сряда, 23 март 2016 г.

Божествената наука (продължение)




(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Новият път” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)


 Предизвикателства пред съвременната наука:

- Съвременната наука върви по нов път. Източните народи, които представляват инволюционния период на човечеството, са учили по съвсем друг път. Сега при еволюционния период се тръгва по нов път. Той ще има по-добри резултати, по-добри постижения в подробностите.

Под „съвременна наука” Учителят Беинса Дуно очевидно има пред вид не само официалната, традиционна наука, но и духовната такава. Инволюционният етап на човечеството е поставял едни задачи пред науката, а настоящият еволюционен етап – коренно различни. Във фазата на инволюция науката е била призвана да навлиза все по-дълбоко в дебрите на материята, да открива и формулира законите, които я управляват, и да повишава ефективността на контакта между човека и заобикалящата го среда.
Във фазата на еволюция (в тесния смисъл на понятието) официалната наука открива все повече обекти на духовната реалност, включва ги в своя обхват, обогатява все повече новообразуващата се универсална картина на Битието и с постиженията си в редица области се доближава до равнището на духовната наука, Божественото всеобхватно учение.
Множество днешни учени вече не се срамуват да споменават Божието име при изследванията си на материални обекти и явления. Най-напредничавите измежду тях открито назовават Бога като Творец и Вседържител на Космоса, Негов върховен Ръководител и Промислител. Със своите научни категории и термини те обясняват немалко факти и феномени, които до днес са били приоритет единствено на религията и езотеричното познание. И тази тяхна смелост бива щедро възнаграждавана в постигнатите от тях резултати.
Материалистичният мироглед, характерен за епохата на великите географски открития и последвалата ги промишлена революция, все повече отстъпва място на ново мислене, на нов мироглед, който съчетава достиженията на традиционната наука с хилядолетните опитности на тайното, духовно познание.
Главното предизвикателство, пред което е изправена съвременната наука, е пълното и окончателно преодоляване на рационалистичното, материалистично ориентирано отношение към действителността, категоричното признаване на Божието присъствие във Вселената, сътворена от Него и насочвана от Неговия съвършен Разум към своето предназначение, и отчитането на постигнатото от метафизичния подход към реалността като притежаващо неизменна стойност. Казано с други думи, рационалистичната наука, прекланяща се пред човешкия разум, вече е на крачка да отдаде предимство на Божествения План и Разум. И може би ние, свидетелите на тази качествена и толкова мащабна промяна в светогледа на нашето време, ще доживеем да видим със собствените си очи плодовете на нейното осъществяване.

 Любовта – ключ към Божествената наука:

- Когато човек се отнася към природата с Любов, тя му разкрива своите тайни. Отсега нататък Божествената наука ще се изучава чрез Любовта. Досега се е изучавала без Любов. Хората са служили на Бога без Любов. Сега всички трябва да дойдат във виделината на Любовта, в топлината на Любовта, за да разбират нещата. Тогава и науката, и религията, и изкуството ще се одухотворят.

Учителят Беинса Дуно доразвива изказаните от него в предишния пасаж мисли, като набляга на ролята на висшата проява на Любовта във възприемането, усвояването и прилагането на всеки вид знание. Възвишената и напълно безкористна Любов е ключ и към Божествената, и към традиционната наука. В основата е връзката с Природата – Живата и Разумна Природа, която крие в недрата си всички тайни, достъпни за човека по неговия еволюционен път.
Да изучаваш Божествената наука без Любов, ще рече да пристъпваш към нея само от позициите на разума, без да слушаш гласа на сърцето. Когато принципите на ума и сърцето, на мисълта и чувството се обединят под егидата на Любовта, тогава проникването в същността на тази наука бележи своя връх. Виделината на Божествената Любов е онази духовна светлина, която се излъчва от всяко любящо сърце и за която няма препятствия по пътеката на откривателството. Всеки изследователски процес, изхождащ от презумпцията за водеща роля на Любовта, е призван да пожъне успех. И в случая не става дума просто за повишен емоционален градус или ярка, но не особено плодоносна еуфория, а за целенасочено усилие на волята, подгрята от огъня на върховната Любов и озарена от нейната светлина.
Одухотворяването на науката може да бъде реализирано само по този начин – чрез осмисленото внасяне в нея на пламъка и светлика на Божествената Любов.
Религията ще бъде изцяло одухотворена, когато се избави навеки от сковаващите я форми на догматизма и закостенелите схващания на схоластиката и прегърне образа на живия Бог, дишащ в гръдта на всяко Негово творение.
Изкуството ще еволюира към всеобхватна одухотвореност, когато захвърли на бунището излишната показност и грубия натурализъм, злоупотребата с постоянното наблягане на не особено високите човешки желания и стремежи за обич, циментирана върху постамента на неовладяна сексуалност, и вълнàта от насилие, която бушува необуздана в почти всички негови жанрове.
Одухотворяването на науката, религията и изкуството ще придобие завършен вид, когато на нашата планета се възцари победоносно новият мироглед на културата на Божествената Любов.

