1. Чудодейното явяване на Кръста на имп. Константин Велики преди битката му с Максентий (312 г.сл.Хр.). 2. Намирането на Кръста на Голгота от майка му – императрица Елена (326 г.). 3. Връщането на Кръста от персийски плен от византийския имп. Ираклий (628 г.).


Духовното познание разглежда кръста като символ на съчетаването на Духа и материята. Казано с други думи: кръстът символизира Духа, разпънат в материята, както Христос е бил разпънат на Голготския хълм. В астрологията кръстът е знак за нашата планета Земя.

8 септември – Рождество на Пресвета Богородица

Дева Мария, назована по-късно света Богородица, понеже е родила Божия Син Христос, е дъщеря на праведните Йоаким и Ана, канонизирани от християнската Църква за светци. Те дълго време нямали деца, но поради благочестивия им живот, вече в зряла възраст Бог ги удостоил с женска рожба. На нея ѝ било съдено да стане съсъд за проявлението на Живия Бог Слово сред хората. Православните християни възвисяват света Богородица над всички твари, дори над ангелите. Тя е тяхна застъпница пред Сина си и пред Небесния Отец за всички, които с чисто сърце и смирение отправят молитвите си към нея.

1 септември – начало на църковната година

Началото на църковната година е заимствано от старозаветната еврейска традиция и от лунния календар на израилтяните, съобразен с фазите на Луната. Фактически 1 септември се явява църковната нова година за православните християни.

6 август – Преображение Господне

Една прекрасна лятна утрин Иисус Христос повика трима от Своите най-приближени ученици – апостолите Петър, Яков и Йоан, и ги поведе, без да им казва къде отиват. Те Го последваха мълчаливо, понеже в душите си разбраха, че предстои нещо важно, съдбовно. Вървяха дълго време, без да продумат и дума. Техният Учител ги отведе до планината Тавор и пое към върха ѝ по криволичеща пътека. Когато най-сетне се изкачиха догоре, преваляше пладне. Назаретянинът не издаваше никакви признаци на умора, ала и тримата Му апостоли бяха капнали и дишаха на пресекулки.
Той се възправи на самия връх и величествената Му осанка се открояваше като изрисувана върху кристално синия небесен свод. В един миг стана чудо – без да ги предупреди, Месията се преобрази пред смаяните им очи: целият засия в диамантено бяла светлина, а лицето Му блестеше като слънце. Заслепени от искрящата с неземна красота нова Негова същност и не на шега уплашени, учениците отстъпиха крачка назад. И още една изненада ги споходи: до Иисус сякаш от нищото изникнаха двамата най-велики пророци на старозаветните времена – Мойсей и Илия, и поведоха разговор с Него. Все още не напълно съвзел се, Петър рече тихо:
-       Господи, колко е хубаво да бъдем тук в този ден! Искаш ли да издигнем на този връх три сенника – за Тебе, Мойсей и Илия по един?
Още не довършил словата си, облак от светлина ги покри и от него се чу дълбок, но ясен глас:
-       Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте!
Много им дойде на Петър, Яков и Йоан... Смесица от ужас и благоговение ги повали на земята и те се проснаха по очи. Техният Учител ги съжали, доближи ги и кротко каза:
-       Няма от какво да се боите, станете!
Те се изправиха бавно и видяха, че Той вече е сам. Иисус им даде знак за тръгване и четиримата отново в тишина поеха по обратния път. Само веднъж Той наруши мълчанието и каза тихо, но отчетливо:
-       На никого не бива да казвате за това, което съзряхте. Едва след като Син Човечески възкръсне от мъртвите, сте свободни да споделите видяното.
Те не попитаха нищо повече, но и не забравиха заръката Му. (Мат. 17:1-13)



27 юли – свети Седмочисленици


Светите Седмочисленици (които са седем на брой, както подсказва и названието им) са великите Братя-просветители Константин-Кирил Философ и Методий, както и техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Сава и Горазд. Делото на светите Братя и техните наследници промени навеки историята не само на славянските народи, но и на цяла цивилизована Европа. Неслучайно папа Йоан Павел II (първият папа славянин, бившият Краковски архиепископ Карел Войтила) ги обяви за закрилници на Стария континент наред със св. Бенедикт Нурсийски. Константин-Философ съставя свещената и дълбоко мистична азбука, наречена „глаголица”, а св. Климент Охридски е вероятният автор на използваната и до днес в България, Русия, Монголия и отчасти Сърбия кирилица. Наследството на светите Седмочисленици е представено от Охридската книжовна школа, подготвила през Х век около 3 500 духовници, учители и разпространители на българското четмо и писмо, както и на поредица от по-малки огнища на просвещението в манастири, храмове, училища и частни домове. Извършеното от Седмочислениците и от хилядите техни последователи – знайни и незнайни, е записано навеки със златни букви в съкровищницата на родната и планетарната история.





