Мълчанието

(Есе върху беседата „Ще ти въздаде”)

Бог въздава на всекиго това, което е заслужил. Божествената справедливост се проявява не в сроковете на възмездието, а в съвършената мярка спрямо извършеното. Затова българският народ има пословица: „Господ забавя, но не забравя”. Забавянето означава, че Той избира най-подходящите условия, за да отдаде заслуженото. Тези условия – освен всичко останало – предлагат възможността на човека да научи урока, който Небесният Отец му преподава чрез това възмездие.

Има и друга популярна българска поговорка: „Мълчанието е злато”. Сиреч мълчанието притежава висока собствена стойност, която – ако бъде правилно оценена – дарява съхранилия мълчание с безценна награда. Учителят Беинса Дуно разкрива и друга заслуга на мълчанието. Той заявява: „Мълчанието освобождава човешките добродетели от изкушение.”

Наглед трудна за разгадаване мисъл, но тя има своето конкретно значение за окултния ученик. Добродетелите на човека могат да се проявят в подходяща за тях среда. Условията за проявлението им са три:

1)    Човек трябва да ги е придобил.

2)    Условията на средата да предполагат възможността за тяхното проявление.

3)    Притежателят им е длъжен да приложи свободната си воля, за да се проявят.

Изкушението е пробен камък за това, дали имаме съответните добродетели, способни да му устоят, и дали сме склонни да ги проявим в нужния момент и на подходящото място.

Божествената Истина се ражда във вътрешната тишина на човешкото съзнание. Мълчанието е предпоставка да постигнем тази тишина – вътрешния мир, и да я запазим, за да се роди в нея докосването до вечната Истина.

Да освободиш човешките добродетели, означава да им позволиш да се изявят.

            Способни сме да предпазим нашите добродетели от изкушение тогава, когато притежаваме неоходимата за целта духовна сила и я употребяваме целенасочено и своевременно.

В мълчанието придобиваме вътрешен мир и точна преценка за собствените си възможности и за предизвикателствата на дадената житейска ситуация.

Следователно мълчанието освобождава човешките добродетели от изкушение, само при условие че то е прераснало във вътрешен мир и тишина и се е превърнало в мощно оръжие на духа срещу всички външни противодействащи фактори.                                                                                     Умението да мълчим, когато е нужно, е изкуство.

Умението да навлизаме във вътрешната тишина на съзнанието е задача на окултния ученик.

Умението да превръщат мълчанието във вътрешен мир и предпоставка за проявление на добродетелите е достояние на просветлените в Духа, извисени в Божията Любов, Мъдрост и Истина човешки същества.        

Константин Златев