Съмнението

В литературата съществува изразът „червеят на съмнението”. Той създава представата, че съмнението ни гризе отвътре, разяжда душата ни, подкопава основите на нашите убеждения. Да се съмняваш, означава, че си на път да отречеш. Следователно съмнението е антипод на вярата. Без вяра не можем да живеем, дори и суетна да е тя. А истинската, дълбока вяра, отправена към Извора на живота – Бога, осмисля земните ни дни. Изводът е, че съмнението е наш враг по духовната пътека, сериозно препятствие, което на всяка цена следва да преодолеем, за да продължим напред.

Кой или какво поражда съмнение?

Законът на извора

В езотеричната лексика изворът е символ на безкористно, щедро и всеотдайно себераздаване и готовност за подкрепа на нуждаещите се. Както изворът по своя път не подбира кого и как да напои, а отдава безвъзмездно живителната си влага, така и пробуденият за Божествената Истина човек се раздава на всекиго и на всички, без да търси нищо в замяна.

Законът на извора е закон за великата саможертва в името на един висок идеал – служението на Общото благо. Да дадеш най-доброто от себе си; при това да го дадеш в най-подходящия момент и по най-подходящия начин – това именно означава да изпълняваш закона на извора.

Мълчанието

(Есе върху беседата „Ще ти въздаде”)

Бог въздава на всекиго това, което е заслужил. Божествената справедливост се проявява не в сроковете на възмездието, а в съвършената мярка спрямо извършеното. Затова българският народ има пословица: „Господ забавя, но не забравя”. Забавянето означава, че Той избира най-подходящите условия, за да отдаде заслуженото. Тези условия – освен всичко останало – предлагат възможността на човека да научи урока, който Небесният Отец му преподава чрез това възмездие.