 Път на безлюбието и път на Любовта:

- Има една духовна наука, която се изучава без Любов. Всички онези учения, които са извън Любовта, принадлежат към инволюционното разбиране на живота. Нещата вече трябва да се разбират еволюционно. А това става, като се започне с Любовта. С Любовта трябва да се разбират нещата. Досега в пътя на безлюбието частите са се усъвършенствали. В пътя на Любовта те трябва да се съчетаят.

Духовната наука, която се изучава без пламъка на Божествената Любов, набляга на възможностите на разума, на рационалното начало у човека. Тя може да даде определени резултати, но те ще бъдат лишени от озарението на безкористното служение – рожба на висшата изява на Любовта. Инволюционното разбиране на живота предполага стремеж към все по-дълбоко проникване в тайните на материята, за да може придобитото знание да бъде използвано за подобряване условията на живота, за по-големи удобства, но не и за растеж в нравствено и духовно отношение. Човешкото общество започва да разчита все повече и повече на постиженията на науката и технологиите и все по-малко на вътрешния потенциал на личността. Така се е зародила и съвременната цивилизация на планетата Земя, която наричаме „технотронна”. Никой не би могъл да оспори ръста на научно-техническия прогрес, израснал от втората половина на XIX век насам до стадия на научно-техническа революция поради темповете и мащабите на натрупване на плодовете от това материално-рационалистично израстване. В същото време ставаме все по-зависими от тези плодове и в някои случаи те се оказват откровено горчиви. Най-вече заради потулването на безсмъртната искра в душата на човека в името на неспирно нарастващата консумация на материални блага и преклонението пред идолите на науката и техниката.
Ала вече е настъпил моментът, в който ни е нужно ново разбиране – еволюционно. Това ще рече разбиране в светлината на одухотворяването на материята, за да може нейната вибрационна честота да нарасне до степен да резонира хармонично с тази на Духа. Този път не ще можем да извървим без помощта на Любовта – като принцип на Всемирното развитие, като двигател на общочовешкия прогрес, като цел по еволюционния път на всяко разумно същества, като инструмент за промяна на индивида и на социалната среда. Новото разбиране с Любов е именно разковничето към изграждането на планетарната култура, основана на това Божествено чувство. Разбиране, което поставя на последно място личния интерес и стимулира готовността за саможертва пред олтара на Общото благо.
Пътят на безлюбието в лексиката на Учителя Беинса Дуно означава етапа на инволюционно низхождане на Духа в материята, материализацията на духовното начало. Частите, сиреч елементите на Цялото – включително и живите същества, са извървели дълъг път към своето усъвършенстване, при което не са се нуждаели непременно от факела на висшата проява на Любовта. Усъвършенстването те са постигнали в сурова битка с условията на средата, с природните стихии, с инакомислещите и търсещи своето оцеляване или интерес техни себеподобни. Овладели са света на формите, приспособявайки телата и интелекта си към изискванията на тази безпощадна борба за самоутвърждаване. В аспекта на биологическото разгръщане факторите на оцеляването и развитието са формулирани съвсем сполучливо от Чарлз Дарвин: естествен подбор и наследственост и изменчивост. Но биологическата еволюция е само помощно средство на духовната. За последната са в сила други определящи критерии: стремежът към съвършенство и преданото служение на високи идеали, формулирано съвсем накратко като импулс към богоуподобяване в християнското богословие.
Затова и пътят на Любовта предполага много повече усилия, достигащи висотите на саможертвата. Съчетаването на частите е синоним на порива към единение, изпълващ съзнанието на пробудените души. Единение първо вътрешно – в обхвата на индивидуалността, между нейните водещи начала: ум, сърце и воля (съответно мисли, чувства и действия). А след това и единение външно – между частите на Цялото, наречено планетарна общност на Разума, земно човечество; единение между хората и народите. Тогава Любовта ражда някои от своите най-красиви рожби: свобода, равенство, братство (девиз, издигнат отначало от богомилите, а след тях възприет от водачите на френската буржоазна революция), равноправие между мъжа и жената, сътрудничество между държавите, премахване на границите между тях, свободно движение на хората по всички краища на земното кълбо, хармония във взаимоотношенията между личностите и нациите, мъдрост в подхода към Майката Природа и окончателно прекратяване на нейната безогледна експлоатация, съзиждане на свят, в който всички се отнасят един към друг като братя и сестри, осъзнали единството си в Божия Дух.



Константин Златев


Няма коментари:

Публикуване на коментар