Движението

(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Закони за движението” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

  

Животът е движение. Движението е живот. Всемирният живот представлява едно неспирно движение на всичките му съставни части, на всички природни и надприродни царства. Докато сме в движение, съществуваме и изпълняваме предназначението си. Спре ли движението, спира и животът.

В лагера на Бялото братство на Рила цари оживление. Току-що са приключили гимнастическите упражнения и Паневритмията. Всички са се разположили около третото езеро, наречено Балдер-Дару, и очакват Словото на Учителя Беинса Дуно. И то не закъснява да се излее като поток на живителна благодат, на Божествена Мъдрост и Светлина...

 Вечното движение

- Сега пазете едно правило. В природата има закон. Той е следният: ти никога не можеш да се спреш на едно място, без да се движиш. Единственото неподвижно място във Вселената е центърът на Вселената, всичко друго е в движение. Ако ти се спреш, ще почнеш непременно обратно движение. Спирането е вече падане. Движението е качване нагоре. Щом се спреш, ще паднеш.

Движението е вечно и абсолютно, както и самият негов Източник – Богът Творец. Затова и покоят е винаги относителен. Покоят на творението не може да бъде абсолютен. Центърът на Вселената, за който говори Учителят на Новото време, е онази точка на Божието присъствие, в която единствено покоят придобива абсолютни измерения. Това е точката на максимална концентрация на Божия Ум, точката, от която радиално се разпростират лъчите на Божествената животворяща енергия – енергията на Божия Дух, която изпълва цялото всемирно пространство и го дарява с живот. Казано по друг начин: покоят на Всевишния – абсолютен и ненакърним – е отправният пункт, от който започва всяко движение в Космоса.

За нас, Божиите творения, да спрем, означава да започнем да изтъняваме нишката на живота. „Обратно движение” в случая не е нищо друго, а регрес, упадък на формата на живот, която си е позволила да спре своето вечно движение и развитие. Затова и Учителят Беинса Дуно поставя знак на равенство между спирането и падането.

Движението като качване нагоре, от друга страна, е синоним на еволюционно израстване. Очертават се три основни понятия, изискващи дефиниране и задълбочено осъзнаване:

1) Движение – абсолютна форма на проявление на Божия творчески Замисъл и на Всемирния живот.

2) Покой – състояние на неподвижност, на вътрешно вглъбяване и абсолютно равновесие, характерно единствено за Бога и за заемания от Него център на Вселената.

3) Спиране – временно или окончателно прекратяване на движението, което неизбежно води към упадък и разпадане на формата, т.е. към нейната смърт.

 Движението, Паневритмията и гимнастическите упражнения

- У всинца ви трябва да има желание, като правите едно упражнение, да вървите прогресивно в неговото изпълнение и сами да сте доволни. Друг закон за движението гласи: доколкото участва съзнанието ви в едно упражнение, дотолкова се ползвате. Инак то е един механически процес. Докато сме тук, ще изправим упражненията. Всяка една мисъл си има форма, в която може да се изрази. Онова, което правите, то е за вас. Ако правите едно паневритмично упражнение добре, вие ще се ползвате.

Изпълнението на всички упражнения, дадени от Учителя Беинса Дуно, особено на тези от Паневритмията, изисква пълна концентрация и осмисляне на всяко движение. Паневритмията представлява единство от идея, форма, слово, музикален съпровод, цвят и динамика на изпълнението, т.е. едно движение, облечено в прекрасната дреха на Божествения замисъл. Затова и нашата мисъл, когато играем този танц на Висшия и всеобщ космически ритъм, следва да бъде изцяло погълната от необходимостта да бъдем пределно точни, изразителни и адекватни на първоначалната идея. Всяко отклонение на вниманието означава отдалечаване от възможността за пълноценно възприемане на благоприятните енергии, съпътстващи паневритмичните упражнения.

Стремежът ни неизменно трябва да бъде все повече и повече да усъвършенстваме изпълнението, да осмисляме все по-дълбоко и по-дълбоко вложените в него мотив и цел. Паневритмията отразява в синтезиран вид целия Всемирен живот, цялото велико многообразие на Божията творческа изява. Когато се включваме в нея напълно съзнателно, тогава се превръщаме в достойни участници в космическото съществуване, съпричастници на Промисъла на Създателя.

 Гимнастика на сърцето, ума и духа

- Разбира се, гимнастичните упражнения не са единствените упражнения, които трябва да правим. След това идва гимнастика на сърцето, после на ума, после на духа.

Какво трябва да разбираме под израза „гимнастика на сърцето, после на ума, после на духа”? Естествено – не физически упражнения. В случая става дума за разумно, целесъобразно и ефективно използване на техния потенциал – потенциала на мислите, чувствата и безсмъртното духовно начало у човека. А понятието „гимнастика” в посочения контекст притежава и още едно скрито значение: да не избягваме предизвикателствата пред тези начала на нашата индивидуалност, а да ги посрещаме винаги в пълна готовност да откликнем на тях адекватно. И когато е нужно, да отдадем предимство на сърцето, ума или духа в съответствие с изискванията на конкретната ситуация.

Константин Златев