 Св.св. безсребърници Козма и Дамян - от Рим, имали благодат да лекуват по чудесен начин. Даром лекували, като искали от излекуваните да повярват в Христа.
   
Те изучили лечителското изкуство и успешно изцелявали всякакви болести и във всичко им помагала благодатта на Самия Бог. На каквито и болни хора или животни да възлагали ръце, те веднага оздравявали напълно. Тези изкусни целители не вземали от никого пари за изцеленията, заради което били наречени "безсребреници". Те искали от изцелените само една безценна награда - вярата в Христа. И действително, те обръщали мнозина в Христа не само в Рим, но и в околните градове и села, които обхождали, за да изцеляват боледуващите.

Освен с благодатта на изцелението, те облагодетелствали хората и с щедра милостиня. Те имали голямо, събрано от предците и получено от родителите имущество, което продавали, раздавали на бедните и нуждаещите се; хранели гладните, обличали голите; с една дума, проявявали милосърдие към всички бедни и нямащи.

Когато изцелявали бедните, те обикновено им казвали така:

- Ние само възлагаме ръце върху вас и нищо не можем да направим със своята собствена сила, а всичко извършва всемогъщата сила на Единия истинен Бог и Господ Иисус Христос; ако повярвате в Него и не се усъмните, веднага ще оздравеете.

И те, вярвайки, наистина получавали изцеление.


29 юни – свети първовърховни апостоли Петър и Павел (Петровден)


Двамата видни ученици на Господ Иисус Христос са оставили ярки следи в историята на християнството. Ап. Петър винаги е бил възприеман като негласен водач на апостолската дружина. Това е дало основание на Римо-католическата църква да го обяви за пръв между всички останали негови събратя и за наместник на Христос на Земята (включително за основател на Църквата в Рим). Обективните исторически факти опровергават подобни претенции. Всички апостоли са били равни помежду си по достойнство и в очите на своя Учител, само отговорностите и задачите им са били различни.

Ап. Павел е автор на 14 новозаветни послания, намерили място в Библията – такава, каквато я познаваме днес. Неслучайно той е провъзгласен за най-видния апологет на християнското учение. Извършил е четири мисионерски пътешествия в Европа и Мала Азия и е основал редица местни църковни общности. Църковното християнство в днешния му вид дължим в най-висока степен на начина, по който ап. Павел е изтълкувал благовестието на Христос.









21 май – св. равноапостолни Константин и Елена

Званието „равноапостолни” означава, че тези християнски светци (както и някои други в свещената история на християнството) по своето жизнено дело биват приравнявани на дванадесетте най-близки ученици на Иисус Христос – апостолите. Конкретно римският император Константин Велики се е прочул с обнародването на Миланския едикт през 313 г., с който християнството бива обявено за равнопоставена религия в пределите на Римската империя наред с всички останали религии. Той именно е свикал и Първия вселенски събор на Църквата през 325 г. в Никея. Преди това, през 312 г., побеждава своя съперник за трона – Максенций, след като видял на небето сияен кръст, а Христос му се явил насън и му наредил да изобрази кръста на знаме и на войнишките доспехи. Майка му – императрица Елена, ще остане в аналите с откриването на кръста, на който е бил разпънат Спасителят Иисус Христос на Голгота. Построила в негова чест храмове в Йерусалим, Витлеем и на Елеонската планина.

11 май – св. равноапостолни Константин-Кирил Философ и Методий


 За светите Братя е писано и казано твърде много, за да можем да добавим нещо съществено тук. По-скоро нека се запитаме какво би представлявала съвременната българска култура и духовност без тяхното велико дело. И да добавим трошица гордост към поставения на съдбоносни изпитания български дух, припомняйки си как папа Йоан-Павел II ги обяви за закрилници на Европа редом със св. Бенедикт Нурсийски. Константин Философ носел твое свое светско име до момента, в който бил постриган за монах 50 дни преди смъртта си на 14 февруари 869 г. в Рим. Тогава именно приел новото си име Кирил, както и схима – най-високия обет в монашеското служение на Бога. По-големият брат Методий достигнал почетния сан архиепископ на Панония и Моравия, където и предал Богу дух на 6 април 885 г.








