Божият престол

  В религиозната и духовно-езотеричната литература твърде често срещаме понятието „Божий престол”. Приемаме го като даденост и едва ли се замисляме точно какво съдържание е вложено в него. Би било наивно да си представяме, че някъде в небесата един белокос и белобрад старец (както мнозина вярващи си представят Бога и както бива изобразяван в християнските храмове) седи на внушителен престол или трон и от него направлява съществуването и развитието на цялото творение и на всички безбройни създания, които го населяват. Подобна представа би съответствала само на първите стъпки в опознаването и осмислянето на Божието присъствие във Вселената. За пробудената душа този етап от индивидуалната ѝ еволюция отдавна е отминал и тя е изправена пред предизвикателството да открие далеч по-дълбок и изчерпателен отговор на въпроса какво е действителното съдържание на този духовен символ.

В едно автентично Свещено Писание, каквото е християнската Библия, срещаме образа на Божия престол в контекста на разгръщане на съдбоносни за земното човечество събития: „... И, ето, на небето стоеше престол, и на престола седеше Някой; Който седеше, наглед приличаше на камък яспис и сардис, а около престола имаше и дъга, която наглед приличаше на смарагд. Около престола пък имаше двайсет и четири престола; а на престолите видях седнали двайсет и четирима старци, облечени с бели дрехи, и на главите си имаха златни венци. И от престола излизаха светкавици, гръмотевици и гласове; а пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове; и пред престола имаше стъклено море, подобно на кристал; а сред престола и около престола – четири животни, отпред и отзад пълни с очи... (Откр. 4:2-6).

В този откъс от „Откровение”-то на ап. Йоан Богослов, което му е разкрито и продиктувано от Христовия Дух, на Божия престол е отделено специално внимание. Онзи, Който седи на престола, е самият Бог – Небесният Отец на Христос и на всички хора. Дъгата около престола е с цвят на смарагд, т.е. наситено зелен. Дъгата и нейната зелена окраска символизират творческата дейност на Бога като Създател и, в частност, възникването, поддържането и развитието на Всемирния живот (в Завета на цветните лъчи, съставен от Мировия Учител Беинса Дуно, Вечният Дух – проявлението на Божия Дух, Което именно отговаря за съществуването на живота в материалния свят, е ръководител на зелените лъчи). Двадесет и четиримата Старци са най-високо еволюиралите Същества от приключилите три досегашни превъплъщения или трансформации на планетата Земя (като древните Сатурн, Слънце и Луна), всяка от които се състои от седем епохи, както и от първите три периода/епохи на настоящата ѝ трансформация (т.нар. Марсова половина на Земния еон). 7 х 3 + 3 = 24. При завършването на сегашната епоха от еволюцията на Земята ще бъде излъчен 25-ият Старец. Това са Старци на равнището на Слънчевата система.

Светкавиците, гръмотевиците и гласовете са символ на духовните енергии, разпръсквани от Божия престол във всички посоки и конкретно към Земята и човечеството. Тези енергии лежат в основата на възникването, поддържането и разгръщането на Всемирния живот и, в частност, на Слънчевата система с всички проявления на живота в нея – на видимо и невидимо равнище. Седемте Божии духове, представени като огнени светила, са символичните образи на седемте Чохани – великите духовни Учители от земната Йерархия на Всемирното Бяло братство, които ръководят седемте Лъча, по които протичат също благотворни енергии от Космоса към Земята и човечеството. По трите основни и четирите спомагателни лъча енергиите са диференцирани според спецификата на своето съдържание и насоченост. А четирите животни, сходни на лъв, бик (телец), човек и орел, бележат различни черти и етапи от духовното израстване на земния човек. Те са избрани от отците на християнската Църква като символи на четиримата евангелисти – Матей, Марк, Лука и Йоан. Стъкленото море пред престола би могло да бъде възприето като обозначение на границата между Божествения свят и по-нисшестоящите, по-груби в субстанциално отношение сфери на космическата необятност.

След всичко изтъкнато във връзка с престола на Бога – какво в същност представлява той, как да разбираме същността му и символиката, вложена в това понятие?

Ето какво е нашето виждане по въпроса:

По наше мнение

Престолът на Бога = системата от принципи и закони, които Той е вложил в Проявеното Битие

Да седиш на един престол, от който да управляваш царство, държава или целия Космос, означава да имаш съвършено здрава опора, въз основа на която да осъществяваш това управление. Именно системата от принципи и закони, които Бог в качеството Си на Творец е вложил в сътворения от Него свят, изпълнява функциите на таква опора, на такъв законодателен фундамент.

Принципите стоят над законите.

Принципът е елемент от най-дълбоката същност на Бога-Създател, фундамент на Неговата творческа дейност.

Принципите са жалони на Всемирното развитие, живи творчески сили.

Целият Космос е сътворен от Бога върху основата на вечни, неизменни и всеобхватни Божествени принципи. Всеки от тях има универсално действие, т.е. проявява се в цялото Битие, на всички равнища от структурата на Вселената.

Съвкупността от всички Божествени принципи съставлява ядрото, центъра, от който израства и се развива всичко съществуващо, целият необятен Космос.

Всеки закон в Космоса е следствие от същността и действието на някой от Божествените принципи. Например: всемирният закон за прераждането (превъплъщението) е следствие или произтича от V херметически принцип – този за ритъма; всемирният закон за кармата е следствие от VІ херметически принцип – за причинността.

Законите могат да имат ограничено (в определена сфера на Космоса) или неограничено, универсално (в целия Космос) действие.

Философската дефиниция за закон гласи: законът е вътрешна, съществена и устойчива връзка на явленията, обуславяща тяхното подредено изменение.

Познаването на същността и действието на законите ни позволява да предвидим достоверно протичането на даден процес и неговите крайни резултати.

Принципът изразява същността, а законът изразява механизма на проявлението на същността.

Принципът и законът не подлежат на промяна (на изменение), но механизмът на действието им може да се изменя в зависимост от равнището на проявление.

Принципите са ядро, но и цел на Всемирното развитие.

От своя страна законите дават представа за механизма на това Развитие.

Законите са господстващи в духовния свят, а принципите господстват в Божествения свят.

Следователно в този смисъл Престолът на Бога представлява невидима структура от принципи и закони, чието действие обхваща еволюционното развитие на Вселената като цяло и на всички нейни съставни части, включително живите същества.

Константин Златев