Молитвата
https://www.youtube.com/watch?v=zRuAXJCmud0
          Молитвата е зов на човешката душа към Бога. Ние вярваме, че Той ще ни чуе и ще откликне на молбата ни. Без официалности, без уважителната форма „Вие” ние Го призоваваме на помощ. И обикновено се случва именно това, за което сме Го помолили. Ако ли пък изпълнението на желаното от нас се забави, значи за това има твърде сериозна причина: или още не е дошъл моментът, или пък пожеланото не само че не ни е от полза, но може и да ни навреди. Затова Всевишният или забавя осъществяването на молението ни, или пък го оставя без последствия.
В традицията на Православната църква има три вида молитви:
1) Благодарствена – когато отправяме искрената си благодарност към Бога, че ни е помогнал в труден момент или е изпълнил молитвата ни.
2) Хвалителна – когато възхваляваме качествата на нашия Небесен Отец, когато се прекланяме пред Неговата всеобхватна и всеопрощаваща Любов, пред милостта и Премъдростта Му.
3) Просителна – когато Го молим за нещо, т.е. отправяме към Него своето прошение със смирение и вяра в Неговата способност да ни чуе и да ни помогне.
              В молитвата детето – човекът, Божието творение – общува свободно със своя Родител, Твореца на Вселената. Това е диалог, лишен от условности, искрен, проникновен и изпълнен с надежда и упование. По-малкият се обръща към по-големия, защото знае, че това е най-сигурният извор на подкрепа и справедливост. В молитвата ние изграждаме мост между земята и Небето. Нашият зов се възкачва по него нагоре, а отгоре слиза всемогъщата сила на Онзи, Който вижда всичко и въздава всекиму според вездесъщата Божия Правда.
                 Можем да се молим сами, а можем да го сторим и групово – заедно с други хора. Затова различаваме още и индивидуална и колективна молитва. Велика е силата на молитвата на праведния. Още по-велика е тя, когато съмишленици – люде, обединени от обща идея и вяра – съединят своите молитвени призиви в едно цяло. Небесните простори се разклащат и Господ е готов да разтвори съкровищницата на Своите благодеяния.
                   Можем да се молим в храма или извън него – навсякъде, стига да е в дух и истина, както ни съветва самият Спасител Иисус Христос (ср. Йоан 4:23-24). Можем да отправяме призива към Него, разгръщайки страниците на молитвеника и избирайки подходяща за случая молитва. А можем и да разговаряме със своя Небесен Баща със свои думи, така както ни нашепва сърцето в мига на съкровената среща с Него.
Най-важна за молитвата е не външната форма – словесният ѝ израз, а вътрешната ни настройка, искрената и чиста вяра, че Той бди непрестанно над нас и е готов във всеки миг да откликне на нашите потребности.
             В молитвата духът ни се въздига до небесните селения и се докосва до дверите на Божественото. Искрената, смирена и пропита с упование в Бога молитва е способна да твори чудеса.





***
Постите в Православната църква

Християните от православното вероизповедание, както и римо-католиците, възприемат поста като период от време, през който те подлагат на лишения тялото си, за да пречистят и възвисят душата си. Православната църква, в частност, е установила през църковната година (която започва на 1 септември) четири поста. Тяхната хронология е следната:
1) Коледен пост: четиридесетдневен – от 15 ноември до 24 декември вкл.;
2) Великденски или Велик пост: трае седем седмици; нарича се още “Велика четиридесетница” и предхожда най-големия християнски празник – Възкресение Христово (Великден), който е подвижен и чиято дата се променя всяка година в зависимост от лунния календар;
3) Петрови пости: обикновено са двуседмични – преди празника на апостолите Петър и Павел, който е неподвижен и се чества на 29 юни;
4) Богородични пости: също двуседмични – преди празника Успение Богородично (15 август).
Освен посочените четири постни периода Православната църква е определила и някои специални дни в рамките на църковната година, в които е нужно спазването на пост (например празникът Кръстовден, 14 септември).
Всеки един от четирите поста бива предшестван от т.нар. “Заговезни” – ден, в който православните християни приемат за последен път преди постите блажна храна. Християнската Църква в лицето на православното вероизповедание утвърждава принципа, че пречистването на тялото от месни и (в някои случаи) млечни храни е само предпоставка за изпълнението на истинското предназначение на поста. А то е усъвършенстването духовната природа на човека, нейното доближаване до Първоизточника на живота – Бога, и натрупването на нетленно богатство, което “нито молец го яде, нито ръжда го хваща”. В този смисъл християнският пост – като пречистване и на тялото, и на душата – се явява подготовка за подновяване завета на християните с Господ Иисус Христос чрез тайнството Причащение (Евхаристия).
Всеки истински духовен път започва от пречистването. От гледна точка на законите в невидимия свят пълното телесно и духовно пречистване е условие за неповторимата среща с Духа. Тоест срещата с Бога вътре в самите нас (ср.Лука 17:21), с Бога, Който обитава човешкото сърце.

Няма коментари:

Публикуване на коментар